Решение № 130 от 01.06.2023, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Нова Загора, 01.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОСИЦА СТ. НЕНОВА при участието на секретаря Диана М. Дечева като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Гражданско дело № 20222220101357 по описа за 2022 година

Производството е образувано по постъпила искова молба с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от Н. Г. К. с ЕГН ********** от ******, чрез процесуалния му представител адв.М. Н.а от АК - Сливен против „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с ЕИК 115552190 със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.„Христо Г. Данов” № 37, с която е предявен иск, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 439.64 лв. с вкл.ДДС, представляваща корекция на сметка за минал период от време.

В нея се посочва се, че ищецът е потребител на ел.енергия с клиентски номер 1001303557 за обект, находящ се в с.Караново, общ.Нова Загора с ИТН 2233138. Между 1014 септември, отчетник - служител на „Електроразпределение Юг” ЕАД, изпълнявайки задълженията си по отчитане на електромерите, съобразно редовия месечен график, в негово присъствие установил, че дисплея на електромера, отчитащ ползваната от мен електроенергия е повреден.

Посочва, че очаквал, че вследствие на тази констатация, ще бъдат предприети действия от собственика на електромера, а именно „Електроразпределение Юг” ЕАД, чието задължение било поддържането му в изправност и в съответствие с техническите изисквания. Излага, че след като не последвали действия от страна на ответника, на 25.09.2022 г. подал сигнал до ЕВН за неработещият електромер, които по-късно препратили до мрежовия оператор - ответника, след което го уведомили, че сигналът му е регистриран и насочен за проверка и становище. На 02.12.2022 г. получил писмо, ведно с фактура № 8285576714/15.11.2022 г., Констативен протокол № 594400/29.09.2022 г. и Справка за коригиране на сметката за електроенергия, с което го уведомявали, че ще му бъде коригирана сметката за ел.енергия за минал период от 10.08.2022 г. до 29.09.2022 г. - за 50 дни, в размер на 439.64 лева. В писмото се посочвало, че на 29.09.2022 г. при извършена проверка на меренето на електрическа енергия на обекта е констатирано, че електромерът не отчита ел.енергия, което с е дължало на „изгаснал дисплей“. От приложения констативен протокол било видно, че проверката е извършена в негово отсъствие и същия бил подписан от свидетел, но не била отбелязана причината за това.

Счита, че допълнителното количество ел.енергия била незаконосъобразно начислена от ответното дружество. Електромерът му, както правилно било посочено в констативния протокол, се намира извън имота, на уличен стълб, в заключено табло тип „ТЕПО”. Счита, че едностранното коригиране на сметките за ел.енергия било недопустимо, когато липсват 1 доказателства за виновно поведение от страна на потребителя, което да е довело до неправилното отчитане на консумираната ел.енергия. Посочва, че съгласно чл.120 от ЗЕ електромерът е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на съответната електроразпределителна мрежа, като поддържането му в изправност и в съответствие с техническите изисквания е в задължение на оператора на мрежата - чл.89, т.4 от ЗЕ.

Счита, че за да са налице предпоставките на законосъобразни корекция на сметка за минал период, е необходимо да се докаже по несъмнен начин и осъществяването на нерегламентиран достъп до СТИ от потребителя или от друго лице, но с негово знание или съгласие. От констативния протокол било видно, че такъв нерегламентиран достъп не се твърди. Налице била трайно установена и задължителна съдебна практика, според която коригирането на сметките само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия от принадлежащите на доставчика СТИ, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия, било недопустимо, тъй като нарушавало принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в чл.82 от ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност.

Дори и да се приемело, че с уредената в ПИКЕЕ корекционна процедура се въвежда безвиновна (обективна) отговорност на потребителите на електроенергия, следвало да се има предвид, че с оглед противоречието й на чл.82 от ЗЗД, както и на чл.2, ал.2 от ЗЕ, съгласно който един от принципите при търговията с електрическа енергия е защита интересите на потребителите, на основание чл.15, ал.3 от ЗНА тя не следвало да бъде приложена. Освен това в § 1 на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ било предвидено, че при противоречие на два закона се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите. Счита, че задължението на потребителя по договора за продажба на електрическа енергия е за бездействие, поради което основание за ангажиране на отговорността му било налице само при доказано действие, каквото същият бил поел да не осъществява. Тежестта на доказване била на доставчика на електрическата енергия, а както се сочел по-горе, такова поведение от ищцова страна не се твърдяло.

На следващо място, счита, че дори да се приемело, че на база действащите ПИКЕЕ ответникът като оператор на мрежа има право да извърши такава едностранна корекция на сметка за ел.енергия за изминал период от време, то в случая не била спазена разпоредбата на чл.49 от действащите ПИКЕЕ. Според императивната норма на чл.49, ал.5 от ПИКЕЕ, „когато при проверката се установи несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско измерване с нормираните, нарушения в целостта и/или функционалността на средството за търговско измерване, съмнения за добавяне на чужд за средството за търговско измерване елемент, същото се демонтира и се поставя в безшевен чувал, който се затваря с пломба със знака на оператора на съответната мрежа и уникален номер. Номерът на пломбата и уникалният номер се записват в констативния протокол. Операторът на съответната мрежа изпраща демонтираното средство за търговско измерване на компетентния орган за метрологичен контрол в срок до 1 4 дни от датата на проверката.“. От написаното в констативния протокол се установявало, че това правило не било спазено, независимо че в същия било отразено, че електромерът е бил с повреден дисплей и не е отчитал данни, т.е. е бил технически неизправен. Въпреки това електромерът не бил изпратен за метрологичен контрол в срок до 14 дни от датата на проверката. Сочи, че само в случаите по чл.49, ал.6 от ПИКЕЕ, когато при проверката е установено, и удостоверено в съставения по реда на чл.49 от ПИКЕЕ протокол, че тази повреда се дължи на форсмажорни обстоятелства, само тогава операторът на съответната мрежа можел да не изпраща демонтираното СТИ на компетентния орган за метрологичен контрол, като в този случай количеството на ел.енергията се изчислявало по реда на чл.39, ал.4 и 5 или по реда на чл.52, ал.1 от ПИКЕЕ. В случая обаче в констативния протокол за процесната проверка не било вписано да се дължи на такива обстоятелства повредения дисплей на демонтираният при същата проверка електромер. Въпреки това ответникът не само не го бил изпратил за метрологична експертиза така, както го задължавала императивната норма на чл.49, ал.5, изр.3 от ПИКЕЕ, но бил и коригирал, на основание чл.52, ал.1, т.2 от ПИКЕЕ, сметката му за ел.енергия с исковата сума, без да е имал и данни, че вписаната в констативния протокол техническа неизправност на същия електромер (повреден дисплей) не се дължи на външна намеса, нито че поради същата, използваната електрическа енергия преминава през измервателната система, но количествата й не могат да бъдат отчетени, нито пък, че е налице невъзможност за преизчисляването й по реда на чл.39, ал.4 и 5 ПИКЕЕ, а само при доказана такава невъзможност, преизчисляването й можело да стане по този ред на чл.52, 2 ал.1, т.2 от ПИКЕЕ. А защо неизмерената ел.енергия е била определена по т.2 от тази разпоредба, а не по т.1 и т.3 също не ставало ясно.

Сочи също, че освен това, съгласно разпоредбата на чл.49, ал.2 от ПИКЕЕ, констативния протокол за извършената проверка се подписвал от представител на оператора на съответната мрежа и от ползвателя или негов представител. Съгласно ал.3 протокола се подписва от един свидетел, който не е служител на оператора, ако ползвателя или негов представител отсъстват при съставянето му или при отказ от тяхна страна да го подпишат. В случая не ставало ясно, защо се е наложило протокола да бъде подписан от свидетел, а не от ищеца като ползвател, както не ставало ясно дали свидетелят е служител на оператора или не.

На следващо място, на основание чл.49, ал 4 от ПИКЕЕ, в случаите по ал.3 в седемдневен срок от датата на съставяне на констативния протокол операторът на съответната мрежа го изпращал на ползвателя с препоръчано писмо с обратна разписка.

Видно от приложеното писмо, ведно с което му бил изпратен и констативния протокол, същото било с изх.№ 10106913-1/15.11.2022 г., от която дата била и издадената фактура за корекция, т.е. констативния протокол му бил изпратен 46 дни след съставянето му, в нарушение на чл.49, ал 4 от ПИКЕЕ.

Независимо от гореизложеното, дори и да се приемело, че са налице безспорни доказателства за доставено, потребено и неотчетено, съответно неплатено количество електрическа енергия, то счита, че била използвана неправилна методология за изчисляване на нейното количество. Счита, освен това, че остойностяването й е извършено в нарушение на правилото на чл.56, ал.3 от ПИКЕЕ, тъй като действащата за периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи, определена с решение Ц-19/01.072022 г. на КЕВР била много пониска от посочената в справката за коригиране на сметка за електроенергия цена за kWh с ДДС, а именно 0.653256 лева.

На основание изложеното счита, че начислената с фактура № 8285576714/15.11.2022 г. сума в размер на 439.64 лева с ДДС, представляваща корекция на сметка за минал период от време, а именно за периода от 10.08.22 г. до 29.09.22 г., била недължима, поради което за ищеца бил налице правен интерес да предяви против „Електроразпределение Юг“ ЕАД отрицателен установителен иск на основание чл.124, ал.1 от ГПК, като моли съда да ги призове и след като установи истинността на гореизложеното да признае за установено по отношение на „Електроразпределение Юг“ ЕАД с ЕИК 115552190, седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.„Христо Г. Данов“ № 37, че Н. Г. К. с ЕГН ********** и адрес ****** не дължи сумата от 439.64 лева с ДДС, представляваща корекция на сметка за минал период от време.

Прилага писмени доказателства по опис и моли да бъде призован като свидетел отчетникът, служител на ответника, който пръв констатирал повредата в електромера, измерващ потребената от ищеца електроенергия.

Ответникът в срока по чл.131 от ГПК, чрез юрк.К. Н. Н. представя писмен отговор по предявения срещу него иск, който счита за недопустим и неоснователен, като излага подробни съображения.

Предявения иск бил недопустим, тъй като за ищеца липсвал правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. Видно от разпечатка от информационната база данни на ЕР ЮГ ЕАД, той на 05.12.2022 г. бил заплатил сумата от 439.64 лв., начислена въз основа на констативен протокол, за която била издадена Фактура № 8285576714/15.11.2022 г. Съдебната практика била категорична, че липсва интерес от предявяване на установителен иск, когато спорното право може да бъде предявено, чрез осъдителен или конститутивен иск. В тези случаи установителният иск представлявал единствено субсидиарна форма на защита, която влиза в действие, когато те били недопустими. В случая липсвал правен интерес за ищеца за установяване на несъществуването на дадено правоотношение, тъй като според представените по делото доказателства ищецът претендира, че разполага с неудовлетворено парично притезание спрямо ответното дружество, което било предмет на съвсем друг иск.