Решение № 106 от 04.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. София, 04.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВАНКА П. БОЛГУРОВА при участието на секретаря НАДЯ СТ. Т. като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело № 20221110101885 по описа за 2022 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че е доставил на ответниците Д. В. Б. и В. В. Г. топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответниците са ползвали енергията, като за процесния период не са заплатили дължимата цена. Моли съда да осъди ответниците да му заплатят сумите, както следва: ответникът Д. В. Б. – за сумата от 466,66 лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент №95, находящ се в гр. София, ж.к. Младост, бл. 19, вх. 4, ет.8, аб. № 159765, за периода от месец 05.2018г. до месец 04.2020г., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 14.01.2022г. до плащането, сумата от 81,28 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 25.11.2021г., сумата от 7,44 лв., представляваща цена за разпределение на топлинна енергия за периода от месец 11.2018г. до месец 04.2020г., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 14.01.2022г. до плащането, както и сумата от 1,58 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода 31.10.2018г. – 25.11.2021г.; ответникът В. В. Г. – за сумата от 2233,30 лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент №95, находящ се в гр. София, ж.к.Младост, бл. 19, вх. 4, ет. 8, аб. №159765, за периода от месец 05.2018г. до месец 04.2020г., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 14.01.2022г. до плащането, сумата от 406,40 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 25.11.2021г., сумата от 37,20 лв., представляваща цена за разпределение на топлинна енергия за периода от месец 11.2018г. до месец 04.2020г., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 14.01.2022г. до плащането, както и сумата от 7,90 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода 31.10.2018г. – 25.11.2021г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. В. Б. е депозирал писмен отговор на 1 исковата молба, с който оспорва исковете. Твърди, че не е потребител на топлинна енергия за процесния имот. Оспорва въвеждането в експлоатация на абонатната станция на сградата. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. В. Г. е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Твърди, че не е потребител на топлинна енергия за процесния имот. Ответникът оспорва приложимостта на ОУ на ищеца, както и въвеждането в експлоатация на абонатната станция на сградата. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Поддържа, че е направил валиден отказ от наследството на В. И. Н.. Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове.

Претендира разноски.

В дадения от съда срок за становище по представения от ответника В. В. Г. с отговора на исковата молба отказ от наследството на В. И. Н., ищецът оспорва отказа като твърди, че същият е направен от ответника в срока за отговор на исковата молба и няколко месеца след смъртта на наследодателя, през което време счита, че В. Г. е приела наследството на В. Н..

Третото лице помагач на страната на ищеца „Бруната“ ООД не оспорва предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По предявените искове срещу Д. В. Б.:

По исковете по чл.422, ал.1 ГПК вр.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:

В тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

По делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот № 111 от 08.12.2011г., т. I, по н.д. № 109/2011г. по описа на нотариус Елена Еленкова /л.19 от делото/, по силата на който Риса Томова Б. е дарила на дъщеря си Д. В. Б. 1/18 ид.ч. от процесния недвижим имот – апартамент №95, находящ се в гр. София, ж.к. Младост, бл. 19, вх. 4, ет.8. С нотариален акт за поправка на нотариален акт за дарение №120 от 23.12.2011г., т. I, по н.д. № 117/2011г. на нотариус Елена Еленкова /л.21-22 от делото/ е извършена поправка на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 111 от 08.12.2011г., т. I, по н.д. № 109/2011г., като е отразено, че прехвърлената част върху процесния имот е 1/36 ид.ч. вместо посочената 1/18 ид.ч.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №119/23.12.2019г. по н.д. № 116 по описа на нотариус Елена Еленкова /л.10-12 по делото/ В. И. Н. е прехвърлил на Д. В. Б. 5/6 ид.ч. от процесния недвижим имот, като е запазил 2 пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху същите. Със същия нотариален акт Иван Томов Глушков, Мария Томова Касапинова и Тодор Атанасов Вичев са прехвърлили на Д. Б. притежаваните от всеки от тях по 1/36 ид.ч. от процесния имот, а Тома П. Димитров е прехвърлил на ответника собствените си 1/72 ид.ч. от имота.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №144/17.11.2017г. по н.д. № 139 по описа на нотариус Елена Еленкова /л.10-12 по делото/ Георги Томев Глушков е продал на Д. В. Б. собствената си 1/72 ид.ч. от процесния недвижим имот.

По силата на така описаните разпоредителни сделки Д. В. Б. е станала едноличен собственик на процесния апартамент преди началото на исковия период, като по отношение на 5/6 ид.ч. от имота В. И. Н. е бил вещен ползвател. Видно от удостоверение за наследници, издадено на 01.10.2021г. от Столична община, същият е починал на 16.09.2021г., с което се е погасило вещното право на ползване /чл.59, ал.1 ЗС/. Потребител на топлинна енергия би могъл да бъде алтернативно както собственикът, така и носителят на вещно право на ползване на имота. Когато обаче е налице учредено вещно право на ползване на лице и няма подадена декларация от собственика за откриване на партида на негово име, следва да се приеме, че потребител на топлинна енергия е вещният ползвател, доколкото същият разполага с правомощието да ползва имота, поради което и през процесния период Д. В. Б. е била потребител на топлинна енергия само за 1/6 ид.ч. от имота, а за останалите 5/6 ид.ч. потребител е бил вещният ползвател на тези идеални части В. И. Н., респ. Д. В. Б. следва да отговаря за 1/6 от стойността на потребената топлинна енергия. Сключеният договор касае обект с абонатен № 159765.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на СТЕ, съгласно което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. На ответника е начислявана топлинна енергия за отопление от четири броя отоплителна тела в имота с монтирани топлинни разпределители, за една щранг лира, за топла вода съобразно показанията на един водомер и за сградна инсталация на пълен отопляем обем. Технологичните разходи са приспаднати за сметка на ищеца. Отчетените стойности са потвърждавани от потребителите чрез подписване на документите за главен отчет.

С оглед на изложеното, съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена.

С отговора на исковата молба ответникът Б. е релевирала възражение за погасяване на дълга за главницата за топлинна енергия по давност.

Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.„в” ЗЗД.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на исковата молба на 14.01.2022г. – арг.чл.116,б.„б“ ЗЗД, като в периода 13.03.2020г. – 20.05.2020г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020г.).

По отношение на предявените вземания са приложими новоприетите Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, задължението за м. 09.2018г. (по отношение на който се прилагат новите ОУ) не е погасено по давност – за този месец задължението е станало изискуемо на 14.11.2018г., като тригодишната погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл.114, ал. 1 ЗЗД, изтича на 21.01.2022г. (с добавяне на два месеца и 7 дни в периода 13.03.2020г. – 20.05.2020г., през които давността е спряла да тече), т.е. след подаване на исковата молба на 14.01.2022г.

Извън погасителната давност остават вземанията за периода 01.09.2018г. – 30.04.2020г. От изготвената СТЕ се установява, че начислената и дължима сума за топлинна енергия за този период е в размер от 2465,34 лв., от които ответникът Д. В. Б. следва да отговаря за 1/6, или за сумата от 410,89 лв. Искът следва да се уважи за тази сума и да се отхвърли до пълния предявен размер от 466,66лв. и за периода от 01.05.2018г. до 31.08.2018г.

Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за главницата за цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния период. По делото се установява, че за исковия период от 01.11.2018г. до 30.04.2020г. начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на 44,65 лв., от които ответникът Д. В. Б. следва да отговаря за 1/6, или за сумата от 7,44 лв., поради което и искът се явява изцяло основателен. Възражението за изтекла погасителна давност по отношение на това вземане е изцяло неоснователно по изложените по-горе съображения.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения и забава в погасяването на същите.