Решение № 671 от 25.05.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 671 гр. Варна, 25.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова мл.с. Ивалена Орл. Димитрова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20223100500189 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г. Д. Г. от гр. Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 262936/10.12.2021 год., постановено по гр. дело № 17782/2019 год. по описа на РС-Варна, с което са отхвърлени предявените от въззивника – ищец Г. Д. Г. срещу въззиваемия – ответник В. Т. П. от гр. Варна обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 11 145 лева, съставляваща остатък от възнаграждение по писмен договор за строителство от 19.01.2019 год., дължимо за извършени СМР по Етап 4 от офертата към договора, състоящи се в: направа на нов покрив с квадратура от 75 кв. м. без керемиди; доставка на нови керемиди (порцеланови) за 75 кв. м. покривна площ; доставка и монтаж на външна топлоизолация 5 см. ЕСП (до черна шпакловка) на обща площ от 160 кв. м.; доставка и полагане на минерална мазилка на обща площ от 160 кв. м; монтиране и демонтиране на скеле за работа по фасада с обща площ от 160 кв.м., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.10.2019 г. до окончателното и́ изплащане, поради приложимост на чл.

265 ал.1 т. 3 ЗЗД и сумата от 557, 20 лева, представляваща неустойка, дължима съгласно т.

2 от Раздел VI на Договора за строителство от 19.01.2019 год.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, 1 постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени наршения на процесуалните правила. Не са обсъдени доводите на ищеца за преклудиране на възражението на ответника (поръчващ по договора за строителство от 19.01.2019 год. за недостатъци, която преклузия изключва и правото му по чл. 265, ал. 1, предл. трето от ЗЗД да иска съответно намаляване на възнаграждението. Въззивникът навежда, че възражението на ответника за недостатъци на изработеното, обосновано с твърдения че дъждовната вода не влизала в улука, а се стичала по челната дъска като водна стена и заливала новоизградената минерална мазилка, не е следвало да бъде изобщо обсъждано тъй като този единствено посочен едва с отговора на исковата молба недостатък на изработеното е видим при обикновен преглед на работата, при което и възраженията за този недостатък е следвало да бъдат заявени незабавно, като пропускът на поръчващия да стори това препятства възможността му за последващо упражняване на правата по чл. 265, ал. 1 ЗЗД, позовавайки се на некачественото изпълнение. Според наведеното в жалбата преклудирането на възражението на въззиваемия, поръчващ по договора за изработка, настъпва дори и въззивникът - изпълнител по договора да е знаел за явните недостатъци на изработеното, тъй като разпоредбата на чл. 264, ал. 2, изр. последно ЗЗД изключвала необходимостта от уведомяването на изпълнителя само при скрити, но не и при явни недостатъци на изработеното, какъвто е и обсъжданият случай. Счита, че с приемането на работатата ответникът е одобрил същата, включително и видимите и́ недостатъци, срещу които не е възразил при прегледа, поради което рискът е преминал върху него и е възникнало и задължението му да плати на изпълнителя уговореното възнаграждение, дори и да е налице некачественото изпълнение (чл. 264, ал. 3 и чл. 266, ал. 1 ЗЗД). По делото липсват ангажирани доказателства ответникът – поръчващ да е направил своевременно възражения за неточно изпълнение на строителните и монтажни работи към изпълнителя по договора за строителство и да е уведомил изпълнителя за недостатъците на извършената работа, вкл. и за момента на откриването им, при което и в разрез със събраните доказателства и в нарушение на материалния закон първоинстанционният съд е приел за основателно направеното от ответника възражение по чл. 265, ал. 1, предл. трето от ЗЗД за намаляване на възнаграждението на изпълнителя, в резултат на което и неправилно е приел, че исковете са неоснователни и ги е отхвърлил.

В жалбата се твърдят и допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в необсъждане поотделно и в съвкупност на събраните по делото доказателства, както и в неправилната им преценка и анализ, в резултат на което и изводът на съда относно стойността на разходите за поправяне на работата, с които разходи е намалено и възнаграждението на ищеца – изпълнител при приложението на чл. 265, ал. 1, предл. трето ЗЗД е неправилен. Неправилно е възприето заключението на повторната СТЕ от 13.04.2021 год., без да са изложени съображения защо не са кредитирани останалите две заключения, като наред с това не е съобразено, че възприетото от първоинстанционния съд заключение на повторната СТЕ от 13.04.2021 год. противоречи на сключения между страните договор за строителство от 19.01.2019 год. относно вида на договорените материали. С договора е предвидено доставка и полагане на 2

160 кв. м. минерална мазилка с единична цена от 11 лева за кв. м., а не на силикатна мазилка, в какъвто смисъл е заключение на повторната СТЕ от 13.04.2021 год., която е със значително по- висока цена. При това положение и изводът на съда относно стойността на разходите за поправка на недостатъците на работата, с която стойност е прието да се намали възнаграждението на изпълнителя при приложението на чл. 265, ал. 1, предл. трето ЗЗД, е необоснован.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което исковете – главен и акцесорен – да бъдат уважени в цялост, ведно с присъждане на сторените в двете инстанции съдебни разноски.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна – ответник по исковете В. Т. П., чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита обжалваното решение за правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноски. Излага съображения.

В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител, поддържа въззивната си жалба и настоява да бъде уважена, ведно с присъждане на сторените в двете инстанции съдебни разноски.

В съдебно заседание въззиваемият, чрез процесуалните си представители, оспорва жалбата, поддържа подадения писмен отговор, счита обжалваното решение за правилно и настоява да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.

Съдът съобрази следното:

В исковата си молба, уточнена с морлба от 27.12.2019 год. ищецът Г. Д. Г. от гр.

Варна е навел следните твърдения:

На 19.01.2019 год. ищецът, в качеството на изпълнител, сключил с ответника В. Т. П. от гр. Варна, в качеството му на възложител, договор за строителство, по силата на който ответникът е възложил, а ищецът е приел да извърши следните СМР – изграждане на еднофамилна монолитна вила на два етажа със ЗП от 50 кв. м. (+/- 4 кв. м.) и подпорна стена по проект на възложителя в собствения на възложителя недвижим имот, находящ се в гр.

Варна, квартал „Изгрев“, представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, като СМР били групирани в пет етапа съгласно оферта от изпълнителя, която е неразделна част от сключения договор. Възнаграждението било уговорено в размер от 52 512 лева, платимо, както следва – Аванс в размер на 20 % от общата цена - 10 400 лева при подписване на договора; след приключване на всеки етап от Офертата към Договора и изготвяне и представяне на подробна Сметка за направените от изпълнителя разходи по извършване на СМР, възложителят извършва изравнително плащане, като от одобрените (от възложителя) разходи се приспада авансовото плащане (20 %) за съответния етап и възложителят заплаща остатъка от сумата на изпълнителя, за което страните ще подписват разписка. Ищецът – изпълнител – е извършил договорените СМР в Етапи от 1 до 5 по Офертата към Договора, представляваща неразделна част от него. В изпълнение на задълженията си по договора ищецът – изпълнител след всеки завършен етап е изготвял 3 подробни сметки за извършените СМР, които са представяни, подписвани и заплащани от ответника-възложител. Ищецът е извършил следните СМР, описани в Етап 4 от Офертата към Договора, а именно: направа на нов покрив с квадратура от 75 кв. м. без керемиди, с единична цена от 95 лева на кв. м. или общо 7 125 лева; доставка на нови керемиди (порцеланови) за 75 кв. м. покривна площ с единична цена 12 лева на кв.м. или общо 900 лева; доставка и монтаж на външна топлоизолация 5 см. ЕСП (до черна шпакловка) на обща площ от 160 кв. м. с единична цена от 15 лева на кв. м. или общо 2 400 лева без ДДС, съотнветно 2 880 с вкл. ДДС; доставка и полагане на минерална мазилка на обща площ от 160 кв. м. с единична цена от 11 лева на кв. м. или общо 1 760 лева; монтиране и демонтиране на скеле за работа по фасада с обща площ от 160 кв. м. с единична цена от 3 лева на кв. м. или общо 480 лева. Уговорения срок за извършване на работата бил 60 работни дни от сключване на договора, като работата е била действително завършена до 12.04.2019 год. От общо дължимото за извършеното за Етап 4 възнаграждение в размер на 13 145 лева, ответникът В. Т. П. е заплатил авансово сумата от 2 000 хиляди лева, като разликата от 11 145 лева не била заплатена на ищеца. На 15.10.2019 г. на ответника била връчена нотариална покана за доброволно изпълнение на задължението му с приложена Сметка за Етап 4 от Офертата към договора за строителство, като в дадения му 3 дневен срок от връчване на поканата ответникът не е платил. Ищецът твърди още, че съгласно Раздел VІ, т. 2 от договора за строителство, страните са уговорили, че при забавяне на договореното плащане повече от три дни след представянето на Сметка за извършени СМР, възложителят дължи неустойка в размер на 0, 5 % върху размера на неразплатената сума за всекеи просрочен ден, но не повече от 5 % от размера на неразплатената сума. Възложителят е изпаднал в забава за плащане на сумата от 11 145 лева от дата 19.10.2019 год., поради което и дължи и неустойка в размер на 557, 20 лева - 5 % от дължимата сума от 11 145 лева.

В съответствие с наведените твърдения са и отправените искания: за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 11 145 лева, представляваща остатък от дължимо възнаграждение по писмен договор за строителство от 19.01.2019г. за извършени СМР по Етап 4 от офертата към договора, изразяващи се в: направа на нов покрив с квадратура от 75 кв. м. без керемиди; доставка на нови керемиди (порцеланови) за 75 кв. м. покривна площ; доставка и монтаж на външна топлоизолация 5 см. ЕСП (до черна шпакловка) на обща площ от 160 кв. м.; доставка и полагане на минерална мазилка на обща площ от 160 кв. м.; монтаж и демонтаж на скеле за работа по фасада с обща площ от 160 кв. м., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната сума, считано от подаването на исковата молба (30.10.2019 год.) до окончателното и́ изплащане; сумата от 557, 20 лева, съставляваша договорна неустойка, дължима съгласно Раздел VІ, т. 2 от договора за строителство от 19.01.2019 год.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът В. Т. П. от гр. Варна, чрез процесуален представител, оспорва исковете, счита, че са недопустими, евентуално – неоснователни. Не оспорва наличието на сключен между страните договор с неразделна част към него – оферта от изпълнителя, по който договор ответникът е възложил, а ищецът е 4 приел да извърши строително-монтажни работи (СМР) на еднофамилна монолитна вила на два етажа със застроена площ от 50 кв. м. (+/- 4 кв. м.) и изграждане на подпорна стена по проект на възложителя, съгласуван с изпълнителя, с начало на изпълнение от датата на подписването на договора – 19.0.2019 год., на която дата ответникът е платил на ищеца авансово сумата от 10 400 лева, съставляваща 20 % от договорената обща цена в размер на 52 512 лева, съгласно офертата. Работата е следвало да бъде извършена от изпълнителя в срок от 60 работрни дни от сключването на договора. Ответникът твърди, че извършените дейности по Етап 1, Етап 2, Етап 3 и Етап 5 са приети от него съгласно процедурата по т. 3 от Раздел II от Договора (макар и с възражения относно качеството им), и на това основание изпълнителят си е получил дължимото плащане. Работата по последният Етап 4 от договора, изразяваща се в направа на нова покривна конструкция и топлоизолация с минерална мазилка, не е приета от ответника и той не дължи плащане. Твърди, че съгласно т. 3 от Раздел II от договора, изпълнителят, извършил разходите, е длъжен да изготви подробна сметка и да я представи на възложителя, който в случай, че не съгласува разходите, не дължи плащане. Твърди, че работата по Етап 4 от договора, не е изпълнена в срок – 12.04.2019г. Предвид технологичната последователност Етап 4 (покривът) е последен и логически следва извода, че след като Етап 2 е завършен, приет и платен на 02.04.2019 г., а Етап 3 –на 16.05.2019 г, няма как дейностите по изпълнението на Етап 4 да са завършени преди тази дата. Излага, че комуникацията между страните по договора във връзка с изпълнението на задълженията им по т. 3 от Раздел II от Договора за строителство от 19.01.2019 г. се е осъществявала по електронната поща. Изпълнителят изготвял „оферта“ на сметката с разходите и я изпращал по електронната поща на възложителя, който от своя страна след получаването и́ прави оглед на работата, коригира или одобрява изпратената оферта и разпечатва одобрената сметка ведно с разписка за платени, респ. получени от изпълнителя суми. Този ред е уговорен устно, възприет е от страните и се е спазвал стриктно до 17.06.2019 г, когато ответникът, в качеството му на възложител, е получил на електронната си поща „оферта“ за плащане на направените разходи по СМР от Етап 4, изпратена му от ищеца. При обстоен оглед на извършената работа по Етап 4 от Офертата, неразделна част от Договора, възложителят констатирал неизпълнение на договореното, както по вид, така и по качество. Освен това ищецът не е предоставил сертификати за доставените и вложени материали, въпреки искането на възложителя и поетото от изпълнителя съгласно Раздел V, т. 2.2 от договора задължение. Констатирано било съществено различие в количеството и размерите на вложения дървен материал в покривната конструкция. На 26.06.2019г. за констатираните при огледа недостатъци е изготвен писмен протокол. Възраженията на възложителя в протокола за неправилно изпълнение на СМР по Етап 4 се отнасяли до новоизградения покрив, който не изпълнявал обичайната си функция – да отвежда водата в улука; до новоизградената подпорна стена, както и предварително платената дейност по Етап 5 за излят бетон в обекта – пътеки и „армировани настилки". На същата дата (26.06.2019 год.) ищецът е известе́н за този протокол, но не е взел отношение. На получената на 15.10.2019 г в 17:56 часа „покана“, възложителят отговорил незабавно и на 16.10.2019 г в 12:59 часа изпратил писмо с обратна 5 разписка до постоянния адрес на ищеца, придружено от два протокола с всички възражения за неправилно изпълнение, включително и тези от връчения му на 26.06.2019 г., както и за откритите по-късно недостатъци, голяма част от които изисквали повторното им изпълнение. Писмото било върнато като непотърсено. Поради нежеланието на изпълнителя да отстрани недостаците, възложителят започнал поправянето им за своя сметка. Ответникът счита, че не дължи заплащане на остатъка от сумата за извършените от Етап 4 от договора СМР; не дължи и неустойка, тъй като тя е обвързана с неизпълнение, а неизпълнение има само от страна на ищеца, както относно срока за изпълнение на работата, така и по качеството и вида на изпълненото. Твърди още, че началото на 3-дневния срок за плащане е от представяне на одобрената сметка, каквато за Етап 4 няма. В случая възложителят няма задължение за заплащане на неодобрени разходи, следователно не дължи и неустойка.