Решение № 1949 от 24.03.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1949 гр. София, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кирил Ст. Петров при участието на секретаря Ирина Ст. В. като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело № 20241100107879 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от З. И. И. срещу З. П. Х..

Ищецът З. И. И. твърди, че е собственик на 1/2 идеална част от недвижим имот – Кантора № 131, с площ от 24,15 кв. м., находяща се в гр. София, ул. ********, с южно изложение откъм ул. Алабин, при граници: ***, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от дворното място, в което е построена сградата, съставляваща самостоятелен обект в сграда, с идентификатор № ***, адрес на имота: гр. София, район Средец, ул. ********, обект 131, находящ се в сграда с идентификатор № ***, с предназначение: административна, делова сграда, която е разположена в поземлен имот с идентификатор № № ***; предназначение на самостоятелния обект: за офис, брой нива на обекта – 1, площ 24,15 кв. м., с прилежащи части съответните идеални части от общите части на сградата, ведно с прилежащите части от поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в гр.

София, район Средец, ул. ********, с площ 2713 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване /от 10 до 15 м/.

Ищецът твърди, че е собственик на 1/2 ид. ч. от имота въз основа на наследствено правоприемство като законен наследник на М.П.П.-И.а, починала на 12.04.2005 г. и на З.Д.

П., починала на 01.06.2014 г., както и като заветник на И. И. И., починал на 13.09.2014 г.

Процесният имот се ползвал от ответницата – З. П. Х. без правно основание повече от пет години, а ищецът нямал никакъв достъп до него. С нотариална покана, връчена лично на ответницата на 28.03.2024 г., ищецът я поканил да освободи собствената му ½ идеална част 1 от имота и да му предаде ключ от него, но въпреки това М.П.-И.а не предала фактическата власт и не осигурила достъп. Ищецът твърди, че упражняването на фактическа власт върху целия имот от ответницата все още продължава, поради което моли за признаване за установено между страните, че е собственик на ½ идеална част от Кантора № 131 и да осъди ответницата да му предаде фактическата власт върху съответната идеална част, както и да я осъди да му заплати обезщетение в размер на 25 200 лв. за ползването на собствената му ½ идеална част от имота за периода от 08.07.2019 г. – 07.07.2024 г. /по 420 лв. на месец за 60 месеца/, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от ответницата З. П. Х.. Намира предявения иск за допустим, но неоснователен.

Твърди, че владее и ползва целия недвижим имот от 05.05.2006 г. до настоящия момент, поради което навежда доводи, че го е придобила на основание изтекла придобивна давност.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

С определение № 18846 от 22.11.2024 г. е приет за съвместно разглеждане в настоящото производство предявеният в срока за отговор на исковата молба от ответницата насрещен иск, с който същата моли да бъде установено между страните, че е собственик на Кантора № 131, с площ от 24,15 кв. м., в гр. София, ул. ********, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от дворното място, който самостоятелен обект в сграда е с идентификатор № *** на основание давностно владение в периода от 05.05.2006 г. до датата на подаване на насрещната искова молба /12.11.2024 г./.

В насрещната искова молба З. П. Х. излага, че П.П.Х. /неин баща/ и ищецът З. И. И.

/първи братовчед/ придобили по наследство процесния недвижим имот при квоти по 1/2 за всеки. Твърди, че З. И. живее в чужбина от 1997-1998 г. и никога през годините не е предявявал претенции към наследствения си дял от имота, който З. Х. владее и ползва с убеждението, че е неин от 05.05.2006 г. до ден днешен. Имотът й бил предаден с пълномощно от 05.05.2006 г. и пълномощно от 02.11.2007 г., издадени от нейната баба – З.Д.

П., която към имала право на собственост върху него и нейната воля била З. Х. да стопанисва и управлява имота за нейна сметка, както намери за добре. Имала изричното желание да й го дари след като завърши юридическото си образование и се впише в адвокатска колегия, но това така и не се осъществило, тъй като баба й починала внезапно през 2014 г., година преди да се впише в САК на 19.03.2015 г. При предаването му на З. през 2006 г. имотът бил в изключително окаяно състояние и тя извършила по него множество ремонтни дейности със свои средства. От тогава до сега единствено тя полагала грижи за имота и плащала всички разходи по поддръжката му. През годините ищцата по насрещния иск влагала средства за подобрение на имота и общите части на сградата, за които съсобствениците знаели и не се противопоставяли. Към настоящия момент го ползва за своя адвокатска кантора. Сочи, че след смъртта на баба им, З. И. И. й предоставил пълномощно и необходимите към него декларации да се разпорежда с целия имот, както намери за добре, и от тогава не е проявявал никакъв интерес към него, тъй като бил съгласен с волята на баба 2 им имотът да остане за братовчедка му З.. Поради влошаване на отношенията между братовчедите през 2023 г. З. оттеглил предоставеното от него пълномощно в полза на З. относно ползването на имота. Ищцата по насрещния иск оспорва изложените в първоначалната искова молба от З. И. твърдения, че е възпрепятствала З. да ползва имота, тъй като той пред никого не бил изразявал такова желание. Възразява срещу доводите, че ползва целия процесен недвижим имот без основание. Твърди, че от 05.05.2006 г. без прекъсване добросъвестно владее процесния недвижим имот - Кантора № 131, ведно с прилежащите части, поради което моли за постановяване на решение, с което да бъде призната за собственик на целия имот спрямо З. И. въз основа на давностно владение.

Претендира разноски.

Постъпил е в срок отговор на насрещната искова молба, с който З. И. И. изразява становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Оспорва изложените от ищцата по насрещния иск твърдения, че никога не е предявявал претенции към процесния имот, както и че З. Х. е заявявала пред съсобствениците на имота, че самата тя се счита за негов собственик. Твърди, че след смъртта на баща му, З. Х. е поискала да й бъде прехвърлена наследената от него идеална част. Оспорва, че баба им е прехвърлила на З. владението върху цялата Кантора № 131 с пълномощно от 2006 г. и 2007 г. и, че е имала намерение впоследствие да й я дари. Излага, че З. П. е била само един от собствениците на имота. Оспорва датата, към която З. твърди да е придобила фактическата власт върху имота.

Твърди още, че, противно на твърдяното от З., се е интересувал от имота и се е противопоставял на действията й, касаещи имота. С нотариална покана от 15.11.2023 г. З. И. предложил на другия съсобственик – П.Х. да изкупи притежаваната от него 1/2ид. ч. от кантората, а с нотариална покана от 28.03.2024 г. поканил З. Х. да освободи имота, като и двете му искания не били удовлетворени. Твърди, че З. никога не е манифестирала собственически намерения пред действителните съсобственици на имота и винаги е признавала техните права, а действията, които извършвала по отношение на имота били в качеството й на пълномощник на собствениците. Навежда доводи, че упражняваната от З. фактическа власт върху имота била под формата на държане и същата не е годно основание да я направи собственик на имота въз основа на придобивна давност. Намира предявеният иск за неоснователен, моли същият да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

С протоколно определение от 26.02.2026 г. е указано на страните, че с крайния акт по съществото на спора на основание чл. 12 и 13 ЗВЕРБ, съдът служебно ще превалутира претенцията по осъдителен иск по чл. 59 ЗЗД в размер 12 884,56 евро, представляващи превалутирани 25 200 лева.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Предявени са първоначалните претенции с правна квалификация чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД и насрещния иск – чл. 124, ал. 1 ГПК.

С определение от 06.05.2026 г. са отделени като безспорни и признати между 3 страните обстоятелствата, че процесната Кантора № 131, с площ от 24,15 кв. м., в гр. София, ул. ********, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от дворното място била собственост на З.Д. П., П.П.Х. и М.П.П.-И.а, както и, че въз основа на настъпило наследствено правоприемство собствеността върху имота преминала върху П.П.Х. /баща на ответника/ и З. И. И. при квоти по 1⁄2 идеална част за всеки от тях.

Страните не спорят, че към момента на предявяване на исковата молба З. Х. упражнява фактическа власт върху процесния имот.

От договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 146, том VIII, рег. № 1546, дело № 1436/1940 год. от 27.05.1940 год. на I Нотариус при Софийски областен съд, се установява, че през 1940 г.

М.С.С.-П. закупува 4 недвижими имота, сред които и процесният имот – стая № 131, с площ 24,15 кв. м. Представена е и записка за вписване на Нотариален акт за покупко-продажба от 27.05.1940 г.

От искова молба с вх. № 26457/06.12.1995 г., образувана в гр. д. № 11824/1995 год. на СРС, 55-ти състав, се установява, че наследниците на М.С.С.-П. са предявили иск за съдебна делба на закупените от нея през 1940 г. четири недвижими имота, сред които и процесният имот. Представено е протоколно определение от 17.02.1998 г. по гр. д. № 11824/1995 г. на Софийски районен съд, 55-ти състав, с което съдът одобрява постигнатата между съделителите спогодба, с която процесният имот е поставен в дял на З.Д. П., М.П.Й.-И.а и П.П.Х., като последните са станали негови изключителни собственици.

От удостоверение за наследници на М.П.П.-И.а се установява, че последната е починала на 12.04.2005 г. и е оставила за наследници сина си З. И. И. и съпруга си И. И. И..

От удостоверение за наследници на З.Д. П. се установява, че последната е починала на 01.06.2014 г. и е оставила за наследници сина си П.П.Х. и внука си З. И. И..

От удостоверение за наследници на И. И. И. се установява, че последният е починал на 13.09.2014 г. и е оставил за наследници съпругата си Д..Д.Н. и сина си З. И. И..

С пълномощно от 05.05.2006 г., нотариално заверено от нотариус Н.Т. с район на действие Хасковски районен съд с peг. № 078 HK, З.Д. П. упълномощава безсрочно ответницата да събира наема от процесния имот, да сключва договори за наем за него, да го ремонтира и обзавежда и да представлява доверителката си пред всички надлежни публични органи. Представено е и пълномощно от 02.11.2007 г., нотариално заверено от нотариус Х.К. с район на действие Хасковски районен съд с рег. № 081 НК, с което З.Д. П. упълномощава безсрочно ответницата да извършва действия по управление и стопанисване на имота, включително да сключва договори за наем, получава сумите, плаща комуналните услуги, поддържа имота, извършва ремонт, плаща данъците.

По делото е представено и пълномощно от 04.08.2015 г, нотариално заверено от нотариус Х.К. с район на действие Хасковски районен съд с рег. № 081 НК, с което П.П.Х. и З. И. И. упълномощават ответницата да ги представлява и подписва пред всички държавни органи във връзка с управлението и разпореждането с процесния недвижим имот, както и да 4 се разпореди с процесния имот чрез разпоредителна сделка – възмездна или безвъзмездна, включително като го прехвърли на себе си. Във връзка с даденото пълномощно за разпореждане с имота, представени са и декларация по чл. 264а на З. И. И. от 04.08.2015 г.; декларация по чл. 264а. на П.П.Х. от 28.07.2015 г.; декларация по чл. 25, ал. 8 ЗННД на З. И.

И. от 04.08.2015 г. и декларация по чл. 25, ал. 8 ЗННД на П.П.Х. от 28.07.2015 г.