Решение № 1526 от 02.05.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 5068/2022
- Вид
- Решение № 1526
- Подписан
- 02.05.2024
- В сила
- 06.03.2025
- Състав
- Десислава Йорданова
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. III · Закон за задълженията и договорите
- чл. 31, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.34 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1526 гр. Варна, 02.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря Станислава Ст. С. като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20223110105068 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от Г. Н. Т., ЕГН: ********** и Р. К. Д., ЕГН: ********** срещу А. В. И., ЕГН: ********** и Д. В. С., ЕГН: ********** за осъждане на ответниците в качеството на наследници на ****, ЕГН:**********, починал на 28.02.2021 г., да заплатят на ищците разделно, при равни части сумата от 12 000 лв. / дванадесет хиляди лева/- получена от наследодателя на ответниците на отпаднало основание сума за уравняване на заменените имоти по унищожен с влязло в сила решение от 15.10.2019г., постановено по гр.д. № 2600/2018г. по описа на ВОС, договор за замяна на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт, вписан под № *** г. по описа на СВ Варна, ведно със законната лихва считано от предявяване на исковата молба - 20.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата за главница.
Ищците твърдят, че по силата на договор за замяна на недвижими имоти, обективиран в Нотариален акт, вписан под № ***по описа на СВ Варна Р. К. Д. и Г. Н. Т., последния действащ лично за себе си и като пълномощник на Р. Д. са прехвърлили на *** общ наследодател на ответниците собствеността върху следният свой недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор №****/четиринадесет хиляди двеста и осемнадесет, седемстотин осемдесет и седем, осем/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-19/18.05.2017г., с площ 340 кв.м. /триста и четиридесет кв.м./ с начин на. трайно предназначение на територията: урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), с адрес на поземления имот: гр. Г*** а в замяна на прехвърлената собственост наследодателят на ответниците ***Д. ***прехвърлил на Р. К. Д. действаща чрез пълномощникът си Г. Н. Т. и на Г. Н. Т. в равни части, собствеността върху следният недвижим имот, а именно: 4/6 ид. ч. /четири шести идеални части/ от самостоятелен обект в сграда с идентификатор №***, площ 58.50 кв.м. /петдесет и осем цяло и петдесет кв. м./, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 /едно/, находящ се в гр. ***. Излага се, че за уравняване на заменените недвижими имоти, заменителите Г. Н. Т., лично за себе си и като пълномощник на Р. К. Д. е уговорено да заплатят на наследодателят на ответниците Васил Д. Кателиев сумата от 12 000 лева (дванадесет хиляди лева) по банков път. Излага се, че с решение от 15.10.2019г., по гр.д. № 2600/2018г., потвърдено с Решение № ***/24.06.2020г., постановено по в.гр.д. № 90/2020г. по описа на Апелативен съд Варна е потвърдено, недопуснато до касация с Определение № 92/10.02.2021г., постановено по гр. д. № 1
***/2020г. по описа на ВКС, Трето ГО е уважен иск за унищожаване на договора за замяна, тъй като ***не е разбирал действията по сключване на договора, поради органичното разстройство на личността му на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД. На основание чл.34 ЗЗД ищците искат връщане получената по унищожения договор за замяна на недвижими имоти сума в размер на 12 000 лева, платена по банков път на наследодателя на ответниците, които да отговарят за сумата при равни квоти съобразно наследствените си права на наследници по закон. Иска се уважаване на исковата претенция.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците А. В. И., ЕГН: ********** и Д. В. С., ЕГН: ********** са подали отговор на исковата молба, с който са оспорват. Излагат, че исковата молба е недопустима, тъй като е депозирана от лице без представителна власт, като се оспорва aвтентичността и верността на съдържанието на договорите за правна защита и съдействие между ищците и проц. им представител, а се поддържа, че от съдържанието на пълномощното не може да се направи заключение, че на адвоката е предоставено право за предявяване на конкретен иск. Излага се, че предявените искове са неоснователни, и предявяването им съставлява злоупотреба с процесуални права, тъй като ищците са запознати, тъй като са участници в НОХД №*** година на ***че с присъдата по което е № **/03.02.2020 година, подсъдимите са признати за виновни в това, че през периода 11.07.2016г. - 21.07.2016г. в гр. ***и гр. ****, при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор с цел да набавят за себе си имотна облага, са възбудили и поддържал заблуждение у ***- наследодател на ответниците и му причинил имотна вреда, във връзка със сключване на процесния договор за замяна. Сочи се, че в хода на наказателното производство по отношение на сумата от 12000 лева е установено, че след изповядване на сделката на 21.07.2016 година подсъдимите придружили *** до ***"-***, като му обяснили, че е необходимо да подпише още няколко документа за започване на работа, но е действителност пред банката *** подписал документи, свързани с изтеглянето на сумата от 12 000 лева. След като била изтеглена горепосочената сума *** я предал на подсъдимите. При така изложеното, се поддържа, че наследодателят на ответниците не е получил сумата, а изтеглянето на същата е част от сложен фактически състав на извършена измама, въз основа на която на***, а не на ищците е причинена имуществена вреда в особено големи размери, за което на подсъдимите са осъдени с влезли в сила присъди. На следващо място се поддържа, че претенцията е неоснователна, поради изтекла на 21.07.2021 година погасителна давност – исковете са предявени след петгодишния срок, считано от извършването на недействителната сделка, доколкото даденото по недействителни сделки подлежи на връщане от момента на извършването му. Иска се отхвърляне на исковете.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен е нотариален акт от 21.07.2016 г. за замяна на недвижими имоти № *** г., от който се установява, че Г. Н. Т. в лично качество и в качеството си на пълномощник на Р.
К. Д. прехвърлил на **** собствеността върху ПИ с идентификатор *** по КККР, с площ от 340 кв.м., находящ се в гр. *** заедно с построената в имота еднофамилна сграда с идентификатор ***, а в замяна на това ***прехвърлил на Г. Н. Т. в лично качество и в качеството си на пълномощник на Р. К. Д. собствеността в равни части върху 4/6 ид.ч. от апартамент № ***с площ от 58,50 кв.м., находящ се в сграда с идентификатор ***в гр. *** , заедно с 4/6 ид.ч. от прилежащото му избено помещение с площ от 7,68 кв.м. и 4/6 ид.ч. от прилежащите общи части на сградата. В т. 3 от НА е посочено, че Г. Н. Т. в лично качество и в качеството си на пълномощник на Р. К. Д. ще заплати на *** сумата от 12 00 лв. по банков път за уравнение на заменяните имоти.
От представения Договор за откриване и обслужване на спестовна сметка „***“ се установява, че на 20.07.2016 г. в полза на ***била открита спестовна сметка.
По делото е представена операционна бележка от 21.07.2016 г., видно от която от Г.
Н. Т. е внесена сумата от 12 000 лв. по сметка 23723761 на В*** като за основание на извършения банков превод е посочено „покупка на имот“.
Приложена е декларация от 21.07.2016 г. по чл. 4, ал. 7 и чл. 6, ал. 5, 7. 3 от ЗМИП досежно произхода на средствата от 12 000 лв. от*** а именно „от продажба на имот“.
Представена е операционна бележка от 21.07.2016 г., от която се установява, че *** е изтеглил сумата от 11 946 лв. /след приспадане на сумата от 54 лв., представляваща такса, от 2 заявената сума за теглене от 12 000 лв./ от сметка ***.
Приложени са заверени преписи на решение № ***/15.10.2019 г. по гр.д. № ***/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна, 12 състав, потвърдено с Решение № ***/24.06.2020 г. по в.гр.д. № *** описа на ***съд – Варна, с което предявеният от *** иск по чл. 26, ал. 1, предл. III ЗЗД за прогласяване нищожността на обективирания в Нотариален акт от 21.07.2016 г. договор за замяна поради нееквивалентност на престациите е отхвърлен, но предявеният в условията на евентуалност иск за унищожаемост поради това, че ищецът не е разбирал свойството и значението на действията си с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД е уважен. С Определение № 92/10.02.2021 г. по гр.д. № 3348/2020 г. по описа на Върховен касационен съд, постановеното решение на ***съд – Варна не е допуснато до касационно обжалване.
Представена е справка по имот от СП – гр. Варна за апартамент № ***, находящ се в сграда с идентификатор ***в гр. ***, за периода от 01.01.1993 г. до 15.04.2022 г.
От представеното удостоверение за наследници на ***, б.ж. ба гр. Варна, починал на 28.02.2021 г., се установява, че негови наследници са низходящите му А. В. И. и Д. В. С..
По делото е изискано НОХД № ***/2019 г. по описа на Районен съд – Габрово, приключило с Присъда №*** с която Д. Д. Б. и С. С. С. са признати за виновни за това, че през периода 11.07.2016 г. – 21.07.2016 г. в гр. *** при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор, с цел да набавят за себе си имотна облага, възбудили и поддържали заблуждение у ****че ще го наемат на работа и с това му причинили имотна вреда, а именно:
- на 11.07.2016 г. в гр. ***, чрез продажба на земеделски земи – ниви в с. ***, му причинили имотна вреда в размер на 27 400 лв.;
- на 21.07.2016 г. в гр. Габрово, чрез замяна на недвижими имоти – 4/6 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда – жилище, апартамент в гр. В***, заедно с 4/6 ид.ч. от прилежащото му избено помещение и заедно с 4/6 ид.ч. от прилежащите му 2,1990 % ид.ч. от общите части на сградата, му причинили имотна вреда в размер на 46 200 лв.
/представляваща стойността на посочените ид.ч./, като измамата била в особено големи размери, представляваща особено тежък случай.
В Решение № 27/12.06.2020 г. по ВНОХД № ***/2020 г. по описа на **** Присъда № 54/03.02.2020 г. по горепосоченото дело е потвърдена, което се установява от приложеното въззивно дело.
Установява се от приложеното гр.д. № ****/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, че с постановено по посоченото дело Определение № 264730/10.06.2021 г. производството по искане на Г. Т. и Р. Д. срещу А. И. и Д. С. за делба по чл. 34 ЗС на процесния недвижим имот – апартамент № ***в гр. Варна, *** е прекратено, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
По делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза на в.л. П. И..
Експертът е посочил, че титуляр на сметка № ***, представляваща спестовен влог, е Васил Д. Кателиев, като на 21.07.2016 г. във Финансов център – ***на ***по посочената сметка е внесена сумата от 12 000 лв. от Г. Н. Т., с основание за това „покупка на имот“. Вещото лице сочи, че на същата дата внесената сума е изтеглена на каса в брой от титуляря на сметката ****
В хода на процеса е допуснато изготвянето на комплекса съдебно-почеркова и психиатрична експертиза. От заключението в съдебно-почерковата част на в.л. Н. Р. се установява, че лицето В*** е изписало собственоръчно имената си и е положило подписа си на приложения по делото Договор за откриване и обслужване на спестовна сметка от 20.07.2016 г. Лицето се е подписало лично на декларацията за целите на автоматичния обмен на финансова информация на основание чл. 142т, ал. ал. 1, т. 1 ДОПК от 20.07.2016 г., както и на операционните бележки от 20.07.2016 г. /за внасянето на сумата от 20 лв. по сметка 23723761/ и 21.07.2016 г. /за изплащането на сумата от 11 946 лв. от сметка 23723761 в полза на ***, и на декларацията по чл. чл. 4, ал. 7 и чл. 6, ал. 5, 7. 3 от ЗМИП, касаеща произхода на сумата от 12 000 лв. В допълнителната експертиза експертът е посочил, че буквеният ръкописен текст на декларацията по чл. 142т, ал. ал. 1, т. 1 ДОПК от 20.07.2016 г., информационния бюлетин за вложителите от 20.07.2016 г., както и на декларацията по чл. чл. 4, ал. 7 и чл. 6, ал. 5, 7. 3 от ЗМИП, е изписан от лицето С. С. С.. Вещото лице е достигнало до извода, че са налице признаци на нарушение на координацията на движенията при изписване на текстовете на посочените документи и полагане на подписите, 3 като същите отразяват промяна в динамичния стереотип на почерка на лицето. Отбелязано е, че буквените ръкописни текстове са четливи, но са допуснати граматически грешки. В съдебното заседание от 22.03.2024 г. експертът Р. е разяснил, че причината за описаните в заключението нарушения на движенията може да бъде и в някаква степен отклонение в психическото състояние на лицето, трайни или временни физически заболявания, свързани с писмено-двигателния навик. Посочено е, че е възможно възрастта на лицето и степента му на грамотност също да окажат влияние върху степента на обработеност на движението на ръката.