Решение № 48 от 15.04.2021, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

Номер година

15.04.2021 град

Кърджали

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Кърджалийският административен съд състав

На

24.03.2021 година

В публично заседание и следния състав:

Председател:

ВИКТОР

АТАНАСОВ

Членове:

АЙГЮЛ ШЕФКИ

МАРИЯ БОЖКОВА и при участието на

Секретар

Мариана

Кадиева

Прокурор

Росица Георгиева от Окръжна прокуратура - Кърджали като разгледа докладваното от съдията Виктор Атанасов

Кас. Адм. Нак. Дело номер

13 по описа за

2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Х.Х.А., с ЕГН ********** и с постоянен адрес - ***, подадена чрез адвокат Д.Х. от АК-***, със съдебен адрес ***, против Решение №49 от 26.10.2020 год., постановено по АНД №91/2020 год. по описа на Районен съд - Крумовград, с което е потвърдено наказателно постановление №20-0289-000252 от 25.08.2020 год., издадено от началника на РУ - Крумовград към ОДМВР - Кърджали.

В жалбата касаторът заявява, че счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно. Излага съображения, като на първо място счита, че неправилно районният съд приел, че непосочването точно кой текст от разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП е нарушен, не представлява съществено нарушение и не засяга правото му на защита, като счита, че въпреки словесното, макар и непълно описание на нарушението, не е в състояние да направи категоричен правен извод относно квалификацията на деянието му, т.е. дали административнонаказващият орган счита, че е нарушена разпоредбата на чл.140, ал.1, изр.1/първо/ или изр.2/второ/, тъй като, с посочването на една „обща” норма, съдържаща няколко хипотези, нарушителят се поставя в невъзможност да конкретизира защитната си теза и още повече, като се имала предвид различната санкция, която се предвиждала и за двата вида нарушения. Твърди, че в случая районният съд се задоволил да посочи, че това нарушение не е от категорията на съществените нарушения на административнопроизводствени правила, тъй като не е било нарушено правото на защита на жалбодателя, без да посочи, защо приема, че не е нарушено правото на защита. На следващо място касаторът сочи, че видно от фактическото описание в наказателно постановление №29-0289-000252/25.08.2020 год., издадено от началника на РУ - Крумовград към ОДМВР - Кърджали, бил наказан за това, че на 13.07.2020 год., около *** часа, в *** на мах.„***”, до дом №**, управлява нерегистрирано МПС, марка „Фолксваген Голф”, като МПС няма поставени регистрационни табели на определените за това места. Счита, че посочената фактическа обстановка по категоричен начин не може да се приеме, че представлява нарушение на 140, ал.1 от ЗДвП, тъй като в процесната разпоредба се въвеждала забрана за допускането на регистрирани и с табели с регистрационен номер МПС-та и ремаркета по пътищата, отворени за обществено ползване, като в случая за мястото, на което се твърди, че е установено нарушението, нямало доказателства да представлява път, отворен за обществено ползване. Касаторът твърди, че отново районният съд достигнал до неправилни изводи, като приел, че мястото, на което е извършено нарушението се явява път, отворен за обществено ползване и че в тази връзка следвало да се има предвид, че на първо място, нито в акта, нито в наказателното постановление, нямало описание на какъвто и да било път, като неясно защо в мотивите на решението си районният съд приел, че „в случая контролните органи са приели, че деянието е реализирано на черен път от жалбодателя, като същият се приближавал с автомобила до дом №* на ***, махала „***”. Сочи, че разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН изисква точно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждава и е съгласно посочената разпоредба, в акта и в наказателното постановление липсвал един от съществените белези, визирани в чл.140, ал.1 от ЗДвП, а именно - наличието на път и то такъв, който е отворен за обществено ползване. Според касатора, не ставало още ясно, по какви характеристики или въз основа на какви доказателства районният съд е счел, че „безспорно този път е предназначен или обикновено ползван за движение на моторни превозни средства, поради което разкрива белезите на „път” по смисъла на ЗДвП.” и никъде в мотивите си районният съд не обосновал, защо приема, че жалбодателят е управлявал автомобила си на път, отворен за обществено ползване, а както било споменато и по-горе, нямало никакви данни, от които да се направи категоричен извод относно това, дали жалбодателят въобще се е движил по път, като наличието или не на път се доказвало не със свидетелски показания, а с конкретни данни, като такива липсвали в описанието, дадено и в акта и в наказателното постановление. Касаторът счита, че дори и да се приемело, че е управлявал автомобила си на път, не можело автоматично да се приеме в негов ущърб, че става въпрос за път, отворен за обществено ползване, още повече, като се имало предвид, че трудно можело да се приеме, че става въпрос за път, условията за използване на който са еднакви за всички по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДвП. Твърди, че противно на приетото в решението за мястото на извършване на деянието, то не представлява път, отворен за обществено ползване, като счита, че когато с НП лицето е наказано за това, че управлява МПС, което не е регистрирано, по пътищата, отворени за обществено ползване, правото на защита на дееца изисквало той да знае, за какво точно го санкционира наказващия орган, а не да тълкува какви са били мотивите на наказващия орган. Твърди също, че в НП следвало да намери място фактическото описание на конкретното проявление на деянието в обективната действителност - на онова деяние, което е вменено, че е извършено и че това изискване било с цел да може деецът да установи механизма на формиране на правните изводи на наказващия орган и съответствието между фактическите и правните изводи и както било посочено по-горе, материалната норма на чл.140, ал.1 от ЗДвП изисквала наказващият орган да сочи укоримото поведение според тази норма, за да се гарантира правото на дееца да се защити именно срещу посочения в НП ред, а не да се остави на преценката на дееца и съда да тълкуват волята на наказващия орган. Независимо от горното, касаторът счита, че в конкретния казус са налице предпоставки случаят да бъде квалифициран като маловажен по смисъла на закона и да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като сочи, че съгласно нормата на чл.28 от ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Сочи, че ЗАНН не съдържа легално определение на понятието „маловажен случай”, затова на основание чл.11 от ЗАНН, субсидиарно следвало да се приложи НК, а според чл.93, т.9 от НК, „маловажен случай” бил този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

Касаторът счита, че съвкупната преценка на посочените по-горе обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид и че фактическите установявания, свързани с конкретния казус, указват именно на „маловажност” по смисъла на закона, т.к. жалбодателят управлявал автомобила в местност, която не е с концентрация на интензивен пътен трафик, място, където липсвал дори „асвалт”/правилното изписване на думата е „асфалт”/ и бил използван от него инцидентно като маршрут за товарене на набран тютюн от нивата му. Сочи, че видно от самия адрес, до който е установен жалбодателят, ставало въпрос за махала, като адресът, на които живее, дори не е налична улица, като административен адрес, а на следващо място, не се твърдяло и не се установявало, този пропуск на задълженото лице да е станал причина за извършването или да е създал някакви предпоставки за извършването на някакви други административни нарушения или престъпления, както и не се твърдяло и не се установявало автомобилът да е с нередовен идентификационен номер (VIN) или пък да е бил придобит от жалбодателя по неправомерен начин. По изложените съображения касаторът счита, че в конкретния казус е приложима нормата на чл.28 от ЗАНН и нарушението следва да се квалифицира като „маловажен случай” по смисъла на закона. Предвид изложеното, с жалбата моли съда да отмени

Решение №49 от 26.10.2020 год. по АНД №91/2020 год. по описа на Районен съд – Крумовград, като неправилно и незаконосъобразно, като в същата не се съдържа искане, какво да се стори настоящата инстанция с процесното наказателно постановление в случай, че отмени обжалваното решение.

Касаторът - Х.Х.А., с постоянен адрес ***, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация - началникът на

РУ - Крумовград към ОДМВР - Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се явява, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че са налице достатъчно доказателства за извършеното нарушение и че същото е правилно квалифицирано като нарушение и санкционна норма, което подробно е описано в мотивите на обжалваното решение. Предлага настоящата съдебна инстанция да постанови решение, с което да остави в сила първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.

Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираното от касатора касационно основание е нарушение на закона -касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното Решение №49 от 26.10.2020 год., постановено по АНД №91/2020 год. Крумовградският районен съд е потвърдил наказателно постановление №20-0289-000252 от 25.08.2020 год., издадено от началника на РУ - Крумовград към ОДМВР - Кърджали, с което, на основание чл.175, ал.3, предл.І/първо/ от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/, на Х.Х.А., с ЕГН *** ***, с постоянен адрес ***, са наложени административни наказания „глоба”, в размер на 200.00/двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 6/шест/ месеца и на основание Наредба №Із-2539 на МВР, са му отнети и 10/десет/ контролни точки, за извършено виновно нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/. Със същото решение Х.Х.А., с ЕГН *** ***, с постоянен адрес ***, е осъден да заплати на Областна дирекция на МВР – Кърджали сумата в размер на 80.00/осемдесет/ лева, представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови решението си, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 13.07.2020 год., касаторът в настоящото производство - Х. Х. А., с ЕГН ********** и с адрес ***, около *** часа, в ***, мах. *** №***, управлявал нерегистрирано МПС - лек автомобил, марка „Фолксваген Голф”, с номер на рама ***, собственост на Н. Б.

Й. и Н. С. И. Същият се приближавал с автомобила до дом №* на ***, махала ***, като в автомобила било и лицето К. Ф. М. Водачът управлявал автомобила по черен път, по който се движел, за да прибере набран тютюн от нивата си. След като бил спрян от полицаите, водачът изразил съжаление и записал в акта, че е направил грешка, като за първи път използвал автомобила само този ден, за тютюна.

Водачът представил регистрационния талон на автомобила на полицаите, като било установено, че автомобилът бил регистриран преди това с номера на peг. табели ***. Към момента на проверката от страна на служителите на РУ - Крумовград, на 13.07.2020 год., автомобилът бил със статус „прекратяване на регистрацията” по чл.143, ал.15 от ЗДвП. На място, на 13.07.2020 год., *** И.