Решение № 1413 от 31.01.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1413 гр. София, 31.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20211110158426 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявен от Н. В. Н. срещу Н.

С. П. иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК за постановяване на акт на спорна съдебна администрация за изменение на определения режим на лични контакти на бащата с общото на страните дете, чрез неговото стесняване.

В исковата молба се твърди, че с решение от 06.02.2015 г., постановено по гр. дело № 52169/2014 г. по описа на Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, 80-ти състав, бракът между страните е прекратен, като родителските права и местоживеенето на детето им Ивайла Н. П.а са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лично контакти с него. Сочи се, че първоначално родителите са имали единомислие по въпросите, свързани с отглеждането на дъщеря им, но в момента, в който ответникът споделял решенията им с неговата майка, забравял за обещанията и отговорностите си и се конфронтирал с ищцата. Излага се, че детето споделило на последната, че в негово присъствие баба му по бащина линия непрекъснато повтаряла по неин адрес, че е лоша майка и ще й гледа „сеира“, като пак падне успехът на Ивайла, като настройвала баща й срещу нея и това натоварвало и наранявало дъщеря й. Поддържа се, че детето е тормозено от баба си, поради което и отказва да ходи при баща си и търси защита от ищцата да не бъде принуждавана да се вижда с него в присъствието на бабата.

Поради което се счита, че постановеният режим на лични контакти на Ивайла с ответника не е в неин интерес, тя го изпълнява по принуда и с нежелание, като последният реално не се вижда с нея, а я оставя на грижите на майка му.

Отправя се искане да бъде постановено решение, с което да бъде изменен режимът на лични контакти на детето с неговия баща, като същият да има право да го вижда всяка първа и трета неделя от месеца за времето от 10:00 часа до 19:00 часа /при съобразяване направеното в проведеното на 1

05.10.2022 г. о.с.з. в тази насока уточнение/.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответната страна, в който се оспорват изцяло изложените в последната фактически твърдения, като се релевират подробни съображения в тази насока. Заявява се искане за отхвърляне на предявената претенция.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводи на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, а и от представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0147/01.04.2010 г. на Столична община, Район „Витоша“, се установява, че страните са родители на детето Ивайла Н. П.а.

С влязло в сила решение от 06.02.2015 г., постановено по гр. дело № 52169/2014 г. по описа на Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, 80-ти състав, е прекратен бракът между Н. В. Н. и Н. С. П. поради тяхното сериозно и непоколебимо съгласие за това, като упражняването на родителите права по отношение на Ивайла Н. П.а е предоставено на майката, при която е определено и местоживеенето на детето, а на бащата е предоставен режим на лично контакти с него всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 09:00 ч. в събота до 19:00 ч. в неделя, както и за една седмица по време на Коледната ваканция, пет дни през пролетната ваканция и осемнадесет дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, както и същият е задължен да му заплаща месечна издръжка в размер на сумата от 150 лева.

В изготвените в хода на производството социални доклади се потвърждава заявеното и от страните, че към момента на подаване на исковата молба /а и към момента на постановяване на настоящия съдебен акт/, основните грижи по отглеждането и възпитанието на Ивайла П.а се полагат от нейната майка, на която са предоставени и родителките права и с която имат изградена силна емоционална връзка, като са осигурени безопасни социално – битови условия за правилното физическо и психическо израстване на детето. В доклада на ДСП – Костинброд е отразено, че при разговор с Ивайла тя е споделила, че не всеки път има възможност да се вижда с баща си, тъй като примерно „може да му е ядосана“ или „има ангажимент“, като баба й по бащина линия я настройва спрямо майка й.

За нуждите на производството е изготвен и социален доклад от ДСП – Люлин /основен и допълнителен такъв/, в който се посочва, че Н. П. живее в гарсониера 48 кв.м. заедно с неговата майка на адрес в гр. София, бл. 914, вх.

В, ет. 6, ап. 39. Жилището е преустроено в двустаен апартамент, като кухненската част е обособена в коридора, едната спална е обзаведена с голяма трапезна маса, гардероб, секция, голяма спална и телевизор, а в другата стая има също гардероб, по-малка спалня, секция с телевизор и по-малка масичка.

Отразено е, че по данни на бащата за времето, през което той е отглеждал Ивайла, за нея е било осигурено двуетажно легло, което след като детето отива да живее с майка си е било демонтирано и заменено със спална, а бюрото, което е използвало, е преместено на стълбищната площадка, тъй като 2 дъщеря му предпочитала да подготвя уроците си на голямата маса. Посочено е, че към момента на изготвяне на доклада за момичето е осигурено друго легло, единично, което Н. П. планира да ремонтира след освежителен ремонт на едната стая и тя да бъде стая за Ивайла.

При личното изслушване по реда на чл. 59, ал. 6 от СК Н. Н. поддържа, че не желае дъщеря й да губи връзка с баща си, но предвид нейното състояние и тренировките й по баскетбол би могла да го посещава в неделя, като желае изцяло да отпадне преспиването на детето при ответника.

При личното изслушване по реда на чл. 59, ал. 6 от СК Н. П. заявява, че държи Ивайла да преспива при него, като преди месец и половина си е купил апартамент в Люлин заради отношения на дъщеря му с майка му.

Във връзка с така поддържаните от ответника твърдение за закупуването на ново жилище по делото е постъпил и социален доклад от ДСП – Люлин, за изготвянето на който социален служител е посетил адреса на последното, находящо се в гр. София, жк Люлин, бл. 984, вх. Ж, ет. 6, ап. 178, и е констатирал, че апартаментът е в основен ремонт и ремонтните дейности ще продължат около 2-3 месеца, като същият е двустаен и бащата възнамерява да обособи две самостоятелните спални – за него и за дъщеря му, която да си избере къде иска да спи.

При личното изслушване по реда на чл. 15, ал. 1 от ЗЗакрД Ивайла Н. П.а споделя, че има проблеми с баща си, тъй като той не иска да я чуе какво му казва и не зачита нейното мнение. Разказва, че след раздялата на родителите й е имало един период, когато е била трети или четвърти клас, по време на който е живяла постоянно заедно с баща си и баба си по бащина линия, като много е искала да отиде да живее при баща си и докато е била там комуникация й с него и с баба й ту е била добре, ту зле. Посочва, че общо взето се е разбирала с баба си, като съобщава и за случката, след която се е върнала да живее при майка си. Тогава баба й по нейна молба й купила депилиращ крем, като след неговата употреба – Ивайла е премахнала космите на единия си крак, тя се обадила и споделила за това на майка си, която не била съгласна, скарала се с баща й и дошла да я вземе. През същото лято Ивайла осъзнала разни неща за баба си и решила да прекъсне връзка с нея, защото тя всъщност е лош човек – тази преценка прави на базата на това, което майка й и нейните приятелки са й казвали. Споделя, че често баща й й говори лоши работи за майка й, а баба й само веднъж й е казала нещо лошо за нея. Заявява, че ще ходи при баща си ако той спре да говори срещу майка й и ако започне да я слуша и да зачита мнението й.

В хода на производството са разпитани свидетелите В. С.

Г.ев /живеещ във фактическо съжителство с ищцата/ и Любка Михайлова П.а /майка на ответника/, от показанията на които се установяват конфликтните отношения между страните. Съдът не кредитира заявеното и от двамата свидетели във връзка с отношенията на Ивайла с нейния баща и баба по бащина линия /с изключение на споделеното от св. Г.ев за това, че детето му е казало как баща му обижда майка му/, доколкото в посочената част в заявеното и от двамата свидетели се наблюдава съответна тенденциозност, непоследователност и противоречие с останалия събран по делото доказателствен материал и най-вече със заявеното от самата Ивайла в хода на нейното изслушване пред съда.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от 3 правна страна следното:

Съгласно чл. 59, ал. 9 от СК ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите или служебно може да измени постановените по-рано мерки спрямо детето /по чл. 59, ал. 1 от СК/ и да определи нови. За да бъде уважен искът с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК, следва да бъде установено възникването след влизане в сила на съдебния акт, с който са предоставени за упражняване родителските права, определено е местоживеене, режим на лични отношения и издръжка, на нови обстоятелства, които са от съществено значение за защита на интересите на децата. Съгласно Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС относно обобщаване на съдебната практика по предоставяне упражняването на родителските права и определяне на личните отношения между децата и родителите, пункт V. „Изменение на мерките относно упражняване на родителските права“, при допукането на такива във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето /децата/ и на ефикасността на мерките, които определят същото. Към промените, засягащи положението на детето, и обстоятелствата спадат: а) влошаване условията при родителя, на когото е предоставено детето, или пък подобряване условията на живот при другия родител, като под условия на живот се разбират не само жилищни и битови условия, но и социалната среда и другите обстоятелства в решението по чл. 29, ал. 1 СК; б) изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява родителските права поради заболяване, осъждане на лишаване от свобода за дълъг срок, напускане пределите на страната без разрешение и други такива; в) загубване на родителския авторитет или фактическа невъзможност родителят да се справи с лоши прояви на детето, а другият родител е в състояние да повлияе положително; г) повторно встъпване в нов брак на единия от двамата родители с трето лице. Към промените, засягащи мерките и тяхната ефективност, спадат: а) невъзможност да се изпълни решението поради поведение на самото дете; б) нерационален режим, като в течение на изпълнението му мерките са се оказали неблагоприятни за детето; в) болест на детето и невъзможност за прилагане на мерките; г) други подобни случаи.

Съгласно съдебната практика /вж. Р. № 1019 от 19.11.2008 г. по гр. д. № 3730/2007 г., I гр. отд. на ВКС/ „Когато и двамата родители имат добри родителски и възпитателски качества, съдът в интерес на детето трябва да вземе предвид и факти, от значение за по-добрата психологическа среда, в която следва да израсне то, а не само за материалното му обезпечаване.

Съгласно разясненията, дадени с Постановление № 1/1974 г. правната възможност да се изменят мерките в зависимост от настъпили промени в обстоятелствата, е израз на грижата за защита правата и интересите на детето.

Тя е конкретно приложение на принципа за всестранна защита на децата, поради което е наложителна преценката от страна на съда за ефикасността на взетите мерки и за правилното упражняване на родителските права. Ако обстоятелствата, при които първоначално е постановено упражняването на родителските права, се изменят съществено, то тогава се налага вземане на нови мерки съобразно изменените обстоятелства“.

Съобразявайки горепосочените законови положения настоящият съдебен състав намира, че при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства същият не е в състояние да мотивира извода, че от влизането в сила на решението, с което е уредено упражняването на родителските права, до момента на постановява на настоящия съдебен акт, е настъпило 4 съществено изменение на обстоятелствата, обуславящо необходимостта от стесняване на определения на бащата режим за лични контакти с детето и интерес на последното от това.