Решение № 5328 от 20.11.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5328 гр. София, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА

Административно наказателно дело № 20231110201102 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление (НП) № 156 от 17.10.2022 година директора на РИОСВСофия е наложил на „К.И.Б.” ЕООД, с ЕИК ******* имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева на осн. чл.162, ал.1 Закона за опазване на околната среда(ЗООС) за извършено нарушение на чл.95, ал.1 от ЗООС.

Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна и присъждане на разноски. В жалбата най-напред се излага хронология на процесуалното развитие на производството от момента на първоначалната проверка и издадения КП до съставянето на атакуваното наказателно постановление. Искането за отмяна се обосновава преди всички с оплаквания за допуснати процесуални нарушения- неспазване на срока по чл.34, ал.3 ЗАНН, като се твърди, че АУАН е съставен на 12.04.2022г., в отсъствие на нарушителя, а е връчен на същия едва на 18.04.2022г., с оглед, на което (НП) № 156 от 17.10.2022 година попада извън шестмесечния преклузивен срок, като е недопустимо със същото да се внасят промени в датата на съставяне на акта, като нормата на чл.53, ал.2 ЗАНН следва да се отнесе към описанието на нарушението, а не към останалите реквизити на акта. В допълнение се изтъкват нарушения на срока по чл.52, ал.4 ЗАНН, както и непроизнасяне на наказващия орган по наведените възражения. На следващо място се изтъква, че фактическите основания на отговорността, а именно- засипване на части от НАТУРА 2000, не са доказани, в частност поради факта, че имот с посочения идентификатор не съществува към датата на проверката, а посочването на координатни точки на мястото на нарушението ограничава правото на защита на жалбоподателя, във връзка с описанието на същото. На следващо място се сочи, че имотът е отреден за "друг вид производствен, складов обект" съгласно Общия устройствен план, като не попада в "Защитена зона за природни местообитания по "Натура 2000". В допълнение се сочи, че на територията на имота съществува събиране на вода в низинната му част, а не кариерно езеро, като единствено са извършени действия по 1 подравняване на терена и събаряне на съществуваща сграда, които дейности обаче са извън компетентността на РИОСВ. Най-сетне се сочи, че описаните от наказващия орган действия не изпълват легалната дефиниция на §1, т.17, б.А от ДР на ЗООС, която освен това се отнася до понятието "инвестиционно предложение". В тази връзка се сочи, че такова не е осъществявано, респективно за дружеството не съществува задължението по чл.95, ал.1 ЗООС.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адвокат К., която пледират за отмяна на издаденото НП, по изложените в жалбата съображения, като в допълнение на същите се изтъква, че докладът по оценка на въздействието от 2006г. е с адресат търговско дружество "Х." ООД и не обвързва по никакъв начин дружеството жалбоподател, като на същото не са издавани каквито и да е предписания в тази връзка.

Наред с това се сочи, че не е било установено чий е имота, които са неговите граници, кой е извършил запръстяването, като не са положени каквито и да е усилия в тази насока. В заключение се сочи, че нито разрушаването на сгради, нито засипването са дейност, която да попада в обхвата на приложение № 1 към чл.93 ЗООС. С оглед на това се моли за отмяна на наказателното постановление поради допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

В съдебно заседание въззиваемата страна- редовно призована, се представлява от юрисконкулт Б., който пледира за потвърждаване на наказателното постановление като издадено при спазване на материалния и процесуалния закон, като намира нарушението за доказано. Изтъква се, че не спори относно собствеността на имота, а извършените действия без подаване на надлежно уведомление са препятствали предварителния контрол от страна на РИОСВ, с което именно е допуснато нарушение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено следното:

Жалбоподателят „К.И.Б.” ЕООД, *******, е търговско дружество, регистрирано в Република България със седалище и адрес на управление в с.К., кв. *********, ул. "*******" № 6, представлявано от управителя си.

Дружеството жалбоподател притежавал недвижим имот в гр. София, район

"Кремиковци", кв. Челопечене, с идентификатор ***, придобито на публична продан и въз основа на постановление за възлагане от ЧСИ и последващо обединяване на парцели.

Въз основа на сигнал вх. № С-93/25.02.2022г. до РИОСВ- София, и аналогичен сигнал входиран в МОСВ, за извършване на засипване на кариерно езеро в имот граничещ със зона попадаща в обхвата на Натура 2000, от страна на РИОСВ- София на 15.03.2022г. била извършена извънредна проверка на място в имота, собственост на „К.И.Б.” ЕООД, посочен по-горе. Проверката била осъществена от страна на свидетелите М. Г. и Д. Д.- експерти при РИОСВ- София, като на същата присъствал и представител на дружеството- жалбоподател.

При същата било констатирано разрушаване на непригодна за употреба сграда и подравняване на терена, както и засипване на със земни маси на съществуващото в имота кариерно езеро, включително замърсяване на водното огледало с бетонни елементи, изолационни материали, пластмасови отпадъци, но по време на самата проверка не е констатирано извършване на каквито и да е дейности.

Резултата от проверката бил обективиран в Констативен протокол № ККФОС-МГ09/15.03.2022г., с който били издадени и предписания за отстраняване на замърсяванията.

На следващо място била извършена проверка в деловодната система на РИОСВСофия, при която пък се констатирало, че за периода 25.02.2022г.- 21.03.2022г. от страна на 2

„К.И.Б.” ЕООД не са постъпвали уведомления за инвестиционни предложени, който резултат пък е закрепен в Протокол № 10/21.03.2022г.

В тази връзка до дружеството - жалбоподател била изпратена покана изх. № 3102/31.03.2022г. за съставяне на АУАН, връчена по адреса на управление на 06.04.2022г., видно от приложеното известие за доставяне.

На посочената в поканата дата- 18.04.2022г. на представител на дружеството бил връчен акт за установяване на административно нарушение № 72/12.04.2022г., с който срещу „К.И.Б.” ЕООД било повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че като собственик на поземлен имот с идентификатор ***, е реализирало дейности съставляващи "инвестиционно намерение" по смисъл на §1, т.17, б. А от ЗООС, без да е внесло уведомление за такова в РИОСВ-София. квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл.95, ал.1 ЗООС.

Актът бил връчен на представител на дружеството с изрично пълномощно за представителство по административно-наказателни производство.

Въз основа на акта било издадено наказателно постановление (НП) № 156 от 17.10.2022 година директора на РИОСВ-София е наложил на „К.И.Б.” ЕООД, с ЕИК ******* имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева на осн. чл.162, ал.1 Закона за опазване на околната среда(ЗООС) за извършено нарушение на чл.95, ал.1 от ЗООС.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Д. Д. и М. Г., дадени в хода на съдебното следствие, приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН 72/2022г. година; наказателно постановление (НП) № 156 от 17.10.2022, Постановление за възлагане на недвижими имоти от 09.05.2019г. Скица, Удостоверение от АГКК и приложения към него, пълномощно с нотариална заверка на подписа, Покана за съставяне на АУАН № 3102/31.03.2022г. и известие за доставянето й, Протокол № 10/21.03.2022г., Констативен протокол № ККФОС-МГ-09/15.03.2022г., писмо изх. № 94-00-231/04.03.2022г. и приложен към същото сигнал, Заповед № РД-16/07.02.2022г., на директора на РИОСВ, както и останалите писмени доказателства, приложени по делото.

Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетеля Д. Д., тъй като същите се явяват логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени доказателства. Те по несъмнен начин установяват факти, включени в предмета на доказване по делото, в частност обстоятелствата от извършената проверка на място в имота на дружеството, конкретното местоположение на същия спрямо територия, попадаща в "Натура 2000", състоянието на имота и кариерното езеро към датата на проверка, както и произхода и естеството на същото. Изложеното в пълна степен важи и за показанията на свидетеля М. Г., също участник в извършената проверка, както и свидетел по съставяне на акта, който изнася данни относно естеството на водната площ и нейното състояние към момента на посещението на контролните органи. Показанията на свидетелите не са изолирани от доказателствената маса, а напълно хармонизират със същата, в частност протокол за извършена проверка, като не са налице противоречия, с който и да е от останалите доказателствени източници, предвид, на което гласните доказателства са кредитирани от съда в пълнота.

На следващо място съдът възприема в цялост и приобщените по делото, по реда на чл.283 НПК писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.

Предвид еднопосочността на доказателствения материал и в съответствие с правилото на чл.305, ал.3, изр.2 от НПК, съдът намира, че не се налага обсъждането му поотделно.

3

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице- адресат на административната санкция, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, в рамките на преклузивния срок, с оглед, на което се явява допустима. Разгледана по същество, в рамките на правомощията на съда по чл.314, ал.1 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН за извършване на цялостна проверка на атакувания акт, жалбата се явява основателна в искането за отмяна по изложените по-долу съображения.

Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН 72/2022 година, който е съставен от компетентен орган- главен експерт в РИОСВ- София, определен със Заповед № РД-16/07.02.2022г. на директора на РИОСВ министъра на околната среда и водите, издадена на основание чл.167 от ЗООС. При съставянето на акта надлежно е изпълнена предвидената в чл. 40 и чл. 43 ЗАНН, процедура, като жалбоподателя е поканен за явяване и съставяне на АУАН, на която покана се е отзовал упълномощен представител на дружеството, на когото актът е връчен.

По отношение датата на съставяне на АУАН, то съдът намери, че действително са налице всички основания да се счита, че отбелязването на първа страница - 12.04.2022г. е техническа грешка, като актът е съставен на 18.04.2022г. Този извод се налага както от отбелязването в изпратената до дружеството покана за съставяне на АУАН, в която е посочена именно дата 18.04.2022г., така и от показанията на свидетеля Г.- свидетел по съставянето на акта, който недвусмислено изтъква, че същия е бил изготвен при явяването на представител на дружеството, различен от управителя, което е станало именно на 18.04.2022г. С оглед на това са налице категорични доказателства за действителната дата на съставяне на акта, а именно по-късната такава. Следва да се отбележи, че в настоящия случай с посочване на коректната дата в наказателното постановление, наказващия орган единствено е коригирал техническа грешка, като не е налице хипотезата на чл.53, ал.2 ЗАНН, която действително следва да намери приложение към описанието на нарушението, а не към други реквизити на АУАН.