Решение № 20223 от 27.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20223 гр. София, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20251110143055 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от Х. И. Д. срещу „Т..“ ЕАД, с която е предявен установителен иск с правно основание чл.

26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № ../21.09.2023 г. поради противоречието му със закона.

Ищецът Х. И. Д. твърди, че на 21.09.2023 . сключил с ответното дружество „Т..“ ЕАД договор за потребителски кредит № ... По силата на договора й била предоставена в заем парична сума в размер на 3000 лв., за срок от 60 месеца, с уговорен фиксиран лихвен процент от 18,37%, ГПР в размер на 19,60%, както и застрахователна премия в общ размер от 1913,40 лева. Счита, че договорът за кредит е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради противоречието му със закона, тъй като не бил ясен начинът на изчисление на неговия размер, не били включени при изчисляване на дължимия ГПР застрахователните премии, като сключването на договора за застраховка е задължително условие за получаване на кредита.

Ето защо, последният бил неправилно изчислен, в заблуда на потребителя.

Излага подробни съображения относно начина на формиране на ГПР и липсата на ясното му посочване в договора. Поради тези и останалите 1 подробно изложени съображения моли предявените искове да бъдат уважени.

Претендира разноски.

В подадения отговор по чл.131 ГПК ответникът оспорва предявения иск.

Счита, че договорът не страда от посочените от ищеца пороци за недействителност. Излага подробни аргументи относно това, че застрахователните премии не следва да са включени в размера на ГПР, както и че същата не е била задължително условие за сключване на договора за заем.

Сочи, че не е налице неизпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Намира, че не са налице пороци при посочването на ГПР в договора.

Сочи, че договорът е изготвен в съответствие с чл.10, ал.1 ЗПК с шрифт размер не по-малък от 12. Претендира разноски.

В срока по чл.211 ГПК ответникът е предявил насрещен иск, с който се иска Х. Д., в случай че предявеният от нея иск бъде уважен, да бъде осъдена да му заплати сумата от 207.92 лева, представляваща непогасена чиста стойност на кредита, дължима на основание чл.23 ЗПК.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен договор за потребителски кредит № .. от 21.09.2023г., сключен между ищеца и ответника, съгласно който на ищеца е предоставена сумата от 3000 лева, със срок на връщане от 60 месеца, при лихвен процент по заема 18,37%, годишен процент на разходите на заема 19,60%. Съгласно договора е предвидено заплащане и на сумата от 1913,40 лева, представляваща застрахователна премия. По делото са представени стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, както и заявление декларация за установяване на договорни отношения. По делото е представена застрахователна програма „Защита на кредита“ със срок на действие от 27.03.2024г. до 05.04.2027г.

Представени са и Общи условия. Представена е още сертификат за присъединяване на застрахованото лице към застрахователната програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителските кредити, предоставени от „Т..“ ЕАД и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“.

Настоящият състав намира, че договор за потребителски кредит № .. от 2

21.09.2023г. е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/, и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП . Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК , въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143– 147б ЗЗП , в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

По делото е доказано безспорно, че на 21.09.2023г. между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, произтичащо от договор за потребителски, сключен при действието на Закона за потребителския кредит-Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.

Регламентацията му се съдържа в нормата на чл. 9 от закона, по силата на който ответното дружество предоставило парична сума от 3000 лв. със срок на връщане от 60 месеца, при лихвен процент по заема 18,37%, годишен процент на разходите на заема 19,60%.

Процесният договор е сключен в писмена форма съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК и има изискуемото от закона съдържание чл. 11, ал. 1 ЗПК . Съгласно разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към разпоредбите на чл.143 – 146 ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни клаузи, които водят до тяхната нищожност. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя – по арг. от чл. 6, 3 параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО. Неравноправният характер на клаузи в потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност, съдът е длъжен да преценява служебно. Настоящият състав намира, че предвидената застрахователната премия, включена в общия размер на задължението като главница съставлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - ГПР, съгласно императивното изискване на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК . Дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК , съгласно който това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.

Неоснователно се явява възражението на ответника, че сключената застраховка не се явявала задължително условие за сключване на процесния кредит, доколкото договорът за потребителски кредит в случая се явява правопораждащия факт, с оглед на който длъжникът сключва договора за застраховка. Това се потвърждава и обстоятелството, че застрахователната премия е включена в главницата и се заплаща на ответника по делото.

Обвързаността между двете съглашения се установява от уговорката за необходимост от сключване на конкретната застраховка, без всякаква друга възможна алтернатива, чрез сключване на застраховка на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лице - застраховател, сключването на договора за застраховка в деня, в който е сключен самият договор за кредит, с изричната уговорка за изплащане на застрахователната премия с основното задължение по кредита. Не може да се приеме, че текста в чл. 13 от заявление–декларация за установяване на договорни отношения касае доброволен и информиран избор на потребителя за сключване на застраховка.

От начина на уговаряне и приемане на задължението на потребителя следва да се счита, че е предвидено допълнително условие за отпускане на кредита, а 4 именно сключване на конкретна застраховка. Застрахователната премия обезпечава не изпълнението на длъжника, а преддоговорно задължение на заемодателя за преценката за кредитиране. Тъй като сключването на конкретната застраховка с определения предварително застраховател се явява единственото изпълнимо условие, следва да се приеме, че разходите, които потребителя трябва да заплати по договора за застраховка са пряко свързани с основната му престация по договора за заем и отговарят на дефиницията за разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, поради което има характер на допълнително възнаграждение за ползване на заемните средства и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР, като разход пряко свързан с договора за потребителски кредит и който потребителят трябва да заплати, поради което възражението на ответника е неоснователно.

Следва да се отбележи също така, че в случая приложение намира определението, съдържащо се в чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, съгласно който „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи, разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.

Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишния процент на разходите не може да надвишава 5 пъти законна лихва, която към датата на сключване на договора за кредит е 10 % /10 пункта + ОЛП, който е 3.63/, следователно ГПР по кредита не може да надвишава 68.15 %. В настоящия случай сумата по договор за кредит от 21.09.2023г. е в размер на 3000 лв, а застрахователната премия е в размер на 1913,40 лева. Видно от приетия по делото договор за кредит, останалите суми, формиращи ГПР по договор от 21.09.2023г., са в размер на 19,60%, като не включва застрахователната премия и при нейното добавяне, доколкото същата е в размер на близо 2/3 от заемната сума, би надхвърлил нормативно допустимия размер. Застрахователната премия не е включена в оскъпяването на ползваната сума, което води до нарушение на 5 императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди заемателя относно цената и икономическите последици от сключването му. Същевременно, посочването на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.

Разпечатката съдържа 32 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d5ebeab6-46c4-43a2-ae74-6bae5ad1a37e