Определение № 323 от 09.09.2020, Районен съд - Свиленград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 323

09.09.2020 г.

Районен съд – Свиленград

Град Свиленград

Трети наказателен състав

На 09.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Добринка Д. Кирева като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Частно наказателно дело № 20205620200510 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 243, ал.4 НПК.

Образувано е по жалба на Х. В. Н. с ЕГН ********** от гр.Свиленград,ул.Граничар №166,вх.Д,ет.5,ап.92 против Постановление от 07.08.2020г на прокурор от РП-Свиленград за прекратяване на наказателното производство водено по ДП № 337/2019г по описа на РУ Свиленград,пр.преписка №1053/2019г. по описа на РП Свиленград образувано за престъпление по чл.129,ал.2 вр с ал.1 от НК.

Претендира се отмяната на оспорения прокурорски акт, поради неговата незаконосъобразност и връщане на делото на прокурора.

Конкретните оплаквания, инвокирани с жалбата са ,че извода на наблюдаващият прокурор,че не било извършено престъпление по чл.129,ал.2 вр с ал.1 от НК,за което било образувано производството или друго престъпление от общ характер,а било налице хипотезата на чл.24,ал.6 вр с ал.5,т.1 от НПК,а именно когато пострадалият от престъплението не е подал тъжба по реда на чл.81 от НПК ,според жалбоподателят бил неправилен и необоснован .Твърди се ,че неправилно и необосновано било прието,че действията на св.Г. Д. Б. са били извършени в състояние на силно раздразнение,предизвикано от пострадалия жалбоподател с насилие върху него и противозаконен опит за повреда на автомобила му.Според жалбоподателят липсвали доказателства,че св.Б. бил изпаднал в състояние на афект,като излага съображения в тази насока,Отделно от това счита,че наложително било събирането на допълнителни доказателства,с оглед разкриване на обективната истина по делото,а именно посредством допълнителен разпит на свидетелката А. Д.,която била пряк очевидец,както и следвало да се издирят и разпитат двете лица,които били прекъснали случилото се между жалбоподателя и св€Б.. Отделно от това намира,че следвало да се назначи съдебно психиатрично психологична експертиза,която да дадяла заключение дали св.Б. по време на 1 инцидента на 28.05.2019г. се е намирал в състояние на физиологичен афект/състояние на силно раздразнение.

Отделно от това сочи,че в обжалваното постановление фактическата обстановка описана от прикурора будела неяснота,доколкото прокурорът описвал,че свидетеля Д. е удрял с крак автомобила на св.Б.,както и че св.Д. е бутнал с ръце св.Б.,следствие на което св.Б. не издържал и ударил с юмрук в лицето два пъти св.Д..Нямало яснота кой бил св.Д.,тъй като не бил издирен и разпитан.

В този смисъл обжалва горецитираното постановление за прекратяване, като неправилно и незаконосъобразно. Наличието на правен интерес в свое лице да упражни правото на жалба против Постановлението на прокурор за прекратяване на наказателното производство, се обосновава с твърдението жалбоподателят да е пострадал от извършеното от св.Б., от тук и явяващо се пострадало ФЛ от конкретното престъпление.

Съдът, след като се запозна с жалбата и наведените доводи в нея, както и с оспореното постановление на прокурор, така също и с материалите от досъдебното производство, приема за установено от фактическа страна, следното:

Свидетелите С. Г. Д.а и Х. В. Н. до преди около година и половина живеели на семейни начала. От съжителството им имало родено дете – син на три години.

Двамата се разделили, защото св. Д.а заживяла на семейни начала със св. Г. Д. Б..

На 28.05.2019 г. детето на свидетелите Д.а и Н. било при баща си. Същия ден то вдигнало висока температура и св. Н. се обадил на св. Д.а за да я уведоми. След като я уведомил св. Д.а поискала да вземе сина си за да се грижи за него. Понеже св. Н. бил на работа, се разбрали св. Д.а да вземе детето след 17:00 часа, като щял да каже на майка си – св. М. Т. Н.а, която го гледала през деня да го приготви.

Около 17:30 часа св. Д.а заедно със св. Б. отишли пред жилищния блок, в който живеел св. Н., с адрес: гр. Свиленград, ул. „Граничар“ №166, вх.Д, ет.5, ап.92 и се обадила на майка му, която свалила детето. То видимо било болно и било облечено с доста дрехи.

Св. Б. направил забележка, защото било топло, а детето било много облечено.

Точно в този момент св. Н. се върнал от работа и чул забележката. Св. Н. реагирал на забележката, като казал, че „Той бил баща на детето и ще го облича, както си иска“. Станал скандал, като св. Б. и св. Н. започнали да си разменят обидни думи.

Докато двамата се карали св. Д.а, която държала детето се качила в автомобила, с който били дошли. Св. Б. също се качил в автомобила.

2

Св. Н. не се успокоил и първо се опитал да удари с ръце св. Б. през отворения прозорец на автомобила на няколко пъти/три -четири пъти/,като с последният удар успял да удари св.Б.,въпреки ,че последният се дърпнал навътре в колата/видно от св.показания на А. Д./. Св. Б. привел леко автомобила в движение, а св. Н. започнал с крак да рита автомобила в задната част – в областта на фара, калника и бронята. Св. Б. прял автомобила и слязъл, за да види дали не е счупено нещо. След като слязъл, св. Н. се насочил към св. Б. и го бутнал с ръце. Св. Б. не издържал и с ръка свита в юмрук нанесъл два удара в областта на лицето на св. Н.. После го хванал, вдигнал го и го ударил в земята, като двамата започнали да се въргалят. С действията си двамата съборили и св. Н.а.

Св. Д.а също била слязла от автомобила и държала детето си. Св. Н. и св. Б. били разтървани от две лица, които не са били установени в хода на досъдебното производство,тъй като никой от присъстващите на инцидента не знаел тяхната самоличност.

Свидетел на всичко случило се станала А. Х. Д., която живеела в същия блок.

По нейна препоръка, след като свидетелите Н. и Б. били разтървани, последния и св. Д.а се качили в автомобила, заедно с детето и си тръгнали.

От станалото св. Н. получил силни болки в дясното рамото и затова съседката му - св. М. С. се обадила на Бърза помощ. Там била му оказана медицинска помощ, като в последствие бил опериран в болница „Еврохоспитал“ гр. Пловдив.

Досъдебното производство било образувано на 12.08.2019 година, за това, че на 28.05.2019 год. в гр. Свиленград, причинил на Х. В. Н. от гр. Свиленград средна телесна повреда изразяваща се в изкълчване на дясната акромиоклавиколурната става /ставата между дясната ключица и дясната лопатка/, с което трайно затруднил движението на дясната ръка - престъпление по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК.

В хода на досъдебното производство била назначена съдебно медицинска експертиза по писмени данни, като вещото лице е определило, че на 28.05.2019 год. на Х. В. Н. е било причинено изкълчване на дясната акромиоклавиколурната става /ставата между дясната ключица и дясната лопатка/, с което трайно затруднил движението на дясната ръка.

Съобразно гореизложеното наблюдаващият прокурор е приел,че безспорно било установено, че свидетеля Г. Д. Б. с действията си на 28.05.2019 г. в гр.

Свиленград, пред жилищен блок №166, на ул. „Граничар“ е причинил на Х. В. Н. средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на дясната акромиоклавиколурната става /ставата между дясната ключица и дясната лопатка/, 3 с което трайно затруднил движението на дясната ръка, като телесната повреда била причинена от св. Б. в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия Х. Н. с насилие върху него и с противозаконен опит да повреди автомобила му, от което е било възможно да настъпят тежки последици за св. Б. престъпление по чл.132, ал.1, т.2 вр. с чл.129, ал.2, вр. с ал.2 от НК.

В тази връзка прокурорът приел,че не са налице данни за извършено престъпление от общ характер включително и това по чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК. В случая бил осъществен съставът на престъплението по чл.132, ал.1, т.2 вр. с чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК и съгласно императивната разпоредбата на чл.161 от НК, престъплението по чл.132, ал.1, т.2 вр. с чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК било от частен характер и се преследвал по тъжба на пострадалия, подадена пред компетентния първоинстанционен съд.

Поради което с постановление на РП-Свиленград от 13.01.2020 г. разследването на досъдебното производство е било спряно на основание чл.242, ал.1, пр.2 и чл.25, ал.1, т.6 от НПК (ЗИДНПК - ДВ, бр. 7/22.01.2019 г. и съгласно Заповед № РД-02-04/01.02.2019 г. на Главния прокурор на Р. България във връзка с със ЗИДНПК /ДВ, бр.7/22.01.2019 г.), тъй като деянието представлявало престъпление за което наказателното производство се възбужда по тъжба на пострадалия до съда и не било налице изключителен случай по смисъла на чл.49 от НПК.

Пострадалият Х. В. Н. бил уведомен съгласно чл.50 от НПК за възможността му да подаде тъжба до първоинстанционния съд по реда на чл. 81 от НПК,като уведомлението и прокуроското постановление били получени от пострадалият Н. на 17.01.2020 г., ,видно от приложената по делото обратна разписка.

С писмо до РС-Свиленград от 20.07.2020 г. е била поискана информация за това дали в периода от 17.01.2020 г. до 20.07.2020 г., Х. В. Н. е подавал тьжба до първоинстанционния съд при условията и по реда на чл. 81 от НПК, за извършено престъпление по чл.132, ал.1, т.2 вр. с чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК, а именно затова, че на на 28.05.2019 г. в гр. Свиленград, пред жилищен блок №166, на ул.

„Граничар“ е причинил на Х. В. Н. средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на дясната акромиоклавиколурната става /ставата между дясната ключица и дясната лопатка/, с което трайно затруднил движението на дясната ръка, като телесната повреда е причинена от св. Б. в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия Х. Н. с насилие върху него и с противозаконен опит да повреди автомобила му, от което е било възможно да настъпят тежки последици за Г. Д. Б..

В отговор на направеното запитване от страна на РП Свиленград с писмо с Изх. № 4097/2020 г. на РС-Свиленград, се установило, че Х. В. Н. за периода от 4

17.01.2020 г. до момента на изготвянето на справката /20.07.2020 /, не е подавал тьжба до РС-Свиленград срещу Г. Д. Б. за извършено престъпление по чл.132, ал.1, т.2 вр. с чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК.

С Постановление от 07.08.2020г. наблюдаващият прокурор е прекратил наказателното производство по ДП № 337/2019г по описа на РУ Свиленград, образувано за престъпление по чл.129,ал.2 вр с ал.1 от НК,което постановление е обжалвано от пострадалото ФЛ в законнопредвидения за това срок.

Мотивите на прокурора са най общо ,че били събрани доказателства за извършено престъпление по чл.132, ал.1, т.2 вр. с чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК, което престъпление обаче съгласно разпоредбата на чл.161 от НК е от частен характер и се преследва по тъжба на пострадалия. Единствено от волята на пострадалия зависило дали на основание чл. 80-83 от НПК ще подаде тъжба пред РС–Свиленград и възбуди наказателно от частен характер дело, като в настоящия случай пострадалия Х. В. Н. не бил сторил това.

При така изяснената фактическа обстановка намерил, че не било извършено престъпление по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК, за което било образувано настоящото наказателно производство или на друго престъпление от общ характер, а било налице хипотезата на чл.24, ал.6, вр. ал.5, т.1 от НПК, когато пострадалият от престъплението не е подал тъжба по реда на чл.81 от НПК,поради което прекратил настоящото наказателно производство на основание чл. 1 9 9 и чл.243, ал.1, т.1 и ал.2, вр. чл.24, ал.6, вр. ал.5, т.1 от НПК.

Същото е връчено на пострадалия на 28.08.2020г., като в 7дневния срок-на 03.09.2020г./в регистратурата на съда/ е подадена горепосочената жалба.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Депозираната жалба срещу Постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство по ДП № 337/2019г по описа на РУ Свиленград е процесуално допустима.

В конкретния случай, съдът приема за спазен преклузивния 7-мо дневен срок за обжалване, предвиден в чл. 234,ал.4 НПК, доколкото обжалваното е връчено на жалбоподателя на 28.08.2020година,а жалбата е подадена в регистратурата на съда на 03.09.2020г.

Кумулативно изискуемите др. процесуални предпоставки също са налице жалбата е подадена против акт, подлежащ на съдебен контрол, както и изхожда от легитимирано лице – носител на правото да обжалва, в качеството на 5 претърпяло вреди от престъплението, в този смисъл и явяващо се пострадало ФЛ .