Решение № 4285 от 22.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4285 гр. София, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20241100510204 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 10.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 56632/ 2022 г. на Софийски районен съд, ГО, 180 състав, по предявени от С. С. Б. /ЕГН **********/ установителни искове по чл.422 ГПК е признато за установено, че П. В. П. /ЕГН **********/ и „Сити Инвестмънтс“ ЕООД /ЕИК 175181131/ дължат солидарно на С. С.

Б. /ЕГН **********/ на основание чл.240, ал.1 ЗЗД сумата 3 173.97 лв.- непогасен остатък от главница по Договор за заем с нотариална заверка на подписите от 17.01.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК- 11.01.2021 г., до окончателно изплащане на задължението, и сумата 510.64 лв.лихва върху погасената част на главницата по договора за заем за периода от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК- 11.01.2021 г., до частичното плащане в хода на процеса, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 21.01.2021 г. по ч.гр.д. № 1293/ 2021 г. на СРС, 180 състав. С решението са отхвърлени предявените от С. С. Б. /ЕГН **********/ срещу П. В. П. /ЕГН **********/ и „СИТИ ИНВЕСТМЪНТС“ ЕООД /ЕИК 175181131/ установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата 10 226.17 лв.- главница, на сумата 500 лв.- договорна лихва за периода 17.01.2017 г.- 30.06.2017 г., и на сумата 1 436.79 лв.- мораторна лихва за периода 10.12.2019 г.- 29.12.2020 г., по Договор за заем с нотариална заверка на подписите от 17.01.2017 г., като погасени чрез плащане в хода на процеса. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците П. В. П. и „Сити Инвестмънтс“ ЕООД са осъдени да заплатят на ищеца С. С. Б. суми от по 1 630.61 лв. всекиразноски по делото.

С определение от 25.09.2023 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, е оставена без уважение като неоснователна депозираната от „Сити Инвестмънтс“ ЕООД и П. В.

1

П. молба вх.№ 223331/ 7.08.2023 г. за изменение на цитираното решение от 10.07.2023 г. в частта за разноските- чрез частичното им освобождаване от отговорността да заплатят на ищеца сторените по делото разноски над сумата 582.62 лв. /или по 296.31 лв. всеки от тях/ до присъдените общо 3 261.23 лв.- разноски, или по 1 630.61 лв. всеки от тях, както и да им бъдат присъдени разноски за първоинстанционното производство в размер на общо 3 039.02 лв. или по 1 519.51 лв. на всеки от тях.

Постъпила е въззивна жалба от С. С. Б. /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която са отхвърлени предявените от него иск по чл.422 ГПК вр. чл.240, ал.1 ЗЗД за сумата 10 226.17 лв.- главница, иск по чл.422 ГПК вр. чл.240, ал.2 ЗЗД за сумата 500 лв.- договорна лихва, и иск по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за сумата 1 436.79 лв.- мораторна лихва, с искане да бъде постановена отмяната му в тази част и да бъде постановено решение за признаване дължимостта на горепосочените суми- главница, договорна лихва и мораторна лихва, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемите страни П. В. П. и „Сити Инвестмънтс“ ЕООД- гр. София /ответници по делото/ оспорват жалбата и молят постановеното от СРС решение като правилно в обжалваната част да бъде потвърдено, като претендират разноски за въззивното производство.

Подадена е и частна жалба срещу определението по чл.248 ГПК от ответниците П. В. П. и „СИТИ ИНВЕСТМЪНТС“ ЕООД, които молят същото да бъде отменено като неправилно и незаконо-съобразно.

Ответникът по частната жалба С. С. Б. моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.240 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно.

Недопустимо е в обжалваната част, в която предявеният от С. Б. срещу П. П. и „Сити Инвестмънтс“ ЕООД установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.240 ЗЗД е отхвърлен за сумата 500 лв.- договорна лихва за периода 17.01.2017 г.- 30.06.2017 г., тъй като искът за тази сума е предявен при липсата на абсолютна процесуално- правна предпоставка за предявяването му, каквато е наличието на правен интерес за ищеца от търсената искова защита. Това е така, тъй като в подадените от двамата длъжници в срока по чл.414 ГПК възражения срещу издадената от СРС заповед за изпълнение по чл.417 ГПК същите са признали задължението за сумата 500 лв.- договорна лихва за периода от 17.01.2017 г. до 30.06.2017 г., поради което и основание за предявяването на установителен иск по чл.422 ГПК за признаване на нейната дължимост в случая липсва. Като се е произнесъл по съществото на процесуално недопустим иск, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което в посочената част следва да бъде обезсилено и производството по иска прекратено- съгласно чл.270, ал.3, изр.1 ГПК.

2

В останалата обжалвана от ищеца част първоинстанционното решение е допустимо и подлежи на инстанционна проверка по същество.

По същество постановеното от СРС решение е неправилно в останалата обжалвана от ищеца част и следва да бъде отменено.

Установява се по делото, че на 22.01.2021 г. по заявление на С. С. Б. от 11.01.2021 г. по гр.д.№ 1293/ 2021 г. СРС е издал заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу длъжниците П. В. П. и „Сити Инвестмънтс“ ЕООД за солидарно заплащане на сумата 35 426.90 лв., представляваща задължение по Договор за заем от 17.01.2017 г. с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва, считано от 11.01.2021 г. до окончателното ù изплащане, на сумата 500 лв.- договорна лихва за периода от 17.01.2017 г. до 30.06.2017 г., на сумата 3 798.55 лв.- законна лихва за периода от 10.12.2019 г. до 29.12.2020 г., и на сумата 794.51 лв.- разноски по делото /за заплатена в заповедното производство държавна такса/.

С подадени в срока по чл.414 ГПК /на 5.03.2021 г./ възражения длъжниците са признали частично задълженията по заповедта за изпълнение, а именно задълженията за сумите 22 026.78 лв.- главница, 500 лв.- договорна лихва за периода от 17.01.2017 г. до 30.06.2017 г., и 2 361.76 лв.- мораторна лихва за периода от 10.12.2019 г. до 29.12.2020 г. За разликата над посочените суми до пълния предявен размер от 35 426.90 лв.- главница, и 3 798.55 лв.- мораторна лихва, за които е издадена заповедта за изпълнение, длъжниците са оспорили същата.

Въз основа на дадени от СРС указания по чл.415 ГПК от страна на ищеца С. Б. са предявени установителни искове по чл.422 ГПК за признаване дължимостта на сумата 13 400.14 лв.- главница, на сумата 500 лв.- договорна лихва за периода от 17.01.2017 г. до 30.06.2017 г., и на сумата 1 436.79 лв.- мораторна лихва за периода от 10.12.2019 г. до 29.12.2020 г.

По делото не е спорно, а се и установява от представеното писмено доказателство- Договор за заем от 17.01.2017 г.- с нотариална заверка на подписите, че страните са били обвързани от валидно облигационно право- отношение, по силата на което ищецът С. С. Б.- в качеството на заемодател, предоставил на ответника П. В. П.заемател, заем в размер на 50 000 лева, който следвало да бъде върнат в срок до 30.06.2017 г. /чл.3 от договора/. За задължението като солидарен длъжник се е задължило и ответното дружество „Сити Инвестмънтс“ ЕООД, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала П. В. П.. Уговорено е между страните и заплащането на възнаградителна лихва от заемателя в размер на 2 % годишно /чл.1.2 от договора/.

Според направените от ищеца фактически твърдения- с характер на признание на факти /неизгодни факти/, след изтичане на горепосочения краен срок на договора от страна на ответниците били извършени следните плащания по същия: на 24.08.2017 г. била заплатена сумата 10 600 лева; на 26.07.2018 г.- сумата 733.33 лева; на 11.09.2018 г.- сумата 2 000 лева; на 3.10.2018 г.- сумата 1 139.89 лева; на 26.02.2019 г.- сумата 4 000 лева; на 18.03.2019 г.- сумата 1 500 лева; на 23.04.2019 г.- сумата 1 500 лева; на 8.08.2019 г.- сумата 1 500 лева; на 09.10.2019 г.- сумата 1 000 лева; и на 10.12.2019 г.сумата 1 000 лева, като погасената от ответниците част от дълга възлиза на общо 24 973.22 лева. Предмет на заявлението по чл.417 ГПК бил остатъкът от дължимите по Договор за заем от 17.01.2017 г. суми, възлизащи на 35 426.90 лв.- главница, 500 лв.договорна лихва за периода от 17.01.2017 г. до 30.06.2017 г., и 3 798.55 лв.- законна лихва за периода от 10.12.2019 г. до 29.12.2020 г.

Предмет на образуваното в СРС исково производство по чл.422 ГПК е остатъкът от сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК, чиято 3 дължимост не е призната от длъжниците- ответници /уточнителна молба от 5.12.2022 г./, включая посочената по- горе сума от 500 лв.- договорна лихва, за чиято дължимост е налице признание от длъжниците.

Съгласно заключението на изслушаната в първоинстанционното производство съдебно- счетоводна експертиза, прието като неоспорено от страните и възприето от въззивния съд като компетентно и обективно дадено, от страна на ответниците са извършвани плащания по заема както преди иницииране на заповедното производство, така и в хода на исковия процес, като общата заплатена по процесния заемен договор към 6.06.2023 г. /дата на изготвяне на експертното заключение/ сума възлиза на 61 148.22 лв. Преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК /11.01.2021 г./ от страна на длъжниците била заплатена общо сумата 27 973.22 лв., като са извършени 13 бр. плащания през периода 24.08.2017 г.- 10.12.2019 г. В хода на заповедното и исковото производства, през периода 12.01.2021 г.- 6.06.2023 г. /дата на изготвяне на експертното заключение/ по образуваното въз основа на издадения по гр.д.№ 1293/ 2021 г. СРС /заповедно производство/ изпълнителен лист изп. дело № 755/ 2021 г. на ЧСИ Н. М.- с рег.№ 841 на КЧСИ, била събрана общо сумата 33 175 лв. С постъпилата преди образуване на заповедното производство сума от 27 973.22 лв. били погасени задълженията на заемателите за главница- до размер на сумата 17 972.25 лв., за договорна лихва- в размер на 458.33 лв., и за мораторна лихва- до размер на сумата 9 542.64 лв. От постъпилата по посоченото изпълнително дело сума от 33 175 лв. били погасени задълженията на заемателите за главница- в размер на сумата 28 853.78 лв., и за мораторна лихва- в размер на сумата 4 321.22 лв. Неизплатената част от главницата към датата на изготвяне на заключението според вещото лице възлиза на 3173.97 лв., а дължимата част от мораторната лихва /възлизаща на общо 13083.48 лв. за периода 1.07.2017 г.- 11.01.2021 г./ е в размер на 616.28 лв. Уговорената в чл.1.2 от заемния договор договорна лихва- в размер на 458.33 лв., според вещото лице е погасена чрез плащане.

При съобразяване на горното въззивният съд намира, че от първоинстанционния съд не са взети предвид релевантните за основателността на исковете факти и обстоятелства, свързани с извършените от длъжниците- ответници плащания на части от дълга, като не е съобразено и обстоятелството, че част от претендираните от заемодателя С. Б. в заповедното производство вземания са погасени преди подаване на възражението по чл.414 ГПК, а друга част- след това. Това се отнася за заплатената по изпълнителното дело на 7.07.2021 г. сума от 7 570.54 лв., която не е била предмет на направеното от ответниците- длъжници признание на част от задълженията, доколкото възражението им по чл.414 ГПК датира от 5.03.2021 г., а плащането е извършено няколко месеца след това.