Решение № 260098 от 10.06.2024, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е

№ … гр.

София, 10.06.2024 г.

В И М Е ТО Н А Н А Р О

Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на десети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

СЪДИЯ: ТАТЯНА

КОСТАДИНОВА при секретаря Й. Петрова, като разгледа т.д. № 591/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 74 ТЗ.

Ищецът О.М.Т. твърди, че бил съдружник в ответното дружество „Б.Г.“ ООД и притежавал половината от дяловете в капитала му, а съвместно с другия съдружник бил и съуправител. На 22.03.2019 г. било проведено общо събрание, на което били взети решения за изключването му като съдружник поради невнасяне на допълнителна парична вноска, за освобождаването му като управител, за изплащане на дружествения му дял и за приемане на учредителен акт, който да обективира извършената промяна. Ищецът счита, че събранието, на което били взети горепосочените решения, не било редовно свикано, тъй като изявлението за свикването му изхождало само от другия управител в противоречие с предвиденото в учредителния договор съвместно управление. Твърди също, че не било налице материално основание за изключването му, тъй като решението за внасяне на допълнителна вноска, поставено на обсъждане на общо събрание на 18.02.2019 г., не било взето с предвиденото в учредителния договор единодушие, а и не била налице яснота дали се касаело за задължение за допълнителна вноска или за паричен заем. Пороците на това решение не били конклудентно санирани с изпълнението от ищеца на друго негово парично задължение към дружеството, произтичащо от взето на същото събрание решение, тъй като двете задължения имали различен правен характер. Ищецът допълва, че решенията за освобождаването му като управител, за изплащане на дела му и за приемане на учредителен акт били незаконосъобразни и поради незаконосъобразността на изключването му (вж. уточнителна молба от 03.12.2019 г.). При тези твърдения ищецът моли за отмяна на оспорените решения и за присъждане на сторените разноски.

Ответникът „Б.Г.“ ООД оспорва исковете, като твърди, че дори процедурата по свикване на събранието да била нарушена, ищецът присъствал на провеждането му и това санирало нарушението. Сочи също, че макар да бил гласувал против решението за внасяне на допълнителни парични вноски, ищецът го изпълнил частично (относно възстановяване на сумата от 34 641,77 лв.), което означавало, че приел правните му последици, и поради това липсата на изпълнение на решението в останалата част давала основание на другия съдружник да гласува изключването му. При тези твърдения ответникът моли за отхвърляне на исковете. Възразява по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Помагачът на ответника В.И.К. оспорва исковете, като твърди, че поканата за свикване на събранието изхождала и от двамата управители и била връчена на всеки съдружник преди повече от 7 дни преди събранието. Относно изключването на ищеца сочи, че решението за допълнителни парични вноски, взето на 18.02.2019 г., било мотивирано от липсата на достатъчно парични средства за въвеждане в експлоатация на сграда, чийто строеж бил започнат от дружеството и обекти от която били предмет на предварителни договори. Съдружниците следвало да внесат допълнителни парични вноски в размер от по 60 000 лв. и да възстановят събраните от тях за сметка на дружеството средства в размер от 69 283,53 лв. Въпреки че ищецът гласувал против решението, същият го изпълнил частично (относно сумата от 69 283,53 лв.), признавайки го по този начин за обвързващо. То не било оспорено от ищеца и по съдебен ред и поради това неизпълнението му в предоставения с покана от 05.03.2019 г. срок давало основание за изключване на съдружника. Помагачът заявява още, че поведението на ищеца след събранието сочело на дезинтересираност от дружествените дела и на действия против интересите на дружеството. При тези твърдения помагачът моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото и доводите на страните, достигна до следните правни и фактически изводи:

По общите факти:

Общоизвестно като вписано в търговския регистър е, че ищецът и В.И.К. са съдружници в ответното дружество, като от 2018 г. те притежават равни дялове в капитала му, а от 2015 г. имат и качеството на съуправители на ответника при учредена съвместна представителна власт.

На общо събрание от 18.02.2019 г., на което са присъствали двамата съдружници, с гласа само на съдружника В.К. е взето решение за внасяне от всеки съдружник в двуседмичен срок на допълнителна парична вноска в размер на 60 000 лв. при годишен лихвен процент от 4 % и за срок от 2 години.

С писмо, получено от ищеца на 05.03.2019 г., В.К. е поканил ищеца да заплати допълнителната вноска, а на 14.03.2019 г. на ищеца е връчена покана за свикване на извънредно общо събрание, което да се проведе на 22.03.2019 г. с дневен ред за приемане на ГФО, обсъждане на въпроси във връзка със строежа на сграда „Портобело“, взимане на решение за изключване на ищеца като съдружник и за изплащане на дела му, избор на управител и приемане на нов учредителен акт, отразяващ извършените промени.

На

18.03.2019 г. ищецът е уведомил К., че се противопоставя на провеждането на събрание за взимане на решения, свързани с изключването му като съдружник и освобождаването му като управител, позовавайки се на липсата на предприети от него като съуправител действия по свикване на събранието, а също и на липсата на основание за изключването му. Въпреки това на 22.03.2019 г. ищецът се е явил на посочения в поканата адрес, като според съставения нотариален протокол на събранието е проведено разискване по въпросите от дневния ред и са взети решения, сред които и оспорените, а именно: за изключване на Т. като съдружник (т. 4), за изплащане на дела му (т. 5), за освобождаване на ищеца като управител (т. 6) и за приемане на учредителен акт, наименован дружествен договор (т. 7). Решенията по т. 4-7 са взети с гласа на К., като в протокола е удостоверено изявление на ищеца за несъгласие с тяхното взимане.

1.

По исковете за отмяна на решенията за изключване на ищеца като съдружник, за изплащане на дела му и за приемане на учредителен акт.

Изключването на съдружник съгласно чл. 126 ТЗ е сложен фактически състав, всеки факт от който може да е осъществен ненадлежно и това да доведе до незаконосъобразност на решението. Доколкото обаче обемът на търсената защита срещу незаконосъобразните решения на общото събрание се определя от съдружника, то съдът може да се произнесе само по наведените от ищеца в преклузивния срок по чл. 74 ТЗ основания.

В случая ищецът е въвел като общо основание за оспорване на процесните решения, включително и това за изключването му, ненадлежното свикване на събранието и в частност – липсата на съвместно изявление за свикване, отправено от двамата управители. Наред с това решението за изключване е оспорено и поради ненадлежното взимане на решение за допълнителна парична вноска, неизпълнението на което е послужило за изключването му. В тази последователност ще бъдат разгледани наведените основания, а всички останали факти, включени в процедурата по изключване и обсъдени от помагача в неговия отговор, няма да бъдат изследвани в настоящото производство.

1.1. Възражението за ненадлежно свикване на общото събрание е основателно по следните съображения:

Свикването на събранието е елемент от фактическия състав по неговото надлежно провеждане и поради това законодателят поставя императивни изисквания относно начина на свикване, а спазването им е част от общите гаранции на правата на съдружниците.

Едно от тези изисквания касае лицата, които могат да свикат събранието (т.е. да вземат решение за провеждането му) – управителят или съдружници с дялове над 1/10 от капитала (чл. 138, ал. 2 ТЗ).

В първия случай управителят упражнява своето правомощие да организира и ръководи дейността на дружеството, вменено му с чл. 141 ТЗ, и поради това за надлежното му упражняване важат правилата, установени в тази разпоредба, а именно – при няколко управителя всеки един от тях може да действа самостоятелно, освен ако дружественият договор предвижда друго.

Действително, тази норма е предназначена преди всичко да уреди представителството на дружеството пред трети лица, но не може да бъде отречена нейната приложимост и спрямо действията на управителя по организиране и управление, важими във вътрешните отношения между съдружниците, тъй като иначе не би се зачела волята на съдружниците, изразена в дружествения договор, имащ за тях силата на закон (арг. чл. 20а, ал. 1 ЗЗД). Щом съдружниците са договорили да създадат право на управление на две лица съвместно (както е в настоящия случай – чл. 30 от дружествения договор), те са приели да подчинят своето поведение само на съвместното решение на тези лица и всяко действие на управление, за да ангажира тяхната отговорност, трябва да е било предприето съвместно, съответно всяко поведение на съдружника, за да е неправомерно, трябва да е в противоречие със съвместно взето решение (вж. в този смисъл Решение № 194/25.03.2024 г. по т.д. № 87/2024 г. на Апелативен съд – гр. София).

В случая в поканата за процесното ОС е записано, че то се свиква съвместно от К. и Т. в качеството им на управители („В.И.К. и О.М.Т., управители на „Б.Г.“ ООД, на основание чл. 138, ал. 1 ТЗ свикваме ….“).

Тъй като обаче свикването на събранието е е волеизявление, за да се приеме, че същото е направено, е необходимо да е удостоверено неговото авторство, напр. чрез обозначаване на лицето като автор посредством подписване на изявлението.

Настоящата поканата е подписана от ищеца, но не като автор на изявлението за свикване, съдържащо се в горната част на документа, а като негов адресат, т.е. в качеството му на съдружник, до когото тя е отправена. Обозначаването на ищеца като лице, комуто документът се връчва, а не като лице, от което изхожда, е напълно еднозначно (извежда се и от систематичното място на подписа – до дата на връчване и под „поканата се връчи лично срещу подпис“) и не подлежи на друго тълкуване. Няма и други документи, в които да е обективирана волята на Т. като управител да свика събрание с процесния дневен ред, нито пък може такава воля да се презюмира от факта на приемане на поканата (при което действие ищецът действа като съдружник, а не като управител).

Ето защо съдът приема, че изявление за свикване е направено само от единия управител и поради изложените по-горе мотиви свикването не е надлежно. Ирелевантно е и дали поканата е оформена по начин, идентичен с поканите за предходни събрания, чиито решения не са били оспорвани от ищеца, каквото възражение е направено в подадения от помагача отговор. Това е така, защото ненадлежното свикване е обективен факт и съдружникът може да вземе решение да се позове на тази ненадлежност за едни решения, а да не стори това относно други, но липсата на позоваване относно предходни решения не води до отпадане на този порок при тяхното взимане и още по-малко – при взимане на последващи решения по сходен начин.

Ако пък се приеме, че при отправяне на изявлението за свикване другият управител К.

(който не отрича, че е волеизявил за свикването, макар неговият подпис също да удостоверява само връчване) е действал като съдружник, упражнявайки правото си по чл. 138, ал. 2 ТЗ, свикването отново би било ненадлежно, тъй като съдружникът има право да поиска свикване, но не и сам да предприеме действия по извършването му, без да спази предвидената в същата разпоредба процедура (отправяне на искане до управителя и изтичане на две седмици от получаването му).

Не може да се приеме, че нередовното свикване е „санирано“ от последващото поведение на съдружника-ищец, изразяващо се с явяването му на събранието, както твърди помагачът. Ищецът се е противопоставил на провеждането на нередовно свиканото събрание относно разглеждане на въпросите по т.

4 – т. 7 от дневния ред и явяването му, съответно участието в събранието не може да бъде третирано като потвърждаване на действията по ненадлежното свикване, още повече че ищецът е гласувал против тези решения.

1.2.

Разпечатката съдържа 39 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d5f58e49-bd94-4b17-aefd-10c0a3338a4b