Определение № 31867 от 01.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31867 гр. София, 01.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20261110119867 по описа за 2026 година

Постъпила е искова молба от С. Н. М., ЕГН **********, с постоянен адрес:

*******, съдебен адрес за призоваване и книжа: *********; електронен адрес за уведомления: ************, чрез адв. М. К. К., срещу ЮЛ, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: ************, за която съдът констатира, че е редовна, а предявените с нея искове – допустими.

Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1, ал. 5 ГПК, Софийският районен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на -06.10.2026 г. от 14:10 часа, за които дата и час да се призоват страните.

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:

Производството е образувано по искова молба на С. Н. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: *******, съдебен адрес за призоваване и книжа: *********; електронен адрес за уведомления: **************, чрез адв. М. К. К., срещу ЮЛ, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: ************, с която се иска да се прогласи нищожността на Договор № ************ от 15.03.2025 г, сключен между С. Н. М. и ЮЛ; в условията на евентуалност да се прогласи нищожността на клаузата на чл. 5 в Договор за предоставяне на потребителски кредит № ************, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от ******** p.l.“ в полза на ответника, а в условията на евентуалност да се признае, че ищецът не дължи на ответника сумата от 7050,00 лв. над чистата стойност на предоставения кредит от 5000,00 лв., от която 1750,00 лв. договорна лихва и 5300,00 лв. възнаграждение за гаранция/такса за банкова гаранция по Договор № ************ от 15.03.2025 г.

Ищцата твърди, че на 15.03.2025 г. сключила с ответника Договор № 1

************ за предоставяне на потребителски кредит, по който е предоставена сумата от 5000,00 лв. В чл. 3 от договора е посочено, че за целия период на кредита следва да се върне общо 6750,00 лв., от които 5000,00 лв. главница и 1750,00 лв. лихва „при лихвен процент 23.33 %“. В чл. 4 е посочено, че общият разход по кредита е 1750,00 лв. и че годишният процент на разходите е 49,66 %.В чл. 5 от договора е предвидено, че „Кредитът се обезпечава с Поръчителство предоставено от ********* Bank в полза на Дружеството“, като е уговорено, че след одобряване от кредитора на предоставеното в негова полза обезпечение уговорката не може да бъде отменена нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. В същата клауза е инкорпорирана и декларативна формула, че кредитополучателят „сам и недвусмислено“ е посочил избрания поръчител. Погасителният план, който е неразделна част от договора, съдържа 18 вноски с общ сбор точно 6750,00 лв.

(главница 5000,00 лв. и лихва 1750,00 лв.). В плана не фигурира никакво вземане за възнаграждение за гаранция или банкова гаранция. Наред с това ответникът ЮЛ е издал Удостоверение за наличие на задължение с дата 15.03.2025 г., в което е удостоверил, че към същата дата общото задължение по Договор № ************ възлиза на 12 050,00 лв., а именно: 5000,00 лв. усвоен кредит, 1750,00 лв. лихва по кредита, 0,00 лв. такси съгласно Тарифата и 5300,00 лв. „такса за банкова гаранция“

Твърди се, че Посоченият в договора годишен лихвен процент от 23,33 % е математически невъзможен. Налице е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК (лихвен процент по кредита и условията за прилагането му) и на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК (погасителен план, съдържащ разбивка на всяка погасителна вноска, показваща лихвата, изчислена на базата на лихвения процент). Сочи се, че Посоченият в договора годишен процент на разходите от 49,66 % не е изчислен за процесния кредит. Изчислен по формулата от Приложение № 1 към ЗПК върху паричния поток по самия погасителен план – усвоени 5000,00 лв. на 15.03.2025 г. срещу 18 вноски с общ размер 6750,00 лв. на посочените в плана падежни дати – годишният процент на разходите възлиза на 40,25 %, а не на 49,66 %.

Твърди се, че възнаграждението за гаранция не е включено в общия разход по кредита и в годишния процент на разходите. Сочи се, че едноличен собственик на капитала на ЮЛ е дружество от групата ********* (вписвано последователно като *********“, съответно **********, Швейцария). Посоченият в чл. 5 от договора гарант ******* п.л.к.

(********* Bank p.l.c.) носи предишното наименование Ferratum Bank p.l.c. и е част от същата икономическа група. С включване на възнаграждението за гаранция действителният годишен процент на разходите достига приблизително 192 % – 223 %, тоест надхвърля законовия максимум приблизително три до три и половина пъти.

Излагат се доводи и за накърняване на добрите нрави и неравноправен характер на клаузата за обезпечение и на възнаграждението за гаранция.

Претендират се разноски.

Представени са писмени доказателства.

Иска се на основание 190 от ГПК съдът да задължи отвтеното дружество да представи заверен препис цялото кредитно досие по Договор № ************ от 15.03.2025 г., включително: заявката за кредит; всички електронни изявления на ищцата и на кредитора;

2 данни за дата, час, IP адрес, идентификационен номер и техническия начин на сключване на договора; изпратените кодове за потвърждение; общите условия, действащи към 15.03.2025 г., заедно с доказателства за приемането им; договора в екземпляра, предоставен на потребителя на траен носител, за проверка на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК относно размера на шрифта; вътрешната оценка на кредитоспособността; както и пълна счетоводна справка за начислените суми и за извършените плащания с посочване на компонента, към който всяко плащане е отнесен; договора за гаранция/поръчителство, сключен във връзка с Договор № ************, заедно с общите условия към него, документите относно начина на формиране на възнаграждението от 5300,00 лв., падежите, на които то се дължи, както и доказателства кое лице събира и получава тази сума; доказателства дали към 15.03.2025 г. онлайн процедурата за кандидатстване е позволявала подаване на заявка без избор на обезпечение, както и дали е позволявала избор на физическо лице за поръчител без това да води до различна процедура, различен срок или различни условия; доказателства относно участието на дружествата от групата ********* в капитала на ЮЛ и относно счетоводното отчитане на приходите от възнаграждения за гаранция; справка за отразеното от него в Централния кредитен регистър при БНБ задължение на ищцата. по Договор № ************

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба.

Не се спори, че е сключен договор за потребителски кредит №

************/15.03.2025г., по силата на който му е предоставен кредит в размер на 5000 лева със срок за погасяване 18 месеца. С договора е уговорено задължението за обезпечаване на кредита чрез поръчителство, като ищецът е избрал поръчител да бъде ********** (Малта).

Сочи се, че Ищецът доброволно е избрал обезпечението чрез ********** (Малта).

Твърдението, че това е било задължително условие за отпускане на кредита, се определя като невярно. Кредитополучателят е имал възможност да посочи собствен поръчител или да избере предложения от кредитора.

Твърди се, че договорът за гаранция представлява самостоятелно правоотношение между ищеца и ********** (Малта), по което ЮЛ не е страна.

Поддържа се, че Преди сключването на договора ищецът е получил Стандартния европейски формуляр, договора за кредит и договора за гаранция, съдържащи информация относно условията на кредита, избора на обезпечение и дължимото възнаграждение към гаранта. След като се е запознал с всички документи, ищецът е потвърдил сключването на договора чрез SMS код. Следователно не са налице предпоставките за заблуждаваща търговска практика по чл. 68е 33П, нито за неравноправна договорна клауза по чл. 143 ЗЗП.

Поддържа се, че възнаграждението по договора за гаранция не представлява разход по кредита, който следва да бъде включен в годишния процент на разходите, тъй като гаранцията е самостоятелна възмездна услуга, предоставяна от трето лице и избрана от самия кредитополучател.

ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 124, ал.1 ГПК във вр. чл. 26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД/ във вр чл. 19, ал. 3 ЗПК и чл. 22 ЗПК/.

РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както следва:

ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен Договор № ************ от 15.03.2025 г., по който ищецът е усвоил сумата от 5000 3 лева.

-В тежест на ответника е да установи че по валидно облигационно правоотношение между него и ищеца, породено от договор за потребителски кредит, е изпълнил задълженията си точно, в т,ч, че страните са били обвързани от валидна клауза за заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

УКАЗВА на страните, че съдът служебно следи за неравноправни клаузи в потребителския договор по смисъла на чл.143 от ЗЗП и чл. 7, ал. 3 ГПК.

ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства като допустими, необходими и относими по делото, тъй като се отнасят до релевантни за спора факти.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания, , като същите не са необходими за изясняване на спорни по делото факти и обстоятелства.

НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.

УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок, същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, а на ищеца и препис от отвора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4