Решение № 3011 от 03.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3011 гр. Пловдив, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20235330115419 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от З. З. срещу „Сити Кеш” ООД, с която се иска прогласяване на нищожност на клаузата на чл. 8 от договор за кредит от 16.12.2020 г.. Твърди се, че същата клауза предвижда неустойка в размер на 479,16 лв. в случай на непредоставяне на обезпечение, уговорено в чл. 6 от договора. Ищецът счита, че неустойката накърнява добрите нрави, заобикаля закона, че е неравноправна и нарушава чл. 11 ЗПК, като счита, че същата е изгубила присъщите си функции, а съставлява способ за набавяне на допълнителна печалба за кредитора. Сочи, че по тази клауза е платена сумата от 50 лв., като иска осъждането на ответника да върне тази сума. В хода на съдебното заседание размерът на иска е увеличен на 261,80 лв. Претендират се разноски по реда на чл.38 ЗА.

Ответникът е подал отговор на искова молба в срок. Оспорва исковете, сочи, че неустойката е уговорена като санкция за неизпълнение, като ищецът е разполагал с 14 дни, в които е можел да се откаже от договора. Същият е можел да подаде молба за удължаване на 3-дневния срок за предоставяне на обезпечение или да представи заместващо обезпечение като запис на заповед.

Въпреки това не е сторил нищо от тези неща, като счита, че клаузата е индивидуално уговорена. Сочи, че изначално е невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР, защото това би нарушило закона, тъй като разходите по кредита са цената на предоставени от кредитора услуги, а 1 неустойката е свързана с неизпълнение. Моли да се отхвърлят исковете и да не се присъжда адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА, като твърди, че ищецът не е материално затруднено лице.

Като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 и пр 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 146, вр. чл. 143 ЗЗП и чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК, и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

За основателността на първия предявен установителен иск следва е осъществен следният фактически състав – сключен договор за кредит, наличието на клаузата за неустойка, по които факти не се спори, както и такива нейни характеристики, които да водят до недействителност на клаузата.

За основателността на осъдителната претенция следва да е осъществен следният фактически състав – предаване на сумата в размер на 261,80 лв. от ищцата на ответника без за това да има основание.

От представения по делото договор за потребителски кредит, носещ подписа на представител на ответника, се установява, че на същата дата между страните бил сключен договор, по силата на който на ищеца бил предоставен заем в размер на 1100 лв., като общо дължимата за плащане сума била в размер на 1186,84 лв. Било предвидено още в чл.6 от договора, че ищецът има задължение в тридневен срок от сключване на договора да предостави обезпечение на кредитора под формата на банкова гаранция или поръчителство, отговарящо на определени условия. Установява се още, че съгласно чл.8 от Договора ищецът дължал неустойка в размер на 479,16 лв., платима разсрочено, при неизпълнение на задължението да бъде представено обезпечение в тридневния срок или ако то не отговаря на условията на чл.6 и ОУ.

Въз основа на така установените уговорки между страните съдът намира, че клаузата на чл.8 от договора за потребителски кредит, предвиждаща неустойка, накърнява добрите нрави, поради което е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД. На първо място, следва да се взема предвид размерът на уговорената неустойка. За непредоставяне на обезпечение на заетата сума в размер на 1100 лв., общо дължимата сума в размер на 1186,84 лв., и възнаградителна лихва от 86,84 лв. се предвижда неустойка в размер на 479,16 лв., което надвишава 5 пъти размера на възнаградителната лихва. Като се има предвид, че тази неустойка е предвидена не в случай на неплащане на дължимите по договора главница и възнаградителна лихва, а в случай на непредоставяне на обезпечение, предвиденият размер излиза извън 2 обезщетителната, а и извън санкционната функция на неустойката. Възможно е длъжникът да изпълни паричните си задължения по връщане на заетата сума и възнаградителната лихва, макар и без да е предоставил обезпечение по заема, но въпреки това ще дължи неустойка. В този случай без реални вреди за кредитора, същият би се обогатил със сумата за неустойка.

Краткият срок за изпълнение на задължението от три дни, изисквания, на които следва да отговаря обезпечението, както и предварителното разсрочване на задължението за неустойка сочат, че същата не е уговорена да обезпечи изпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, тъй като изначално е затруднено неговото изпълнение в този срок и при тези условия. Ето защо за уговорената неустойката липсва и функцията да обезпечава изпълнението.

Непредоставянето на обезпечение не води до преки вреди, а до увеличаване на кредитния риск. Дължимостта на парична сума за носене на по-голям риск няма обезщетителен, а възнаградителен характер. Ето защо, с уговорената неустойка, която не отговаря на присъщите си функции, всъщност се цели набавяне на допълнителна печалба за кредитора, което накърнява добрите нрави.

Поради изложеното главният иск се явява основателен, клаузата на чл.8 от Договора следва да се прогласи за нищожна, като накърняваща добрите нрави, тъй като предвидената неустойка излиза от присъщите й функции и преследва друга цел.

Доколкото първият иск се уважава, не е настъпила процесуалната предпоставка за разглеждане на другите основания за нищожност.

От представената от ответника счетоводна справка се установява, че ищецът е платил по нищожната клауза за неустойка сумата от 261,80 лв.

Поради недействителността на клаузата, платената сума за неустойка се явява платена при начална липса на основание и подлежи на връщане. Ответникът не твърди и не доказва наличието на друго валидно правно основание за получаването на тази сума и следва да бъде осъден да я плати на ищеца, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 23.10.2023г. до окончателното плащане.

При този изход от спора право на разноски има ищецът в размер на платената от него държавна такса в размер на 100 лв. Адвокатското възнаграждение се претендира в размер на 960 лв. на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.Частично основателни са възраженията на ответника относно размера на възнаграждението. По двата иска не е осъществена различна защита, правната и фактическата сложност на делото не е висока, не се е развил дълъг процес на доказване, а претенциите се доказват чрез писмените 3 доказателства и признанията на ответника. Ето защо възнаграждението, което отговаря на тези критерии, е в размер на 480 лв. с ДДС.

Съдът не приема за основателни възраженията за злоупотреба с права, както и за липса на материална затрудненост на ответника. Наличието на много сключени между страните договори не задължава ответника да отправи претенциите си в едно производство. От друга страна, не се доказва липсата на предпоставките по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Искането за кредит е към дата, предхождаща завеждането на исковата молба с повече от година, и не може да даде актуални данни за имущественото състояние на лицето. От друга страна, наличието на дарение на имот в полза на ответника също не доказва, че лицето не е материално затруднено. Касае се за гола собственост, доколкото прехвърлителите са запазили правото си на ползване, липсват данни дали лицето има друго жилище.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „СИТИ КЕШ“

ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Славянска“ № 29, ет.7, по предявения от З. Г. З., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД , че е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, уговорката в чл.8 от Договор за потребителски кредит от 16.12.2020г., сключен между „СИТИ КЕШ“ ООД и З. Г. З., с която се предвижда неустойка в размер на 479,16 лв., дължима от кредитополучателя при непредоставяне на обезпечение, в сроковете и съгласно условията на договора.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД , ЕИК: 202531869, да плати на З. Г.

З., ЕГН: **********, по иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, сумата в размер на 261,80 лв., платена от З. З. като неустойка по Договор за потребителски кредит от 16.12.2020г., и получена от „СИТИ КЕШ“ ООД без основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 23.10.2023г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869, да плати на З. Г. З., ЕГН: **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в размер на 100 лв. за държавна такса.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869, да плати на ЕАД Е.

Иванова, ЕИК: ***, с адрес: ***, на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, сумата в размер на 480 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5