Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5270 от 25.03.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 52407/2024
Вид
Решение № 5270
Подписан
25.03.2025
Състав
КРАСЕН ПЛАМЕНОВ ВЪЛЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.139, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.139а · Закон за енергетиката
  • чл.140, ал.1, т.2 · Закон за енергетиката
  • чл. 149 · Закон за енергетиката
  • чл.150 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл.153 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.156 · Закон за енергетиката
  • §1, т.42 · Закон за енергетиката
  • чл.20а · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл.76, ал.1, изр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.76, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл. 69, ал.2, т.2 · Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването
  • чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 5270 гр. София, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20241110152407 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на В. Б. А. с ЕГН: **********, и адрес: *********************, чрез адв. Ф. С. срещу „ТС” ЕАД, ЕИК *********. с адрес на управление: ************* с която се моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че ищеца не дължи:

-сума в размер на 832, 12 лв. /осемстотин тридесет и два лева и дванадесет стотинки/, представляващи начислена топлинна енергия за периода от 01.05.2022г. до 01.05.2023 г., тъй като посочената сума е заплатена за периода 01.05.2021г. до 01.05.2022 г., но не е приспадната за следващия отчетен период;

-сума в размер на 140, 84 лв. /сто и четиридесет лева и осемдесет и четири стотинки/, представляващи начислени лихви за периода 2021-2023 г.;

-сума в размер на 229, 28 лв. /двеста двадесет и девет лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща надчислена сума за топлинна енергия за периода 2022г. - 2023 г.

-сума в размер на 420, 63 лв. /четиристотин и двадесет лева и шестдесет и три стотинки/ представляващи недължимо платени суми за периода 01.05.2022г. до 01.05.2023г.

Иска се съдът да осъди „ТС” ЕАД, ЕИК ********* да заплати на В. Б. А.

-сума в размер на 420, 63 лв. /четиристотин и двадесет лева и шестдесет и три стотинки/ представляващи недължимо платени суми за периода 01.05.2022г. до 01.05.2023г.

-сума в размер 2000, 00 лв. /два хиляди лева/, представляващи претърпени неимуществени вреди от ищеца, изразяващи се в претърпени душевни болки и страдания както и задълбочаване на заболяването, от което същия страда.

Ищецът твърди, че е получил писмо от ответника с регистрационен индекс ****************г. с уведомлението, че към 28.06.2024г. има задължения към ответника в размер на 2 041, 94 лв. Месец по-късно получил ново писмо от ответното дружество, в което е записано, че очаква в 7-дневен срок от датата на получаване на настоящото писмо да изплати задължението. Поддържа се, че ищецът е ползвал доставена от дружеството топлинна енергия през периода 2021-2023г. Той редовно е заплащал месечните си задължения. За изравнителния период 01.05.2021г. - 30.04.2022г. стойностите на начално и 1 крайно показание са еднакви - 529 куб.м. В таблиците са записани датите, на които г-н А. е извършвал плащания по сметка. За периода 01.05.2022г. - 30.04.2023г. има разминаване между стойностите съответно 529 куб.м - начално показване и 680 куб.м - крайно показване, за които длъжникът също е правил ежемесечни плащания.

Оспорва се дължмостта на сумите поради погасяването им по давност и чрез плащане.

Поддържа се, че отчетните количества топлинна енергия обективно не са могли да бъдат изразходени, тъй като парното в имота е било спряно. Ищецът изплатил задължението си за главница, а по отношение на лихвата ответното дружество не е извършило действия по изпращане и доставка на процесната фактура, съответно задължението мораторна лихва е недължимо.

Оспорва се наличието на облигационна връзка и приложимостта на общите условия.

Твърди се, че ответникът не е направил приспадане на направените към момента плащания по сметките, а дори е начислил лихва върху сумите. Това поставило ищеца в хипотеза на двойно плащане на вече заплатени сметки. Породило у него неимуществени вреди, изразяващи се в поява на първи признаци на епилепсия, които през месец май 2024г. зачестили в епилептични пристъпи.

Прилагат се писмени доказателства.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество.

Твърди се, че ищецът, в качеството му на собственик на процесния топлоснабден имот - апартамент ************** с аб. № ************ е клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ТС“ ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите, като ищецът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „ТС“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.

Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.

2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на 2 забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия Сочи се, съгласно чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от “ТС” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата - Н ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. За имота на ответниците са издадени изравнителни сметки. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от тях служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най-старото. Основанието по отношение на претенцията за цена на услугата дялово разпределение се съдържа във валидните за периода Общи условия, където в чл. 22, ал. 2, е инкорпорирано задължение на клиентите на топлинна енергия да заплащат на продавача на топлинна енергия, а именно „ТС” ЕАД, стойността на услугата. Клиентите заплащат на Продавача стойността на услугата “дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях Търговец. Цената на извършената услуга дялово разпределение се формира съгласно чл. 36 от Общите условия.

Не се оспорва, че главницата за топлинна енергия за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2022г. е заплатена от ответника.

Сочи се, че на дата 15.07.2020г. ищецът В. Б. А. е подал заявление- декларация за открИ.не на партида на процесният топлоснабден имот. Следователно между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, одобрени от комисията.

Предявен е насрещен осъдителен иск за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ / за топлоснабден имот - ******** с който се иска да бъде осъден В. Б. А. да заплати на „ТС” ЕАД сумата в размер на 1877,71 лв. - главница за периода от м.05.2022г. до м.04.2024г., 209,32 лв. - лихва за периода 15.12.2022г. до 15.11.2024г., а за дялово разпределение - 16,60 лв. - главница за периода от 9.2022г. до 04.2024г., 2,07 лв. - лихва за периода 15.11.2022г. до 15.11.2024г., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на подаване на иска/19.11.2024 г./ до окончателното плащане.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК се излагат доводи за нередовност на исковата молба, които съдът намира за неоснователи.

Оспорват се исковете по основание и размер. Поддържа се, че ответника В. Б. А. няма сключен договор с „ТС“ ЕАД, нито с „ТС“ ЕООД, относно дялово разпределение на топлинна енергия.

Ищецът е поискал да се направи ревизия на топломерите и на топломера в абонатната станция, а ответникът няма нито топломери, нито топломер в абонатна станция. Ответникът има само водомер, а делото касае сумите, които се дължат за топла вода, но не и за топлинната енергия, която е отишла за отопление, а ищецът има претенции за топлинната енергия, която ответникът не получава въобще.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С *****************

Със Заявление-декларация от ************** В. Б. А. е поискал на негово име да бъде открита партида за топлоснабден имот с адрес: **************** с инсталация №************-**********.

3

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквИ.лентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобИ. качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.нето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.