Решение № 425 от 22.04.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 425 гр. Варна, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20263100500186 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Р. П. Р. и Т. К. Р. срещу Решение № 4221/25.11.2025 г. по гр.д. № 15790/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, XXXIII състав, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 380/04.02.2026 г., с което са отхвърлeни исковете им против „Виртус медикал“ ЕООД, гр. Варна с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 86 от ЗЗД за осъждане последното да заплати, както следва: сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение в размер на 500 лева за всеки месец ползване на собствените им 91,67 кв.м. ид.ч. незастроена площ от ПИ № *****, находящ се в гр. Варна, на ул. „Б.Ш.“ № 6 за периода от 10.10.2021 г. до 10.12.2021г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на искова молба в съда – 05.12.2023 г. до окончателното й плащане и за сумата от 355.44 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимите, но неплатени месечни обезщетение в размер на по 500 лева месечно, за ползване в периода от 10.10.2021 г. до 10.12.2021 г. вкл. на собствените им 91,67 кв.м. ид.ч. незастроена площ от ПИ № *****, находящ се в гр. Варна, на ул. „Б.Ш.“ № 6 1 за периода от 11.10.2021 г. до 04.12.2023 г.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е неправилно и необосновано. Релевира се, че ответното дружество притежава 8 кв.м. незастроена площ от УПИ, а с Решение № 408/02.04.2019 г. по в.гр.д. № 240/2019 г. по описа на ВОС му е отредено за ползване 85.83 кв.м., поради което и претенцията с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС се явява основателна. Изпратена е покана до ЕООД за заплащане на обезщетение в размер на 500 лева месечно, като същата е получена на 30.09.2021 г.

Претендира се обжалваното решение да бъде изцяло отменено, като бъде постановено друго, с което предявените искове с правно основание чл. 31, ал.

2 от ЗС и чл. 86 от ЗЗД да бъдат уважени. Претендират се разноски.

Въззиваемият „Виртус медикал“ ЕООД, гр. Варна в срока по чл. 263, ал.

1 от ГПК депозира отговор по подадената жалба, с който се отправя искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по искове на Р. П. Р. и Т. К. Р. против „Виртус медикал“ ЕООД, гр. Варна с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 86 от ЗЗД за осъждане търговското дружество да заплати, както следва: сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение в размер на 500 лева за всеки месец ползване на собствените им 91,67 кв.м. ид.ч. незастроена площ от ПИ № *****, находящ се в гр. Варна, на ул. „Б.Ш.“ № 6 за периода от 10.10.2021 г. до 10.12.2021г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на искова молба в съда – 05.12.2023 г. до окончателното й плащане и за сумата от 355.44 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимите, но неплатени месечни обезщетение в размер на по 500 лева месечно, за ползване в периода от 10.10.2021 г. до 10.12.2021 г. вкл. на собствените им 91,67 кв.м. ид.ч. незастроена площ от ПИ № *****, находящ се в гр. Варна, на ул. „Б.Ш.“ № 6 за периода от 11.10.2021 г. до 04.12.2023 г.

В първото по делото заседание се уточнява, че претенцията не се отнася за дял I и дял IV от скицата на л. 22 от делото, която е неразделна част от 2

Решение № 408/02.04.2019 г. по в.гр.д. № 240/2019 г. по описа на ВОС, а за разликата над тази площ в общ размер на 63.33 кв.м. до притежаваната от ищците незастроена площ от 155 кв.м. от дворното място, т.е. за 91.67 кв.м.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника „Виртус медикал“ ЕООД, гр. Варна, с който изцяло се оспорват предявените искове като недопустими и неоснователни, тъй като същите са насочени към това да се избегнат последиците на решението по чл. 32, ал. 2 от ЗС.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Правният интерес от предявяване на исковете с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 86 от ЗЗД се обосновава с твъденията за неудолетворени парични притезания, произтичащи от лишаването от ползване на съсобствен имот.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

От фактическа страна настоящата инстанция намира следното:

Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 от ГПК.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 31, ал.2 от ЗС, изведено от твърденията в исковата молба, че ищците не си служат с общата вещ, а такова служене се осъществява само от ответника в повече от правата му, в размер на 3 средномесечния наем за конкретно посочен период.

За основателността на исковата претенция с правно основание чл. 31, ал.

2 от ЗС е необходимо да са налице следните елементи от фактическия състав на правната норма, а именно: наличие на съсобственост между страните по отношение на вещ или имот за релевантния период, за който се претендира обезщетение, ползване /служене/ с общата вещ лично или чрез другиго от единият от съсобствениците, другите съсобственици да са поискали писмено да бъдат обезщетени за ползването, от което са лишени. Дължимото обезщетение в тези случаи е от датата на писменото поискване.

Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства /нот. акт с №№ 117/2011 г., 188/2003 г., 32/2004 г./ и влязлото в сила Решение № 408/02.04.2019 г. по гр.д. № 240/2019 г. по описа на ВОС, г.о. безспорно се установява, че същите са съсобственици на ПИ № ***** по КК на гр. Варна, ул. „Б.Ш.“ № 6. Не е налице и спор относно квотите в съсобственото дворно място, а именно: 231/666 ид.ч. за Р. П. Р. и Т. К. Р. в режим на СИО; 269/666 ид.ч. за „Виртус медикал“ ЕООД, гр. Варна и 166/666 ид.ч. за И.. Т.е. въззивниците притежават 34.69 % от земята /застроена и незастроена/, въззиваемото дружество притежава 40.39 % от земята /застроена и незастроена/, а И. /неучастващи по делото/ – 24.92 %.

От заключението на вещото лице по допуснатата и приета от първоинстанционния съд СТЕ, кредитирано като обективно и компетентно дадено, се установява, че застроената площ в имота е 415 кв.м., а незастроената площ в имота е 251 кв.м. Следователно правата на съсобствениците в незастроената площ са, както следва: 87.07 кв.м. ид.ч. за сем. Р.и, 101.38 кв.м. ид.ч. за „Виртус медикал“ ЕООД и 62.55 кв.м. ид.ч. за И..

Видно е от представеното по делото влязло в законна сила Решение № 408/02.04.2019 г. по гр.д. № 240/2019 г. по описа на ВОС, г.о. и приподписаната от съда скица, която е неразделна част от него, че между съсобствениците на ПИ № ***** по КК на гр. Варна, ул. „Б.Ш.“ № 6 е разпределено ползването на незастроената част от имота по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗС, както следва: дял I с площ от 46 кв.м. на Р. П. Р. и Т. К. Р.; дял II с площ от 37 кв.м. на „Виртус медикал“ ЕООД; дял III с площ от 53 кв.м. на И.; дял IV с площ от 52 кв.м. за общо ползване от всички съсобственици и дял V с площ от 63 кв.м. за общо ползване от ЕООД и И.. Т.е. на Р.и е предоставена за ползване незастроена 4 площ от 63.33 кв.м., която е по-малко от притежаваните от тях права от 87.07 кв.м. ид.ч., на ЕООД е предоставена за ползване незастроена площ от 85.83 кв.м., която е по-малко от притежаваните от него права от 101.38 кв.м. ид.ч., а на И. е предоставена за ползване незастроена площ от 101.83 кв.м., която е значително повече от притежаваните от тях права от 62.55 кв.м. ид.ч.

Верен е изводът на въззивниците, че ползват по-малко от незастроената площ на съсобствения имот, отколкото са правата им, но същото се отнася и за въззиваемото дружество. Горното заключение е обективирано и в Решение № 408/02.04.2019 г. по гр.д. № 240/2019 г. по описа на ВОС, г.о. Единствено на неучастващите по настоящото дело съсобственици И. е предоставена за ползване по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗС по-голяма по размер площ от притежаваните от тях права в съсобствеността. Неоснователно е възражението на въззивниците, че притежават 76 кв.м. застроена площ и 155 кв.м. незастроена площ от дворното място, тъй като същите с нот. акт № 117/2011 г. придобиват собствеността върху 231 кв.м. ид.ч. от него, а не реални такива. Т.е сем. Р.и притежават собственост върху 34.69 % /231/666 ид.ч./, както от застроената площ, така и от незастроената част от терена на ПИ № *****.

Горното важи и за правата на останалите съсобственици.

В конкретния случай доколкото се касае за претенция за присъждане на обезщетение за едноличното ползване от ЕООД на площ различна от дял I и дял IV от скицата на л. 22 от делото, която е неразделна част от Решение № 408/02.04.2019 г. по в.гр.д. № 240/2019 г. по описа на ВОС и доколкото се установи, че дружеството не ползва незастроена площ над правата му в съсобствеността, въззивният съд счита, че предявените искове с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД са неснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени.

С оглед съвпадането на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на правния спор на въззиваемият „Виртус медикал“ ЕООД, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да му се присъдят разноски като въззиваемите Р.и следва да бъдат осъдени да заплатят сумата от 155 евро, съобразно представен договор за правна защита и съдействие /лист 33/ и намалено по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК от 800 евро до размера на 155 евро.

Последното, определено съобразно нормата на чл. 7, ал. 1, т. 1 и т. 2 от 5

Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждение за адвокатска работа е в размер на 434.60 евро. В разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изречение второ във връзка с ал. 1 от ЗАдв се посочва, че възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и по размер следва да е справедливо и обосновано.

Предвид степента на положен труд и характера на производството, въззивният съд намира, че сумата от 155 евро е съизмерима, доколкото производството не се характеризира с фактическа и правна сложност. Отделно от това съдът следва да съобрази и решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съдът на Европейския съюз, според което СЕС е посочено, че с оглед абсолютната нищожност на цитираната по-горе наредба националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, както и предвидените в посочената наредба минимални размери.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4221/25.11.2025 г. по гр.д. № 15790/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, XXXIII състав, поправено по реда на чл.

247 от ГПК с Решение № 380/04.02.2026 г.

ОСЪЖДА Р. П. Р., ЕГН ********** и Т. К. Р., ЕГН **********, двамата с адрес: ***** ДА ЗАПЛАТЯТ на „Виртус медикал“ ЕООД, ЕИК 103329685, със седалище и адрес: гр. Варна, ул. „Пирот“ № 14, с управител Валентин И. сумата от 155 /сто петдесет и пет/ евро – разноски за въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.