Определение № 538 от 16.07.2026, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 538 гр. Габрово, 16.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Габриела Б. Илиева като разгледа докладваното от Габриела Б. Илиева Въззивно частно гражданско дело № 20264200500313 по описа за 2026 година Производството по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 2934/22.06.2026 г. от А. Л. С., чрез адв. А. Д., против Определение № 342 от 13.05.2026 г. по гр. д. № 1375/2025 г. по описа на РС – Севлиево.

В частната жалба се твърди, че с посоченото определение съдът неправилно е оставил без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските на жалбоподателя, с която е поискал увеличаване на присъдения адвокатски хонорар по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. до пълния му претендиран размер от 1 082, 43 евро за осъщественото процесуално представителство ищцовата страна в първоинстанционното производство. В жалбата се излагат доводи, че съобразно постановките по дело С-427/16г. и С428/16г. на СЕС не следва да се извършват произволни, под пазарните нива намаления на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като ще се постигне обратен на целения с чл. 01 от ДФЕС ефект, който е да се постигне свободна и лоялна конкуренция. По аналогия следва да бъде приложено разрешението, изведено с решение по дело С- 57/15 на СЕС. на което, тълкуването на нормата на чл.78, ал.5 от ГПК следва да се извърши съответно на смисъла и съдържанието на понятията разумност и пропорционалност на разноските за адвокатско възнаграждение, изведено с решението по дело С57/15 на СЕС. Според СЕС разумният характер на подлежащите на възстановяване разноски се преценява съобразно специфичните особености на делото. Макар изискването за пропорционалност да не означава, че загубилата делото страна трябва непременно да възстанови всички направени от другата страна разноски, то все пак изисква страната, спечелила делото, да има право на възстановяване поне на една значителна и подходяща част от разумните разноски, които действително е понесла. След подробен анализ на практиката на СЕС, излага, че съдът не е подложил на преценка разумния характер на разноските за адвокатско възнаграждение и положения от адвоката труд.

Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да присъди в полза на пълномощника на жалбоподателя адвокатско 1 възнаграждение в пълния размер, претендиран пред първоинстанционния съд.

В срока за отговор по чл. 276 ГПК, „Изи Асет Мениджмънт“ АД не е депозирало отговор на частната жалба. В срока за отговор по чл. 276 ГПК, „Файненшъл България“ ЕООД оспорва частната жалба като неоснователна.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Съдът като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК на А. Л. С., чрез адв. А. Д., за изменение на решението по гр. д. № 1375/2025 г. по описа на РС – Севлиево в частта за разноските. Съдът е приел, че определеното възнаграждение от 240 евро за предявените искове срещу „Изи Асет Мениджмънт“ /за обявяване нищожност на договор за потребителски кредит – с материален интерес 858, 42 евро, кумулативно съединен с иск за връщане на платеното над главницата по договора – с материален интерес 438, 14 евро след намаляване размера на иска, и евентуален иск за обявяване недействителност на клаузата за възнаградителна лихва по договора – с материален интерес 96, 08 евро/ и 240 евро за предявения иск срещу „Файненшъл България“ /за обявяване нищожност на договор за гарант, свързан с договора за потребителски договор – с материален интерес 359, 99 евро/, съответства на фактическата и правна сложност на делото, съобразявайки, че по предмета на делото е налице непротиворечива и обилна съдебна практика, че са налице множество еднотипни дела със същия предмет, както срещу същите кредитори, така и срещу други кредитори от същия процесуален представител и ищцата /които искови молби съдът е приложил по делото/, както и че извършените действия от процесуалния представител не са в голям обем и същият не се е явявал в съдебните заседания.

Безспорно установено по делото е, че процесуалното представителство, осъществено от адв. А. Д., като пълномощник на ищцата, е при условията на предоставена безплатна адвокатска помощ по ЗА. В тази хипотеза и на основание чл.38 ал.2 ЗА в правомощията на съда е да определи размера на адвокатското възнаграждение, а не на страната, която го претендира, с оглед на което е ирелевантно за спора в какъв размер се претендира от пълномощника.

Съгласно решението на СЕС по дело С- 438/22 и установената съдебна практика, предвидените в Наредба № 1/2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при приложението на разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА. При определяне на размера на адвокатското възнаграждение от значение са фактическата и правна сложност на делото, предмета на спора, обема на осъщественото процесуално представителство, цената на иска.

В случая развилото се производство пред първоинстанционния съд по подадената искова молба от А. Л. С., чрез адв. А. Д. не се отличава с фактическа и правна сложност с оглед предмета, събраните доказателства, 2 наличието на установена съдебна практика по такъв вид дела, като изходът на спора по предявения установителен иск за нищожност на договор за потребителски кредит, обуславя изхода на спора по предявения иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, както и по установителния иск за нищожност на свързания с него договор за гарант. Процесуалният представител на ищцата е депозирал искова молба, в която е направено доказателствено искане за експертиза, но същият не е взел лично участие в единственото проведено открито съдебно заседание по делото, не е пледирал по същество на спора, не е представил писмени бележки с анализ на доказателствата по делото и изложени конкретни доводи по основателността на всяка от исковите претенции. С оглед обема на осъществената процесуална защита от адв. Д. пред първоинстанционния съд по конкретното дело, фактическата и правна сложност на спора, защитавания материален интерес въззивният съд намира, че първоинстанционния правилно е определил размера на следващото се на адв. Д. възнаграждение, за оказана от него безплатна адвокатска защита на ищеца по делото. При определяне на дължимото възнаграждение следва да се държи сметка и за обстоятелството, че исковете срещу „Изи Асет Мениджмънт“ произтичат от един и същ договор за кредит, и за едно с и иска срещу „Файненшъл България“ са основани на сходна фактическа основа и защитата по тях е изградена върху обща правна теза относно допустимостта на уговорените възнаграждения за допълнителни услуги. Поради това механичното натрупване на възнаграждение за всеки иск поотделно, без отчитане на значителното припокриване на извършената процесуална дейност, би довело до присъждане на разноски, които надхвърлят разумната и справедлива стойност на положения труд

Поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции относно размера на дължимото адвокатско възнаграждение обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 342 от 13.05.2026 г. по гр. д. № 1375/2025 г. по описа на РС – Севлиево.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3