Протокол № 362 от 21.05.2026, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 311/2026
- Вид
- Протокол № 362
- Подписан
- 21.05.2026
- В сила
- 21.05.2026
- Състав
- Минка Петкова Трънджиева, Димитър Пандалиев Бозаджиев, Венцислав Стоянов Маратилов
Цитирани разпоредби
- чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
- чл.142 · Граждански процесуален кодекс
- чл.183 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.241 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.250 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.240 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
ПРОТОКОЛ
№ 362 гр. Пазарджик, 21.05.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Минка П. Трънджиева
Членове:
Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20265200500311 по описа за 2026 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Жалбоподателят - ищец „ П.К.Б.“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител.
Жалбоподателят-ответник И. С. Ш., редовно призована, не се явява. Не се явява и процесуалният й представител адв. И.У., редовно упълномощен.
Съдът докладва постъпила молба от „П.К.Б.“ ЕООД в която се моли да бъде даден ход на делото в отсъствие на процесуален представител.
Поддържат се изцяло доводите във въззивната жалба. Искането е да се отмени решението в неговата обжалвана част. Молят да се остави без уважение подадената въззивна жалба на И. Ш.. В случай, че се уважи искането и съдът допусне разсрочване на изпълнението, се моли да бъде присъдена законна лихва след всяко предвидено плащане. Моли се да се остави без уважение подадената частна жалба на И. Ш., с която се иска изменение на решението в частта с разноските. Моли се за присъждане на разноски. Прави се възражение за прекомерност на разноските на другата страна в процеса Съдът докладва постъпило становище от адв. И.У. в качеството му на пълномощник на И. С. Ш.. В него е направено искане да се даде ход на делото и същото да се разгледа в негово отсъствие. Взето е становище по въззивната жалба на „П.К.Б.“ ЕООД и становище по въззивната жалба на И. Ш.. Моли се 1 за присъждане на разноски. Прави се възражение за прекомерност на разноските на другата страна.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото, поради което и на основание чл.142 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С Решение рег.№336/23.10.2025г., постановено по гр.д.№****/2024г. по описа на РС- В. е признато за установено по исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.240 ЗЗД, чл.86 ЗЗД, че И. С. Ш., с ЕГН **********, с адрес: гр.В., ул.„П.“ №43 дължи на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Б.“ №49, бл.53Е, вх.В, сумата от 1422,55лв., представляващи главница по Договор за потребителски кредит 40012610098/11.10.2022г., за които е издадена Заповед за изпълнение №669/04.10.2024г., по ч.гр.д.№****/2024г. на РС- В., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.09.2024г., като е отхвърлен иска в останалата част: за горницата над 1422,55лв. до размера на претенцията за главница от 3556,33лв.; договорно възнаграждение в размер на 1547,16лв., дължимо за периода от 01.07.2023г. до 03.07.2024г.; мораторна лихва върху вземането за главница в размер на 175,93лв., дължима от 02.12.2022г. (дата на изпадане на длъжника в забава) до 03.07.2025г. (дата на предсрочна изискуемост); законна лихва върху вземането за главница в размер на 114,45лв., дължима от 03.07.2024г. (дата на предсрочна изискуемост) до 26.09.2024г., както и законната лихва върху неуважената част от главницата, считано от 26.09.2024г., като неоснователен.
Отхвърлен е иска на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.„Б.“ №49, бл.53 Е, вх.В, да бъде осъдена И. С.
Ш., с ЕГН **********, с адрес: гр.В., ул.„П.“ №43, да заплати възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 1331,50лв., дължимо за периода от 01.07.2023г. до 03.07.2024г.; възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 2333,32лв., дължимо за периода от 01.07.2023г. до 03.07.2024г.; лихва за забава върху вземането за услуга „Фаст“ в размер на 65,87лв., дължима от 02.12.2022г. до 03.07.2024г.; лихва за забава върху вземането за 2 услуга „Флекси“ в размер на 115,42лв., дължима от 02.12.2022г. до 03.07.2024г.; лихва за забава върху вземането за договорното възнаграждение в размер на 76,53лв., дължима за периода от 02.12.2022г. до 03.07.2024г. и законна лихва върху вземането за услуга „Флекси“ в размер на 75,09лв., дължима от 03.07.2024г. до 26.09.2024г., като неоснователен.
Осъдена е И. С. Ш. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „П.“ № 43 да плати на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Б. №49, бл.53Е, вх.В, сторените разноски по гр.д.
№****/2024г. по описа на РС- В. в размер на 131,44лв., както и сторените разноски по ЧГД №****/2024г. по описа на РС- В. в размер на 23,91лв.
Осъден е „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Б.“ №49, бл.53Е, вх.В, да заплати на адв.И.У., с ЛН 1600816110, със служебен адрес: гр.С., ж.к.„Д.“, ул.“Т.“ №15-17, на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от ЗА, сумата от 381,84лв., представляваща адвокатско възнаграждение в производството по гр.д.№****/2024г. по описа на РС- В..
С Решение рег.№6/08.01.2026г., постановено по гр.д.№****/2024г. по описа на РС- В. е оставено без уважение искането на ответника И. С. Ш., с ЕГН **********, с адрес: гр.В., ул.„П.“ №43, чрез адв.И.У. от САК, съдът да допълни Решение №336/23.10.2025г., постановено по гр.д.№**** по описа на РС- В. за 2024г., като разсрочи изпълнението на дълга на равни месечни вноски, на основание чл.241 ГПК.
Оставено е без разглеждане искането на ответника И. С. Ш., с ЕГН **********, с адрес: гр.В., ул.„П.“ №43, чрез адв.И.У. от САК за изменение на Решение №336/23.10.2025г., постановено по гр.д.№**** по описа на РС В. за 2024 г., по реда на чл.248 ГПК.
Посочено е, че това решение в частта за разноските по чл. 248 ГПК има характер на определение.
Против Решение №336 от 23.10.2025г., постановено по гр.д.
№****/2024г. по описа на РС- В. е постъпила въззивна жалба от „П.К.Б.“ ЕООД в частта, с която се отхвърлят претенциите на дружеството относно главница над присъдения размер от 1422,55лв. до реално дължимия размер от 2019,97лв., по арг. на чл.23 ЗПК, съгласно решението /или за сумата от 597,42лв./, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на 3 заявлението в съда на 26.09.2024г., до окончателното изплащане.
Твърди се, че неправилна е оценката на доказателствата по делото, налице са необосновани фактически изводи, довели до неправилност на атакуваното решение, а именно:
Сочи се, че съдът е приел, че „От приетия като писмено доказателство Договор за потребителски кредит № 40012610098/ 11.10.2022г., подписан и неоспорен от ответницата се установява, че е изявила воля за сключване на договор за заем с ответното дружество, по силата на който да получи сумата от 4000лв...“
„С част от сумата по договора е поискано да бъде извършено и рефинансиране по друг договор, който ответницата е сключила с ищцовото дружество и сума за рефинансиране е в размер на 597,42лв.“.
След като ищцовото дружество одобрява отпускането на заем, съгласно исканите параметри е извършил прехвърляне на сумата по договора, след извършеното рефинансиране, която възлиза в размер на 3402,58лв. и е преведена на ответницата по посочена от нея банкова сметка, видно от приложеното преводно нареждане за кредитен превод от 11.10.2022г.
(заверено копие по реда на чл.183 от ГПК)
„Видно от платежен документ на 11.10.2022г. ответницата И. Ш. е получила в превод от ищцовото дружество сумата от 3402.58 лв.“ На основание чл.23 ЗПК, първоинстанционният съд е постановил връщане на чистата стойност на кредита, като е прихванал всичко платено със задължението по главницата.
Сочи се, че съдът не е прихванал всичко платено с коректния размер на главницата /4000.00лв./, а е прихванал всичко заплатено по кредита само от сумата, която е била преведена на И. Ш. след извършеното рефинансиране /3402,58лв./:
Приел е, че „...следва да се уважи установителният иск само в частта за претендирана главница в размер от 1422,55лв. /от чистата преведена сума на ответницата И. Ш. в размер на 3402,58лв. след приспадане на внесената от нея сума в размер на 1908,03лв., отнесена изцяло към главницата, остава дължима главница в размер на 1422.55лв./.“
Счита се, че този подход за изцяло неправилен. Първоинстанционният 4 съд е следвало да прихване всичко платено със задължението по главницата4000лв.
Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответникът е получил в заем от ищеца само сума в размер на 3402,58лв. В заключението на вещото лице по съдебно- счетоводната експертиза ясно е описано, на стр. 1, че заемната сума е 4000лв. И. Ш. е поискала част от сумата по договор № 40012610098 да бъде преведена по друго нейно задължение, каквото право е имала. И. Ш. е можела да поиска рефинансиране и към външен кредитор, при която хипотеза подобен въпрос не би бил релевантен за спора. Идентичен е настоящия случай.
Твърди се на следващо място, че рефинансирания кредит не е бил предмет на настоящия иск. В случая не са налице доказателства „П.К.Б.” ЕООД да е получило нещо /парична сума/ без основание по рефинансираният кредит. Това би означавало, че ищецът е получил сума без никаква правна причина. В случая не се представят и доказателства ищецът да е получил плащания без основание или на неосъществено или отпаднало основание /по отношение на рефинансирания договор/. Рефинансираният договор не е бил анулиран или обявен за недействителен и в резултат на това ответницата да има вземане към ищеца. Подобни твърдения липсват и в самото съдебно решение.
Счита се, че изследването на рефинансирането е неотносимо и недопустимо в настоящото производство, тъй като се отнася до погасено правоотношение, което няма връзка с предмета на делото. Действителността на рефинансираният договор е извън предмета на делото. Няма установено право срещу дружеството по рефинансирания договор. Заемната сума /главница/ е 4000лв. и е преведена/усвоена, съгласно заявеното от И. Ш. в договора. Желаното рефинансиране е описано и в т. V от Договора за потребителски кредит № 40012610098: V. Поискани от Клиента допълнителни възможности Програма „Клуб на добрия клиент“ Рефинансиране; Да Кредитор: „П.К.Б.“ ЕООД; В полза на: И. С. Ш. Сума за рефинансиране:
597,42лв.; IBAN.
Сочи се, че фактът, че част от заемната сума е преведена по различна банкова сметка, не означава, че от сметката на „П.К.Б.” ЕООД по Договор за потребителски кредит №40012610098 не е наредена сума в размер на 4000лв.
5
Още повече, че и в самия договор ясно е записано, че сумата, с която се рефинансира друг кредит е в полза именно на длъжника.
Визира се, че волеизявлението на И. Ш., касателно исканото рефинансиране е изцяло валидно. Това е така, тъй като на 10.10.2022г. И. С.
Ш. подава до „П.К.Б.” ЕООД попълнено и подписано Искане за отпускане на потребителски кредит Профи Кредит Стандарт със зададени параметри, като и в този документ ясно е посочено желаното рефинансиране, т.е. преди да бъде преведена заемната сума И. С. Ш. подписва два документа, чието съдържание безспорно познава много добре, посочва, че иска да се рефинансира друг кредит.
Счита се, че няма основание да не се присъди сумата по извършеното рефинансиране. Потребителят сам е изявил желание за рефинансиране на други задължения.
По отношение на извършеното прихващане от първоинстанционния съд се сочи, че последния е приел, че въззиваемата е извършвала плащания по неравноправни и нищожни клаузи, поради което е счел, че с платената сума част от главницата е погасена, отхвърлени са останалите претенции. В тази насока се визира, че неправилна е констатацията на съда, че потребителят е получил сумата от 3402,58лв., която представлява чиста стойност на кредита.
Както посочено, чистата стойност на кредита е 4000лв. Приема се, че погрешно от сумата 3402,58лв. съдът е приспаднал платеното от потребителя в размер на 1980,03лв. и е осъдил ответникът да заплати на дружеството сума в размер на 1422,55лв., като чиста стойност на кредита. Следвало е от чистата стойност на кредита 4000лв. да приспадне платеното от потребителя в размер на 1980,03лв. и да се присъдят 2019,97лв.
Ето защо се счита, че следва да се присъдят още 597,42лв.- главница, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда на 26.09.2024г., до окончателното изплащане. Т.е. претендира се остатъчната главница над присъдения размер от 1422,55лв. до реално дължимия размер от 2019,97лв.