Решение № 485 от 09.12.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 485 гр. Велико Търново, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, III СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЛАДЕН ДИМИТРОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА ИЛ. ГЕОРГИЕВА-ИЛИЕВА като разгледа докладваното от МЛАДЕН ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20244110201218 по описа за 2024 година за да се произнесе взема предвид :

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Жалб. М. Я. М., с ЕГН **********, с ***** с процесуален представител адв.

М. И., обжалва Наказателно постановление № 000358/28.02.2024г., издадено от началника на сектор "Пътна полиция" към ОДМВР-В.Търново, с което му е наложена глоба в размер на 400 лева, за нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, като незаконосъобразно. Излага основания сочещи за наличието на неправилно приложение на материалния закон. Моли съда да отмени наказателното постановление. Претендира разноски.

Въззиваемата страна не се представлява.

По допустимостта : Жалбата е допустима – подадена от надлежно упълномощен процесуален представител, в необходимата форма и срок.

Видно от възражение с вх.№ 127500-2368/06.02.2024г., подадено срещу АУАН №1109508 от 05.02.2024г., жалб.М. е посочил изрично на наказващия орган адрес и лице, на което да му бъдат връчвани всички съобщения по преписката на адрес: г******** Въпреки посочения адрес за връчване, наказателното постановление е връчено по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, без да са налице данни за опит за връчване на горния адрес.

По молба на адв..И., като процесуален представител на жалб.М. е връчен препис от НП, на 09.08.2024г..

Разпоредбата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН съдържа една правна фикция, като приравнява правните последици на личното връчване с тези на невръчване на наказателното 1 постановление. Тъй като фикционната норма е изключителна - представлява отклонение от общата уредба на съответната материя по смисъла на чл. 11, ал. 2 от Закона за нормативните актове, нейното тълкуване е само ограничително. Следователно за да е осъществен фактическият състав на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, е необходимо да са налице точно посочените в нормата предпоставки - нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес, новият адрес да е неизвестен, както и точно изпълнение на предписанието на разпоредбата за начина по който следва да се отрази –отбелязване на хипотезата върху наказателното постановление, при което същото се счита за връчено от деня на отбелязването.

В случая няма данни нарушителят да е търсен на изрично посочения от него адрес, а е отразена резолюция за фингирано връчване, с което не е изпълнено коректно правилото на закона.

Ето защо, съдът приема, че НП е връчено на санкционираното лице на 09.08.2024г., когато неговия процесуален представител се е сдобил с препис, поради което, подадената на 14.08.2024г., жалба е в срок.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното : С наказателно постановление № 000358/28.02.2024г., издадено от началника на сектор "Пътна полиция" към ОДМВР-В.Търново, на жалб. М. Я. М., това, че на 05.02.2024 г., в 11:40 часа, в община Велико Търново, на първокласен път I-4 км,123+700 (София - Варна) до бензиностанция „Газпром“ в посока към гр.Велико Търново, управлява (Моторно превозно средство от трета държава - Великобритания ) товарен автомобил марка ВОКСХОЛ, модел F6UD, бял на цвят, собственост на М.Я от Нотингам **** Великобритания, като при извършена проверка се установи, че водача няма сключена задължителна застраховка Зелена карта, валидна за територията на Република България или Гранична застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, сключена на граничния контролно пропускателна пункт, от който е влязъл на територията на Република България,в нарушение на чл.483 ал. 2 от КЗ, на осн. чл.638 ал.3, вр.чл.461, т.1 от КЗ, е наложена глоба в размер на 400 лева.

Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 1109508 от 05.02.2024г., съставен Д. Г. – мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОДМВР - В.Търново. В акта е констатирано, че нана 05.02.2024 г., в 11:40 часа, в община Велико Търново, на първокласен път I-4 км,123+700 (София - Варна) до бензиностанция „Газпром“ в посока към гр.Велико Търново, управлява (Моторно превозно средство от трета държава - Великобритания ) товарен автомобил марка ВОКСХОЛ, модел F6UD, бял на цвят, собственост на М.Я от Нотингам **** Великобритания, като при извършена проверка се установи, че водача няма сключена задължителна застраховка Зелена карта, валидна за територията на Република България или Гранична застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, сключена на граничния контролно пропускателна пункт, от който е влязъл на територията на Република България,в нарушение на чл.483 ал.2 от КЗ.

От показанията на св.Г., се установи, че като младши автоконтрольор в Сектор 2

„Пътна полиция“ към ОДМВР – Велико Търново, при провеждане специална полицейска операция, по метода на широкообхватния контрол, се намирал на първокласен път I–4, до бензиностанция „Газпром“. Извършвал проверка на автомобилите, които се движели от София в посока Велико Търново. Същият спрял автомобил – микробус, с английски регистрационен номер, като при извършената проверка водачът представил свидетелство за управление, регистрационен талон на автомобила, но не представил валидна за територията на Република България застраховка „Гражданска отговорност“ или зелена карта.

Представилл само английска застрахователна полица на застраховател от Великобритания.

За това, че нямал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ или зелена карта, валидна за територията на Република България, тъй като Великобритания била вече извън Европейския съюз, от т.нар. трети страни, съставил акт за установяване на административно нарушение на водача. Свидетелството за управление на МПС било отнето до сключване на валидна застраховка от водача, като същият по-късно дошъл в Сектор „Пътна полиция“ със сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила и му било върнато свидетелството за управление на същия ден, след няколко часа.

С оглед на установеното, се налагат следните правни изводи :

Жалбата е основателна. Наказателното постановление е незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон.

От процесуална страна са спазени процедурните срокове – наказващият орган се е произнесъл извън рамките на едномесечния срок, след връчване на акта – съответно получаване на административнонаказателната преписка, но в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН.

АУАН и НП са издадени при спазване на формалните изисквания съответно на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

По същество обаче, е налице неправилно приложение на материалния закон.

Хипотезата на чл.638, ал.3, от КЗ, предвижда санкция за лице, което управлява МПС, за което не е сключена задължителна застраховка "гражданска отговорност".

За да се реализира нарушението е необходимо да се установи изпълнителното Д.ие - управление на МПС и отрицателната предпоставка – липсата на задължителна застраховка гражданска отговорност. В случая правилно е отчетен факта на управлението от страна на водача на автомобила – ажлб.Милетов.

Съгласно разпоредбата на чл. 483, ал. 1 от КЗ, договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: т. 1. притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; т. 2. управлява моторно превозно средство от трета държава при влизане на територията на Република България, когато няма валидна за територията на Република България застраховка.

В пар. 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на КЗ, е дадена легална дефиниция на понятието "трета държава" и това е държава, която не е държава – членка по смисъла на т. 6 от същите разпоредби, а съгл. т. 6 от ДР на КЗ, "държава – членка" е държава 3

– член на Европейския съюз или друга държава страна по споразумението за Европейското икономическо пространство.

Гласните и писмените доказателства сочат, че процесното МПС е било регистрирано в Обединеното Кралство, като имайки предвид съдържанието на посочените по - горе понятия, съдът счита, че Великобритания, макар и не като държава – член на ЕС, не може да се разглежда, като трета държава, така, както е приел наказващият орган, тъй като е страна от ЕИП / страна по Споразумение за европейското икономическо пространство.

При това положениеq не може да се сподели тезата на АНО, че жалбоподателят е управлявал МПС от трета държава, за което е бил длъжен да сключи договор за гранична застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за процесното МПС. Това произтича от разпоредбата на чл. 483, ал. 4, т. 1 от КЗ, според която не се сключва договор за гранична застраховка ГО на автомобилистите за МПС от държава членка, в което понятие по смисъла на закона влиза и държава от ЕИП.

Ето защо, съдът намира, че към момента на проверката жалб. М. е управлявал МПС, с регистрация в държава, страна на ЕИП, приравнена на членка на ЕС, по смисъла на т. 6 от ДР на КЗ, по отношение на което не е имало задължение да се сключи договор за гранична застраховка "Гражданска отговорност", която да е валидна на територията на Република България, както е установено в АУАН и НП.

След като конкретния тип застраховка не е бил задължителен за превозното средство, то не е реализиран състава на нарушението по чл.638, ал.3 от КЗ. Дори фактът дали е имало изобщо застраховка в държавата по регистрация и какъв е нейния вид е ирелевантен за случая. Това е така защото, както актосъставителят, така и наказващият орган, са мотивирали извод за липсата на задължителна застраховка „ гражданска отговорност“, по чл.483, ал.1, т.2 от КЗ.

Налице е неправилно приложение на материалния закон при издаване на процесното НП, поради което се явява незаконосъобразно и следва да се отмени.

С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на жалбоподателя искане за присъждане на разноски, въззиваемата страна, следва да бъде осъдена, на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, да заплати на жалбоподателя направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

Направеното от представителя на въззиваемата страна бланкетно възражение за прекомерност е неоснователно, тъй като заплатеното възнаграждение е съразмерно с размера на наложената санкция.

Воден от горното и на осн. чл. 63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление

4

№ 000358/28.02.2024г., издадено от началника на сектор "Пътна полиция" към ОДМВР-В.Търново, с което на жалб. М. Я. М., с ЕГН **********, с ***** за това, че на 05.02.2024 г., в 11:40 часа, в община Велико Търново, на първокласен път I-4 км,123+700 (София - Варна) до бензиностанция „Газпром“ в посока към гр.Велико Търново, управлява (Моторно превозно средство от трета държава Великобритания ) товарен автомобил марка ВОКСХОЛ, модел F6UD, бял на цвят, собственост на М.Я от Нотингам **** Великобритания, като при извършена проверка се установи, че водача няма сключена задължителна застраховка Зелена карта, валидна за територията на Република България или Гранична застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, сключена на граничния контролно пропускателна пункт, от който е влязъл на територията на Република България,в нарушение на чл.483 ал. 2 от КЗ, на осн. чл.638 ал.3, вр.чл.461, т.1 от КЗ, е наложена глоба в размер на 400 лева.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Велико Търново, ДА ЗАПЛАТИ в полза на М. Я. М., с ЕГН **********, с ***** СУМАТА от 400 лева, представляващи направените в производството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Великотърновския административен съд.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5