Решение № 260020 от 19.10.2020, Районен съд - Луковит
- Съд
- Районен съд - Луковит
- Дело
- Административно наказателно дело 68/2020
- Вид
- Решение № 260020
- Подписан
- 19.10.2020
- В сила
- 18.05.2021
- Състав
- ВЕНЦИСЛАВ СТЕФАНОВ ВЪЛЧЕВ
Други актове по делото
- Решение № 260013 от 27.09.2021 · ВЕНЦИСЛАВ СТЕФАНОВ ВЪЛЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6, 12, 27, 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 20, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6, 12, 27, 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6, 12, 27, 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 188 · Закон за горите
- чл. 190 · Закон за горите
- чл. 274 · Закон за горите
Р Е Ш Е Н И Е
№ … гр. Луковит, 19.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕНЦИСЛАВ В.
При секретаря: В. П. като разгледа докладваното от съдията АНД № 68 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по повод подадена жалба от Х.И.В. с ЕГН **********, с адрес ***, против Наказателно постановление № *** от 04.09.2018 г. на директора на Регионална Дирекция по горите гр.Ловеч, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва: глоба по чл. 84, ал. 2 от ЗЛОД в размер на 100,00 лева, на основание чл. 94, ал.1 вр. чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД лишаване от право на ловуване за срок от три години, като на основание чл. 20, ал. 1 от ЗАНН и чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД са отнети в полза на държавата: 1 брой ловна пушка марка „ИЖ 27 Е”, кал. 12/70, № ******* и ловни патрони – 8 броя № 5; 1 брой № 11; 2 броя 13 нули; мини магнум; 4 броя 4 нули;
1 брой № 11 за извършено нарушение на чл. 84, ал. 2 от ЗЛОД, във вр. с чл. 57, ал. 1 от същия закон.
С
Решение № 21 от 13.02.2020 г. по к.а.н.д. № 282/ 2019 г. на Административен съд гр.Ловеч, е отменено Решение № 95 от 15.10.2019 г. по АНД № 280/ 2018 г. на Районен съд гр.Луковит и делото е върнато за разглеждане от друг състав.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Въззиваемата страна РДГ гр.Ловеч, се представляват от Ц.
Ц. с пълномощно по делото. който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено.
По делото е постъпило и писмено становище от АНО, чрез юрисконсулт С. Т. , в което се излагат доводи, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и по никакъв начин не е нарушено правото на защита на жалбоподателя. От обективна страна от събраните писмени и гласни доказателства по безспорен начин се доказва, че жалбоподателя е извършил посоченото в НП деяние, което е въздигнато от закона в административно нарушение, както и неговата вина. Описаното в АУАН и НП ясно си кореспондират, което се потвърждава и от свидетелските показания, които са безпристрастни, непротиворечиви и отговарят на фактическата обстановка по делото. Твърди се, че НП съдържа всички необходими реквизити съгласно разпоредбите на чл. 57 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни лица, удостоверено с представените пред съда документи.
В хода на производството по делото е постъпило становище от адв. Р.М. - процесуалния представител на жалбоподателя. Твърди се, че в АУАН като нарушена законова разпоредба е посочена разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗЛОД, но посочената разпоредба не съдържа в себе си състав на административно нарушение, а има описателен характер, указвайки условията и реда за издаване на разрешително за лов, както и нормативния акт, където те подробно са регламентирани. Доколкото според описаните обстоятелства в случая се касае за ловуване без издадено писмено разрешително за лов, разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗЛОД е следвало да бъде посочена като привръзка към норма, съдържаща в себе си състав на административно нарушение. Така квалифицирано от актосъставителя нарушението като такова само по чл. 57, ал. 1 от ЗЛОД е непълно и не съответства на неговото текстово описание. Сочи се, че нормата, която съдържа състава на описаното нарушение и предвидената санкция е тази на чл. 84. ал. 2 от ЗЛОД. но същата не е самостоятелна норма и задължително следва да бъде във връзка с ал. 1 на чл. 84 от ЗЛОД. Последната съдържа три хипотези на изпълнително деяние - ловуване без редовно заверен билет за лов или с билет за лов, но без писмено разрешително за лов, или ловуване извън определените в разрешителното места. Следователно освен връзка с чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД следва да се посочи и коя от трите предвидени в нея хипотези на изпълнително деяние нарушителят е осъществил. От липсата на препращане към съответна хипотеза от ал. 1 от чл. 84 на ЗЛОД не може да се установи дали АНО приема, че следва да се квалифицира и по ал. 1 от закона твърдяното нарушение. Твърди се, че липсата на правилна квалификация на нарушението в НП не може да се санира в съдебното производство, като е налице и несъответствие между текстовото описание на нарушението в НГ1 и правната му квалификация. Набляга се на факта, че административното и съдебно производство продължава повече от две години, през които жалбоподателя реално търпи наказанието си и му е отнета пушка, която за него има сантиментална стойност, тъй като е наследствена от дядо му и баща му. Излага се становище, че с оглед липса и на вредни последици и продължилото повече от две години производство, което е в разрез с основните принципи на ЗАНН за своевременно и бързо установяване и санкциониране, може да се приеме алтернативно, че се касае за маловажен случай по чл. 28 ЗАНН. Отправя се молба до съда да бъде отмени обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно, както и да присъди направените до момента разноски по приложените по делата договори за правна защита и съдействие пред предходните инстанции в общ размер на 600 лева.
От събраните по делото писмени доказателства /подробно описани в протокола от съдебното заседание/, от показанията на свидетелите М.П.К., В. С. В., Т.П.Д. и П.К.П., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 25.03.2018 г. сутринта, жалбоподателят Х.И.В. излязъл от дома си носейки със себе си ловна пушка марка „ИЖ 27 Е”, кал. 12/70, и ловни патрони 8 бр. № 5; 1 бр. № 11; 2 бр. 13 нули; мини магнум; 4 бр. 4 нули; 1 бр. № 11 и заедно с три или четири свои кучета се отправил към землището на с.Тодоричене. Същият бил забелязан от свидетеля П.К.П., негов съсед, тъй като минал покрай дома му с кучетата и пушката на рамо. Свидетелят П., който е ловец и член на ловната дружинка в с.Тодоричене веднага се обадил на свидетеля Т.П.Д. и му казал, че Х. излиза на лов. Свидетелят Д. пък се обадил на Председателя на дружинката В. С. В. и веднага отишъл да го взема с джипа си. С джипа на Д., двамата се отправили към гората, където заварили жалбоподателя да върви спокойно с пушка на рамо и с три кучета, които били около него. Районът където намерили жалбоподателя представлявал насаждения от праскови, до които имало земеделска земя. Д. и В. попитали жалбоподателя, какво прави, а той им отговори, че е излязъл да се поразходи. Тъй като към дата 25.03.18 г. не се осъществявал лов, свидетелят Т.Д. се обадил на Председателя на сдружението ЛРД „Сокол“ гр.Луковит. След известно време при тях дошли полицейски и горски служители, които иззели пушката и патроните от жалбоподателя, поискали му ловен билет, той нямал такъв.
На 25.03.2018 г. свидетелят М. П.К. съставил на жалбоподателя Х.И.В. АУАН № 607/03.04.2018 г. по регистъра на РДГ – Ловеч, сериен № 117277, в присъствието на свидетелите В.С.В. и Т. Д. Д., в който е отразено, че на 25.03.2018 г., в землището на с. Тодоричене, общ. Луковит в нива до старите праскови, местността „Мочора“, ловува като се движи с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие без да притежава писмено разрешително и извън населено място и извън разрешено време за лов. Според актосъставителя нарушението е по чл. 57, ал. 1 от ЗЛОД.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, в което наказващият орган пресъздава описаните в акта обстоятелства, като жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 84, ал. 2 във връзка с чл. 57, ал. 1 от ЗЛОД с глоба в размер на 100 лева по чл. 84, ал. 2 от ЗЛОД, а на основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД във вр. с чл. 84, ал. 1 от същия закон е лишен от право на ловуване за срок от три години. С наказателното постановление са отнети вещите, послужили за извършване на нарушението - ловна пушка марка „ИЖ 27 Е”, кал. 12/70, № ******* и ловни патрони – 8 бр. № 5; 1 бр.
№ 11; 2 бр. 13 нули; мини магнум; 4 бр. 4 нули; 1 бр. № 11.
Актосъставителят М.П.К. и свидетелите по акта – свидетелите В. С. В. и Т. Д. Д. поддържат отразените в акта констатации, като актосъставителят, който работи като горски надзирател в ДГС Лесидрен не е присъствал при установяване на нарушението и е съставил акта по данни на свидетелите. Сигналът е подаден от свидетеля П.К., който на посочената в АУАН и НП дата е видял жалбоподателят да отива към гората с ловна пушка на рамо, водейки и три ловни кучета. Свидетелите В. и Д. дават подробни и непротиворечиви показания за мястото на установяване на нарушението, наличието на сглобено ловно оръжие /поставено на рамото на жалбоподателя/, което не е било в калъф. Показанията на разпитаните свидетели са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи и съответстващи на писмените доказателства, поради което съдът ги кредитира.
В съдебно заседание бяха приети писмени доказателства, от които се установява следното:
От приложеното писмо изх. № 23 от 08.06.2020 г. на Сдружение на ловците и риболовците ЛРД „Сокол“ гр.Луковит до Директора на РДГ гр.Ловеч, се установява, че Х.И.В. е ловец в ловна дружинка с.Тодоричене и за периода от 01.03.2018 г. до 31.03.2018 г. не му е издавано разрешително за лов.
От приложеното писмо изх. № 346 от 08.06.2020 г. на Директора на ТП ДГС Лесидрен до Директора на РДГ гр.Ловеч, се установява, че актосъставителят М.П.К. работи като горски надзирател при СЗДП ТП ДГС Лесидрен.
Приложени са длъжностна характеристика и Заповед № 31 от 06.03.2018 г.
От приложената длъжностна характеристика на актосъставителя М.П.К., се установява, че на същия са вменени задължения /в т.15/ да отговаря за опазване на горските територии, дивеча и рибата, съгласно чл. 188 и чл. 190 от ЗГ и да съставя АУАН съгласно чл. 274 от ЗГ.
От приложената Заповед № 31 от 06.03.2018 г., се установява, че служителите по охрана при ДГС Лесидрен, в т.ч. и актосъставителят М.П.К., са задължени да участват в опазването, предотвратяването и установяването на нарушения в горските територии, ДГТ, общинските гори собственост на Община Лесидрен и имоти с обща площ до 2.0 ха, както и да съставят КП и АУАН.
От приложения Списък на служителите на които е връчена Заповед № 31 от 06.03.2018 г. срещу подпис, се установява, че цитираната заповед е връчена на М.П.К. на 20.03.2018 г.
От приложената Заповед № РД 49-199 от 16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните, се установява, че на Директорите на регионалните дирекции по горите е наредено да издават наказателни постановления по ЗЛОД.
От приложените по АНД № 280/ 2018 г. на Районен съд гр.Луковит – членска книжка, серия Б, № 0014809 и билет за лов № 250770, се установява, че жалбоподателят е редовен ловец и е имал заверен ловен билет за 2018 г. Приложена е справка за нарушения, от която е видно, че жалбоподателят не е бил санкциониран по ЗЛОД и ЗГ.
При така изложената по-горе фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния срок и по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН, от лице, което притежава процесуална легитимация да обжалва НП, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на Регионална дирекция по горите – гр.Ловеч, надлежно оправомощен, видно от приложената към делото Заповед № РД 49-199/ 16.05.2011 г. на министъра на Земеделието и храните. Актът е съставен от компетентно по смисъла на чл. 96, ал. 1 от ЗЛОД лице – свидетелят М.К.,*** и в задълженията му са включени отговорността за опазване на горските територии, дивеча и рибата. Компетентността на актосъставителя се установява от представените в изпълнение на указанията на съда: допълнително споразумение № 37 от 29.04.2015 г. към трудов договор № 1 от 02.01.2013 г., длъжностна характеристика и Заповед № 31 от 06.03.2018 г.
От свидетелските показания на В. С. В. и Т. Д. Д. по категоричен начин се установи, че жалбоподателят се е намирал на посоченото в акта място, което е извън населено място, като се е движел пеша с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, което поведение съответства на определението за ловуване, дадено в чл.
Разпечатката съдържа 37 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d5ed09a5-720d-4b51-a360-2c354a8ad173