Решение № 685 от 10.04.2020, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -

ПЛОВДИВ

РЕШЕНИЕ

№ 685/10.4.2020г. гр. Пловдив, 10.04.

2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ при секретаря Петя Добрева, като разгледа докладваното от

Председателя адм. дело № 195 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І.

За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Десета от АПК, във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

2. Образувано е по жалба на Т.П.Д., ЕГН

**********, адрес: ***, чрез адв. Е.И., срещу Заповед № 19-1030-001785/20.12.2019г., издадена от М. В. М. - началник група в сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ - Пловдив, с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а” от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /ППС/, лек автомобил „МЕРЦЕДЕС МЛ 350 “ с рег. № *** за срок от 6 месеца.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Поддържа се, че издадената заповед не отговора на процесуалните изисквания за форма и съдържание. Сочи се, че липсват ясни фактически основания за налагането на принудителната мярка.

Оспорват се фактическите констатации на контролния орган. Признава се фактът, че през 2013г. на оспорващия е била наложена ПАМ, с която временно му е отнето СУМПС, но се поддържа че към момента на извършената ми проверка от органите на реда, срокът на същата е отдавна изтекъл. В този аспект се твърди, че заповедта е издавана при неизяснена фактическа обстановка. Твърди се, че не е налице и материалноправното основание за прилагане на административна принуда, тъй като оспорващият не е шофирал с временно отнето сумпс по реда на чл. 171, т. 1 здвп.

Претендира се присъждане на съдебни разноски.

3. Ответникът - началник група в сектор

„Пътна полиция” към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ - Пловдив, не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.

4. Окръжна прокуратура гр. Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

ІІ. За допустимостта:

5. Жалбата е подадена в рамките на установения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

III. За фактите:

6. Съставен е АУАН № АА28701/20.12.2019 г. от С.С.К.- на длъжност старши полицай към ОДМВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция”, в който е отразена следната фактическа обстановка:

На 20.12.2019 г., около 22:40 часа, в гр.Пловдив на ул. „Райно Попович” № 18 Т.П.Д. като водач на МПС – „МЕРЦЕДЕС МЛ 350 БЛУТЕК 4 МАТИК” с рег. № *** (лична собственост), управлява МПС с отнето сумпс с издадена ЗППАМ №

13-1030-014353/18.09.2013г; управлява МПС без преминат ГТП; не носи СУМПС и КТ; не носи СРМПС.

Установените нарушения са квалифицирани по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, чл. 147 ал. 1 от ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП. За нарушенията е издадено наказателно постановление № 19-1030-010894/30.12.2019г., с което на Т.П.Д. са наложени четири броя административно наказание глоба.

7. Въз основа на така установеното М. В. М. в качеството на началник група в сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - Пловдив е издадена Заповед № 19-1030-001785/20.12.2019г., с която на основание чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП е приложил спрямо оспорващия принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС с рег.

№ *** за срок от 6 месеца.

8. Според писмо изх. №

103000-2037/екз. № 2/03.02.2020 г. от началник сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - Пловдив Т.П.Д. е бил лишен от право да управлява МПС за срок от 1 месец с наказателно постановление, влязло в сила на 20.08.2013г. За получаване на СУМПС Т.Д. е следвало да е заплатил всички дължими глоби, което задължение не било изпълнено. Съгласно архивен картон на заповед № 13-1030-014353/18.09.2013г. спрямо Т.П.Д. е приложена предходна ПАМ за нарушение на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП – носи връчено наказателно постановление за нарушение по ЗДвП с изтекъл срок за плащане на глоба в размер на 300 лева по ел. фиш № Сер. К 454821/04.02.2013г., за което му е отнето СУМПС № ********* до заплащане на дължимата глоба.

Според представената по делото справка в периода 02.09.1997г. – 20.12.2019г. Т.П.Д. е извършил тридесет нарушения по ЗДвП, за които са издадени тринадесет наказателни постановления. За периода 01.10.2009г. – 04.05.2019г. спрямо Д. са издадени десет фиша за нарушения по ЗДвП, а от 18.09.2013г. до 20.12.2019г. – три броя заповеди за налагане на принудителни административни мерки.

9. За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт, ответникът представя Заповед № 317з-391/06.02.2017 г. на Директора на ОДМВР – Пловдив, с която в изпълнение на Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи е оправомощил началниците на групи сектор „Пътна полиция”, в качеството им на длъжностни лица от ОДМВР – Пловдив, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.2а от ЗДвП.

Със заповед № 8121К-5154/02.06.2017г. на министъра на вътрешните работи М. В. М. е назначен на длъжност началник група в сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Пловдив.

IV. За правото:

10. Според чл. 171, т. 2а, б. „а” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година.

Друга принудителна мярка е предвидена и в чл. 171, т. 1, б. „д” от ЗДвП, с поред който временно се отнема свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане - до заплащане на дължимата глоба.

Съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т. 2а, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните работи, полицейските органи извършват охранителна дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България.

Съгласно чл. 172, ал. 2 от ЗДвП, налагането на принудителните административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва чрез: 1. недопускане управлението на моторното превозно средство; 2. спиране от движение на моторното превозно средство; 3. отнемане на документите по чл. 165, ал. 2, т. 1 и чл. 166, ал. 2, т. 1 (сред които и свидетелството за управление на водача) и др.

Правилото на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП поставя изискване, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.

69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

11. Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Конкретните цели на процесната принудителна административна мярка са очертани в мотивите към Закона за изменение на Закона за движение по пътищата /виж. http://parliament.bg/bills/43/653-19-3.pdf и http://parliament.bg/bills/43/554-01-162.pdf/, според които законопроектът е насочен към въвеждане на мерки за подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия (ПТП), на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Промените са съобразени с Националната стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Република България за периода 2011 - 2020 г., приета с Решение на № 946 от 22 декември 2011 г. на Министерския съвет. В частност за мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, е посочено че регистрационните табели ще бъдат отнемани при прилагане на ПАМ.

Тази мярка е насочена към самия собственик на МПС и отговорността му същото да бъде управлявано от правоспособен водач, който не е употребил алкохол или друго упойващо средство. Свалянето на регистрационната табела на МПС има много по-голям ефект в тези случаи.

Цитираната нормативна уредба налага извод, че фактическият състав на визираната в чл. 171, т. 2а, б. „а” от ЗДвП мярка за административна принуда, при наличието на който е законосъобразно прилагането й, е наличие на някое от посочените в нормата административни нарушения, установено по съответния ред.

12. Обсъденият правен режим и установената фактическа обстановка налагат извода, че процесната принудителна административна мярка е наложена от материално и териториално компетентен орган в предвидената от закона форма и ред, при спазване на административно- производствените правила и материалноправните разпоредби. Описаните в АА28701/20.12.2019 г. фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактическите обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Оспорващият не подкрепя твърденията си за допуснати в хода на проверката процесуални нарушения, нито оборва фактическите констатации на контролните органи. Между страните не седи спор относно факта, че със заповед № 13-1030-014353/18.09.2013г. спрямо Т.П.Д. е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „д” – отнемане на СУМПС до заплащане на дължима глоба.

Жалбоподателят не ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си, че основанието за прилагането на тази административна принуда е отпаднало.

Отразеното в архивния картон на заповед № 13-1030-014353/18.09.2013г. обстоятелство, че глобата в размер на 300 лева по ел. фиш № Сер. К 454821/04.02.2013г. не е платена и към настоящия момент, не се оспорва, нито се прави изрично възражение за изтекла погасителна давност. По смисъла на чл. 171, т. 1, б. „д” от ЗДвП отнемането на СУМПС не е ограничено със срок, каквито са възраженията на оспорващия, а е обвързано с настъпването на положителен юридически факт – заплащане на дължимата глоба, който в случая остава недоказан. При това положение съдът е длъжен да приеме, че към датата на издаване на Заповед № 19-1030-001785/20.12.2019г. не са били удовлетворени предпоставките за връщане на отнетото от жалбоподателя СУМПС № *********, поради което същият законосъобразно е установен като водач, управляващ МПС с отнето сумпс в хипотезата на чл.