Решение № 1037 от 20.03.2019, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 371

Гр. П., 20.03.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и първи февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА при участието на секретаря Антоанета Василева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 04656/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от М.Н.К.

*** АД кумулативно обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 4 049,03 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2003 г. до

30.04.2009 г. и сумата от 1

759,40 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.11.2003 г. до 12.10.2009 г., за които суми по ч. гр. дело № 3705/ 2009 г. по описа на Районен съд – П. е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 21/2010 г. по описа на ЧСИ С.Б.,с рег. № 753 на КЧСИ и с район на действие Окръжен съд – П..

Ищецът твърди, че с изпълнителен лист от

17.12.2009 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 3705/2009 г. по описа на Районен съд – П. бил осъден да заплати в полза на ответника „Топлофикация – П.“ АД сумата от 4 049,03 лв., представляваща главница за доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2003 г. до 30.04.2009 г. до топлоснабден имот, находящ се в ***и сумата от 1 759,420 лв., представляваща лихва за забава за периода от 30.11.2003 г. до 12.10.2009 г. Поддържа, че въз основа на изпълнителния лист и за събиране на удостоверените в него вземания по молба на кредитора от 05.01.2010 г. било образувано изпълнително дело № 21/2010 г. по описа на ЧСИ СС.Б.. В хода на това производство със запорно съобщение от 14.02.2014 г., изпратено до дружеството – работодател на ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ООД бил наложен запор върху получаваното от него трудово възнаграждение. В периода 30.05.2014 г. – 13.07.2016 г. били удържани общо 2 700 лв. от заплатата му. Счита, че събирането на сумите е осъществено в момент, в който вземанията са били погасени по давност. Намира, че това изпълнително производство следва да се счита за прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, доколкото от датата на образуване на делото до датата на изпращане на процесното запорно съобщение от 14.02.2014 г. са изминали над 4 години. Твърди се, че след 05.02.2014 г., когато взискателят депозирал последната молба до съдебния изпълнител до предявяване на процесните искове не са предприемани никакви изпълнителни действия. Счита вземанията за недължими поради погасяването им по давност. Намира за приложим тригодишния давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, с оглед характера им на периодични плащания. С тези съображения се обуславя допустимостта на исковите претенции и се отправя искане за уважаването им.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „Топлофикация – П.“ АД поддържа, че предявените искове са процесуално допустими, но неоснователни, оспорвайки ги по основание и размер при твърдението, че не е изтекла тригодишната погасителна давност за процесните вземания, както и, че давностният срок е бил многократно прекъсван на основание чл. 116, б. „а“ ЗЗД с извършването на различни изпълнителни действия в хода на изпълнителното производство. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не спори, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че в хода на производството по ч. гр. дело № 3705/2009 г. по описа на Районен съд – П. в полза на ответното дружество „Топлофикация – П.“ АД и срещу ищеца в настоящия процес М.Н.К. е издадена Заповед № 3070 от 20.10.2009 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която било разпоредено длъжникът да заплати на кредитора сумата от 4 049,03 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2003 г. до 30.04.2009 г. до топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. „***, законната лихва за забава върху главницата, считано от 19.10.2009 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 1 759,40 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.11.2003 г. до 12.10.2009 г., както и сума в общ размер от 241,17 лв., представляваща разноски по делото.

Изяснява се, че по разпореждане на съда от 17.12.2009 г., след като е прието, че заповедта е влязла в сила за сумите, присъдени със същата, е издаден изпълнителен лист.

Не е спорно между страните, а и се установява, че въз основа на този изпълнителен лист и за събиране на материализираните в него вземания по молба на „Топлофикация – П.“ АД с вх. № 000113/05.01.2010 г. и по разпореждане на съдебния изпълнител от същата дата било образувано изпълнително дело № 20107530400021/2010 г. по описа на ЧСИ С.Б.,с рег. № 753 и с район на действие Окръжен съд – П.. От съдържанието на молбата /приета като част от завереното копие на изпълнителното дело/ се изяснява, че дружеството – взискател е поискало да бъде извършена справка за установяване размера на получаваните от длъжника М.К. пенсия или трудово възнаграждение и при налични такива да бъде наложен запор върху вземането, извършване на справка за налично недвижимо имущество, върху което да бъде вписана възбрана, както и за съществуването на декларирани от длъжника собствени МПС-та, които да бъдат спрени от движение за срок от три месеца.

От съдържащите се в изпълнителното дело материали се установява, че поканата за доброволно изпълнение била връчена лично на длъжника М.К. на 10.03.2010 г.

Изяснява се, че в хода на производството по принудителното изпълнение със запорно съобщение от 14.02.2014 г. на ЧСИ Б., адресирано до третото за процеса лице – „Водоснабдяване и канализация“ ООД, в качеството му на работодател на длъжника М.К., бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. С писмо от 24.04.2014 г. дружеството-работодател е уведомило съдебния изпълнител, че К. е негов служител и, че удръжките от трудовото му възнаграждение ще започнат от месец май 2014 г. при спазване на правилата по чл. 446 ГПК.

Изяснява се, че с молба с вх. № 12099/30.05.2018 г. взискателят „Топлофикация – П.“ АД е поискал от органа по принудителното изпълнение да бъде наложен запор върху вземането на длъжника по изпълнително дело № 497/2017 г. по описа на ЧСИ Е.Д.. На 15.06.2018 г.

ЧСИ Б. е разпоредил да бъде наложен такъв запор, като на същата дата е изпратено запорно съобщение до ЧСИ Д..

От изводите на вещото лице, обективирани в изготвеното и прието по делото заключение на съдебносчетоводната експертиза се установява, че в хода на производството по изпълнително дело № 21/2010 г. по описа на ЧСИ С.Б.,общо събраните суми възлизат на сумата от 2 700 лв., като всички представляват суми, събрани от наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника от „Водоснабдяване и канализация“ ООД. От така събраната сума по банков път на взискателя „Топлофикация – П.“ АД била преведена сума в общ размер от 2 342 лв., а с останалата част в размер от 358 лв. били погасени такси на съдебния изпълнител. Отразено е, че последното постъпление е било от 13.07.2016 г. в размер на сумата от 150 лв., от които 149 лв. са преведени на топлофикационното дружество на 01.09.2016 г. Посочено е също, че с преведените суми при взискателя е погасяван общият размер на дълга.

Първоначално същият е бил осчетоводен по сметка 445 „Присъдени вземания“ на 06.01.2010 г. и възлизал на сумата от 5 916,43 лв., включваща вземанията по изпълнителния лист с изключение на законната лихва за забава, считано от 19.10.2009 г. до 13.07.2016 г. /датата, на която е осъществено последното плащане/ и възлизаща на сума от 2 758,48 лв. В експертизата е описано, че след приспадане на преведените суми, задължението по изпълнителното дело, осчетоводено при взискателя, възлиза на сумата от 3 574,43 лв., а според изчисленията на експерта в размер от 6 332,88., предвид присъдената с листа законна лихва за забава, считано от 19.10.2009 г. до окончателното плащане. Този извод съвпада независимо от поредността в погасяването на останалите задължения, конкретно без значение дали първо ще бъде погасена лихвата за забава по изпълнителния лист в размер от 1 759,40 лв. или лихвата за забава, представляваща законна последица, считано от подаване на заявлението до датата на последно извършеното плащане – 13.07.2016 г. в размер от 2 234 лв. Посочено е, че при извършване на конкретния превод от събраните суми от страна на ЧСИ към взискателя също не е посочвано кое задължение се погасява. При изслушването си пред съда вещото лице уточни, че останалата непогасена сума по листа представлява цялата главница и лихва по листа, както и част от лихвата, представляваща законна последица. Разяснява също, че при ответното дружество не е бил спазен редът при погасяване на вземанията с преведените суми, тъй като при него се погасява част от общото задължение и накрая остава законната лихва, която не е била изчислена като конкретен размер. Съдът кредитира заключението като компетентно и обосновано, изготвено въз основа на материалите по делото, в частност на тези, съдържащи се в приобщеното копие от изпълнително дело и след извършена проверка на място при ответното дружество, отговарящо на всички поставени задачи и останало неоспорено от страните.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

Съгласно посочената разпоредба длъжникът в изпълнителния процес може да оспорва чрез иск изпълнението. По своята правна същност отрицателният установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК е проявна форма на защита на длъжника в производството по индивидуално принудително изпълнение срещу материалноправната му незаконосъобразност. Последният има за предмет оспорване на вземането, материализирано в изпълнителния лист и може да бъде основан единствено на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника – арг. ал. 2 на същия законов текст. От изложеното следва, че в хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи правния си интерес от търсената искова защита – наличието на спор между страните относно съществуването на вземането, а в тежест на ответника е да установи реалното му възникване.

Наличието на висящ изпълнителен процес, образуван по искане на взискателя „Топлофикация – П.“ АД за събиране на процесните вземания, насочен срещу ищеца М.Н.К. и проведеното оспорване на исковата претенция, релевирано от страна на ответника с депозирания по делото писмен отговор, свидетелства за правния интерес на ищеца от предявяване на отрицателни установителни искове и за неговата активна материалноправна легитимация в процеса.

Установи се, че процесният изпълнителен лист от 17.12.2009 г. е издаден именно срещу ищеца и със същия е разпоредено заплащане на суми, част от които и процесните вземания.- Предвид това, К. се явява активно материалноправно легитимиран да отрича дължимостта им. В тази връзка съдът, съобразявайки изводите на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза и редът за погасяване на еднородни задължения, установен в разпоредбата на чл. 76, ал. 2, вр. ал. 1 ЗЗД, намира, че отречените с процесните искове вземания не са погасени чрез плащане, тъй като със събраната сума в хода на изпълнителното дело са платени съдебни разноски, както и част от законната лихва за забава, удостоверена в процесния изпълнителен лист, считано от 19.10.2009 г. до датата на последно извършеното плащане – 13.07.2016 г. /доколкото тази лихва за забава е начислена върху по-обременително задължение, за по-дълъг период/.