Решение № 1013 от 13.09.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1013 гр. Варна, 21.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II А СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Иванка Д. Дрингова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20233100501547 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 ал.2 т.7 от ГПК.

Образувано по подадена жалба с вх. 30772/29.06.2023 от В. А. А., ЕГН:

**********, чрез от адвокат Б. Б. адрес :гр. Варна, ул. „*************" № 2, ет. 2, против Постановление от 28.06.2023 г. по изп. д. № 20237120400345, по описа на ЧСИ - Илиана Станчева.

Посочва, че доверителката му е получила ПДИ на 22.05.2023 г., в която е посочено, че дължи 1518,52 лева, от които главница, 900 лв., 3,40 лв. допълнителни разноски и 66 лв. разноски по и.д., 149,12 лв. такси по ТТРЗЧСИ и 400 лв. адвокатски хонорар по горепосоченото изпълнително дело. Възразява срещу приетото адвокатско възнаграждение. Твърди, че адвокатското възнаграждение не е реално заплатено. Изтъква, че не е допустимо и възможно въз основа на пълномощно да бъде определено адв. хонорар а и видно от съдържанието на също то е опредено общо, което е недопустимо. На следващо място посочва, че изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, които да обосновават заплащане на адвокатски хонорар в такъв размер. Изтъква, че процесуалният представител на взискателя освен първоначалната молба, с която е сезиран частния съдебен изпълнител, не е извършил никакви други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричните вземания. На следващо място посочва, че към ПДИ не им е представена и сметка по чл. 79 ал. 1 от ЗЧСИ, в която да бъдат посочени сумите на дължимите такси, всяка 1 една поотделно, както и не става ясно какви точно действия са извършени, за да бъде начислена такава сума. Излага, че дължимата сума по по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ от 149,12 лв., следва бъде намалена при отпадане на адвокатското възнаграждение или при неговото намаляване.

На следващо място твърди, че незаконосъобразно е наложен запор на банкови сметки, които представляват кредитна линия.

Моли, да се отмени постановление с изх. № 19192/28.06.2023 г. по изп. дело № 345/2023 г. и да се изключи претендирания адвокатски хонорар от задължението по изпълнителното дело, както и да се разпореди незабавно вдигане на наложения запор върху кредитните карти на В. А., в евентуалност моли да се намалят разноските по делото до установения минимум от 200 лева.

В срок е постъпило становище от адвокат В. С., адрес: Варна, ул.

„**************" № 3, в качеството и на представител на Е. В. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „***********" № 5. Счита обжалваното постановление за правилно и законосъобразно. Посочва, че освен молбата за образуване на изпълнителното дело, е поискано и извършване на изпълнителни действия спрямо длъжника. Твърди, че първите суми, които са постъпили по служебната сметка на адв. С., като пълномощник на взискателя, са на дата 19.06.2023 г. в размер на 186,72 лева, след като е изтекъл срока по ПДИ на 05.06.2023 г. Посочва, че длъжника не е изпълнил дълга си към днешна дата. Излага, че възражението би било основателно, ако длъжника беше платил в срока за доброволно изпълнение.

Изтъква, че изпълнителното дело още не е приключило и се налага, процесуалният представител да иска извършване на нови изпълнителни действия. Посочва, че за уговорения адвокатски хонорар е предоставен договор за правна защита и съдействие от 30.05.2023 г, видно от който правната защита и съдействие се изразяват в образуване и водене на изпълнително дело № 345/2023 г. по описа на ЧСИ № 712. Изтъква, че пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ е правилно определена.

Моли, да се остави жалбата без уважение и да се потвърди обжалваното постановление. Моли да и бъдат присъдени направените разноски в настоящото производство.

Частният съдебен изпълнител е депозирал становище, на основание чл.436 ал.3 ГПК, с което се присъединява към доводите на взискателя. Счита жалбата за неоснователна/недопустима и моли същата да се остави без уважение.

Съдът намира, че жалбата е депозирана в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата се явява допустима.

От фактическа страна:

Производството по изпълнително дело 345/2023 г. по описа на ЧСИ 2 Илиана Станчева е образувано по молба от взискателя Е. В. Г. с вх. № 21058 от 03.05.2023 г, чрез адвокат В. С.. В молбата се моли да се образува изпълнително дело и да се извършат изпълнителни действия. По делото са приложени адвокатско пълномощно (лист 2 от ИД 345/2023 г.) и договор за правна защита и съдействие (лист 13 от ИД 345/2023 г.), с уговорено възнаграждение от 400 лева, платено в брой. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 22.05.2023 г. От същата се установява, ИД е образувано за следните суми: 900 лв. – неолихвяема сума, 3,40 лв. допълнителни разноски, 66 лв.- разноски по и.д., 149,12 лв. - такси по ТТРЗЧСИ и 400 лв. адвокатско възнаграждение.

По изпълнителното дело са наложени запори на сметки на длъжника в „УниКредит Булбанк“ АД, „ТИ БИ АЙ, Банк“ ЕАД, Банка „ДСК“ АД, „Обединена българска банка“ АД и „Първа инвестиционна банка“ АД. От наложените запори, e получена сумата от 186,72 лева, която е преведена по сметка на адв. С.. По делото липсват данни към настоящият момент дължимата сума по изпълнителното дело да е погасена.

По правото:

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съдът не намира за основателно възражението, че адвокатското възнаграждение не е заплатено. Съгласно ТР 6/2012 на ОСГТ, за да бъдат присъдени разноски трябва да бъде доказано тяхното извършване. Следва да е посочено уговореното възнаграждние и да е указан вида на плащане. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. По делото е предоставен договор за правна защита и съдействие от 30.05.2023 г., в който е посочено, че уговореното възнаграждение от 400 лева, е платено в брой. В този случай договора служи, като разписка за получената сума.

Предвид изложеното съдът намира за доказано, че уговореното адвокатско възнаграждение е заплатено.

Съдът намира за неоснователно възражението, за намаляване на адвокатското възнаграждение.

Съобразно чл.10 т.1 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело се дължи възнаграждение в размер на 200 лева. Видно от приложеното изпълнително дело адвокат С. е подала молба за образуване на процесното дело, поради което и се дължи възнаграждение в размер на 200 лева. Съгласно т.1 чл.10 на цитирана по- горе наредба за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания възнаграждението е ½ от съответните възнаграждения, посочени в чл.7 ал.2. Последната разпоредба предвижда, че при интерес до 1000 лв., какъвто е настоящия случай, възнаграждението възлиза на 400 лв. или при определен интерес от 900,00 лв. възнаграждението по чл.7 ал.2 възлиза на 400 лв., респективно по чл.10 т.2 - на 200 лв.

3

Настоящия състав намира, че се дължат 200 лева за водене на делото.

Възнаграждението за воденe на делото се дължи за цялото изпълнително производство преценка за неговата прекумерност следва да се направи при приключването му. В настоящият случай изпълнителното дело не е приключило, с погасяване на дължимата сума и по него тепърва следва да се извършват изпълнителни действия. Отделно процесуалният представител на взискателя е извършвал действия по хода на делото подал е молба с вх. № 35372/24.01.2023 г. с искане за налагане на запор на банковите сметки на длъжника. Нямаше да се дължи адвокатско възнаграждение за водене на делото, ако адв. С. не беше извършвала действия по хода на делото и задължението беше погасено.

Поради гореизложеното жалба с вх. 30772/29.06.2023 от В. А. А., ЕГН:

**********, чрез адвокат Б. Б. адрес :гр. Варна, ул. „*************" № 2, ет.

2, против Постановление с изх. № 19192/28.06.2023 г. по изп. д. № 20237120400345, по описа на ЧСИ - Илиана Станчева, следва да бъде отхвърлена.

По разноските по аргумент от чл. 78, ал. 5 от ГПК длъжника В. А. А., ЕГН: **********, следва да бъде осъдена да заплати сторените от взискателя Е. В. Г., ЕГН ********** разноски по настоящото производство, както следва 400 лева адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 437, ал. 4 от ГПК, Варненския окръжен, съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалба с вх. 30772/29.06.2023 от В. А. А.,

ЕГН:

**********, чрез адвокат Б. Б. адрес :гр. Варна, ул. „*************" № 2, ет.

2, против Постановление от 28.06.2023 г. по изп. д. № 20237120400345, по описа на ЧСИ - Илиана Станчева.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, В. А. А., ЕГН:

**********, да заплати на Е. В. Г., ЕГН ********** сумата от 400 /четиристотин/ лева разноски за адвокатско възнаграждение Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4