Протокол № 1242 от 23.09.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1242 гр. Варна, 23.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас В. Славов при участието на секретаря Веска П. П.

Сложи за разглеждане докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело № 20243100101401 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Ищецът Ю. В. К., редовно уведомен за съдебно заседание, явява се лично, представлява се от адвокат А. П. от АК - Варна, редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

Ответникът Л. Ф. Б., редовно уведомена за съдебно заседание, не се явява, представлява се от адвокат К. Т. от АК - Варна, редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

Третото лице помагач на страната на ответницата – нотариус К. Г. К., редовно уведомена за съдебно заседание, не се явява, представлява се от процесуалния си представител по пълномощие адвокат Л. М. от АК – Велико Търново, редовно упълномощена от преди и приета от съда отпреди.

СТАНОВИЩЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило становище вх. № 15892/18.05.2026 г. от Л. Ф. Б..

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило становище вх. № 15372/13.05.2026 г. от нотариус К.

К., ведно с представени доказателства.

АДВ. П.: Потвърждавам, че имам предвид, че доверителят ми Ю. В. К. към момента на сключване на Договор, обективиран в нотариален акт № 102, том III, рег. № 3578, дело № 1

374/03.05.2016 г. на помощник нотариус по заместване Т. Т.ов при нотариус К. К., рег. № 513 на НК и район на действие РС – Варна не е владеел говоримо и писмено български език.

ИЩЕЦЪТ К.: Да, така е.

АДВ. искания.

Т.: Поддържам становището, ведно с направените с тях доказателствени АДВ. М.: Аз също поддържам становището, което сме депозирали по делото.

Изразявам и допълнително становище днес за няколко основания за недопустимост на конкретно този иск. На първо място аз считам, че направеното уточнение, предвид въвеждането на нов факт, а именно, че конкретно ищецът не е владеел български език към момента на изповядване на процесната сделка, по същество, не представлява уточнение по смисъла на чл. 129 от ГПК, а реално съставлява изменение на иска. Доколкото тези нови факти касаят един съвсем друг правопораждащ състав. До този момент ответникът и ние, като трето лице помагач сме осъществявали защита по отношение на твърдения, че нотариалният акт е нищожен, защото преводачът не отговаря евентуално на изискванията на наредбата за съдебни преводачи, поради което изрично пише и в първата уточнителна молба, че ответницата, може би, не е разбрала съдържанието на сделката. Това представлява изменение на иска по чл. 214 от ГПК, което е недопустимо, предвид, че е направено след първо съдебно заседание.

Отделно от това, реално не е направено уточнение на предявения иск от гледна точка на това, че заявяването: „Не съм знаел български“, не са факти и обстоятелства, от които да произтича някакво право на ищеца, чиято защита той да търси. Най-малкото – чл. 582 от ГПК съдържа две предпоставки, които трябва да са кумулативно налице. В този смисъл трябва поне да има твърдения във връзка с и двете предпоставки, защото „Не съм владеел български език“ и „Преводачът не отговаря на изискванията“, дори няма проблеми, че той не е разбрал съдържанието на договора.

Отделно от това, съгласно най-новата практика на ВКС, която представям, съдът е длъжен да следи служебно за злоупотреба с права. Която злоупотреба с права се изразява в такива факти или данни по делото, които индикират, че ищецът не предявява иск, с който да защити някакви права, които той претендира за себе си, а по същество води някакъв процес, за да накърни нечий чужди права.

В настоящия случай смятам, че е налице злоупотреба с право, което се обосновава с няколко обстоятелства:

На първо място ищецът никога не е навеждал твърдение за някакви права, които да са му накърнени. Няма твърдение, че не е разбрал съдържанието на сделката. Напротив – видно от другите искове, които е предявил, реално не е разбрал съдържание. Неговата претенция е, че реално не е искал тези последици, тъй като е имал някакво друго съглашение, уговорка.

Отделно от това заявява във второ заседание, че не е владеел български език към 2016 г., при положение, че преди това има три акта, нотариални. В ипотеката от 2013 г. изрично е изписано заявление от негова страна, че говори български език и не желае да му бъде назначен преводач. След това идва и казва: „Ами аз водя този иск, защото имам две ипотеки; щяха да ми вземат имота и всъщност аз исках заем, за да погася ипотеките.“ Защо не иска и тяхната нищожност. Това са съображения във връзка с твърдението ми за злоупотреба с права.

Отделно от това сме представили и моля да ги приемете като доказателства по делото със становището, което сме депозирали, множество документи, касаещи търговска дейност на дружество, на което ищецът е и едноличен собственик на капитала и управител, включая документи, които са с нотариална заверка. Един от които е заявлението за регистрация на фирмата му и в нито един от тези документи не е назначаван преводач. Не на последно място още в акта от 2008 г. лицето е идентифицирано с ЕГН и с номер на български документ за самоличност. Той е български гражданин. И в един момент той казва, че ще търси нищожност на тази сделка, но няма да търся на ипотеките, които искам също да погася и затова взех заем. Въобще не си дава сметка, че това нещо, тъй като няма как 2016 г. да не си говорил, а пък 2008 г. да си, автоматично води до липса на форма на сделката, в 2 която той е закупил имота. Съгласно тълкувателното решение, когато се касае за форма и там съдът се произнася служебно, макар, че ние сме направили възражения в този смисъл и го поддържаме, считаме, че същото е направено, с оглед уточнението, с втората молба.

Във връзка с всичко това, моля да постановите нов проект за доклад, в който да обективирате нашето възражение срещу тези твърдения и да разпределите доказателствена тежест, съобразно квалификацията, ако счетете въобще, че искът е редовен. Моля да приемете писмените доказателства. Моля да бъде възпроизведено възражението на ответника за придобиване на имота по давност, тъй като при прогласяване на нищожност на първия акт, с който е закупил ищеца, ответникът има право да се позове на петгодишна давност, която към момента е изтекла. Такова позоваване има и в отговора на исковата молба.

АДВ. П.: С оглед на твърдението, което е наведено, че още към 2018 г. доверителят ми е бил с българско гражданство при придобиване на имота, че е имал ЕГН, ние не твърдим обратното. Да – той си е български гражданин.

При условията на евентуалност това е четвъртия иск, който сме предявили. Считам, че с оглед така направените уточнения в предходно съдебно заседание, за което съдът ни даде възможност, с допълнителна молба сме го уточнили, считам, че това е уточнение на този наш евентуален иск, който ние сме направили тогава, към него момент.

Считам, че са налице различни обстоятелства, от тези, които са наведени с исковата молба. Т. е. ние уточняваме и добавяме тези обстоятелства към това, което вече сме заявили към предявяването на исковата молба, че доверителят ми към него момент не е владеел български език. Той затова днес е в съдебна зала – за да го потвърди това. Изменението на тези обстоятелства, с уточнението, което правим още от предходно съдебно заседание съответно води действително до изменение на обстоятелствената част на исковата молба, т. е. с допълване на тези обстоятелства.

АДВ. М.: С оглед възражението ни за нищожност на първоначалния договор, който сме въвели считам, че ищецът следва да уточни правия интерес от провеждане на този иск, доколкото той е установителен, а не е съчетан с иск за собственост. Говоря за иска, който касае нищожността на договора, към който ние сме помагачи. Предвид твърдението на ищеца, че към 2016 г. не владее български, той не е владял и към 2008 г. Навели сме възражения за нищожност на договора, с който той е станал собственик. Доколкото интересът му до момента от иска за нищожност се крепеше на реституцията, която ще последва, предвид възражението, което сме направили, че той не е собственик.

АДВ. П.: Моля за възможност да изразя становища по двете становища.

СЪДЪТ, по отношение на направеното възражение за недопустимост на изменението намира, че същото не е направено по реда на чл. 214 от ГПК, а по реда на чл. 129, ал. 3 от ГПК. В този смисъл, то е допустимо, тъй като се касае за уточняване на искова молба, която е първоначално предявена, макар и коренно да се различават обстоятелствата към исковата молба.

СЪДЪТ намира, че след като един от исковете, които са обективно съединени, е нередовен, то трябва да се остави исковата молба изцяло без движение, като се даде възможност на ищеца в едноседмичен срок, с нарочна молба, с препис за ответниците и третото лице-помагач да заяви конкретни фактически обстоятелства, на които ищецът основава иска си (касае се за степента на владеене на български език), ако действително той не владее такъв; какви са последиците от това (дали той е разбирал същността на действията, които е извършвал към момента на сключване на договора) и да заяви нов петитум на исковата молба по този иск, съобразно обстоятелствената част, включително дали се касае за порок във връзка с невладението от страна на ищеца на български език или за порок така, както е заявено, поради липса на преписаната от закона форма в първоначалната искова молба, тъй като ищецът към момента на сключване на този договор не е имал преводач.

Съдът следва да предупреди ищеца, че ако в дадения срок не изправи нередовността 3 на този иск, производството по делото ще бъде частично прекратено по отношение на него.

Предвид горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба по гражданско дело № 1401/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок, считано от днес, да изправи нередовността на исковата молба.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че ако в дадения срок не изпълни указанията на съда, производството по този иск ще бъде частично прекратено.

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:50 часа.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

Секретар: _______________________

4