Решение № 181 от 04.04.2022, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. гр. Хасково, 04.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА З. ЖИСОВА при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело № 20215640102587 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба Д. С. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: *********, съдебен адрес: *********, адв. А.Г. – АК Хасково против „Бохемия“ ЕООД, ЕИК 1213055878, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище“, ул. „Триадица“ № 6, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.89, ал.8, вр. ал.1 от Закона за туризма (ЗТ) и чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за следните суми: - сумата в общ размер 2 060 лева, включваща 835 лева, платени по Договор № 5000234701 за туристически пакет по резервация №117554032411 от 18.01.2020г. за сметка на пътуващи лица Д.К.Б. и А.К.Б., и 1 225 лева, платени по Договор № 5000234702 за туристически пакет по резервация №118220032410 от 18.01.2020г. за сметка на пътуващи лица Д. СТ. Б., К.Д. Б. и С.Д.Б., ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаването на исковата молба до окончателното й плащане; - сумата в размер 121.31 лева, представляваща обезщетение за забава на основание чл.86 от ЗЗД в размер на законната лихва върху сумата от 835 лв. за периода от 05.06.2020 г. до 09.11.2021 г. и сумата в размер на 177.97 лева, представляваща обезщетение за забава на основание чл.86 от ЗЗД в размер на законната лихва върху сумата от 1 225 лв. за периода от 05.06.2020 г. до 09.11.2021 г.

Ищцата твърди, че на 18.01.2020 година сключила с ответното дружество - „Бохемия“ ЕООД в офиса му в град Хасково два договора за туристически пакет „Почивка в Тунис - 7 нощувки - специална ваканционна програма за всички възрасти за периода от 15.09.2020 г. до 22.09.2020 г.“, а именно:

1

-Договор № 5000234701 за туристически пакет по резервация № 117554032411 от 18.01.2020 г. за сметка на пътуващи лица Д.К.Б. и А.К.Б., с обща цена за двамата - 1670 лева, от която в деня на сключването ищцата заплатила в брой сумата 835 лева;

-Договор № 5000234702 за туристически пакет по резервация № 118220032410 от 18.01.2020 г. за сметка на пътуващи лица Д. С. Б., К.Д. Б. и С.Д.Б., с обща цена за тримата - 2 445 лева, от която в деня на сключването ищцата заплатила в брой сумата 1 225 лева.

В исковата молба е посочено, че договорите били сключени с мотив и цел всички пътуващи лица да пътуват заедно, тъй като били семейство и в близки родствени отношения, но за това пътуване били сключени два отделни договора, тъй като с туроператора било договорено настаняване за нощувки - в 1 двойна стая - пътуващите Д. и А. Б. (братя, като първият от тях бил съпруг на ищцата) и в 1 двойна стая с допълнително легло - пътуващите Д.Б.(ищцата) и децата й - К. Б. и С.Б.

Ищцата посочва, че на 21.05.2020 г. прекратила на основание чл.89, ал.1 от Закона за туризма двата сключени от нея договора за туристически пакет с писмено заявление за отказ, в което изрично заявила, че желае „резервацията ми за 15.XI.2020 г. до Тунис да бъде анулирана и да ми бъде върнато заплатеното капаро". Заявлението било прието в офиса на ответното дружество в град Хасково, на адрес: площад „Градска болница 1“ Търговски комплекс „XXI век“, офис 1, от служителя на дружеството В. Д., която подписала и гореописаните договори от името на туроператора. Спазвайки предвидените в договорите срокове, в рамките на които потребителят можел да се откаже от тях, без да дължи такси, неустойки и разходи, с подаденото на 21.05.2020 г. ищцата прекратила договорите в период по - дълъг от три месеца преди началната дата на пътуването, а съгласно раздел IV, т.2 от горепосочените договори за туристически пакет при отказ от пътуване от страна на пътуващия потребител в периода „от деня, следващ деня на записването, до 61-вия ден преди датата на заминаване“ Туроператорът имал право да удържи неустойка „0% от основната цена на пътуването на турист“, тоест, според ищцата, при прекратяване на договора в посочения период потребителят не дължал на туроператора такса за прекратяването. В настоящия случай периодът от датата на прекратяването - 21.05.2020г., до началната дата на пътуването - 15.09.2020 г., бил по - голям от 61 дни, следователно потребителят не дължал на туроператора такса (или неустойка) за прекратяването на договорите за туристически пакет.

Ищцата заявява, че съгласно чл.89, ал.8 от Закона за туризма туроператорът бил длъжен да възстанови на потребителя всички направени от него плащания по прекратените договори без необосновано забавяне и при всички случаи не по-късно от 14 дни след прекратяването на договора за туристически пакет. Ищцата сочи, че неколкократно провеждала устни разговори със служител на ответното дружество в офиса в град Хасково и по телефон със служители в офиса на дружеството в град София като отправяла покани да й бъдат възстановени платените от нея суми. Въпреки обещанията на служителите на ответника, включително и изискването на данни за банковата й сметка, които ищцата представила, и до настоящия момент ответникът не бил възстановил платените от ищцата 2 суми в общ размер 2 060 лева. Тя проявила разбиране и се доверила на обещанията на служителите на ответното дружество, че в най - скоро време ще и бъдат преведени по нейна банкова сметка сумите, които туроператорът дължи да й възстанови, поради което изчакала да получи плащане, но след дългото забавяне повече от една година, решила да предприеме действия за защита на правата си.

В исковата молба се сочи още, че на 13.10.2021 г. ищцата е изпратила покана за доброволно изпълнение с допълнително определен срок за плащане в рамките на 7 (седем) дни от получаване на поканата. Поканата с приложено към нея пълномощно била изпратена на 13.10.2021 г. като сканиран прикачен файл с електронна поща от адрес на АС „Н. Я. и А.

Г." - [email protected] на следните електронни адреси на ответното дружество: [email protected] и [email protected]. На същия ден - 13.10.2021 г. поканата била изпратена с пощенска пратка на адреса на управление на ответника, като била получена на 14.10.2021 г., удостоверено с известие за доставяне. До настоящия момент ищцата не била получила плащане на дължимата й за възстановяване сума в общ размер 2 060 лева, а също така и отговор на изпратената покана. Ищцата твърди, че ответното дружество не само не оспорвало задължението си да възстанови платените суми по прекратените договори за туристически пакет, но и в устни разговори негови служители обещавали в най - скоро време сумите да бъдат платени. Освен това, в уеб базираната информационна система на дружеството - ответник, в която ищцата като потребител, сключил договори за туристически пакет, имала достъп чрез профил за всеки отделен договор, изрично била въведена информация от самото дружество, че договорите били прекратени и платените суми били дължими за възстановяване, но сумите не били възстановени.

Според ищцата, за забавеното плащане на дължимото главно задължение ответникът дължал и обезщетение на основание чл.86 от ЗЗД в размер на законната лихва, от датата на забавата - 05.06.2020 г., до 09.11.2021 г., тъй като срокът за плащане изтекъл на 04.06.2020 г., а именно: 121.31 лева, представляваща обезщетение за забава на основание чл.86 от ЗЗД в размер на законната лихва върху сумата от 835 лв. по Договор № 5000234701 за туристически пакет по резервация № 117554032411 и 177.97 лева, представляваща обезщетение за забава на основание чл.86 от ЗЗД в размер на законната лихва върху сумата от 1 225 лв. по Договор № 5000234702 за туристически пакет по резервация № 118220032410.

Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата следните суми: сумата в общ размер 2 060 лева, включваща 835 лева, платени по Договор № 5000234701 за туристически пакет по резервация № 117554032411 от 18.01.2020г. за сметка на пътуващи лица Д.К.Б. и А.К.Б., и 1 225 лева, платени по Договор № 5000234702 за туристически пакет по резервация №118220032410 от 18.01.2020г. за сметка на пътуващи лица Д. СТ. Б., К.Д. Б. и С.Д.Б., заедно със законната лихва върху тези суми от датата на подаването на исковата молба – 10.11.2021 г. до окончателното й плащане; - сумата в размер 121.31 лева, представляваща обезщетение за забава на основание чл.86 от ЗЗД в размер на законната лихва върху сумата 3 от 835 лв. за периода от 05.06.2020 г. до 09.11.2021 г. по Договор № 5000234701 за туристически пакет по резервация № 117554032411 от 18.01.2020 г., както и сумата в размер на 177.97 лева, представляваща обезщетение за забава на основание чл.86 от ЗЗД в размер на законната лихва върху сумата от 1 225 лв. за периода от 05.06.2020 г. до 09.11.2021 г. по Договор № 5000234702 за туристически пакет по резервация № 118220032410 от 18.01.2020 г.

Ответникът счита предявеният иск за допустим, а също така и за основателен по отношение на претендираната сума в размер на 2060 лева – главница, което задължение било възникнало в резултат на прекратяване на Договор № 5000234701 за туристически пакет от 18.01.2020 г. и Договор № 5000234702 за туристически пакет от 18.01.2020 г., поради непреодолими и извънредни обстоятелства.

Излага следните насрещни твърдения, а именно че договорът е прекратен, поради непреодолими и извънредни обстоятелства, и с оглед на това искът за мораторна лихва за периода 05.06.2020 г. – 09.11.2021 г. бил неоснователен.

Ответникът не оспорва факта, че между него и ищцата са сключени Договор за туристически пакет № 5000234701/18.01.2020г. и Договор за туристически пакет № 5000234702/18.01.2020г., с дата на изпълнение 15.09.2020г. - 22.09.2020г., а също така и обстоятелството, че по Договор № 5000234701 ищщата е заплатила сумата от 835 лева, а по Договор № 5000234702 - 1225 лева. Не се оспорва и отправеното писмено изявление за отказ на 21.05.2020г. от двата Договора от страна на ищцата. Посочва обаче, че в системата на ответника било отразено, че двата договора са прекратени на основание „обстановката с Ковид-19“. Твърди, че на 25.08.2020г. ответникът отменил цялото пътуване заради епидемичната обстановка с Ковид-19 на мястото - дестинация. Епидемичната обстановка на мястото дестинация правело цялото пътуване неизпълнимо. Отмяната станала с писмено изявление по e-mail до всички туристи в екскурзията. Признава, че на 13.10.2021 г. ищцата е изпратила покана за доброволно изпълнение с искане за възстановяване на платените по двата договора суми.

Ответникът излага следните насрещни твърдения:

На първо място намира, че между него и ищцата били сключени два договора за туристически пакети съгласно чл. 79а и чл. 84 от Закона за туризма във вр. с § 1, т. 92 и т. 67 ДР Закона за туризма. Страни по това правоотношение били Туроператор и Пътуващ.

Изискванията за писмена форма и съдържание в чл. 84 ЗТ били изпълнени. Услугите, които Ответникът бил предложил да изпълни представлявали туристически пакет съгласно Закона за туризма. Това било всяка комбинация от най-малко два различни вида туристически услуги за целите на едно и също пътуване или ваканция. В настоящия случай, сключените Договори предоставяли на туристите право да се ползват от комбинация от услуги по превоз, настаняване и хранене във връзка с екскурзия. Това можело да се потвърди от писменото им съдържание. Ответникът счита, че с оглед на гореописаната фактическа обстановка, двата Договора били прекратени на основание чл. 89, ал. 5 ЗТ. Съгласно тази разпоредба „Пътуващият има право да прекрати договора за туристически пакет преди 4 започването на изпълнението на туристическия пакет; без да заплаща никаква такса за прекратяване в случай на непреодолими и извънредни обстоятелства, настъпили или случващи се в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него, които засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията".

Разпечатката съдържа 23 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d5f17814-3818-4523-baf7-eee766dd385c