Решение № 9516 от 20.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9516 гр. София, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20221110123006 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „ТС” ЕАД, ЕИК .........., представлявано от .........., със седалище и адрес на управление – град С против М. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр.С.

Ищцовото дружество твърди, че на 13.10.2020г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 23057782 срещу М. П. П. за сумата от 719,96 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2017г. до 04.2019г., мораторна лихва за забава в размер на 84,90 лв за периода 15.09.2018г., до 24.09.2020г., както и сумата за дялово разпределение за периода 03.2018г. до 04.2019г. в размер на 26.56 лв. - главница и мораторна лихва за забава в размер на 4,70 лв. от 30.04.2018 г. до 24.09.2020г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите.

Твърди се, че е било образувано ч.гр.дело № 49382/2020г. по описа на Софийски районен съд, по което е била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, срещу която е било депозирано възражение.

Твърди се, че ответникът е бил клиент на топлинна енергия.

Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “ТС АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “ТС” ЕАД и се одобряват от К.

1

Твърди се, че в процесния период са били в сила и са действали Общите условия за продажба на топлинна енергия от “ТС” ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с Решение от 2016г, на ДКЕВР, публикувани във в-к „М” в сила от 10.07.2016 г.

Сочи се, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ.

Твърди се, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят и имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и към настоящия момент не е заплатил задължението си.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в правоотношенията между „ТС” ЕАД, ЕИК .........., представлявано от .........., със седалище и адрес на управление – град С и М. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр.С, че съществува вземане на „ТС” ЕАД, ЕИК .........., представлявано от .........., със седалище и адрес на управление – град С и М. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр.С дължи на „ТС” ЕАД, ЕИК .........., представлявано от .........., със седалище и адрес на управление – град С, сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена на 8.11.2020 година по ч.гр.дело № 49382/2020 година по описа на Софийски районен съд, а именно: сумата от 719,96 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 1.05.2017 г. до 30.04.2019 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението пред заповедния съд – 13.10.2020 година до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 84,90 лв. за периода 15,09.2018г., до 24.09.2020 г., както и сумата за дялово разпределение за периода 1.03.2018 г. до 30.04.2019 г. в размер на 26.56 лв. главница и мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 4,70 лв., дължима за периода от 30.04.2018 г. до 24.09.2020 година.

Прави се искане за присъждане на сторените разноски пред заповедния и исковия съд.

С отговора на исковата молба ответникът М. П. оспорва основателността на исковата претенция.

Ответникът оспорва основанието за дължимост на сумите, размера в погасателната давност, както и основанието за лихви и дялово разпределение, а в другата част на задължението не оспорваме размера.

Сочи се в отговора на исковата молба, че сумата в давност е в размер на 187,32лв.главница за топлинна енергия от 01.05.2017г. до 30.09.2017г.

Ответникът оспорва да е собственик и вещен ползвател на имота, респективно потребител на топлинна енергия, като оспорва и наличието на облигационна 2 правоотношение между страните.

Оспорва се и се сочи, че няма основание и за претендираните суми за лихва, след като ищецът не е ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, респективно не е установил изпадането в забава на ответниците за този период, с оглед на което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.

С оглед на горното се иска от съда да отхвърли предявените искови претенции и се присъдят разноски на ответника.

В съдебно заседание за ищеца, редовно призован се е явил надлежно упълномощен процесуален представител, който подържа заявения иск, сочи доказателства и претендира разноски.

За ответницата, редовно призована се е явил надлежно упълномощен процесуален представител, който оспорва претенциите и претендира разноски.

По делото е допуснато до участие и конституирано трето лице – помагач на ищеца – „Т“ ЕООД.

Третото лице – помагач на ищеца не изпраща представител в съдебно заседание, представило е доказателства с депозирана преди съдебното заседание молба.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, въз основа на които и след техния анализ поотделно и в съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл.12 ГПК съдът е мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:

Доказва се, че на 13.10.2020г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 23057782 срещу М. П. П. за сумата от 719,96 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2017г. до 04.2019г., мораторна лихва за забава в размер на 84,90 лв за периода 15.09.2018г., до 24.09.2020г., както и сумата за дялово разпределение за периода 03.2018г. до 04.2019г. в размер на 26.56 лв. - главница и мораторна лихва за забава в размер на 4,70 лв. от 30.04.2018 г. до 24.09.2020г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите.

Въз основа на депозираното заявление е било образувано ч.гр.дело № 49382/2020г. по описа на Софийски районен съд, по което е била издадена заповед за изпълнение на 8.11.2020 година срещу длъжника, срещу която е било депозирано възражение в срок.

Доказва се, че ответницата е придобила собствеността върху топлоснабдения имот въз основа на покупко – продажба- така видно от договор за продажба от 13.12.2016 година по реда на Закона за общинската собственост.

Установява се, че ответницата е депозирала заявление за откриване на партида при ищеца относно имот с административен адрес – град С. За имота е открита партида с абонатен № 52467, ID № 157403, номер на инсталация 4000420460.

Не се спори между страните и съдът приема за доказано, че в процесния период до имота е доставяна топлинна енергия за отопление и подгряване на битова гореща вода, както и е извършвано дялово разпределение от дружеството – трето лице помагач на ищеца „Т“ ЕООД.

Доказва се, че начисленото количество топлинна енергия за отопление и подгряване на 3 битова гореща вода е на стойност: за периода от 1.5.2017 година до 30.4.2018 година- 410,83 лева с ДДС, за периода 1.5.2018 година до 30.4.2019 година – 354,02 лева с ДДС.

Установява се, че в периода от 1.5.2017 година до 1.9.2017 година е начислено количество топлинна енергия за отопление и подгряване на битова гореща вода в размер на 219,07 лева. В този период не е начислявана топлинна енергия от извършено дялово разпределение.

Доказва се, че в процесния период продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “ТС АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “ТС” ЕАД и се одобряват от К. Така се били в сила и са действали Общите условия за продажба на топлинна енергия от “ТС” ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с Решение от 2016г, на ДКЕВР, публикувани във в-к „М” в сила от 10.07.2016 г.

Доказва се, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Видно е, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят и имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Установява се, че сградата-етажна собственост, в която се намира топлоснабдения имот е сключила договор за извършване на услугата дялово с фирма „Т“ ЕООД, която и към момента извършва монтаж на измервателни уреди - топлинни разпределители и термостатни вентили, както и извършва дялово разпределение на доставената топлинна енергия и извършване на услуга „топлинно счетоводство“.

От приетия като писмено доказателство договор между Етажната собственост и третото лице – помагач на ищеца се установява, че разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно този договор – сумите за топлинна енергия за топлоснабдения имат са начислявани от “ТС” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – „Т“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Доказва се, че за топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки.

Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана от анализа на събраните писмени доказателства, които не се оспорени от страните и са еднозначни и безпротиворечиви.

Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е мотивиран да стори следните правни изводи:

В настоящето производство по реда на чл.422 ГПК и в срока по чл.415, ал.4 ГПК са заявени в условията на обективно кумулативно съединяване следните установителни искови претенции:

В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно съединяване по реда на чл.422 от ГПК следните искови претенции:

- по иска за главница - представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за процесния периода - правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.327, 4 ал.1 от Търговския закон във връзка с чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за лихва - законна лихва за забава - правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за заплащане на суми за дялово разпределение – правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за заплащане на лихва за забава върху главницата на сумата за дялово разпределение – правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите.