Решение № 884 от 25.11.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 884 гр. гр. Хасково, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Й. Банкова при участието на секретаря Антония Сл. Бузова като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело № 20245640100554 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на С. М. М., ЕГН **********, с адрес:

* * * , против „Миссириан България“ АД, ЕИК 127568156, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен общ.Шумен, обл.Шумен, ул. „Любен Каравелов“ № 27, представлявано от Н.Т.Т. и Н.Д.Д. – поотделно, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, както и за дължимо трудово възнаграждение за 01.01.2024г. в размер на 76,13 лева, след допуснато измение на иска по чл. 214, ал.1 ГПК с протоколно определение от 11.11.2024г. , ведно със законна лихва от 01.03.2024г. с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 и т.2 и чл. 128, т.2 от КТ.

В исковата си молба ищецът твърди, че със Заповед № 63/29.12.2023г., издадена от Н.Т.Т. - изпълнителен директор на „Миссириан България" АД, на основание чл.325, ал. 1, т.4 от Кодекса на труда било прекратено трудовото му правоотношение с ответника „Миссириан България" АД - Предприятие за промишлена обработка на тютюн, с място на работа с.С., на длъжност: „Портиер", Шифър по НКДП: 96210009, и причини за прекратяване на трудовия договор: „Завършване на определената работа“, считано от 01.01.2024г. Твърди, че уволнението е незаконно, поради което обжалва процесната заповед за прекратяване на трудовото си правоотношение, по следните съображения:

В исковата молба се сочи, че ищецът започнал работа в ответното предприятие през 2004г., където работил до 01.06.2006г. като през този период изпълнявал последователно длъжностите на електротехник, ферментатор и портиер.

1

Последствие, от м.08.2020г. по силата на различни трудови договори, сключени с ответника, ищецът заемал длъжността „Портиер", с място на работа - с. С. в ответното дружество, където работел без прекъсване до момента на прекратяването на трудовото му правоотношение с процесната заповед. Работата му в „Миссириан България" АД| се уреждала с множество последователни трудови договори в периода от 2020г. до 2023г., но всички договори били сключени на основание чл. 68, ал.1, т.2 от КТ - „до завършване на определената работа“, с място на работа - с. С., на длъжност: „Портиер", за пълно работно време от 8 часа, при пет дневна работна седмица, вкл. и със сключени допълнителни споразумения към тях. Когато тези трудови договори се прекратявали, веднага бил сключван нов трудов договор, считано от същия ден и без прекъсване, със същото правно основание, длъжност, място на работа, работно време и продължителност на работната седмица.

Последният трудов договор на ищеца с ответното дружество, а именно - Трудов договор № ***/31.10.2023г., бил сключен на същото правно основание - чл.68, ал.1, т.2 от КТ, и с него на ищеца било възложено да изпълнява длъжността „Портиер", с място на работа - с. С., до завършване на определената работа – „Промишлена обработка на изкупения тютюн реколта 2023“, за пълно работно време, с продължителност 8/осем/ часа, при 5/пет/ дневна работна седмица.

Твърди, че този трудов договор - Трудов договор № ***/31.10.2023г., бил прекратен с процесната Заповед № 63/29.12.2023г. за прекратяване на трудовото правоотношение на управителя на дружеството „Миссириан България" АД, на основание чл. 325, ал.1, т.4 от КТ, която заповед и уволение обжалва.

Ищецът твърди, че така сключените в периода от 2020г. до 2023г. последователни трудови договори с ответника на основание чл.68, ал.1 т.2 КТ /завършване на определена работа/ са сключени в нарушение на закона, поради което следва да се считат за сключени за неопределено време. Счита, че с оглед продължилото непрекъснато полагане на труд в периода от м.08.2020г. до м.01.2024г., трудовият му договор се е трансформирал в такъв за неопределено време.Сочи, че изпълняваната от него длъжност "портиер" сама по себе си не предполагала сезонност или временен характер на нейното упражняване. Фактически работата му в ответното предприятие за последния период датирала от повече от три последователни години, същата реално била с непрекъснат характер за времето от 2020г. до 2024г. вкл. като не се влияела през годините от определяемия в договорите срок - до завършване на определената работа - промишлена обработка на изкупения тютюн за съответната годишна реколта. В случая от значение било и обстоятелството, че на същата работна позиция винаги били назначавани едновременно 3-ма портиери, чиито трудови функции се характеризирали със сменен режим на работа така, че денонощно да се осигурява наличието на портиер. В тази посока твърди и че след прекратяването на последния му трудов договор през 2024г., веднага на неговото работно място на длъжност „портиер“ бил назначен друг служител.

Сочи също така, че още със сключването на трудовия му договор през 2020г., както и 2 по-късно с всеки следващ трудов договор, вкл. и с последния му трудов договор № ***/31.10.2023г., сключен до завършване на определената работа – „Промишлена обработка на изкупения тютюн реколта 2023“, така описаната работа по трудов договор по никакъв начин не позволявала да се приеме кога тя ще се счита завършена, за да може срокът на договора да бъде определен при условията на чл.68, ал.1, т.2 от КТ. В този смисъл намира, че не било определено в съдържанието на договора вида, количество, обема и качеството на работата, нито крайната дата на завършване на работата, поради което за него като работник към дата на сключване на трудовия му договор не съществувало яснота кога точно ще изтече срока, който се явява определящ за времетраенето на трудовото му правоотношение.

Предвид това счита, че срокът на трудовия му договор от 2020г., както и срока по-късно сключените последващи трудови договори, включително и последния му трудов договор №***/31.10.2024г., сключен до завършване на определена работа –„ Промишлена обработка на изкупения тютюн реколта 2023“, не е посочен, нито е определяем, съобразно съдържанието му, поради което намира, че липсва уговорка за срок и следва да се приложи общото правило на чл.67, ал.2 от КТ, а именно, че последния му трудов договор № ***/31.10.2023г. с ответника е сключен за неопределено време, още повече, че липсва и изрично изразено негово писмено волеизявление и предложение до работодателя на основание чл. 119 от КТ, така сключения между тях безсрочен трудов договор да се трансформира в срочен такъв. Предвид това и прекратяването на договора, поради „завършване на определената работа", както е посочено в процесната заповед се явявало незаконно.

На следващо място сочи, че в ответното дружество на работната позиция „портиер" винаги е имало назначени 3 /три/ лица, на смени по 8 часа и при 5 дневна работна седмица /включително и след прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, когато бил назначен друг служител/, но фактически портиерите работели по график, на смени по 24 часа и по 48 часа - за събота и неделя. Съобразно Книга/дневник за предаване на смените, ищецът се подписвал при издаване на смяната, а съгласно Книга/дневник за проверка и записване - през период от два часа осъществявал и проверка за стойностите за температурата на помпи в котелното и температурата на цеха, като при приключване на смяната му отново се подписвал под констатираните температурни стойности.

Ищецът твърди също така, че последната му работна смяна, в която работил, започнала на 31.12.2023г. в 08.00ч. и приключила на 02.01.2024г. в 08.00ч. и когато смяната му на 02.01.2024г., сутринта приключила, той узнал от началника му – Ц., че ще бъде уволнен.

Ищецът твърди, че си тръгнал и че през този ден - 02.01.2024г., докато бил на работа, никой не бил правил опит да му връчва каквито и да е било документи, нито му е връчван някакъв документ, вкл. и заповед за прекратяване на договора му. В тази връзка не отговаряло на действителното фактическо положение отразеното в Писмо, изх. №24010293/16.02.2024г. на Дирекция инспекция по труда - Хасково, което получил на 19.01.2024г., че бил съставен Протокол от 02.01.2024г., в който с подписите си двама свидетели удостоверявали отказа на ищеца да получи заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение.

3

На 15-16 януари 2024г. ищецът посетил офис на ответното дружество в с.С., за да му бъдат предадени полагащите му се ваучери за храна, при което служителка на дружество поискал да му връчи заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, но ищецът отказал да я получи. На 02.02.2024г. съпругата му Г.М.А. получила от пощенски клон процесната заповед с писмо с обратна разписка. Предвид това, намира и че заповедта не му е връчена лично по надлежния ред.

Отделно заповедта не била мотивирана. В същата не били посочени ясни и конкретни обстоятелства настъпването, на които да е довело д о прекратяване на трудовото му правоотношение, а само общо било посочено завършване на определената работа, поради което не ставало ясно каква точно по вид, обем, количество и качество е завършена и кога точно е завършена.

Твърди също така, че за дата 01.01.2024г., когато бил на работа, не му е изплатено трудовото възнаграждение, което трудово възнаграждение му се полагало в двоен размер, тъй като се касаело за положен труд в празничен ден. След изменение на размера на иска по чл. 214 АЛ.1 ГПК, претендира същото в рамер на 76,13 лева, а не както първоначално е заявено от него - 89,40 лева.

С оглед горното, ищецът моли съда да постанови решение по силата, на което:

-да бъде ПРИЗНАТО ЗА НЕЗАКОННО уволнението на ищеца С.М.М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** извършено на основание чл. 325, т.4 КТ от „Миссириан България" АД, ЕИК: 127568156, със седалище и адрес на управление: обл. Шумен, общ..

Шумен, гр. Шумен, ул. „Любен Каравелов" №27, и ДА БЪДЕ ОТМЕНЕНА Заповед № 63/29.12.2023г., издадена от Н.Т.Т. - изпълнителен директор на „Миссиириан България" АД, гр. Шумен – иск с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ;

- ДА БЪДЕ ВЪЗСТАНОВЕН ищецът С. М. М. с ЕГН - **********, с постоянен адрес:

*** на заеманата преди прекратяване на трудовото правоотношение длъжност „Портиер", шифър по НКДП: 96210009, с място на работа - с. С. – иск с право основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ;

- ДА БЪДЕ ОСЪДЕН ответника „Миссириан България" АД, ЕИК: 127568156, със седалище и адрес на управление: обл. Шумен, общ.. Шумен, гр. Шумен, ул. „Любен Каравелов" №27, представлявано от Н.Т.Т. и Н.Д.Д., да плати на ищеца С. М. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** неизплатеното трудово възнаграждение за положен труд в официален празничен ден: 01.01.2024г., в раземр на 89,40 лева, като след допуснато измение в размера на иска същото се претендира в размер на 76,13лева /а не както първоначално е заявеноо/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното плащане – иск с правно основание чл. 128, т.2 КТ, Петендира разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа исковата м о л б а . Претендира сторените разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на ответника.

4

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на искова молба, в който ответникът оспорва изцяло предявените искове, като счита, че същите следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Оспорва договорът с ищеца да следва да се счита за безсрочен. Сочи, че дружеството „Миссириан България" АД е дружество специализирано в промишлена обработка на ориенталски тютюн. Дейността на дружеството има сезонен характер предвид естеството на продукта, който с цел запазване на качеството трябва да бъде преработен в кратки срокове след изкупуване. Сезоността на извършваните работи се подтвърждава и от факта, че тази икономическа дейност е определена с КИД 01.63 - Дейности след прибиране на реколтата. За реколта 2023г„ в предприятието на дружеството в с.Гледка, община С. обработка на тютюна не е извършвано. Съответно такава не е извършвана и след 22.12.2023г., тъй като на 22.12.2023г. е сключен договор между „Миссириан България" АД и дружеството Missirian S.A. с адрес на управление ***, по силата на който цялото количество от 731 тона изкупен български ориенталски тютюн, реколта 2023г. е продадено в необработен вид от българското на гръцкото дружество. Причината за вземането на решението за продажба на тютюна в необработен вид е икономическа. Предвид драстичното намаляване на реколтата в България на ориенталски тютюни, съвместено с високото търсене, довело до ситуация, в която дружеството не съумявало да закупи необходимите за оперирането на предприятието количества тютюн сато следствие на това, разходите за преработка биха били прекалено високи. След направените разчети, било установено, че себестойността на получената продукция ще бъде над пазарните цени и дружеството ще реализира голяма загуба от дейността си. Поради тази причина, било взето решение, суровината да бъде продадена с надценка на гръцкото дружества, като по този начин да се компенсира частично икономически неизгодната за дружеството ситуация. Съответно след постигнатите договорки и след подписване на договора за продажба на тютюн били налице основанията да бъдат прекратени всички трудови договори, чиято срочност е поставена в зависимост от приключването на промишлената обработка на изкупения тютюн реколта 2023г. Към момента на сключването на трудовия договор с ищеца това обстоятелство не е било известно на страните, тъй като решението изкупения тютюн да бъде продаден в необработен вид на гръцкото дружество било взето при приключване на изкупната кампания. Функциите, възложени на ищеца по трудовия договор, включвали освен контролна функция на входно-изходните места в предприятието, както се посочвало от него в в исковата му молба, също така и проверка на работната среда в предприятие в работния режим, като например твърдяното записване на температурите н котелното и цеха за обработка на тютюн - дейности, които очевидно нямало да се извършват след прекратяване на промишлената обработка на тютюна в предприятието.