Решение № 13305 от 03.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13305 гр. София, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско дело № 20251110152500 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на „*********“ ЕАД срещу Т. Ц. И., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК с искане да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните задължения за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „********, с абон. № 35*******, а именно: сумата от 227.10 евро /евровата равностойност на 444.17 лв./ – цена на доставена топлинна енергия през периода от м. 07.2022 г. до м. 04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 06.06.2025 г. до окончателното плащане; сумата от 39.98 евро /евровата равностойност на 78.19 лв./ – мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 02.06.2025 г.; сумата от 29.42 евро /евровата равностойност на 57.55 лв./ – цена на услугата дялово разпределение за периода от м. 05.2022 г. до м. 04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 06.06.2025 г. до окончателното плащане; сумата от 7.20 евро /евровата равностойност на 14.09 лв./ – мораторна лихва за периода от 16.07.2022 г. до 02.06.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 34223/2025 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че е било налице през процесния период договорно отношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди с ответника в качеството му на собственик, към което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за исковия период топлинна енергия за имота, като ответникът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от „*******“ ЕООД по реда за дялово разпределение. Излага, че ответникът е изпаднал в забава.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Т. Ц. И. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва наличието на договорно правоотношение с дружеството, във връзка с което изтъква, че е недоказано той да е собственик на имота или абонат за него. Възразява, че липсват разрешение за ползване на абонатната станция и акт за готовност за пускане в експлоатация на инсталацията в абонатната станция. Оспорва количеството на реално потребената топлинна енергия в имота през процесния период и неговата цена. Счита, че общият топломер в абонатната станция не е средство за търговско измерване. Сочи, че общите фактури са частни свидетелстващи документи и имат само формална доказателствена сила, като в случая нямат достоверна дата. Оспорва вписванията в счетоводните книги на ищеца. Сочи, че не е обвързан от договора за дялово разпределение, защото той е с изтекъл срок, клаузата за автоматичното му подновяване е нищожна и следователно договорът не е автоматично подновен. Моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице – помагач на ищеца „*******“ ЕООД сочи, че дяловото разпределение за имота е извършено съобразно нормативните изисквания, а предявените искове са основателни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 34223/2025 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на предпоставката по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

С оглед очертаното в исковата молба основание на предявените искове съдът намира, че те са с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

139, ал. 2, пр. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За основателността на исковата претенция за цената на доставената топлинна енергия е необходимо ищецът да докаже пълно и главно следните факти: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните; количеството на реално доставената по договора топлинна енергия за процесния период и нейната цена; изискуемост на вземането.

По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са 2 клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. Ето защо за наличието на договорно правоотношение между ищеца и ответника не е безусловно необходимо наличието на изричен писмен договор между тях, а е достатъчно да се докаже, че ответникът е бил собственик или вещен ползвател на имота през исковия период, както и да липсват доказателства за сключен изричен договор за тези имот и период между ищеца и друго лице.

В случая от Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ се установява, че на 21.06.1996 г. Т. Ц. И. и ******* И.а са придобили чрез покупко-продажба собствеността върху процесния имот. На следващо място, с Данъчна декларация за притежаваните недвижими имоти на територията на Република България по чл. 26 ЗМДТ от 20.03.1998 г. ответникът е декларирал, че заедно с ******* И.а са съсобственици на процесния имот при равни квоти въз основа на посочения по-горе договор. Ответникът не е оспорил положените от негово име подписи в данъчната декларация, поради което формалната доказателствена сила на документа не е оборена, респ. следва да се приеме, че именно той е автор на обективираните в документа изявления, които в частта относно собствеността на имота имат характера на извънсъдебно признание на неизгоден за него факт. Така направеното извънсъдебно признание корелира на писменото доказателство на л.

90 от делото, поради което съдът приема за доказано по делото, че ответникът заедно с ******* И.а са станали собственици на процесния имот на 21.06.1996 г. Доколкото страните не излагат никакви твърдения, нито сочат доказателства относно връзката между двамата съсобственици, съдът приема, че те са придобили съсобствеността в условията на обикновена дялова съсобственост, а след като в договора липсва посочване на придобитите от купувачите квоти в съсобствеността, следва да се приеме, че двамата са придобили имота при равни квоти.

Следователно по делото е доказано, че на 21.06.1996 г. ответникът е станал собственик на 1/2 ид. ч. от процесния имот. Не се твърди и не се установява след този момент, но преди исковия период, той да се е разпоредил с правото си на собственост, поради което съдът приема, че и през процесния период И. е бил собственик на 1/2 ид. ч. от имота.

Предвид изложеното и доколкото по делото не се твърди и не се установява трето лице да е имало сключен нарочен писмен договор с „*********“ ЕАД за доставка на топлинна енергия в процесния имот през исковия период, съдът приема, че между ищцовото дружество и ответника е възникнало и съществувало през този период договорно отношение за продажба на топлинна енергия в имота, възникнало по силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и което съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „*********“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР. По него ответникът отговаря за задълженията, произтичащи от доставката на топлинна енергия в апартамент № *****, находящ се в гр.

София, ж.к. „**********, с абон. № 35*******, съразмерно на дела си в съсобствеността, 3 т.е. отговаря за 1/2 от задълженията.

За установяване факта на доставяне през исковия период на топлинна енергия в имота и нейната цена са представени общи фактури от ищеца и писмени доказателства от третото лице – помагач и е прието заключение на съдебно-техническа експертиза.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се изяснява следното:

Топломерът в абонатната станция през исковия период е отчитан електронно и от показанията му редовно са отчислявани за сметка на ищеца технологичните разходи на абонатната станция, в която се намира процесният имот, като по този начин е формирана топлинната енергия за разпределение в сградата – етажна собственост. През периода топломерът в абонатната станция е бил изправен, тъй като е преминавал проверки, които винаги са извършвани в срок и всеки път са приключвали със заключение за съответствие. За исковия период остойностяването на потребената топлинна енергия в имота е извършвано на база прогнозни стойности с годишно изравняване от фирмата за дялово разпределение „*******“ ЕООД, като е осигурен достъп до имота за отчет. През периода в имота не е имало радиатори и не е ползвана топлинна енергия за отопление на имот, но е имало 2 бр. водомери за топла вода, като топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване не е ползвана, защото имотът е бил необитаем. Начислявана е единствено топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, която е изчислявана по нормативно установена формула и е разпределяна между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, като изчисленията са правилно извършени. Вещото лице Т. посочва, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с нормативните разпоредби.

Съдът кредитира изцяло заключението на съдебно-техническата експертиза като обективно, компетентно, обосновано и корелиращо на представените от третото лице – помагач писмени доказателства. За да отговори на поставените му задачи, вещото лице се е запознало не само с материалите по делото, но съобразно указанията на съда е извършило и проверка на документи, намиращи се при ищеца и при третото лице – помагач, като въз основа на всички тях е формирало експертните си изводи.

Доверявайки се изцяло на заключението на съдебно-техническата експертиза, съдът приема, че в случая е доказана реалната доставка на топлинна енергия в процесния имот през целия исков период, изразяваща се единствено в топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.

В случая в отговора на исковата молба ответникът релевира възражение за недоказаност на реалната доставка на топлинна енергия в имота, почиващо на твърдения за липса на разрешение за ползване на абонатната станция и на акт за готовност за пускане в експлоатация на инсталацията в абонатната станция; на тезата, че общият топломер в абонатната станция не е средство за търговско измерване; на оспорвания на общите фактури и на вписванията в счетоводните книги на ищеца.

Съдът счита, че наличието или липсата на разрешение за ползване на абонатната станция и на акт за готовност за пускане в експлоатация на инсталацията в абонатната 4 станция са без значение, след като по делото се установява от заключението на съдебнотехническата експертиза и представените от третото лице – помагач писмени доказателства, че абонатната станция е функционирала през исковия период, респ. сградата е била топлоснабдена, което се потвърждава и от отразеното от ответника в данъчната му декларация, че сградата е топлофицирана още към 1998 г.

Неоснователно е и възражението на ответника, че общият топломер в абонатната станция не представлява средство за търговско измерване. Съгласно § 1, т. 27 ДР ЗИ „средство за измерване“ е техническо средство, което има метрологични характеристики и е предназначено да се използва за измервания самостоятелно или свързано с едно или повече технически средства. Съдът счита, че по своите характеристики общият топломер напълно отговаря на легалната дефиниция, като в случая се установява от заключението на съдебнотехническата експертиза, че същият е бил в срока на метрологичния контрол.