Определение № 3824 от 23.07.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3824 гр. Варна, 23.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Ралица Светославова като разгледа докладваното от мл.с. Ралица Светославова Въззивно частно гражданско дело № 20263100501518 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба с вх. № 53918 от 06.07.2026 год. по регистратурата на ВРС от С. А. Н. – адвокат от ВАК, срещу разпореждане № 15642 от 30.06.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 4582/2026 год. по описа на ВРС, 30-ти състав, с което на жалбоподателя е отказан електронен достъп до делото чрез ЕПЕП.

Жалбоподателят счита обжалваното разпореждане за неправилно и незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. Твърди, че постановеният от първоинстанционния съд отказ да му бъде предоставен електронен достъп до делото е в противоречие с чл. 31, ал. 1 от Закона за адвокатурата, тъй като разпоредбата предоставя на адвоката право на достъп до делата именно в това му качество.

Съдът, като съобрази постъпилата жалба, намира същата за процесуално недопустима поради следните съображения:

Обжалваното разпореждане е постановено по повод подадено от адв. С. Н. заявление за предоставяне на електронен достъп до ч. гр. д. № 4582/2026 год. по описа на ВРС чрез ЕПЕП. С него съдията-докладчик е отказал предоставянето на достъп, като е приел, че делото е с ограничен достъп и към заявлението не са представени доказателства, удостоверяващи представителната власт на заявителя.

Съгласно чл. 274, ал. 1 от ГПК, с частна жалба подлежат на обжалване само определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, както и тези, за които законът изрично предвижда възможност за самостоятелно обжалване. Обжалваното разпореждане не попада в нито една от тези хипотези. Същото е постановено при упражняване на правомощието на съдията-докладчик по чл. 4, ал. 3 от Правилата за достъп до електронни съдебни дела в ЕПЕП, приети от ВСС, съгласно който преценката дали да бъде предоставен достъп до конкретно електронно дело се извършва именно от съдиятадокладчик. Правилата уреждат реда за осъществяване на електронен достъп до съдебните дела, но не предвиждат самостоятелна възможност за обжалване на отказа за предоставяне на такъв достъп, а такава не е предвидена и в ГПК или друг закон.

Наред с това следва да се съобрази и естеството на производството, по което е постановен отказът. Производството за разкриване на банкова тайна представлява особено 1 едностранно производство, което се развива по искане на оправомощен от закона орган или лице, без участие на насрещна страна. Поради това право на достъп до материалите по делото има единствено лицето, сезирало съда, или неговият надлежно упълномощен процесуален представител. Следователно предоставянето на достъп чрез ЕПЕП предполага предварително установяване на процесуалната легитимация на заявителя.

Съгласно чл. 4, ал. 2 от Правилата за достъп до електронни съдебни дела в ЕПЕП, процесуалните представители прилагат към заявлението документи, удостоверяващи качеството им на такива. Представянето на документ, удостоверяващ представителната власт, е предпоставка за извършване на преценката по чл. 4, ал. 3 от Правилата относно наличието на право на достъп до електронното дело. В конкретния случай към заявлението не е приложено пълномощно или друг документ, удостоверяващ, че заявителят е процесуален представител на лицето, по чието искане е образувано производството. При липсата на такива доказателства съдията-докладчик не е разполагал с основание да приеме, че заявителят принадлежи към кръга на лицата, имащи право на достъп до електронното дело.

Отделно от горното, делото е с ограничен достъп с оглед предмета му и съдържащата се в него информация, защитена със закон. Предоставянето на електронен достъп предполага предварителна проверка дали заявителят разполага с представителна власт и съответно с право на достъп до конкретното дело. При липсата на установени данни в тази насока, съдията-докладчик законосъобразно е отказал предоставянето на искания достъп.

За пълнота следва да се посочи, че в разпореждането неправилно първоинстанционният съд е указал, че същото подлежи на обжалване с частна жалба.

Правото на обжалване на съдебните актове се определя единствено от закона и не може да възникне въз основа на дадени от съда указания. Преценката относно допустимостта на подадената жалба е от компетентността на въззивния съд, който следи служебно дали атакуваният съдебен акт попада сред подлежащите на инстанционен контрол. Поради това неправилните указания на първоинстанционния съд относно възможността за обжалване не обвързват въззивната инстанция и не могат да обусловят допустимостта на жалба срещу акт, за който законът не предвижда самостоятелно обжалване.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че подадената частна жалба е недопустима, поради което производството по делото следва да бъде прекратено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. гр. д. № 1518/2026 г. по описа на ВОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2