Решение № 5228 от 27.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5228 гр. Пловдив, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20245330104090 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от А. Д. Н. ЕГН ********** срещу В. З. Г. ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл.

240, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сума в размер от 600 лв.- главница, предоставена по силата на устен договор за заем от ***, сключен между страните, ведно със законната лихва върху главното вземане, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 06.03.2024 год. до окончателното изплащане на сумата

В исковата молба и уточнението към нея, ищецът поддържа, че на 23.02.2021 год. в бизнесценътр Микрон е предоставил на ответницата сумата от 600 лева, която следвало да му бъде върната 23.03.2021 год. Ответницата споделила на ищеца, че сумата й била необходима за провеждане на лечение и закупуването на лекарства. Уточнява,че с ответницата се познава чрез нейна приятелка. Въпреки отправените покани Г. не му била върнала дължимата сума. Предвид гореизложеното предявява настоящата искова претенция.

Претендира разноски.

В едномесечния срок за отговор, ответницата е депозирала такъв. В отговора ответницата не отрича на 23.02.2021 год. да е получила от ищеца сумата от 600 лева в бизнесцентър Микрон, но отрича да ги е получавала в заем от него. Твърди, че сумата била необходима на нейна приятелка – Т. В. В., която живеела в чужбина и която помолила ответницата да вземе сумата от 600 лева от ищеца и да я предаде на брата на В., като сумата сума била необходима на В. за лечението на нейн родител. Ответницата излага твърдения, че до преди тази дата не е говорила с ищеца, както и не го е 1 позвала, както и не е искала от него парични средства. Тя не е се задължавала да върне процесната сума на ищеца, не знае какви са уговорките между него и В., но това е сума, която В. била договорила да й бъде предадена чрез ответницата от ищеца. Твърди,че дори подала сигнал до полицейските органи, когато ищецът започнал да претендира от нея да му върне парите.

Моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендират се и сторените разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Съобразно нормата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. В конкретния случай, ищецът твърди, че между страните е сключен устен договор за заем от ***, по силата на който е предал на ответницата сумата от 600 сума.

Договорът за заем по дефиниция е реален договор, поради което следва да се установи при условията на пълно и главно доказване от ищеца, че фактически е предал на длъжника - ответник договорената между тях сума, като последният е поел задължение да я върне, като в конкретния случай съдът изрично е указал на ищеца, че следва да установи, че претендираната сума в размер от 600 лева е предадена на ответницата на дата 23.02.2021 год. по силата на възникнало между страните заемно правоотношение, както и да установи падежа на вземането. Съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че на 23.02.2021 год. ищецът е предал на ответницата сумата от 600 лева.

При така изрично разпределената тежест за доказване на посоченото обстоятелство ищецът не установи, че заемно правоотношение с предмет претендираната сума е възникнало именно между него и ответницата.

От показанията на св. Т. В. /л.92,93/, за която от ответната страна се твърди, че в действителност се е задължила по процесния договор за заем с ищеца, се установява, че облигаторно правоотношение във връзка с предоставянето на сумата от 600 лева е възникнало не между ответницата и ищеца, а между св. В. и ищеца.

Съдът кредитира така дадените показания, тъй като са логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и в същите свидетелят признава неизгоден за себе си факт, а именно че именно тя е тази която е поискала процесната сума от ищеца и че средствата са били предоставени на нея, необходими за нейни нужни /за нужди на семейството й/, а ответницата Г. е следвало единствено да вземе паричната сума от ищеца и да я предаде на роднина на св. В.. Показанията на св. В. се подкрепят и от показанията на св.

Я.Л. /л.80,81/ от които се установява, че процесната сума от 600 лева е била поискана като заем от св. В., уговорка за даването и връщането на сумата е била постигната между св. В. и ищеца, а ответницата Г. е било единствено посредник между двамата при предаването на паричните средства. От своя 2 страна събрания гласен доказателствен материал, посредством разпита на св.

Л. се подкрепя от материалите по приложената по делото пр.пр. № 4372/2023 год. по описа на РП Пловдив, от която установява, че действително ищеца е звънял по телефона многократно на ответницата и е искал от нея връщане на предоставената от него сума.

Изводът на съда относно липсата на облигаторно правоотношение между ищеца и ответника се подкрепя и представеното извлечение от вайбър кореспонденция /л.22/, водена между страните и неоспорена от ищеца, видно от която ищецът е запитал ответницата кога лице с малко име Т. ще му върне парите. Житейски нелогично е, ако заемно правоотношение е възникнало между ищеца и ответницата, той да отправя питане кога Т. В., един трети за правната връзка между страните субект, ще му възстанови заемната сума.

Житейски нелогично е също така, ищецът да не може да каже на коя от двете жени – В. или Г. е предоставил в заем процесната сума, така както твърди при изслушването си по реда на чл. 176 ГПК в с.з. /л.48,49/. Тези му твърдения са изолирани и противоречат на събрания и кредитиран от съда гласен доказателствен материал.

Предвид всичко изложено, съдът намира исковата претенция за недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, разноски се дължат на ответницата. Същата е сторила такива в размер на общо 450 лева, от които 400 лева – адвокатско възнаграждение, 20 лева – заплатени такси за издаване на съдебни удостоверения, както сумата от 30 лева депозит за свидетеля Т. В.. Сумата от 30 лева депозит за заличения свидетел В. може да се възстанови от съда на ответницата при поискване.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Д. Н. ЕГН ********** срещу В. З. Г. ЕГН **********, осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сума в размер на 600 лева – заемна сума, предоставена по силата на договор за заем от ***, сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 06.03.2024 год., до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, А. Д. Н. ЕГН ********** да заплати на В. З. Г. ЕГН **********, сума в размер на 450 лева, представляваща сторени разноски за процесуално представителство в рамките на настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в 3 двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

След влизане в сила на решението, пр.пр. 4372/2023 год. да се върне на РП Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4