Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7 от 20.05.2021, Районен съд - Средец

Съд
Районен съд - Средец
Дело
Гражданско дело 415/2020
Вид
Решение № 7
Подписан
20.05.2021
В сила
18.06.2021
Състав
Сирануш Сахак Артинян

Цитирани разпоредби

  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.228 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.228 · Търговски закон
  • чл.298 · Търговски закон
  • чл.298, ал.1, т.1 · Търговски закон
  • чл.345 · Търговски закон
  • чл.345, ал.1 · Търговски закон

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Средец , 20.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Сирануш С. Артинян като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Гражданско дело № 20202170100415 по описа за 2020 година

След проведено открито съдебно заседание на 22.04.2021г. с участието на секретаря Маринка Маринчева, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Теленор България” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Младост“, ж.к.

„Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг заедно с Марек Слачик, чрез пълномощника адв.В.Г. против Я. Ц. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Средец, област Бургас, ***

Ищецът твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК против Я. Ц. М. било образувано ч.гр.д.№ 277/2020г. по описа на Районен съд – Средец, като против длъжника била издадена заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 325,15 лева за незаплатени далекосъобщителни услуги и незаплатени лизингови вноски. Предвид връчването на заповедта на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК се заявява, че се предявява установителен иск за вземанията по издадената заповед за изпълнение, представляваща цена на дължимите и незаплатени месечни абонаментни такси за потребени мобилни услуги в размер на 187,62 лева и незаплатени лизингови вноски в размер на 137,53 лева. Излага, че ответникът бил абонат на дружеството, тъй като бил сключен Договор за мобилни услуги от дата 17.10.2017г. с клиентски номер 006030728 и титуляр по предпочетен мобилен номер *** с избрана абонаментна програма Тотал 24,99 лева с уговорен срок на действие 24 месеца до 17.10.2019г. Сочи се, че въз основа на посочения договор ответникът ползвал предоставените от Дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната 006030728.

За потребените от абоната – ответник услуги за периода от 25.06.2018г. до 24.09.2018г. били издадени следните фактури: фактура № 7275774789/25.07.2018г. за отчетен период на потребление от 25.06.2018г. до 24.07.2018г. с дължима сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 45,97 лева, за мобилен номер ***, която била платима в срок до 09.08.2018г.; фактура № 7277092547/25.08.2018г. за отчетен период на потребление от 25.07.2018г. до 24.08.2018г. с дължима за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 27,98 лева, която била платима в срок до 09.09.2018г.; фактура № 7278440818/25.09.2018г. за отчетения период на потребление от 25.08.2018г. до 24.09.2018г. с дължима за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 24,98 лева, която била платима в срок до 10.10.2018г.; С кредитно известие № 7279904942/25.10.2018г. била извършена корекция на дълга по горепосочените фактури, 1 като била сторнирана сумата от 12,49 лева за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абоната такси. Била издадена крайна фактура № 7281235943/25.11.2018г. за потребени мобилни услуги за предходните три отчетени периода, по която се претендира сумата от 86,44 лева.

В исковата молба се излага, че по повод договор за мобилни услуги от дата 16.04.2018г. сключен между страните по делото, ответникът бил абонат на дружеството и по клиентски номер 006137938 и титуляр по предпочетения мобилен номер *** с избрана абонаментна програма Тотал 24,99 лева с уговорен срок на действие от 24 месеца до 16.04.2020г. Абонатът бил сключил и Договор за лизинг от същата дата 16.04.2018г., по силата на който взел мобилно устройство марка LG, модел К10 2017 Black на изплащане посредством 23 месечни вноски в размер на 8,09 лева всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор. За потребените от абоната – ответник услуги за периода от 20.06.2018г. до 19.09.2018г. ищецът бил издал следните фактури: фактура № 7275682245/20.07.2018г. за отчетения период на потребление 20.06.2018г. до 19.07.2018г. с дължима сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 33,19 лева, платима в срок до 04.08.2018г.; фактура № 7277013396/20.08.2018г. за отчетения период на потребление 20.07.2018г. до 19.08.2018г. с дължима сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 35,10 лева, платима в срок до 04.09.2018г.; фактура № 72788302633/20.09.2018г. за отчетения период на потребление 20.08.2018г. до 19.09.2018г. с дължима за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 33,10 лева, платима в срок до 05.10.2018г. С кредитно известие № 7279721064/20.10.2018г. била извършена корекция на дълга, като сторнираната сума била в размер на 8,30 лева за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси, като задължението за плащане по горепосочените фактури възлизала за сумата от 101,18 лева. Била издадена крайна фактура № 7281055480/20.11.2018г., по която се претендира сумата от 137,53 лева – незаплатени лизингови вноски и 101,18 лева – потребени мобилни услуги.

Дружеството ищец твърди, че поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставените услуги, на основание т.12, ал.2 от ОУ, приложени към лизинговите договори, дължимите месечни вноски за предоставеното на абоната мобилно устройство марка LG, модел К10 2017 Black, били обявени за предсрочно изискуеми. Сочи се, че дължимата цена за това мобилно устройство била в размер на 137,53 лева по Договор за лизинг от дата 16.04.2018г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер ***. Длъжникът не бил заплатил 16 броя лизингови вноски на обща стойност в размер на 129,44 лева, дължими за периода от месец декември 2018г. до месец март 2020г., нито бил върнал мобилното устройство на лизингодателя, поради което била дължима сума в размер на 8,09 лева, като общо дължимата сума по договора за лизинг била 137,53 лева.

Отправя се искане да се признае за установено по отношение на ответника Я. Ц. М., че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „Теленор България“ ЕАД в размер на 325,15 лева, от които: 86,44 лева – потребени и незаплатени услуги за периода от 25.06.2018г. до 24.09.2018г. по Договор за мобилни услуги с абонатен номер 006030728 и 101,18 лева – потребени и незаплатени услуги за периода от 20.06.2018г. до 19.09.2018г. по Договор за мобилни услуги с абонатен номер 006137938; 137,53 лева – незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от дата 16.04.2018г., посредством който абоната взел мобилно устройство марка LG, модел К10 2017 Black, във връзка с мобилен номер *** с абонатен номер 006137938 за периода от 12/2018г. до 03/2020г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК до окончателното плащане на сумата. Претендират се и разноските сторени в заповедното и настоящото исково производство.

В хода на проведеното открито съдебно заседание ищецът не се представлява, но е представена молба – становище от адв.В.Г., която релевира подробни съображения относно основателността на исковата претенция и отправя искане за нейното уважаване. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК не е ангажиран отговор на исковата молба от ответника Я.Ц. Митков, както и от назначения му особен представител адв.А.Ф..

Особеният представител адв.Ф. се явява в открито съдебно и по същество на спора излага съображения, че начислените неустойки са неравноправни и противоречащи на добрите нрави и на чл.143, т5 от ЗЗП. Относно начислените потребени такси няма възражения.

2

Районен съд – Средец, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно нормата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения Договор за мобилни услуги от 17.10.2017г. между „Теленор България“ ЕАД и Я. Ц. М. е постигнато съгласие по отношение на предпочетен номер 359895014867 да се прилага абонаментен план Тотал 24,99 с неограничени национални минути и роуминг в зоната на ЕС, дата на издаване на фактура – на 25-ти всеки месец, като въпросният договор е влязъл в сила на дата 17.10.2017г. и изтича на дата 17.10.2019г. Този договор се фактурира под клиентски номер 006137938. С декларация съгласие от 17.10.2017г. се установява бстоятелството, че М. е получил екземпляр от Общи условия, както и че е съгласен с тях и се задължава да ги спазва. Представен е и Договор за мобилни услуги от 16.04.2018г. между „Теленор България“ ЕАД и Я. Ц. М. е постигнато съгласие по отношение на предпочетен номер 359893812466 да се прилага абонаментен план Тотал 24,99 с неограничени национални минути и роуминг в зоната на ЕС, дата на издаване на фактура – на 20-ти всеки месец, като въпросният договор е влязъл в сила на дата 16.04.2018г. и изтича на дата 16.04.2020г. Този договор се фактурира под клиентски номер 006030728. При сключване на договора за мобилни услуги е сключен и договор за лизинг от 16.04.2018г., ведно с погасителен план към него, между дружеството мобилен оператор и ответника, съобразно който е предоставено за временно и възмездно ползване следното устройство: марка LG, модел K10 2017 Black, с телефонен номер 359893812466. Договорът е сключен за срок от 23 месеца, като е уговорено първата лизингова вноска да бъде в размер на 50,00 лева, платима към датата на сключване на договора и 23 броя месечни лизингови вноски, всяка една в размер на 8,09 лева. Представени са и Общи условия на договора за лизинг, подписани от ответника, както и Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги, както и Декларация съгласие от 16.04.2018г. относно обстоятелството, че М. е получил екземпляр от тези общи условия, както и че е съгласен с тях и се задължава да ги спазва. Видно от представената крайна фактура № 7281055480/20.11.2018г. ищецът е начислил на ответника сумата от 137,53 лева – вноски за лизинг и 101,18 лева – задължения от предходен период, като от представените фактура № 7275682245/20.07.2018г., фактура № 7277013396/20.08.2018г., фактура № 7278302633/20.09.2018г., фактура № 7279721064/20.10.2018г., става ясно, че се касае месечни и еднократни такси за отчетен период от 20.09.2018г. до 19.10.2018г., обективирани в крайната фактура № 7281055480/20.11.2018г. С крайна фактура № 7281235943/25.11.2018г. е начислена сумата от 86,44 лева - задължения от предходен период, като от представените фактура № 7275774789/25.07.2018г., фактура № 7277092547/25.08.2018г. и фактура № 7278440818/25.09.2018г., става ясно, че се касае месечни и еднократни такси за отчетен период от 25.06.2018г. до 24.10.2018г., обективирани в крайната фактура № 7281235943/25.11.2018г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са искове по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК с материално правно основание чл.79 и чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.345, ал.1 от ТЗ във вр.228 от ЗЗД.

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 277/2020г., по описа на Районен съд - Средец, се установява, че по заявление на „Теленор България“ ЕАД е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 130/29.06.2020г. по чл.410 от ГПК срещу длъжника Я. Ц. М. за вземането, предмет на настоящия иск. Тъй като заповедта е приета за редовно връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване на претендираната в заповедното производство сума в едномесечен срок от съобщаването. Искът е предявен в рамките на преклузивния срок по чл.415, ал.4 от ГПК. Предвид това е налице правен интерес от предявените в настоящото производство искове по чл.422 от ГПК за вземането за мобилни услуги и лизингови вноски, което от своя страна обуславя тяхната допустимост.

По отношение на иска по чл.79, ал.1 от ЗЗД, предявен за разглеждане по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, с който се претендират месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, съдът намира следното: