Решение № 10 от 02.03.2026, Окръжен съд - Кърджали

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. К., 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кирил М. Димов при участието на секретаря П. Хр. Михайлова като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Търговско дело № 20245100900024 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.694, ал. 1, т. 1 от ТЗ за установяване несъществуването на прието вземане на „Е.М.“ ЕООД - гр.С., към „Д.“ ООД - гр.К. (в несъстоятелност), за сумата над 710 671.84 лева до предявения и приет в производството по несъстоятелност размер на 2 201 048.15 лв., или за сумата от 1 490 376.31 лв.

Ищецът „Д.“ ООД - гр. К., представляван от адв. Е. В., сочи в исковата молба, че дружеството било обявено в несъстоятелност с решение № 350/20.10.2023 г., постановено по в.т.д. № 383/2023 г., по описа на Апелативен съд - П.. Ищцовото дружество депозирало в срок възражение против списък на приетите от синдика вземания на кредиторите, обявен в ТРРЮЛНЦ на 12.12.2023 г. С определение № 51/06.02.2024 г. по т.д. № 13/2023 г. по описа на ОС - К. възражението на дружеството с вх. № 4766/19.12.2023 г. срещу списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Д.“ ООД - гр. К., обявен в ТРРЮЛНЦ на 12.12.2023 г., било оставено без уважение. Сочи, че ответникът придобил вземанията на „О.Б.Б.“ АД, с ЕИК *********, посредством договор за цесия от 24.03.2023 г. Оспорва размерите на вземанията на кредиторите „Е.М.“ ЕООД в размер на 2 201 048.15 лева, като твърди, че същите не са в този размер. Със заповед за изпълнение на парично 1 задължение, издадена на основание чл.418, ал.2 от ГПК, по ч.гр.д. № 1616/2016 г. по описа на РС - К., на 30.12.2016 г. бил издаден изпълнителен лист по силата на който „Д.“ ООД - гр. К., М.П.Б. и П.Д.Б., били осъдени да заплатят солидарно на кредитора „С.“ ЕАД с ЕИК *********, сумата от 398 497.94 лв., от които 208 802.66 лева главница по договор за банков кредит „Малки и средни предприятия МСП № MS07- 00031/05.11.2007 г., анекс № 1/01.02.2010 г., алекс № 2/11.08.2011 г., извънсъдебно споразумение от 06.03.2013 г., анекс № 1 към извънсъдебно споразумение от 28.10.2013 г., сумата от 9 653.71 лева договорна лихва за периода от 20.11.2013 г. до 27.05.2014 г., 64 988.87 лева наказателна лихва за периода 20.02.2014 г. до 21.12.2016 г., такси и разноски в размер на 58 538.89 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.12.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, както и деловодни разноски в размер на 3 114.08 лева от които 1776.05 лева държавна такса и 1338.03 лева юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на горния изпълнителен титул било образувано изп. д. № 197/2017 г. по описа на ЧСИ Р. С., рег.№ ***, с район на действие ОС - К.. В последствие Кредиторът на ищеца - „С.“ ЕАД с ЕИК ********* , се влял в „О.Б.Б.“ АД, с ЕИК *********, като последното дружество встъпило в правата на кредитор. По-късно била извършена цесия, по силата на която „ОББ“ АД, с ЕИК *********, прехвърлило същото вземане на „Е.М.“ ЕООД.

Изп. дело № 197/2017 г. по описа на ЧСИ Р. С., рег.№ ***, с район на действие ОС - К. било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК по молба на взискателя „О.Б.Б.“ АД - правоприемник на „С.“ ЕАД, с вх. № 8823/28.02.2022 г. Изпълнителният лист по ч.гр.д. № 1616/2016 г. по описа на РС - К. бил предаден в оригинал на взискателя „О.Б.Б.“ АД, който с нарочна молба по чл.456, ал.2 от ГПК бил присъединен към изп. д. № 885/2018 г. по описа на ЧСИ Р. С., с рег.№ ***, с район на действие ОС - К.. Счита, че ищцовото дружество не дължи сумата от от 398 497.94 лв. по издадения на 30.12.2016 г. изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1616/2016 г. по описа на РС - К., тъй като същата била погасена по давност. В тази връзка излага съображения, че след като изп. д. № 197/2017 г., по описа на ЧСИ Р. С., с рег.№ *** с район на действие ОС - К. било прекратено по искане на взискателя, то всички предприети действия се отменяли с обратна сила. Застъпва становището, че при прекратяване на изпълнителното производство взискателят губи всички права, които е придобил, включително и правото да се позове на прекъсващия 2 ефект на давността от предприетите действия по принудително изпълнение. В мотивите на TP № 2/2015 г., ОСГТК на ВКС, било посочено, че при всички случаи на прекратяване на изпълнителното производство по ГПК всички предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изрично посочените в чл.433, ал.4 от ГПК. След като разпоредбата посочвала кои права не се засягат, по аргумент oт противното можело да се направи извод, че всички други права, които не са посочени в нея, се засягат от прекратяването. Законодателният подход при формулиране на чл.433, ал.4 от ГПК бил да се посочат само онези права, които запазват своето материално и процесуално значение спрямо определени лица и определени случаи. Счита, че прекратяването на изпълнителното производство има за последица заличаването на ефекта на прекъсване на давността от всички предприети действия по принудително изпълнение и предприетите изпълнителни действия. Причината за това била тяхната невалидност, което обосновавало невъзможността да породят правни последици между взискателя и длъжника.

Дори и да не се приеме това становище, от представения протокол за разпределение на постъпили суми по изп. д. № 1028/2019 г. по описа тиз ЧСИ Р. С., с рег.№ ***, с район на действие ОС - К., било видно, че взискателят „Е.М.“ ЕООД по същото изпълнително дело имал вземане в размер на 158 529.76 лева. Видно от представеното удостоверение за размера на дълга по изп. д. № 171/2016 г. по описа на ЧСИ Т. В., „С.“ ЕАД, която се вляла в „О.Б.Б.“, въз основа на изпълнителен лист издаден по ч.гр.д. № 824/2019 г. на РС - К., имала вземане в размер на 793 151.54 лв. главница, ведно със законна лихва върху нея в размер на 129 826.25 лв., както и присъдени и приети лихви, такси и разноски в размер па 186 191.51 лв. Сочи, че чисто аритметично взиманията на „Е.М.“ ЕООД по договора за цесия с „О.Б.Б. АД по посочените изпълнителни дела не било в размер на 2 201 048.15 лева, който бил включен в списъка на приетите вземания от синдика. Твърди също, че по посочените изпълнителни дела били извършвани публични продани от страна на ЧСИ Р.

С., рег.№ ***, с район на действие ОС - К. - изп. д. № 1028/2019 г., изп. д. № 855/2018 г. и изп. д. № 197/2017 г., в следствие на тези продажби било налице извършено погасяване на вземането на „ОББ“ АД, цедирано на „Е.М.“ ЕООД.

Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.694, ал.1 от ТЗ, да признае за установено че „Д.“ ООД - гр.К. (в несъстоятелност), ул. "Т.К." №*, с ЕИК *********, не дължи „Е.М.“ ЕООД, с ЕИК *********, сумата над 710 3

671.84 лева до предявения и приет в производството по несъстоятелност размер на 2 201 048.15 лв. В съдебно заседание, представляван от процесуалния си представител – адв. Е. В. и Управителя М.Б., поддържа предявения иск. Представя писмена защита.

Ответникът „Е.М.“ ЕООД - гр.С., представляван от ю.к. В.О., оспорва предявения иск като неоснователен в представени отговори на исковата молба. Сочи се, че вземанията и по двата договора за кредит били съдебни, за тях имало издадени изпълнителни титули и били водени изпълнителни дела, в рамките на които били извършвани множество изпълнителни действия, които са прекъсвали давността многократно. В исковата молба били изложени твърдения за погасяване по давност само на вземанията по втория договор за кредит - № MS07-00031/05.11.2007 г., като доводите в отговора касаели само тези твърдения. Изпълнителният лист по ч.гр.д. № 1616/2016 г. на РС - К. бил издаден на 30.12.2016 г., поради което от тази дата започвало отброяването на давността. Въз основа на този изпълнителен лист първоначално било образувано изпълнително дело № 197/2017 г. по описа на ЧСИ Р. С., с рег.

№***. В рамките на това дело били извършвани множество изпълнителни действия, включително възбрани, запори, описи и публични продани, с всяко от което давността била прекъсвана. Впоследствие изпълнителният лист бил присъединен по изпълнително дело № 885/2018 г. по описа на ЧСИ Р. С.. Това се случило с разпореждане на ЧСИ С. от 28.02.2022 г., видно от приложеното към исковата молба съобщение от ЧСИ С. с изх. № 14699/28.02.2022 г.

Изпълнителните действия по това дело също прекъсвали давността за вземанията, тъй като съгласно разпоредбата на чл.457 от ГПК, присъединилият се взискател имал равни права с първоначалния, съответно и изпълнителните действия ползвали и присъединилия се взискател. Тъй като вземанията били установени с влязла в сила заповед за изпълнение и за тях бил издаден изпълнителен лист, което по своите последици било приравнено на установяване със съдебно решение, приложима била разпоредбата на чл.117 от ЗЗД и давностният срок за тези вземания бил 5 години. По изпълнително дело № 885/2018 г. също били извършвани множество изпълнителни действия, които многократно прекъсвали давността за вземанията. И по двете изпълнителни дела били провеждани множество публични продани на недвижими имоти, които впоследствие били възложени по реда на чл.496 от ГПК, а отделно били провеждани продани и на движими 4 вещи на длъжника „Д.“ ООД. След реализирането на всеки един изпълнителен способ, давността започвала да тече наново. В тази насока били и разясненията на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, където било прието, че нова погасителна давност за вземането започвала да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на цитираното тълкувателно решение се посочвало, че давността се прекъсва с всяко действие, изграждащо съответния способ. В конкретния случай, последното изпълнително действие, което прекъснало давността за вземанията, било извършено на 17.03.2023 г., когато ЧСИ С. издал постановление за възлагане на недвижими имоти с идентификатори ***, *** и ***. На 20.10.2023 г. било постановено решение № 350 по въззивно търговско дело № 383/2023 г. по описа на Апелативен съд - П., по силата на което длъжникът „Д.“ ООД бил обявен за неплатежоспособен и било открито производство по несъстоятелност. Срещу това решение била подадена касационна жалба от „Д.“ ООД, но на 20.03.2024 г. било постановено Определение № 680 по търговско дело № 2098/2023 г. по описа на Върховен касационен съд, ТК, 1-во отделение, по силата на което касационният съд не допуснал въззивното решение до касационно обжалване. След като „Д.“ ООД било обявено в несъстоятелност, следвало да се приложи правилото на чл. 685а, ал. 1 ТЗ, според което давността за процесиите вземания се прекъсва с предявяването на вземанията, в случая от 17.11.2023 г., когато „Е.М.“ ЕООД подало молбата си по чл.685 от ТЗ, и спирала да тече докато трае производството по несъстоятелност. От това следвало, че давността за вземанията не била изтекла. Неоснователни били твърденията в исковата молба, че с прекратяване на изпълнително дело № 197/2017 г., взискателят губел всички права, които е придобил преди прекратяването. Доводите на ищеца, че прекратяването на производството заличават с обратна сила извършените по него действия били несъстоятелни. Цитираното от ищеца тълкувателно решение касаело съвсем друга хипотеза - в него се засягали действията, извършени след настъпване на някое от основанията за прекратяване на производството по реда на чл.433 от ГПК. Разясненията на ВКС били дадени в съвсем друг контекст и не намирали приложение в настоящия казус. При положение, че извършените изпълнителни действия били предприети и реализирани преди изтичането на давностния срок по чл.116 от ЗЗД, те били годни да прекъснат давностния 5 срок и да го стартират наново. В исковата молба се навеждали твърдения за настъпила погасителна давност само за вземанията, произтичащи от договор за банков кредит „Малки и средни предприятия /МСП/“ № MS0700031/05.11.2007 г. (втори договор за кредит). С оглед принципа на диспозитивното начало, обективиран в чл.6, ал.2 ГПК, ищецът сам определял предмета на делото и обема на дължимата от съда защита. В тази връзка счита, че вземанията по договор за банков кредит „Малки и средни предприятия /МСП/“ № MS07-00015/18.07.2007 г. (първи договор за кредит) не се оспорвали, тъй като възражения в тази насока не се съдържали в исковата молба. Счита, че размерите на вземанията били доказани с документите, приложени към молбата за предявяване по чл.685 от ТЗ. В приложения към исковата молба протокол за разпределение по изпълнително дело № 1028/2019 г. на ЧСИ Р. С., вземанията не били еднозначно идентифицирани. Никъде в него не се споменавало нито номера на договора за кредит, нито изпълнителния титул. Освен това, този протокол бил за разпределение на суми от продан на недвижим имот, който бил собственост на солидарните длъжници-физически лица Петър Бояджиев и М.Б.. Не се обуславяла идентичност между вземанията по този протокол и предявените в производството по несъстоятелност. Същото важало и за съобщението от ЧСИ Т. В.. Следвало да се прави разлика между вземания, които са обективирани в даден изпълнителен титул, и вземания въобще. Един кредитор можел да има вземания срещу даден длъжник, като за част от тези вземания може да е бил издаден изпълнителен лист, а за други да не е. Това не обвързвало по никакъв начин кредитора при предявяването на вземанията си в производството по несъстоятелност на длъжника. Твърди, че предявените вземания били съществуващи, изискуеми и ликвидни, което било установено с документи, а оспорването им не било подкрепено с никакви съществени доказателства.