Определение № 23635 от 25.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23635 гр. София, 25.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно частно гражданско дело № 20251100510473 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от М. С. М. срещу Определение № 33125 от 07.08.2025г., постановено по гр. д. № 40800/2025г. по описа на Софийски районен съд, 50 с-в, с което е оставено без уважение искането на ищеца за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК.

В частната жалба жалбоподателят развива доводи, че определението, с което е отхвърлено искането му за освобождаване от такси и разноски е незаконосъобразно, тъй като от представените документи е видно, че жалбоподателят не разполага със средства, с които да плати дължимата държавна такса и евентуални разноски за съдебно-счетоводна експертиза, тъй като доходите му са под минимално необходимите за издръжка според КНСБ и са под линията на бедност. Сочи, че има предявени още 34 иска пред СРС за обявяване на нищожност на договори за кредит, по част от които е освободен по реда на чл.83, ал.2 ГПК. Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното определение. Не се оспорват констатациите на СРС за формално несъответствие на декларацията по чл. 83, ал. 2 ГПК, досежно наличието на собствено помещение склад.

След служебна проверка действайки в условия на пълен въззив СГС намира частната жалба за неоснователна.

С исковата молба ищецът е предявил срещу „Лендиво“ ООД установителен иск за нищожност на договор за заем и осъдителен иск за връщане на платена по този договор сума. Дължимата се такса е правилно определена от СРС на 100,00 лева общо по двата иска.

1

Ищецът е направил е искане за освобождаване от внасяне на такси и разноски по реда на чл.83, ал.2 ГПК. Представил е декларация за материално и гражданско състояние, от която е видно, че е неженен, в добро здравословно състояние, притежава три броя МПС (Фолкваген Пасат, 1997г., мотор Екс макс (Ямаха), 2015г., Сеат Толедо, 2005г., както и апартамент и ливада в обл. Казанлък. Представил е трудов договор от 2016г. и удостоверение от „Ориенто Груп“ ЕООД, от което е видно, че работи като сервитьор и в периода октомври 2024г.-март 2025г. е получавал средно около 700 лева нетно трудово възнаграждение. От служебна справка на СГС се установява и че няма деца.

С оглед на тези данни СГС намира, че жалбата е неоснователна.

Според разясненията по т. 12 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, дори когато е направено при обжалване на съдебен акт, се преценява не само с оглед конкретното задължение за плащане, а доколкото страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и разноските в съдебното производство. Разяснено е в тълкувателния акт и това, че в случай на освобождаване от заплащането им, разрешението е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции; че за да бъде освободена от заплащането на такса и разноски, страната следва да е поставена в невъзможност да ги поеме, а не само да е затруднена; че разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК дава защита на социално слаби лица, които поради напреднала възраст, тежко здравословно състояние или други трайно наложили се неблагоприятни обективни обстоятелства са възпрепятствани да осигурят по какъвто и да било начин необходимите им средства за водене на делото, в която ситуация биха се оказали лишени от правосъдие / в този смисъл и определение №4376/15.12.2022г. по ч.к.гр.д.

№ 4210/2022г. на ВКС/.

Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК освобождаването от държавни такси и разноски е извънредна мярка за гарантиране на ефективен достъп до съд, приложима само когато молителят докаже, че не разполага с достатъчно средства да ги заплати, без това да застраши удовлетворяването на неговите обичайни и жизненоважни потребности.

Тежестта да установи релевантните факти е негова (чл. 154 ГПК), а съдът упражнява преценка по справедливост и пропорционалност върху база на конкретните данни за доходи, имущество, семейно положение, здраве, трудова заетост, текущи задължения и други обстоятелства от значение за преценката според конкретния случай. Тази вътрешно присъща на института индивидуализирана преценка съответства и на стандарта по чл. 6, § 1 ЕКПЧ и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС. В същия смисъл т. 96 от съединени дела С-224/19 и С259/19 на СЕС приема, че държавните такси и разноски не могат да правят упражняването на права по съдебен ред практически невъзможно или прекомерно затруднено, но в рамките на този предел 2 националният съд може да отчете платежоспособността на страната и да откаже освобождаване, когато конкретният размер на дължимото не е от естество да ограничи достъпа до правосъдие.

По настоящото дело дължимата към този етап държавна такса е в размер 100 лева.

В подкрепа на искането е представена декларация за материално и гражданско състояние, от която се установява, че жалбоподателят е неженен, в добро здравословно състояние, притежава три моторни превозни средства, апартамент и земеделска земя (ливада) в област Казанлък. Наред с това по делото е констатирано несъответствие между декларираното имущество и наличните данни, доколкото в декларацията не е посочен притежаван от жалбоподателя самостоятелен обект в сграда – склад № 23. Тази непълнота поражда обосновано съмнение относно изчерпателността и добросъвестността на декларираното имуществено състояние и препятства извеждането на благоприятен за молителя извод при прилагане на изключението по чл. 83, ал. 2 ГПК.

Жалбоподателят се позовава на ниски месечни доходи и представя трудов договор от 2016 г. и удостоверение от работодател за средно нетно възнаграждение около 700 лв. за периода октомври 2024 г. – март 2025 г., като това са единствените представени доказателства в подкрепа на изложеното в декларацията по чл.83, ал.2 ГПК. При това положение съдът не разполага с надеждна, пълна и актуална база, от която да заключи, че жалбоподателят е в трайна невъзможност да плати сумата на дължимата такса. От друга страна, по делото липсват данни за извънредни постоянни разходи като издръжка на ненавършили пълнолетие деца, тежки заболявания, инвалидност, кредити с падежирали вноски, запори, принудително изпълнение и пр., както и не се твърди и не се доказва, че недвижимите и движимите вещи, описани погоре, са единствено и изцяло необходими за елементарното му съществуване.

Напротив, жалбоподателя има множеството активи – три МПС, жилище, земеделска земя – сочат на имуществена обезпеченост, която, позволява плащане на държавната такса без накърняване на жизнения минимум, тъй като може да се продадат или отдадат под наем.

Аргументът, че жалбоподателят е предявил още 34 иска и по част от тях е бил освобождаван от такси, не изменя извода. Освобождаването по чл. 83, ал. 2 ГПК не е право, гарантирано абстрактно и еднократно за всички процеси на лицето, а се постановява по всяко дело, при индивидуална преценка към момента на искането и въз основа на конкретни доказателства. Предходни разпореждания в други производства не създават сила на пресъдено нещо относно материалното състояние в настоящото производство. Отделно няма и доказателства за други заведени дела.

Водим от гореизложеното съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 33125 от 07.08.2025г., постановено по гр. д. № 40800/2025г. по описа на Софийски районен съд, 50 с-в.

Настоящото определение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4