Определение № 18483 от 18.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18483 гр. София, 18.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20241110124625 по описа за 2024 година

С определение № 49280 от 28.11.2025 г. производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК – поради настъпилата на 01.11.2025 г. (след подаване на исковата молба) смърт на ответницата Л. Н. С.. В срока по чл. 230, ал. 2 ГПК е постъпила молба от ищцата И. Г. С. с искане производството по делото да бъде възобновено, като са посочени наследниците на починалата ответница.

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № РНД25-ГР943660/19.12.2025 г., издадено от С., район Надежда, след смъртта си ответницата Л. Н. С. е оставила за свои наследници по закон трите си деца – Д. Л. Н., ЕГН **********, Г. Е. М., ЕГН **********, и Н. Е. М., ЕГН **********.

При тези данни е налице основание за възобновяване на производството по делото и конституиране на основание чл. 227 ГПК в правата на починалата ответница на посочените й наследници по закон.

Наред с посоченото, съдът следва да се произнесе и по исканията на страните и по допускане на доказателствата, както следва:

Ищцата е представила с исковата молба относими и необходими писмени доказателства, чието приемане е допустимо, като доказателствената им стойност подлежи на изследване по същество на спора.

Искането на ищцата за събиране гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели за установяване на факти и обстоятелствата относно придобиване по давност на процесния имот от прекия наследодател на страните И. Г. С. и С. Г. С. – тяхната майка Е.С.В., следва да бъде уважено, доколкото същото е допустимо и относимо към предмета на доказване по делото.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като на страните следва да се съобщи проектът за доклад по делото.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. д. № 24625/2024 г., по описа на СРС, 74 състав.

КОНСТИТУИРА на основание чл. 227 ГПК в правата на починалата ответница Л. Н.

С., ЕГН **********, наследниците й по закон Д. Л. Н., ЕГН **********, Г. Е. М., ЕГН **********, и Н. Е. М., ЕГН **********.

ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.

1

ДОПУСКА събирането на страната на ищцата двама свидетели при режим на довеждане за установяването на факти и обстоятелствата относно придобиване по давност на процесния имот от прекия наследодател на страните И. Г. С. и С. Г. С. – тяхната майка Е.С.В..

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.06.2026 г. от 11:00 часа, за когато да се призоват страните.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА

ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА, ВКЛЮЧИТЕЛНО СКЛЮЧВАНЕ НА

СЪДЕБНА ИЛИ ИЗВЪНСЪДЕБНА СПОГОДБА.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.

92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.

ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, като на ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата молба.

СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от И. Г.

С. срещу С. Г. С. и Л. Н. С., последната – починала в хода на процеса и заместена по реда на чл. 227 ГПК от Д. Л. Н., Г. Е. М. и Н. Е. М., с която е предявен иск за делба на следния недвижим имот – АПАРТАМЕНТ № 26, находящ се в ****, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-14/06.03.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 88,15 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, на едно ниво, при съседи по документ за собственост: стълбище, двор, Ц.Ч.Х., Х.К.Х., двор, при съседни самостоятелни обекти в сградата, съгласно кадастрална схема: на същия етаж – самостоятелен обект с идентификатор ***, под обекта – самостоятелен обект с идентификатор ***, и над обекта – самостоятелен обект с идентификатор **, заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 5, при граници, съгласно документ за собственост: коридор, Ц.

И Х.Х., Р. И .В.С., и заедно с 5,736% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

В исковата молба се твърди, че собствеността върху процесния имот е била придобита на основание договор за покупко-продажба от 29.06.1984 г., сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, от Е.С.В. по време на брака й с Г. Й. С.. След прекратяване на брачната връзка с решение на СРС, постановено по гр. д. № 398/1986 г., упражняването на родителските права върху родените от брака деца – ищцата И. Г. С. и ответника С. Г. С., и ползването на семейното жилище, представляващ делбения имот, са били предоставени на майката. След смъртта си на 12.04.2019 г. Г. Й. С. оставил законни наследници двете си деца и съпругата си – ответницата Л. Н. С.. Е.С.В. починала на 09.12.2023 г., като оставила единствени наследници по закон – двете си деца. Навеждат се доводи, че Е.С.В. приживе е придобила собствената на Г. Й. С. 1/2 ид.ч. от делбения имот на основание чл. 76 ЗС, поради упражнявано в периода от влизане в сила на бракоразводното решение през 1986 г. до смъртта си владение, а в условията на евентуалност – от момента на отблъскване на опита на Г. Й. С. да се настани в имота през 1997 г. до смъртта си. Твърди се, че единствено Е.С.В. е декларирала жилището по реда на чл. 14 ЗМДТ и само тя е плащала дължимите за него данъци. Предвид изложеното до съда е отправена молба за допускане на делба на процесния 2 имот между И. Г. С. и С. Г. С. при равни квоти – от по 1/2 ид.ч. за всеки от тях, както и да не бъде допускана делба по отношение на Л. Н. С..

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника С. Г. С., с който не оспорва предявения иск за делба между посочените в исковата молба лица и квоти.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Л. Н. С., чрез назначения й по делото особен представител адв. Г. Ч., с който не оспорва направеното искане за делба, но счита, че същата следва да бъде допусната между всички страни в производството. Оспорва реализирането на вещноправният ефект на придобивната давност по отношение на 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху имота.

По разпределението на доказателствената тежест:

По предявения иск за делба в тежест на всяка от страните е да докаже верността на наведените от нея твърдения, на които основава своите искания или възражения, вкл. обстоятелствата въз основа на които твърди, че в нейна полза са възникнали права върху процесния имот.

В тежест на ищеца е да докаже, че е налице състояние на съсобственост по отношение на процесния имот на твърдяното основание и в претендираните квоти, в т.ч. осъществена от страна на наследодателя Е.С.В. фактическа власт върху притежаваните от Г. Й. С. ид.ч. от имота, упражнявана ясно, несъмнено и непрекъснато, както и че е манифестирал пред другия съсобственик намерение за своене, вкл. чрез отблъскване на собственическите им претенции, в продължение на 10 години.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3