Решение № 78 от 25.10.2021, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Стара Загора, 22.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Румяна Ат. Танева

Членове:

Анна Т. Трифонова

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Диана Д. Иванова като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Въззивно търговско дело № 20215501001190 по описа за 2021 година

Обжалвано е решение № 260165/22.02.2021г., постановено по гр.д. № 6873/2019г. по описа на Районен съд – гр.Стара Загора в частта, с която са отхвърлени предявените насрещни искове от „В.С.-Б.“ КД срещу „В.“ ЕООД за заплащане на сумата в размер на 2 700.24 лв. - стойността (цената) на работно оборудване по данъчна фактура № 0000001935/16.10.2019 г. и сумата в размер на 10 901.68 лв., представляваща разноски, сторени от „В.С.Б.“ КД във връзка с едностранното прекратяване на Рамков договор за подизпълнител ски услуги № 2019 - 001 от 25.03.2019 г. от „В.“ ЕООД и неспазеното предизвестие, както следва: 3 535 лв. - сума, заплатена от „В.С.Б.“ КД на друг изпълнител за довършване на възложената работата, неизвършена от „В.“ ЕООД; 3 045 лв. - сума, заплатена от „В.С.Б.“ КД на друг изпълнител за довършване на възложената работата, неизвършена от ответника „В.“ ЕООД; 800 лв. - предплатен наем за квартира в гр.

Стамболийски за нуждите на работниците на „В.“ ЕООД; 1 697.95 лв. предплатен наем за квартира за месец септември 2019 г. за служителите на „В.“ ЕООД в с. Ц. за обект „***“ и консумативни разходи за квартирата за месец септември 2019 г.; 1 823.73 лв. - хотелски услуги /х-л „***“/ за стаи, 1 наети от „В.С.“ КД за нуждите на работници на допълнително ангажиран изпълнител за довършване на възложената работа, неизвършена от „В.“ ЕООД, като неоснователни.

Въззивникът „В.С.-Б.“ КД излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на постановеното решение. Развити са подробни съображения във връзка с направените оплаквания. Направено е искане да се отмени решението на РС и да се постанови друго, с което да се осъди „В.“ ЕООД да заплати на „В.С.-Б.“ КД сумата 13 601,92лв. Претендират се разноските пред двете инстанции. Няма направени доказателствени искания.

В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия, с който се взима становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Изложени са съображения по направените във въззивната жалба оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и правилно. Няма направени доказателствени искания.

Претендират се разноските по делото.

Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Предмет на въззивно обжалване са предявените насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал.1 ТЗ и с правно основания чл. 82 ЗЗД във връзка с чл. 79, ал.1 ЗЗД от „В.С.-Б.“ КД против „В.“ ЕООД за заплащане на сумата общо в размер 13 601.92 лв., както следва:

2 700.24 лв. - стойността (цената) на предоставено и невърнато от ищцовото дружество оборудване по фактура № 1935/16.10.2019 г.;

10 901.68 лв., представляваща разноски, сторени от „В.С.Б.“ КД във връзка с изпълнението от страна на „В.С.Б.“ КД на задълженията му по Рамков договор за подизпълнителски услуги № 2019 - 001 от 25.03.2019 г., едностранното прекратяване на същия от „В.“ ЕООД и неспазеното предизвестие, както следва:

3 535 лв. - сума, заплатена от „В.С.Б.“ КД на друг изпълнител за довършване на възложената работата, неизвършена от ответника „В.“ ЕООД на обект „***“;

3 045 лв. - сума, заплатена от „В.С.Б.“ КД на друг изпълнител за 2 довършване на възложената работата, неизвършена от ответника „В.“ ЕООД на обект „***“;

800 лв. - предплатен наем за квартира в гр. Стамболийски за нуждите на работниците на ответното дружество „В.“ ЕООД;

1 697.95 лв. - предплатен наем за квартира за месец септември 2019 г. за служителите на „В.“ ЕООД в с. Ц. за обект „***“ и консумативни разходи за квартирата за месец септември 2019 г.;

1 823.73 лв. - хотелски услуги /х-л „***“/ за стаи, наети от „В.С.“ КД за нуждите на работници на допълнително ангажиран изпълнител за довършване на възложената работа, неизвършена от „В.“ ЕООД, поради направеното едностранно прекратяване на рамковия договор и неизпълнение на същия от страна на ответното дружество. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „В.“ ЕООД по насрещните искове, с който оспорва по основание и размер предявените насрещни искове.

По делото не е спорно, че на 25.03.2019 г. са сключили рамков договор № 2019-001 за подизпълнителски услуги, по силата на който ответното дружество възложило, а ищцовото дружество приело да извършва, със свои квалифицирани специалисти, изграждане на скелета на различни строителни обекти на територията на Р България, срещу заплащане на възнаграждение. В раздел VII, т. 2 страните са уговорили, че възложителят е този, който поема нощувките на персонала на изпълнителя, транспорт до работното място, както и необходимото работно облекло. В раздел V са посочени основанията за прекратяване на договора, като в т. 4 - е записано едностранно от страна на изпълнителя с едномесечно предизвестие. Срокът на договора е 25.03.2020г.

(раздел II).

По делото е представено предизвестие, изходящо от управителя на „В.“ ЕООД до законния представител на „В.С.Б.“ КД, в което е посочено, че на основание раздел V, т.4 от сключения между страните договор изпълнителят по договора отправя едномесечно предизвестие за прекратяването на същия, считано от 12.09.2019г.

По делото е представена данъчна фактура № 0000001935/16.10.2019 г., в която за доставчик е посочен ответника „В.С.Б.“КД, а за получател - ищеца 3

„В.“ ЕООД, а в „наименование на стоки/услуги“ е посочено - чук - кофражен 20 броя, ключ за кофражни гайки - 20 броя, предпазна полумаска - 20 броя, на обща стойност 2 700.24 лв., начин на плащане - банков път. Представен е и протокол от 14.10.2019г., съставен от служители на „В.С.Б.“КД за неиздадено оборудване от служители на фирма „В.“ ЕООД, в което освен описаното във фактурата оборудване са описани и още липсващи материали в още 4 пункта допълнително.

За изясняване на обстоятелствата във връзка с данъчна фактура № 0000001935/16.10.2019 г. е изслушано допълнително заключение по СИЕ, неоспорено от страните. Съгласно това допълнително заключение (л. 112 и сл. от делото) данъчна фактура № 0000001935/16.10.2019 г. не е осчетоводена от „В.“ ЕООД. Осчетоводена е от “В.С.Б.“КД като вземане от „В.“ЕООД, по дебита на счетоводна сметка 411100 „Клиенти“, аналитична сметка 55 със стойността на фактурата 2 700, 24 лв., отразена в дневника за продажби за м. октомври 2019г., с деклариран и внесен ДДС по нея. Към датата на проверката от вещото лице липсва плащане по тази фактура.

По делото са представени от “В.С.Б.“ КД и следните данъчни фактури: данъчна фактура № 0000000002 от 01.10.2019 г., ведно с приемопредавателен протокол към нея, издадена за сумата от 3 045 лв. за монтаж и демонтаж на скеле, извършен от „Интернал“ ООД в полза на „В.С. България“ КД на обект „Завод Пирдоп“; данъчна фактура № 0000000004 от 10.10.2019 г., ведно с приемопредавателен протокол към нея, издадена за сумата от 3 535 лв. за монтаж и демонтаж на скеле, извършен от „Интернал“ ООД в полза на „В.С. България“ КД на обект „***“;

- данъчна фактура №103 от 16.09.2019 г., данъчна фактура №105 от 30.09.2019 г., фактура №106 от 01.10.2019 г., издадени от „*** 2“ ЕООД, с получател „В.С.Б.“ КД за нощувки на стойност 1 823.73 лв. (по трите фактури); данъчна фактура 144 от 04.09.2019 г., издадена от „Тони Сайдинг“ЕООД с получател „В.С.Б.“ КД за наем за м.септември за къща и консумативи на обща стойност 1 697.95 лв. данъчна фактура от 02.09.2019 г. с касов бон, за заплатена от „Тони Сайдинг“ЕООД в полза на „Ретел“ ЕАД цена от 32 лева за такса интернет 4 фактура с фискален бон от 02.09.2019г. за заплатена от „Тони Сайдинг“ЕООД на Булсатком ЕАД сума от 12,80 лева; броя разписки на Изипей АД,за заплатени ел. енергия и вода за период от 21.07.2019г. до 20.08.2019г. потвърждение за плащане, извършено от „В.С.Б.“ КД на сумата от 800 лева - наем апартамент м.09.2019г.

За изясняване на обстоятелствата във връзка с търговските отношения между страните са изслушани по делото свидетелски показания на С.К.Ш. и Й.Р.С. (служители във „В.С.Б.“ КД). И двамата свидетели разказват, че двете дружества са били в трайни търговски отношения, че работниците на „В.“ ЕООД са работили на обекти на „В.С.Б.“ КД, че „В.С.Б.“ КД осигурявало работното облекло и оборудването на тези работници, които от своя страна били длъжни да ги върнат при приключване на работа на обекта. Нощувките също били за сметка на „В.С.Б.“ КД. Свидетелят С.К.Ш., в качеството му на технически ръководител, приемал извършената работа с приемо предавателни протоколи, които подписвал от името на ответното дружество, след осъществен контрол и проверка на извършеното от фактическа страна.

Този свидетел разказва още, че работниците на „В.“ ЕООД били на обекта до 12.09.2019г., до 12.00 ч. обяд, след което само един от тези работници останал до края на м. септември 2019г. и след това той (свидетелят) приел извършената работа за м.септември 2019г. и изготвил и подписал протокол за това, протоколът бил подписан и от управителя на „В.“ ЕООД. Свидетелят Ш. казва още, че работниците на „В.“ ЕООД много неочаквано за него напуснали обекта, като част от тях разхвърлили ЛПС, които те им осигурявали (на всеки работник се осигурявали обувки, два панталона, две тениски, къси и дълги, 1 бр. куртка, каска, чук, ключ, сбурия / колани), като лично свидетелят ходил да ги събира. Същият установил липси - невърнато оборудване от страна на работниците и съставил за това протокол от 14.10.2019г. И двамата свидетели разказват, че след напускането на работниците на „В.“ ЕООД се наложило наемане на допълнителни работници, удължаване на работното време, за да довършват поръчките в срок. Свидетелят С., който по това време бил „асистент на управителя“, в детайли разказва за търговските отношения между страните, казва, че не знае защо така неколегиално ищецът прекратил 5 договора, пуснал предизвестие и изтеглил работниците си от обектите, като само един човек оставили. Свидетелят С. казва още, че поради близките търговски отношения между двете дружества и по - точно поради близките отношения между лицата с ръководни дейности, работещи в двете дружества, „В.“ ЕООД, като наеман подизпълнител от „В.С.Б.“ КД, се ползвало с привилегията изцяло разходите на работниците на „В.“ ЕООД да бъдат поемани от „В.С.Б.“ КД. Оборудването на един работник струвало около 200 лева, а имало голямо текучество на работници във „В.“ ЕООД. Свидетелят казва, че имали уговорка между двете дружества по една от фактурите за работно облекло разходът да бъде споделен, като на ищеца се падало по малко от 1000 лева да поеме и тази сума била удържана, приспадната от възнаграждението му по договора. Нямали уговорка при връщане на работно облекло от ищеца да му се възстановяват пари, защото това облекло било платено от ответника и така щяло да стане двойно плащане. Този свидетел каза още, че до момент, до който са работили работниците на „В.“ ЕООД не оспорват извършеното от тях. Не платили фактурата за м.септември, защото самоволното напускане на работниците от обектите им нанесли големи вреди и загуби - наемане на нови работници, квартирите били предплатени за периода на ремонта, плащане на работници да пътуват всеки ден от гр. Стара Загора и обратно.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По предявения иск за заплащане на цена в размер на 2 700, 24 лв. по данъчна фактура № 0000001935/16.10.2019 г.

Видно от съдържанието на данъчна фактура № 0000001935/16.10.2019 г. е фактурирано работно оборудване предоставено на работниците на „В.“ ЕООД, което не е върнато, поради което се претендира заплащането на неговата цена. Въззивният съд намира, че представената фактура не установява, че „В.С.-Б.“ КД е предоставило на „В.“ ЕООД, така описаното оборудване, тъй като същата е подписана единствено от „В.С.-Б.“ КД и е отразена в неговото счетоводство. Основание за заплащане на претендирана сума не би могло да бъде и представеният Протоколът за неиздадено оборудване от служители на „В.“ ЕООД от 14.10.2019г., тъй като също е подписан само от представители на „В.С.-Б.“ КД, а и съдържанието му не 6 съответства на съдържанието на горепосочената фактура. Освен това в сключения между страните Рамков договор (раздел VII, т. 2), дружеството, което има задължение да осигури работното облекло и оборудване на работниците на „В.“ ЕООД е „В.С.Б.“ КД. Поради това въззивният съд намира, че за „В.“ ЕООД няма задължение да заплаща на „В.С.Б.“ КД стойността на работното облекло и на оборудването, обективирана във фактура № 0000001935/16.10.2019 г. и следователно предявеният иск е неоснователен.