Решение № 74 от 09.05.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Пловдив, 09.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Нели Т. Кирилова в присъствието на прокурора А.Янков като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225000600093 по описа за 2022 година Производството е по реда на гл. 21 НПК.

С присъда № 2/21.01.2022 г., постановена по НОХД № 528/2021 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, подсъдимият Г. Н. Ш. е признат за виновен в това, че на 21.07.2020 г. в землището на гр. Д., при управление на МПС - лек автомобил марка „А.“ с рег. № ***, е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на К.Д. Ж., като деецът е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 3, б. “Б“, предл. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 вр. чл. 58а, ал. 4 НК е осъден на две години и 6 месеца „лишаване от свобода“, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 НК, е отложено за срок от пет години.

На основание чл. 343 г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК на подсъдимия Г. Н. Ш. е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата е извършено разпореждане с приложените по делото веществени доказателства и в тежест на подсъдимия са възложени 1 направените по делото разноски, включително и тези от частните обвинители за възнаграждение на повереник.

Срещу така постановената присъда е постъпила жалба от адв.

А.Б., в качеството му на повереник на частния обвинител И.Д.К., с оплакване за явна несправедливост на наложените на подсъдимия наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС. Прави се искане атакуваният съдебен акт да бъде изменен, като бъде увеличен в максимален размер наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода и съразмерно на него да бъде увеличен и размерът на наказанието лишаване от право да управлява МПС.

Срещу така постановената присъда е постъпила жалба от адв.

Д.С., в качеството му на защитник на подсъдимия Г.Ш.. В жалбата се излагат доводи за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от право да управлява МПС, като се прави искане размерът на същото да бъде намален.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция частният обвинител И.К. и неговият повереник адв. Б. – редовно призовани, не се явяват. С постъпилата по делото молба адв. Б. заявява, че поддържа жалбата частния обвинител, а жалбата на подсъдимия счита за неоснователна, поради което моли да бъде оставена без уважение. Частният обвинител И.К. не изразява становище.

Представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив също изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия. Счита, че жалбата на частния обвинител е частично основателна. Предлага размерът на наложеното на подсъдимия наказание да бъде увеличен, като бъде определен при условията на чл. 54 НК, при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.

Частните обвинители И.Ж., Г.К. и П.К. подкрепят становището на прокурора.

Не се явява частният обвинител П.К. – редовно призован и не изразява становище.

Подсъдимият и неговият защитник не поддържат жалбата си и направеното с нея искане. Считат, че жалбата на частния обвинител И.К. е 2 неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение. Предлагат присъдата на окръжния съд да бъде потвърдена.

Въззивният съд, след като се запозна с доказателствата по делото и обсъди становищата на страните, съобразно правомощията си по чл.

313 и чл. 314 НПК, намира и приема за установено следното:

Жалбите на подсъдимия и частния обвинител И.К. са процесуално допустими. Разгледани по същество – частично основателна е само жалбата на частния обвинител К..

Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 НПК.

За да постанови обжалваната присъда, окръжният съд е приел за установена следната фактическа обстановка :

Подсъдимият Г. Н. Ш. бил роден в гр. Ч., но живеел на семейни начала с лице от женски пол в гр. М.. Двамата имали три деца. В същия град живеела и сестрата на подсъдимия - И.Н.Ш., която съжителствала на семейни начала със свидетеля Р.М.С., който не бил правоспособен водач на МПС.

Подсъдимият бил правоспособен водач от 06.06.2019 г. и притежавал свидетелство за управление на МПС № *** за категории „В“ и „М“, но бил системен нарушител на ЗДвП и към месец юли на 2020 г. имал съставени 7 наказателни постановления и 13 фиша за нарушения на правилата за движение.

Подсъдимият притежавал микробус и лек автомобил „А.“ с рег.

№ ***, като автомобила закупил, но не пререгистрирал на свое име. През месец юли на 2020 г. подсъдимият заедно с някои от близките си, сред които свидетелят Р.С. и други хора от гр. М., общо 8-9 човека, пътували, за да берат бамя в землището на с. Б., общ. Д.. За целта всяка сутрин се събирали в центъра на гр. М. и подсъдимият с микробуса си ги откарвал до блока с бамята, а след приключване на работния ден ги връщал обратно в гр. М..

Свидетелката А.А.Д. живеела в гр. Д. и също се познавала с подсъдимия, двамата били приятели и понякога излизали заедно.

Пострадалият К.Д. Ж. нямал съпруга и деца. Живеел в гр. М. сам, като обитавал къща в съседство със свидетеля Д.Д., при който работел като пастир. В свободното си време пострадалият се придвижвал с велосипед, 3 който взимал от друг съсед – свидетеля Т.Д.. С велосипеда, освен в гр. М., често ходел до гр. Ч. и гр. Д..

На 21.07.2020 г., сутринта, подсъдимият с микробуса откарал хората до зеленчуковия блок с бамя в землището на с. Б. и работил там до обяд. След това се прибрал до гр. М., взел лекия автомобил „А.“ с рег. № *** и с него отишъл до гр. Д. от където взел свидетелката А.Д. и близките й и ги откарал до гр. Х., за документи от паспортна служба. След това ги върнал в гр. Д., оставил автомобила в гр. М. и следобяд, около 15 часа, с микробуса отишъл до блока с бамята и прибрал работниците в гр. М..

После подсъдимият взел отново лекия автомобил „А.“ с рег. № *** и посетил барче в гр. М., където играл карти със свои познати до около 21 часа. След това с автомобила отишъл до гр. Д. и взел отново свидетелката Д., като двамата се върнали до гр. М. и около час стояли в автомобила. После подсъдимият откарал свидетелката обратно в гр. Д., където я оставил.

След 23 часа на същата дата, подсъдимият тръгнал сам с автомобила да се връща обратно към гр. М.. Движел се по третокласен път № 663 в посока юг – север, от гр. Д. към гр. М.. Било тъмно, пътят, представляващ част от републиканската пътна мрежа, бил асфалтов, сух, с двупосочно движение и широчина на пътното платно 7.20 м, разделено на две срещуположни ленти за движение. От двете страни на пътя имало изграден банкет със широчина 180 см, покрит с чакъл и пясък, като от източната му част в посока от към гр. М. (т.е. север) имало изграден бетонен отводнителен канал с широчина 160 см. От западната част на пътя, в същата посока, имало поставен километричен знак „21 км“ обърнат с лицевата си част на юг и обозначаващ разстоянието до гр. Ч. (впоследствие, при огледа на местопроизшествието, приетият ориентир е точка на асфалта отстояща на 1.60 м западно от този знак, като явно измерването е направено в посока от точката към знака, а в обратната, посоката е изток). В този участък пътят правел лек завой, който бил десен по посоката на движение на подсъдимия с автомобила и не ограничавал видимостта му. Осевата линия между двете пътни ленти в участъка била непрекъсната.

По същото време пострадалият К.Д. Ж. се прибирал по същия път, в същата посока - от гр. Д. към гр. М. и в указания участък преди километричния знак „21 км“ бил слязъл от велосипеда и се движел пеш върху 4 пътното платно на 70 см - 80 см западно от източния банкет, в същата пътна лента, в която се движел и управляваният от подсъдимия автомобил. С дясната си ръка бутал велосипеда, на чийто заден калник имало поставен червен светлоотразител.

От своя страна подсъдимият управлявал автомобила по пътя в указаната посока със скорост 70 км/ч и преди да наближи участъка, по който се движел пострадалият, превключил на къси светлини, понеже се разминал с насрещно движещо се друго МПС. При движението си с автомобила по указания начин и скорост, поради невнимание и разсейване, подсъдимият не забелязал на късите светлини на фаровете си пострадалия и бутания от него велосипед и с предната дясна част на автомобила си го ударил отзад. Мястото на удара било на 36.60 м северно и на 6.50 м източно от ориентира, в източната пътна лента, по която се движели двамата. В момента на удара пострадалият също бил в движение, като десният му крак бил опорен и зад левия. При удара тялото на пострадалия се възкачило върху дясната част на предния капак на автомобила, а главата му се ударила в долната дясна половина на предното панорамно стъкло, от което то там се спукало. След това тялото на пострадалия било носено от автомобила около 28 метра по посоката на движението му и паднало в дясно, при което се счупило страничното дясно външно огледало на автомобила. При изпадането от автомобила, тялото на пострадалия се превъртяло и прохлузило по банкета на пътя и се установило по гръб в отводнителния канал с глава, ориентирана на север (по посоката на движение на автомобила).

След удара велосипедът, който пострадалият бутал, в резултат на инерционните сили продължил движението си напред, завъртял се и паднал в същия отводнителен канал, с предната си част насочена в обратната посока - на юг и преди тялото на пострадалия.

От своя страна подсъдимият изобщо не задействал спирачната уредба на автомобила преди, по време и след ПТП и се прибрал в гр. М..

Паркирал автомобила на улицата пред дома си, а на следващата сутрин откарал с микробуса хората до зеленчуковия блок в землището на с. Б., за да берат бамя. Така, минавайки по същия път, подсъдимият видял силует на човек в отводнителния канал и велосипеда, който разпознал, че е ползваният от пострадалия. Притеснил се, но не казал на никого за случилото.

5

След като оставил останалите хора да берат бамя, подсъдимият поискал от свидетеля Р.С. да се върнат до гр. М. и по пътя му казал за настъпилото ПТП, но не му съобщил, че тогава ударил пострадалия и че вероятно е починал. При разговора подсъдимият поискал свидетелят да прибере автомобила „А.“ с рег. № РВ *** в двора на дома си и, ако го питат, да казва, че той го управлявал инкриминираната вечер. Свидетелят се съгласил, видял че по автомобила има следи от удар в дясната му част и го прибрал в двора си в гр. М..

Същевременно, пак сутринта на 22.07.2020 г., от пътуващи по пътя лица бил подаден сигнал на тел. 112 за трупа на пострадалия в отводнителния канал.

По повод сигнала от органите на МВР бил извършен оглед на местопроизшествие за което се съставил протокол и фотоалбум (л. 17 – л. 34 от ДП) и образувано досъдебното производство. При огледа било описано състоянието на произшествието – пътя, пътни знаци, маркировка, банкет, отводнителен канал, трупа на пострадалия и дрехите, с които бил облечен основно в тъмната цветова гама, велосипеда и следите от ПТП, включително части от детайли на автомобила, сред които и част от предна декоративна лайсна, характерна за съответния модел автомобили от марката „А.“ и предприети действия по установяване на извършителя.

В резултат на оперативно - издирвателните мероприятия на 22.07.2020 г. полицейските служители достигнали до автомобила на подсъдимия, който намерили паркиран в двора на свидетеля Р.С., за което се съставил също протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум (л. 35 л. 44 от ДП). При огледа било описано и фотографирано състоянието на автомобила, ведно с повредите в резултат на ПТП, основно в дясната му предна част и слънцеобразното счупване в дясно на предното панорамно стъкло. С протокол от същата дата автомобилът бил предаден доброволно от свидетеля С. по досъдебното производство (л. 45 от ДП). Първоначално, съгласно уговорката с подсъдимия и без да знае действителното положение, свидетелят заявил на полицейските служители, че той управлявал автомобила в инкриминираната вечер. Малко по-късно, като разбрал, че при ПТП е причинена смъртта на пострадалия, свидетелят казал на полицейските служители истината, че автомобилът бил управляван от подсъдимия и 6 последният бил установен.