Решение № 385 от 16.12.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 385 гр. Варна, 16.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Диана Д. Митева при участието на секретаря Ели К. Т.ова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20223001000518 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на „ДРИЙМ “ ООД - в несъстоятелност, със седалище гр. Варна, подадена чрез синдика З. Х., срещу решение № 260033/19.04.2022г., постановено по т. д. № 721/2020г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е прието за установено, при участието на подпомагащи ответника „ДРИЙМ “ ООД /н./ страни– И. Д. Ч., П. Д. Д. и С. П. Д., че въззивното дружество дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД– гр.

София, ЕИК 203670940, сумата 147 997лв., представляваща законна лихва върху просрочена главница, за периода 15.11.2010г. – 30.09.2013г., по силата на нот. акт за учредяване на договорна ипотека № 168, т. II, д. 265/2009г., договор за банков револвиращ кредит № 637/05.10.2009г. и договор за цесия от 06.11.2017г., рег. № 8387/06.11.2017г., на Нотариус № 526, с район на действие СРС, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 86, ал.

1 ЗЗД, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 9515/17.12.2019г., по ч. гр. д. № 19476/2019г. на ВРС, XL състав.

В жалбата се твърди неправилност на първоинстанционното решение 1 поради нарушение на материалния и процесуалния закон, като се иска неговата отмяна и решаване на спора по същество, без допълнителна конкретика за това, в какъв смисъл се иска да бъде постановен въззивният съдебен акт по съществото на спора. Конкретните оплаквания обаче, които са в смисъл, че процесното парично вземане е включено в одобрения списък на приетите вземания като необезпечено, са адекватни на такива за недопустимост на решението, тъй като при заявено от синдика признание по предявения установителен иск по чл. 422 ГПК с предмет: установяване съществуването на прието в производството по несъстоятелност парично вземане, се релевират съображения, адекватни на такива за липса на една от предпоставките за приложение на изключението, предвидено в хипотезата на чл. 637, ал. 6, т. 3 ТЗ относно забраната да се образуват срещу длъжника нови съдебни производства по имуществени дела след откриване на производство по несъстоятелност.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, представлявано от назначен от съда по несъстоятелността синдик, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима.

Въззиваемото дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД– гр.

София, представя в срок отговор, чрез юрк. А. В., в който е изразено становище за неоснователност на жалбата с подробно изложени доводи и съображения срещу основателността на възраженията на синдика срещу ипотечното право на кредитора по отношение имущество на трети лица.

Претендират се съдебно – деловодни разноски за въззивна инстанция.

В проведеното открито съдебно заседание не се явяват представители на страните. В молба вх. № 7275:23.11.2022г., подадена преди датата на съдебното заседание, синдикът на „Дрийм“ ООД / н./ заявява, че поддържа жалбата.

В съответствие с правомощията си по чл. 269, ал. 1 от ГПК, за служебно произнасяне по допустимостта на първоинстанционното решение, което в случая се обжалва изцяло, съдебният състав намира следното:

Възприетата от окръжния съд фактическа обстановка в обжалваното решение, по отношение на която не се спори във въззивната инстанция, е резултат от правилна съвкупна преценка на събраните в хода на 2 производството доказателства, обсъдени по съответните правила на ГПК.

Прието е за установено от вписванията по партидата на ответника в ТР при АВп, че с решение № 514/15.11.2010 г., по т.д. № 1749/2010 г., на ВОС, ТО, е открито производство по несъстоятелност на ответника „Дрийм“ ООД, а с Решение № 36/28.02.2011г., по в.т.д. № 18/2011 г., на ВАпС, ТО, е определена начална дата на неплатежоспособност – 14.07.2009г.

В производството по несъстоятелност процесното акцесорно вземане, произтичащо от Договор за кредит № 637/05.10.2009г., предявено с молба вх.

№ 54128/23.12.2010г., с която са предявени и множество други вземания на „УниКредит Булбанк“ АД срещу несъстоятелния длъжник общо по три кредитни правоотношения, е прието, респ. включено е под № 12 в одобрения от съда, с Определение № 2797/10.07.2013г., обявено в ТР на 11.07.2013г., списък на предявените в срока по чл. 685 ТЗ и приети от синдика вземания в производството по несъстоятелността на „Дрийм“ ООД. Парично вземане е цедирано от банката на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД по силата на договор за цесия от 06.11.2017г., рег. № 8387/06.11.2017г., на Нотариус № 526, с район на действие СРС. За извършената цесия е предприето уведомяване по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от страна на цедента „УниКредит Булбанк“ АД като е изпратено уведомление до несъстоятелния длъжник „Дрийм“ ООД. Уведомлението е надлежно връчено на синдика Г К на 16.01.2018г. След получаване на уведомлението настъпилото частно правоприемство е съобразено от синдика с отразяването му в извлечението от списъка на кредиторите на „Дрийм“ ООД по чл. 693 от ТЗ към 12.11.2019г., в което са актуализирани и размерите на приетите вземания съобразно погашенията със сумите, получени в резултат на осребряването на масата на несъстоятелността. Цесионерът „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД– гр. София фигурира в извлечение от списъка с прието вземане по договор за банков револвиращ кредит № 637/05.10.2009г. в размер на сумата 147 997лв., представляваща законна лихва за периода от 15.11.2010г. до датата на погасяването главното задължение в размер на 500 000 лв.; всички други приети вземания по този договор за кредит са погА.и.

Установява се от приложеното ч. гр. д. № 19476/2019г., на ВРС, XL състав, че ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД– гр. София, ЕИК 203670940, е подал заявление вх. № 88109/27.11.2019г. за издаване на заповед 3 за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу „Дрийм“ ООД / н./ за приетата в производството по несъстоятелност сума от 147 997лв., представляваща законна лихва за периода от 15.11.2010г. до 30.09.2013г. върху просрочена главница в размер на 500 000 лв., дължима по сключен между несъстоятелния длъжник и „Уникредит Булбанк“ АД договор за банков револвиращ кредит за оборотни средства № 637/05.10.2009г. Заявителят се легитимира като кредитор за вземания по кредитното правоотношение въз основа на договор за цесия от 06.11.2017г., рег. № 8387/06.112017г., на Нотариус № 526, с район на действие СРС, сключен между него и „Уникредит Булбанк“ АД.

Документът, въз основа на който е поискано издаване на заповед за изпълнение е нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 168, т. II, д. 265/2009г., в който, по повод сделка по учредяване на ипотечни права върху недвижими имоти, собственост на кредитополучателя и на физически лица – солидарни длъжници, са описани съществените елементи и паричните задължения по сключения между несъстоятелния и банката - цедент договор за банков револвиращ кредит № 637/05.10.2009г.

Заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е уважено, като е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 9515/17.12.2019г., по ч. гр. д. № 19476/2019г., на Варненски районен съд, XL състав, срещу несъстоятелния длъжник, за сумата 147 997 лв. Заповедта за изпълнение не установява други права на кредитора „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, освен паричното задължение на „Дрийм“ ООД / н./ към заявителя, въпреки че, видно от документа по чл. 417, т. 3 ГПК - нот. акт за учредяване на договорна ипотека № 168, т. II, д. 265/2009г., за задълженията на кредитополучателя са дадени от две физически лица: Димо И. Д. /починал на 23.11.2009г., с правоприемници П. Д. и И. Ч./ и С. П. Д., лични обезпечения, чрез участието им в кредитното правоотношение с банката в качеството им на съдлъжници, и предоставяне на привилегии в полза на кредитора чрез учредяване на ипотеки върху техни имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, находящи се в гр. Варна, ул.

„Феликс Каниц“, № 52 – апартамент № 15, във вх. А и гараж № 8. Не са предмет на заповедта за изпълнение нито задълженията в качеството им на солидарни длъжници на третите лица, встъпили в процеса като подпомагащи страни - П. Д. Д., И. Д. Ч. и С. П. Д., нито ипотечното право на кредитора цесионер по отношение на конкретни имоти на трети лица, върху които е 4 учредена ипотека за задълженията на кредитополучателя. Установяването на посочените други права със заповед за изпълнение не е поискано от кредитора и той не е бил длъжен да поиска, за да упражни правата си срещу трети лица.

Отговорността на съдлъжниците произтича от самостоятелните им правоотношения с кредитора, респ. реализирането на тази отговорност също е самостоятелно и не е в зависимост от реализирането на отговорността на главния длъжник. Обяснимо е въздържането на кредитора от установяване на процесното акцесорно задължение към солидарните длъжници, тъй като съгласно чл. 685а ТЗ давността е прекъсната с предявяването на вземането само по отношение на несъстоятелния главен длъжник.

Т. е. формално допустим предмет на производството по чл. 422 ГПК, образувано след подаване на възражение по чл. 414 ГПК от синдика на „Дрийм“ ООД / н./ срещу Заповед по чл. 417 ГПК № 9515/17.12.2019г., издадена по ч. гр. д. № 19476/2019г., на ВРС, XL състав, е само и единствено съществуването на посоченото в заповедта парично вземане с кредитор „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и длъжник „Дрийм“ ООД / н./.

Всички възражения на синдика срещу ипотечното право на кредитора – ищец по отношение имущество на трети лица, основани на твърдения, че процесното акцесорно вземане не фигурирало в списъка като обезпечено или че то не било обезпечено с ипотечния акт, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение, са ирелевантни за спора, образуван по реда на чл.

422 ГПК.

Обстоятелството, че трети лица - П. Д. Д., И. Д. Ч. и С. П. Д., са обезпечили с имуществото си задължението на кредитополучателя, впоследствие обявен в несъстоятелност, е релевантно само при преценка относно наличието на предпоставките на чл. 637, ал. 6, т. 3 ТЗ за правото на кредитора - заявител да се снабди със заповед за изпълнение срещу несъстоятелен длъжник след откриване на производство по несъстоятелност.

Ипотеката е вид реално обезпечение, което дава право на кредитора да се удовлетвори предпочтително от стойността на ипотекирания имот независимо от това в чия собственост е той – чл. 173, ал.1 ЗЗД. Това право съществува от учредяване и вписване на ипотеката, неговото съдържание е потенциалната възможност за предприемане действия за принудително изпълнение независимо от последващи /след вписване на ипотеката/ 5 прехвърляния. Вписаната ипотека осигурява непротивопоставимост на ипотекарния кредитора на последващите разпореждания с ипотекирания имот. Вписването е част от фактическия състав на учредяването, т.е. то има конститутивно действие – чл. 166, ал.1 ЗЗД.

За наличието на предпоставките по чл. 637, ал. 6, т. 3 ТЗ заповедният съд, който е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу несъстоятелен длъжник, извършва преценка дали паричното задължение е обезпечено с имущество на трети лица въз основа на това, което се установява от формална страна от представените от заявителя писмени доказателства. След издаване на изпълнителен лист и образуване на производство по принудително изпълнение съдебният изпълнител извършва също от формална страна проверка по отношение на вписаните ипотеки, за да прецени дали по силата на изпълнителния титул, издаден срещу несъстоятелен длъжник, може да проведе индивидуално изпълнение спрямо имуществото, ипотекирано от трети лица за дълга на несъстоятелния, по силата на субективните предели на изпълнителния лист, посочени изрично в разпоредбата на чл. 429, ал. 3 ГПК. Нито заповедният съд, нито съдебният изпълнител могат да обосноват извод съответно за липса на предпоставките по чл. 637, ал. 6, т. 3 ТЗ или за липса на основание за насочване изпълнението върху ипотекирано от трети лица имущество въз основа на предполагаеми, евентуални възражения срещу ипотечното право на кредитора, принадлежащи на собствениците на имотите. Възражения срещу правото на кредитора да насочи изпълнение върху техни имоти за чуждо задължение могат да бъдат релевирани от собствениците на имотите, с предявяване на установителен иск, независимо дали преди или след насочване на изпълнението върху тяхно имущество в изпълнително производство, образувано въз основа на издадения изпълнителен лист срещу длъжника, чиито дълг е обезпечен. В тази връзка, всички възражения на синдика на „Дрийм“ ООД /н./, направени в исковото производство, които се поддържат и във въззивната жалба, срещу ипотечното право на кредитора – ищец по отношение имущество на трети лица, са извън предмета на делото, вкл. са ирелевантни за преценката относно допустимостта на заповедното производство.