Решение № 3526 от 30.06.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3526 гр. София, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20221100101884 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) от И. А. Х. срещу Прокуратура на Република България.

Ищецът И. А. Х. твърди, че на 23.04.2015 г. е бил задържан от служители на 01 РУ МВР гр. Добрич, извършен бил личен обиск, както и претърсване и изземване на вещи на ищеца от дома, в който живеел. На същата дата ищецът бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 214, ал. 2 т. 2 вр. чл. 213а, ал. 3 т. 2 вр. ал. 2 т. 1 пр. 1 и т.

4 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК. По ЧНД 142/2015 г. на ОС Добрич спрямо ищеца била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Делото било изпратено по компетентност на Специализирана прокуратура, която внесла обвинителен акт спрямо ищеца. По образуваното НОХД 1709/2016 г., 18 с-в по описа на СпНС срещу ищеца, Б. М. и Ивелин Димитров подсъдимите били изцяло оправдани с присъда № 24/22.05.2018 г. и предявеният граждански иск бил отхвърлен. С решение № 54/03.04.2020 г. по ВНОХД 439/2018 г. била потвърдена постановената оправдателна присъда.

Ищецът твърди наказателното производство срещу него, общо досъдебна и съдебна фаза, да е продължило 5 години. То станало достояние на неограничен кръг хора, било отразено в медиите, но оправдателните присъди - не. Били уронени престижът, честта и доброто име на ищеца.

1

Усещал промяна в отношението на колеги, познати и близки. Явяванията на ищеца за извършване на действия по разследването, продължителните заседания по делата, даването на обяснения и становища за престъпление, каквото не е извършвал, изслушването на исканите наказания от страна на прокуратурата, очакването на съдебните актове, нарушавали ежедневието на ищеца. Притеснявал се за евентуално прекратяване на служебните задължения. Ищецът провеждал продължителни разговори с близки и семейството. Отговарял на въпроси ще влезе ли в затвора, ще могат ли близките му да го виждат. Страхувал се да не влезе в затвора и семейството му да остане без грижа. Престоя в ареста в Добрич съставлявал унизително и нечовешко третиране. В килията липсвала дневна светлина, нямало нормални хигиенно-битови условия. Ищецът, поради намалена зрителна острота, започнал да ползва диоптрични очила. Получил тежка форма на обструктивна апнея и хипопнея. Станал нервен и раздразнителен, тежко изпадал в тревожни състояния.

По изложените претендира на основание чл. 2, ал. 1, т. 3,предл. първо ЗОДОВ осъждане на Прокуратура на Република България да му заплати сумата от 80000 лв. – обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, както и 3690,75 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба на 22.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумата

Ответникът Прокуратура на Република България оспорва предявените искове. Посочва, че претендираното обезщетение е прекомерно и не е съобразено с икономическия стандарт в страната. Оспорва ищецът да е сторил разходи за адвокатска защита, евентуално – претендираното възнаграждение следва да бъде намалено поради прекомерност. Ответникът нямал контрол върху продължителността на съдебната фаза.

При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По жалба вх. № 27/13.01.2015 г. на А.К. с постановление от 17.02.2015 г. е образувано досъдебното производство № 24/2015 г. по описа на ОП Добрич - срещу неизвестен извършител.

На 23.04.2015 г. е извършен полицейски обиск на ищеца. Ищецът е бил 2 с мярка за неотклонение “задържане под стража” за периода 24.04.2015 г. 11.12.2015 г., изменена в подписка, като мярката е изтърпявана в затворите в следствения арест на ОДМВР-Добрич и в затвора в гр. Варна. В исканията за изменение на мярката ищецът е посочвал, че родителите му са в тежко здравословно състояние, че той сам се е грижел за малолетното му дете, като същите са били 3кратно отхвърляни.

С присъда № 24/22.05.2018 г. по НОХД 1709/1016 г. И. Х. е признат за невинен по повдигнатото обвинение. Съдът е изложил мотиви, че съществуват две възможни версии за взаимоотношенията на пострадалата Костадинова и подсъдимите, които са от значение за главния факт на обвинението – имало ли е отправяне на заплахи към свидетелката и дали чрез тях тя е била мотивирана да извърши нещо противно на волята си – да се разпореди с имот, собственост на баща й. Съдът е приел, че при липса на достатъчно уличаващи доказателства по отношение на подсъдимите, няма основание за постановяване на осъдителна присъда, която да почива на предположение.

Срещу първоинстанционната присъда е подаден протест на 30.05.2018 г.

По образуваното ВНОХД 439/18 г. с определение от 09.11.2018 г. е насрочено съдебно заседание на 10.12.2018 г. С решение № 54/03.04.2020 г. първоинстанционната присъда е потвърдена. Решението е влязло в сила като необжалвано/непротестирано на 04.07.2020 г. (с изтичане на 15-дневния срок за обжалване, като последното връчено съобщение е на пострадалата – на 18.06.2020 г.).

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката И.И.Х., дъщеря на ищеца. Свидетелката сочи, че преди задържането баща й е имал частен бизнес, с който издържал семейството - баничарница, заложна къща, частично се занимавал и със земеделие. Не е имал здравословни проблеми и не е приемал медикаменти. Свидетелката посещавала ищеца в ареста - видяла го целия нахапан, в малки рани. След това се видели още два пъти до излизането му от ареста. Свидетелката сочи, че в ареста ищецът получил сънна апнея. Към 2018 г. започнал да спи с апарат. Започнал да заспива и докато шофира. След прибирането си в дома ищецът започнал да получава кризи, стряскал се при силно отваряне или затваряне на вратата, предпочитал да седи сам и да не се вижда с никого. Изолирал се в една стая 3 без да прави нищо. Трудно комуникирал с хората, преустановил контакти с близки и с приятели. Живеели в малък град, в който всички знаели, че е обвиняем, впоследствие подсъдим. След оправдаването на ищеца отношението на хората в града не се променило. Имало и публикации в пресата за задържането, нямало такива за оправдаването. Ищецът допълнително се притеснявал, че след арестуването му искали да настанят свидетелката в дом за сираци. И към момента ищецът е много нервен.

По делото е приета Комплексна съдебномедицинска и психиатрична експертиза, изготвена от вещите лица д-р Е. Н. М. (психиатър) и д-р К. Д., специалист вътрешни болести, белодробни болести и фтизиатрия. Вещите лица посочват, че ищецът възприема събитията по повод наказателното дело като стресиращи за него и семейството му - предимно със симптоми на тревожност и депресивност, изразени в лека към умерена степен. Те са пряко свързани с ареста в дома му пред двете му малолетни деца, с престоя в ареста, с повдигането на обвинение и привличането му като обвиняем за тежко престъпление. Като особено значим проблем, с характер на психотравма, е лишаването на ищеца от възможността да се погрижи за дъщеря си, останала във високо рискова ситуация след задържането му в ареста. Вещите лица определят преживяното да е съответно на адаптационно разстройство с код F43.2 според МКБ 10. Това е състояние на субективен дистрес и емоционално разстройство, обикновено нарушаващо социалното функциониране, което възниква в периода на адаптацията към значими жизнени промени или към последиците на стресогенно жизнено събитие. Заболяването обикновено настъпва до 1 месец след стресогенното събитие и продължителността на симптомите обикновено не надхвърля 6 месеца след изчезване на стресора.

Според експертите към момента психичното функциониране на ищеца е напълно възстановено. В представената медицинска документация се установяват данни за обструктивна сънна апнея с дата на верификация 02.08.2019 г. чрез извършена в амбулаторни условия на кардио-респираторно полиграфско изследване на целонощен съд. Установени са 2 важни рискови фактора - затлъстяване и голяма вратна обиколка. Дадена е препоръка за провеждане на лечение - обдишване с СРАР - апарат за постоянно положително налягане по време на сън, редукция на телесно тегло до 82 кг. и избягване на консумация на алкохол. Вещите лица сочат, че обструктивната сънна апнея и пресбиопията (старческо далекогледство) не се описват като 4 психосоматични разстройства (т.е. свързани с психични фактори) и тяхната поява се свързва по-скоро с други фактори (тегло, възраст).

В съдебно заседание експертите посочват, че по делото няма медицинска документация и тестуване, на базата на които да се приеме, че ищецът има алергия, заболяването не може да се установява чрез свидетелски показания. Вещите лица преповтарят посоченото в заключението - че сънната апнея не е в списъка на психосоматичните заболявания и не се дължи на стрес, а рисковите фактори, които могат да я засягат, не са свързани с престоя в ареста.

По делото не са представени доказателства за сключен договор за правна защита и съдействие в рамките на висящото наказателно производство, за размер на договорено и заплатено адвокатско възнаграждение - 3690 лв. Не се представят доказателства и за разгласяването на наказателното дело, вкл. на етап досъдебно производство, в средствата за масово осведомяване, извън събраните гласни доказателства, в които липсва конкретика за публикациите и тяхното съдържание.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното.

Предпоставките, включени във фактическия състав на правната норма по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, обуславящи основателността на исковата претенция за претендирано обезщетение са свързани с установяване на следните правно релевантни факти: повдигнато обвинение за извършено престъпление срещу ищеца, наказателно производство, приключило с оправдателна присъда, претърпени вреди, както и пряка причинна връзка между вредите и деянието извършено от правозащитните органи. Съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските закони.

По отношение на неимуществените вреди трайната съдебна практика приема, че съдът дължи да отчете формирана задължителна практика на ВС и ВКС – ППВС № 4/23.12.1968 г. и т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и такава по реда на чл. 290 от ГПК, според която размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по "справедливост", по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, след преценка на всички конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства и при наличие на 5 причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. Тези обстоятелства са свързани с вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, а именно: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан, респ. дали наказателното производство е прекратено по всички обвинения срещу него, или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, при отчитане на неговата сложност (фактите, които е следвало да бъдат установени, броят на обвиняемите и свидетелите, необходимостта от събиране на доказателства и др.); интензитета на мерките на процесуална принуда - дали ищецът е бил задържан и продължителността на задържането му, вида и продължителността на другите мерки за неотклонение и на другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; дали срещу ищеца са водени и други наказателни производства; начинът, по който всичко това се е отразило на ищеца с оглед на личността и начина му на живот – има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и др. Значение има и обстоятелството как се е отразило повдигнатото обвинение на професионалния живот на ищеца, когато то е за умишлено престъпление в област, която е професионалната реализация на обвиняемия, неговото съдебно минало, наличието или липсата на предишни осъждания.