Решение № 944 от 28.06.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 944 гр. Русе, 28.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Майя Й. Йончева при участието на секретаря Емилия Д. Добрева като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело № 20254520103178 по описа за 2025 година

Искът е с правно основание по чл.422 ГПК.

Ищецът “АПС Бета България” ЕООД гр. София, представляван от управителите Петр Валента и Христо Маринов Маринов, чрез пълном. юрисконсулт К. Х. твърди, че на 21.04.2018г. между “Стик Кредит” АД и С. Е.

Ф., ЕГН **********, бил сключен Договор за потребителски кредит №523423 по електронен път при условията на ЗПФУР, по силата на който заемателката е получила сума в размер на 300 лв, срещу което се е съгласила да върне три месечни вноски, всяка по 165.19 лв, в срок до 21.07.2018г. - дата на падеж на последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част от договора.

Страните уговорили фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите – 48.63 % и се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. Договорът е сключен според повелителните норми на чл.10, чл.11 и чл.22 ЗПК. Твърди, че ответницата не е изпълнила задълженията си по договора за паричен заем до изтичане на крайния срок за погасяване на кредита. С договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.03.2024г. “Стик Кредит” АД, като цедент, прехвърлило възмездно на цесионера “АПС Бета България” ЕООД вземанията си към длъжника по описания договор за паричен заем, за което длъжникът С.

Е. Ф. била уведомена на посочен от нея имейл адрес. Ответницата-длъжник и към настоящия момент не е изпълнила задълженията си по договор №523423/21.04.2018г. За събиране на вземането си новият кредитор подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, 1 образувано в ч. гр. дело №2084/2025г. на Русенски районен съд. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си. Моли да се признае за установено съществуването на вземането му към С. Е. Ф. за сумата в общ размер 552.37 лв (282.42 евро), произтичащо от Договор за потребителски кредит №523423/21.04.2018г., от която 225.10 лв (115.09 евро) главница, заедно с лихва за забава върху главницата от датата на подаване заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, 10.55 лв (5.39 евро) договорна лихва върху главницата за периода от 21.04.2018г. до 21.07.2018г., 316.72 лв (161.94 евро) законна лихва за забава върху главницата за периода от 21.04.2018г. до 26.03.2025г. Претендира направените разноски по ч. гр. дело №2084/2025г. на РРС, както и тези по исковото производство.

Ответницата С. Е. Ф. чрез назначения й по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител взема становище за неоснователност на иска. Прави възражение за изтекла погасителна давност на правото на иск за събиране на посочените задължения, тъй като последната погасителна вноска е с падеж на 21.07.2018г. Оспорва размера на лихвата по ДПК №523423/21.04.2018г. - 40.05 %, като прекомерна и посочения в договора ГПР – 48.63 %, като неверен, без да е посочено от какви компоненти е съставен. Счита клаузите, регламентиращи размера на договорната лихва, на годишния процент на разходите и тази за заплащане на неустойка при непредставяне на поръчител, за нищожни. Нарушени са чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.1 ЗПК поради което сключеният договор за потребителски кредит е недействителен, съгласно чл.22 ЗПК. Заявява, че не е пасивно легитимирана по иска поради липса на уведомление за извършената цесия по електронната й поща. Моли искът да бъде отхвърлен с присъждане на възнаграждение за особен представител.

По делото са представени писмени доказателства, приложено е ч. гр. дело №2084/2025г. на Русенски районен съд.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Видно е от ЧГД №2084/2025г. на РРС, че в производство по чл.410 и сл.

ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1022/08.04.2025г. срещу ответницата С. Е. Ф. за сумите 225.10 лв главница по Договор за потребителски кредит №523423/21.04.2018г., заедно със законната лихва считано от 07.04.2025г. до окончателното изплащане, 10.55 лв договорна лихва върху главницата по договора за кредит за периода от 21.04.2018г. до 21.07.2018г., 316.72 лв лихва за забава по договора за кредит за периода от 21.07.2018г. до 26.03.2025г., както и за 25.00 лв разноски за 2 държавна такса и 50.00 лв юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.

От представения

Договор за потребителски кредит

№523423/21.04.2018г. се вижда, че “Стик кредит” АД е предоставило на С. Е.

Ф., ЕГН ********** кредит в размер на сумата 300.00 лв, при уговорен годишен лихвен процент 36.00 % и ГПР 46.35 %. Ответницата се е задължила да върне кредита разсрочено на три месечни вноски по 165.19 лв на всяко 21во число на текущия месец и дата на последно плащане - 21.07.2018г., съгласно Погасителен план, който е неразделна част към договора. Общият размер на всички плащания е 319.55 лв. Договорът е подписан от договарящите страни и не е оспорен от ответницата.

Договорът за потребителски кредит №523423/21.04.2018г. е сключен за предоставяне на финансови услуги по електронен път чрез средства за комуникация от разстояние при условията на ЗПФУР.

Няма спор, че ответницата е получила сумата 300.00 лв, предмет на договор №523423/21.04.2018г., с паричен превод на Easy Pay в деня на подписването му, но тя не е изпълнила в срок задълженията си до крайния срок за погасяване на кредита, изтекъл на 21.07.2018г. – падежът на последната погасителна вноска.

На основание Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024г. и Приложение №1/22.03.2024г. “Стик кредит” АД - цедент е прехвърлило възмездно на “АПС Бета България” ЕООД - цесионер, вземанията си по Договор за потребителски кредит №523423/21.04.2018г., инвидуализирани в Приложение №1/22.03.2024г. (л.42-43), както следва:

225.10 лв главница, 10.55 лв договорна лихва, както и 95.02 лв лихва за забава върху неплатените на падеж погасителни вноски до 22.03.2024г., начислена от цедента “Стик кредит” АД.

С нотариално заверено пълномощно от 22.03.2024г. (л.41) “Стик кредит” АД е упълномощило цесионера “АПС Бета България” ЕООД с права да уведоми за цесията длъжницата, за което по приложеното ч. гр. дело №2084/2025г. на РРС няма данни, а по настоящото дело е представено 3 писмено Уведомление за цесия от 28.05.2025г., т.е. на дата след подаване на заявлението по чл.410 ГПК.

В хипотезата на настъпило частно правоприемство на страната на кредитора няма пречка да се издаде заповед за изпълнение в полза на правоприемника на предишния кредитор, тъй като по силата на правоприемството същият е титуляр на вземането. Настъпилото преди подаване на заявлението частно правоприемство обаче трябва да бъде установено с документ, тъй като идеята на законодателя е посредством тези документи да се удостоверяват всички индивидуализиращи вземането белези, вкл. субектите по правоотношението. Когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него (чл.99, ал.4 ЗЗД). В т. см. е даденото тълкуване на закона в Тълк. реш. №4/18.06.2014г. по тълк. д. №4/2013г., ВКС, ОСГТК, т.4г.

За да бъде уважен установителният иск на “АПС Бета България” ЕООД, е необходимо да бъде изпълнена процедурата по надлежното съобщаване за прехвърляне на вземането на длъжника. В настоящия случай не е налице уведомяване преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. След като цесионният договор от 22.03.2024г. не е съобщен на длъжницата преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, същият няма действие по отношение на нея. За С. Е. Ф. старият кредитор - “Стик кредит” АД е единственият кредитор и цесионният договор от 22.03.2024г. с нищо не я обвързва. Макар да е загубил качеството си на кредитор по отношение на цесионера - “АПС Бета България” ЕООД, цедентът “Стик кредит” АД се счита за кредитор до съобщаването на цесията не само спрямо длъжницата, но и по отношение на третите лица.

Поради това уведомяването на длъжницата по кредита за извършената на 22.03.2024г. цесия едва с получаване на препис от исковата молба, е ирелевантно, тъй като съгласно чл.422, ал.1 ГПК, искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Следователно, ищецът в случая не е материалноправно легитимиран да предяви установителен иск за съществуване на вземането си срещу ответницата по конкретния договор за 4 потребителски кредит от 21.04.2018г. и предявеният на основание чл.422 ГПК иск следва да се отхвърли като неоснователен.

Освен гореизложеното, съдът следва да отговори и във връзка с направеното възражение в писмения отговор на особения представител на ответницата, че задължението й към ищеца в размер на 225.10 лв главница е погасено с изтичане на давността по чл.110 ЗЗД. Възражението е основателно. Приложим в случая е общият петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД, поради което към 07.04.2025г. датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, искът за сумата 225.10 лв е погасен по давност. Съгласно чл.111, б.”в” ЗЗД, погасено по давност е и вземането на ищеца за договорна лихва (възнаграждение) в размер 10.55 лв, защото към 07.04.2025г. тригодишният срок за плащането й също е изтекъл.

При това положение съдът намира, че искът по чл.422 ГПК да се признае за установено съществуването на вземането на ищеца към ответницата за сумите 225.10 лв (115.09 евро) главница по Договор за потребителски кредит №523423 от 21.04.2018г., 10.55 лв (5.39 евро) договорно възнаграждение за периода от 21.04.2018г. до 21.07.2018г., следва да се отхвърли като неоснователен поради погасяването му по давност.

С оглед гореизложеното следва да се отхвърли и искът за лихва за забава в размер на 316.72 лв (161.94 евро), дължима от 21.04.2018г. до 26.03.2025г., защото към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 07.04.2025г. - тригодишният давностен срок за заплащането й е изтекъл.

Предвид изхода на делото съдът не обсъжда останалите възражения на особения представител на ответницата.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от “АПС Бета България” ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София, район Триадица, бул. “България” №81 В, представлявано от управителите Петр Валента и Христо Маринов Маринов, ЕИК 203374133, срещу С. Е. Ф., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрс гр. Русе, ул. “****, иск да се признае за установено съществуването на 5 вземането му за сумата в общ размер 552.37 лв (282.42 евро), произтичащо от Договор за потребителски кредит №523423/21.04.2018г., от която 225.10 лв (115.09 евро) главница, 10.55 лв (5.39 евро) договорна лихва върху главницата за периода от 21.04.2018г. до 21.07.2018г., 316.72 лв (161.94 евро) законна лихва за забава върху главницата за периода от 21.04.2018г. до 26.03.2025г.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 6