Определение № 175 от 29.06.2022, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 49/2022
- Вид
- Определение № 175
- Подписан
- 29.06.2022
- В сила
- 29.06.2022
- Състав
- Галина Димитрова Жечева, Калина Тодорова Димитрова, Павлина Нейчева Паскалева
Цитирани разпоредби
- чл.216 · Наказателен кодекс
- чл.102 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.102 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.18 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 ал.1 т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 ал.1 т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 ал.6 т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 ал.7 и ал.8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 ал.7 и ал.8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.303 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 175 гр. гр. Д., 29.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Г.а Д. Жечева
Членове:
Калина Т. Димитрова
Павлина Н. Паскалева като разгледа докладваното от Калина Т. Димитрова Въззивно частно наказателно дело № 20223200600049 по описа за 2022 година
Производството е по чл.243 ал.7 и ал.8 от НПК
Производството е образувано по протест на прокурор при Районна прокуратура – Д. срещу Определение № 25 от 28.01.2022г., постановено по ч.н.д. № 1442/2021г. по описа на РС – Д., с което е отменено Постановление на РП – Д. от 03.12.2021г. в частта, с която частично е прекратено наказателното производство по д.п. № 311/2020г. по описа на Първо РУ на МВР – гр.Д., пр. преписка № 1000/2020г. по описа на ДРП, образувано и водено срещу обв.Л.П.М. от гр.Д. за извършено престъпление по чл.325 ал.3 вр. ал.1 от НК.
Навеждат се доводи за неправилно тълкуване на фактите и доказателствата по делото в мотивите на процесното определение. Сочи се, че определението на районния съд е незаконосъобразно, постановено при надвишаване на правомощията на съда, произтичащи от разпоредбата на чл.243 ал.5 от НПК. Отправеното до ДОС искане е цитираното по-горе определение да бъде отменено, както и да бъде потвърдено постановлението на ДРП в частта, с която е било прекратено наказателното производство.
Протестът е депозиран в законоустановения за това срок и е допустим, като разгледан по същество същият е основателен.
Д.кият окръжен съд като прецени изложеното в протеста и представените доказателствата, както и след цялостна служебна проверка на постановения съдебен акт, прие за установено следното:
Досъдебното производство е започнало на 04.05.2020г. на основание чл.356 ал.3 от НПК със съставянето на протокола за първото действие по разследването, а именно – Протокол за оглед на местопроизшествие. В хода на разследването, с постановление на водещия разследването полицай от 19.06.2020г. като обвиняем по делото е било привлечено лицето Л.П.М. от гр.Д., с ЕГН – **********, за извършени от него престъпления, както следва:
1
- За това, че на 04.05.2020г. в гр.Д., по бул. „**************“, на отбивката срещу туристическа спалня „Д.“, в посока гр.В., при управление на л.а.„П.К.“ с рег. № *********, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като заставил водача Г.Д.П. с ЕГН - **********, да спре движението на управлявания от него л.а. „П.К.“ с рег. № *********, препречвайки пътя му, след което слязъл от автомобила си и с метален предмет /чук/ счупил стъклото на предната лява врата на л.а.„П.К.“ с рег. № *********, собственост на Д.Г.П. престъпление по чл.325 ал.3 вр. ал.1 от НК.
- За това, че на 04.05.2020г. в гр.Д., по бул.„**************“, на отбивката срещу туристическа спалня „Д.“, в посока гр.В., повредил противозаконно чужда движима вещ л.а.„Порше Кайен“ с рег. № *********, собственост на Д.Г.П., ЕГН - **********, управляван от Г.Д.П., ЕГН - **********, като счупил стъклото на предната лява врата, като общата стойност на щетата възлиза на 574,00лв. – престъпление по чл.216 ал.1 от НК.
С Постановление на ДРП от 07.01.2021г. било частично прекратено наказателното производство по д.п. № 311/2020г. по описа на Първо РУ на МВР Д., пр. преписка № 1000/2020г. по описа на РП – Д., образувано и водено срещу обв.Л.П.М. от гр.Д. в частта за извършеното от него престъпление по чл.325 ал.3 вр. ал. 1 от НК, а по отношение на деянието по чл.216 от НК, същото било спряно /л.87 том ІІ д.п/.
С Определение № 260092/19.02.2021г., постановено по ч.н.д. № 74/2021г. по описа на РС – Д., Постановлението на РП – Д. от 07.01.2021г. за частично прекратяване на наказателното производство е отменено, като били дадени указания за извършването на определени действия по разследването /л.6 - 10 том ІІІ д.п./. С Определение № 38/12.04.2021г. по в.ч.н.д. № 115/2021г. по описа на Окръжен съд – Д., определението на РС - Д. е било потвърдено /л.11 - 13 том ІІІ д.п./.
В последствие, с Постановление на РП – Д. от 03.12.2021г. отново било частично прекратено наказателното производство по ДП № 311/2020г. по описа на Първо РУ на МВР – гр.Д., пр. преписка № 1000/2020 по описа на ДРП, образувано и водено срещу обв.Л.П.М. от гр.Д., в частта за извършеното престъпление по чл.325 ал.3 във вр. ал.1 от НК /л.122 - 128 том ІІІ д.п./, което е обект на настоящата проверка.
По делото са събрани всички възможни доказателства които изясняват релевантните обстоятелства, като ДРС е установил следната фактическа обстановка:
Обв.Л.П.М. и пострадалият Г.Д.П. се познавали от 2000г. и поддържали добри отношения до 2019г., когато по различни причини отношенията им се влошили.
На 04.05.2020г. пострадалият Г.П.в пътувал с л.а. марка „Порше Кайен“, с peг ********* по бул.„**************“ в гр.Д. в посока за гр.В.. Заедно с него пътувал и св.И.Д.С.. Управляваният от св.Г.П. автомобил бил собственост на баща му - св.Д.Г.П..
Св.И.Д.С. седял на предната дясна седалка до шофьора. В същото време, обв.Л.П.М. също управлявал лек автомобил марка „Порше Кайен“, с peг № ********* в гр.Д., като 2 заедно с него в автомобила пътували и свидетелите И.З.И. и В.В.Б..
Докато чакал на светофара на кръстовището на бул.„Р.“ и бул.
„****************“ в района на Градския парк, обв.Л.М. забелязал пострадалия Г.П.в с управлявания от него лек автомобил и решил да го последва, за да го попита защо е обикалял с автомобил заедно с още едно лице около дома му и съседните улици, както и защо по-рано същия ден е преследвал баща му, каквато информация обв.Л.М. бил получил известно време преди това от свой съсед. В изпълнение на замисленото обв.Л.П.М. направил обратен завой на светофарната уредба на кръстовището между бул.
„**************“, бул.„3-ти март“ и ул.„О.П. и последвал управлявания от св.Г.П.в автомобил.
Докато св.Г.П. се движил с автомобила си в дясната лента на бул.
„****************“, обв.Л.М. го застигнал с автомобила си, като се движил в лявата лента за движение. След като двата автомобила се изравнили, обв.Л.М. предприел действия със своето МПС, изразяващи в „изблъскване“ на управлявания от П. автомобил от платното за движение, навлизайки в неговото платно за движение, като автомобилите не са влизали в съприкосновение, тъй като св.Г.П. успял да реагира на няколкократното навлизане на автомобила на обвиняемия в лентата му за движение. След това Л. М. увеличил скоростта на управляваното от него моторно превозно средство и изпреварил св.Г.П.в, като спрял пред него в района на отбивката срещу туристическата спалня, в резултат на което св.П. бил заставен също да спре управлявания от него автомобил. Обв.Л.М. слязъл от колата, като държал в ръката си голям чук, приближил се към шофьорската врата на автомобила на св.Г.П. и ударил стъклото, което било затворено, в резултат на което то се счупило.
След това обвиняемият посегнал да удари с чука и самият П., но той се предпазил с ръка и обвиняемият нанесъл удара си върху китката и дланта на пострадалия.
После обв.Л.М. отворил вратата на автомобила, издърпал св.П. навън и се опитал пак да го удари, но пострадалият успял да избегне удара и сам нанесъл удар с юмрук в главата на обвиняемия. Последвало сбиване зад превозното средство, при което обв.Л.М. скъсал парче от ризата на св.Г.П., а по време на възникналия конфликт се стигнало до физическа саморазправа между двамата, като и двамата си разменили удари, в резултат на което и обвиняемият получил наранявания по лицето и крайниците. След това св.И.И. ги разтървал и обв.Л.М. заедно със св.И. и свБ. се качили в лекия автомобил и потеглили.
От своя страна св.Г.П. и св.И.Стоянов останали на мястото на инцидента, като се обадили на тел.112 да съобщят за станалото.
По делото са били извършени множество процесуално - следствени действия, чрез които са събрани относими към предмета на делото гласни и писмени доказателства.
Това са фактите по делото, като за да прекрати частично наказателното производство по д.п. № 311/2020г. по описа на Първо РУ на МВР – Д. за престъплението по чл.325 ал.3 вр. с ал.1 от НК, правилно наблюдаващият делото прокурор е приел, че разнопосочните твърдения в свидетелските показания и обясненията на обвиняемия, не са могли да бъдат преодолени дори и чрез провеждането на очни ставки между участниците в инцидента.
3
Всеки един от тях е изложил своята собствена гледна точка досежно случилото се, поради което не би могло да се формира категоричен извод относно процесния инцидент. В резултат на това, правилно прокурорът е приел, че досъдебното производство следва да бъде прекратено, тъй като при проведеното разследване не са събрани категорични доказателства за извършено престъпление от общ характер.
В подкрепа на изложеното следва да бъде отбелязано и следното:
Настоящата съдебна инстанция намира, че досежно начина, по който двата автомобила са спрели на булеварда, твърденията на свидетелите са разнопосочни и противоречиви.
Пострадалият Г.П. и неговият спътник И.С. твърдят, че обв.Л.М. е предприел с управляваното от него МПС действия по изблъскване на автомобила на П. от пътното платно. По делото обаче не е установено автомобилите да са влизали в съприкосновение един с друг. А свидетелите В.Б. и И.И. заявяват, че обвиняемият не е извършвал действия, с които да изблъсква П. от платното за движение, дори настояват, че самият П. се е опитал да изблъска автомобила на обвиняемия. Св.И.И. е заявил, че Л. направил знак на Г. да спре и той спрял, както и, че Л. не е засичал, притискал по никакъв начин автомобила на Г., като контакт между двата автомобила нямало. Разпитан като свидетел, В.Б. заявявил, че засичане е силно казано и двата автомобила правели маневри един към друг, като допир между двата автомобила нямало. Изтлаксване, притискане също нямало. За изясняване на обективната истина и в изпълнение на указанията, дадени с Определение № 260092/19.02.2021г. по ч.н.д. № 74/2021г. по описа на ДРС, в хода на досъдебното производство са били проведени очни ставки между И.З. И. и И.Д.С. между И.З. И. и Г.Д.П., между В. В.Б. и И.Д.С. както и между В. В. Б. и Г.Д.П., като и двете групи свидетели са отстоявали своите твърдения и установяване на достоверната версия за случилото се не е било постигнато.
Въпреки проведените оперативно - издирвателни мероприятия други свидетели – очевидци на случилото се, не били установени. В конкретния случай, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са взели всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина по реда и със средствата, предвидени в НПК, но не било установено по безспорен и категоричен начин поведението на обвиняемия, изразяващо се в извършването на непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото при управление на автомобил и в този смисъл е останало недоказано обвинението по чл.325 ал.3 вр. ал.1 от НК. В резултат на това, правилно прокурорът е приел, че досъдебното производство следва да бъде прекратено в тази част, тъй като предявеното обвинение на Л.М. не е доказано по несъмнен начин съгласно чл.303 ал.2 от НПК.
Правилно наблюдаващият прокурор е констатирал, че обсъдените свидетелски показания се намират в противовес помежду си, както и, че съпоставени поотделно и в съвкупност с всички свързани с тях доказателствени източници не са достатъчни, за да изградят единна непрекъсната доказателствена верига, така, че да водят до единствено възможен извод, че обв.Л.М. е извършил престъплението по чл.325 ал.3 вр. с ал.1 от НК.
Извършените действия по разследването не са довели до преодоляване на съществените противоречия. Използвани са всички възможни способи за доказване съгласно чл.136 ал.1 от 4
НПК, но въпреки това, не е бил запълнен стандарта по чл.303 ал.2 от НПК. Настоящата съдебна инстанция също констатира, че деянието по чл.325 ал.3 вр. с ал.1 от НК, за което е ангажирана наказателната отговорност на Л.П.М., не е доказано по безспорен и несъмнен начин. А след като не са събрани категорични доказателства в тази насока, то не може да му бъде вменено извършването на такова престъпно деяние.