Решение № 14018 от 16.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14018 гр. София, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20241110102015 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 422 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Т.

В. И., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове, както следва: иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 1613.26 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент № 96, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, б..., абонатен номер 132693, за периода 01.05.2020г. - 30.04.2022г., както и сумата 54.18 лева за извършено дялово разпределение за периода 01.08.2020г. - 30.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 15.09.2023г., до окончателното изплащане; иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата 257.66 лева - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021г. - 04.09.2023г., както и сумата 12.22 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.10.2020г. - 04.09.2023г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с отевтника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на 1 ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот - апартамент № 96, находящ се в гр.

София, ж.к. „Люлин“, б..., абонатен номер 132693, като ответниците имали задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение, което не са сторили.

Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от 10. 07.2016г., ответниците имали задължение за заплащане на дължимата цена в 45- дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45- дневен срок от изтичане на съответния отчетен период. Твърди, че представител на етажната собственост в сградата – етажна собственост, в която се намира процесният имот, е сключил договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем Сървисис“ ЕООД, с оглед на което претендира цената на услуга за дялово разпределение. Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните им задължения, ответника изпаднали в забава. Обосновава правния си интерес от предявяване на установителни искове с издадената в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 51267/2023г. на СРС, 55 състав, която е била връчена на длъжника по реда на чл.

47, ал. 1 ГПК. С оглед на тези обстоятелства, моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато по отношение на ответниците търсените вземания. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника Т. В. И., чрез назначения особен представител адв.

М. Н., оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Възразява, че исковете не са конкретизирани по основание и размер, както и че срокът за това е изтекъл.

Оспорва ответникът да е потребител на топлинна енергия за посочения имот и период с довод, че не е собственик на имота и позовавайки се на представеното към исковата молба постановление на ЧСИ Ренета Милчева. Прави възражение, че част от вземането е погасено по давност с изтичането на три годишен период. Твърди, че представените доказателства не отговарят на реално потребната енергия. Оспорва начисляването и събирането на лихви като нищожно. Релевира, че представените от ищеца доказателства не аргументират и доказват прогнозно изчисляване на услугите, връчване на фактурите и доставяне на услугите. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Моли да не се допускат исканите експертизи.

Конституираното трето лице-помагач „Техем сървисис“ ЕООД представя изисканите документи.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Представен е Протокол от проведено Общо събрание на етажните собственици 22.09.2002г. в жилищната кооперация, където се намира процесния имот – гр. София, ж.к.

Люлин, блок 215, вх. Е, на което е взето решение за сключване на договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. В изпълнение на взетото решение е представен сключен между ЕС и „Техем сървисис“ 2

ЕООД договор от 26.09.2002г. Представен по делото е също договор от 03.06.2020г., сключен между ищеца и ФДР – „Техем сървисис“ ЕООД. Съгласно постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС на ЕС обвързва собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение. Доказателства за релевиран отказ от услугата не се съдържат по делото, поради което решение на ОС на ЕС обвързва собствениците на имота, които се явяват обвързани и от последващия договор между двете ФДР.

Видно от представените от третото лице-помагач отчети, потребителят е присъствал по време на проверките на 05.06.2021г., 30.05.2022г.

За изясняване на релевантни по делото обстоятелства е била допусната съдебнотехническа експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото разпределение е било извършвано от „Техем сървисис“ ЕООД. За имота е била потребявана топлоенергия за отопление, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване.

Топлонната енергия за отопление е разпределена за четири радиатора с дистанционен отчет.

Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е начислявана по данни на редовно отчетен водомер, като количествата топлинна енергия за подгряване на битова вода са изчислени по т.5.2. от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба за топлоснабдяването.

Разпределението на топлинната енергия за сградна инсталация е извършвано съгласно зависимост, описана в Приложение км чл. 61, ал. 1, т.7. от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването, като за имота „сградна инсталация“ се разпределя в зависимост от пълния отопляем обем – 146 кум.м и този на ЕС – 2708 кв.м. Отговорено е, че размерът на дължимите суми по фактури, изготвени по прогнозни данни, е 1514.58 лева, от които 1142.61 лева за отопление на имота и за сградна инсталация, и 373.97 лева за битово горещо водоснабдяване. Посочено е, че размера на вземанията след изравнителните сметки възлиза на 1627.14 лева – главница топлинна енергия.

Няма основание да не бъде кредитирана експертизата поради това, че вещото лице е използвало документи, неналични по делото или такива, осчетоводени в счетоводството на ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация, съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение 3

№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.

Отделение/. Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почива на база на странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.

Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.

Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 30, том I, рег. № 569, дело 26/2009г. правото на собственост върху топлоснабдения имот е придобито на 03.02.2009г. от ответника Т. В. И.. Върху имота е била учредена договорна имота в полза на „Емпорики Банк-България“ ЕАД.

Установява се, че с влязло в сила на 12.01.2023г. постановление от 17.11.2022г., постановено по изп. дело № 631/2022г. на ЧСИ Ренета Василева, рег. № 790, район на действие СГС, имотът е възложен след проведена публична продан на Илиян Бойков Илиев.

При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. По силата на договорните взаимоотношения между "Топлофикация София" ЕАД и третото лице помагач цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора, 4 сключван по реда на чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото както те се определят от закона. Ето защо законът установява задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия на топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.