Разпореждане № 349 от 02.02.2026, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 349 гр. Разград, 02.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Частно гражданско дело № 20263330100172 по описа за 2026 година и взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 410 от ГПК.

Депозирано е заявление от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение срещу Г. Д. А. с ЕГН-********** за заплащане на следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит № 40020983041 от 26.10.2023 г.: неплатена главница в размер на 368,06 EUR, падежирали вноски от № 21 с падежна дата 20.07.2025 г. до вноска № 26 с падежна дата 20.12.2025 г. ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 22.01.2026 г.; 99,76 E U R , падежирало договорно възнаграждение – от вноска № 21 с падежна дата 20.07.2025 г. до вноска № 26 с падежна дата 20.12.2025 г. ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 22.01.2026 г.; 127,74 EUR, представляващо падежирало за закупена и използвана услуга Фаст, дължимо от вноска № 21 с падежна дата 20.072025 г. до вноска № 26 с падежна дата 20.122025 г. ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 22.01.2026 г.; 239,52 EUR, представляващо падежирало за закупена и използвана услуга Флекси, дължимо от вноска № 21 с падежна дата 20.072025 г. до вноска № 26 с падежна дата 20.122025 г. ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 22.01.2026 г.; неплатени такси в размер на 255,65 EUR, начислени по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на посочената дата и мораторна лихва в размер на 74,27 EUR за периода от 21.12.2023 г. до 21.01.2026 г. Претендира разноските по делото.

Във връзка със задължението на съда да извърши дължимата на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК служебна проверка за противоречие със закона или с добрите нрави и дадени указания на заявителя, в тридневен срок е представено уточнение, че длъжникът е заплатил общо 926,82 EUR, отнесени за заплащане на осем пълни вноски.

С оглед заявлението и приложенията към него и направените уточнения съдът, за да се произнесе, прие за установено от фактическа страна следното:

1

На 26.10.2023 г. между Г. Д. А. с ЕГН-********** (кредитополучател) и „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД (кредитодател) е сключен неплатена главница в размер на 368,06 EUR, падежирали вноски от № 21 с падежна дата 20.07.2025 г. до вноска № 26 с падежна дата 20.12.2025 г. ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 22.01.2026 г.; 99,76 EUR, падежирало договорно възнаграждение – от вноска № 21 с падежна дата 20.07.2025 г. до вноска № 26 с падежна дата 20.12.2025 г. ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 22.01.2026 г.; 127,74 EUR, представляващо падежирало за закупена и използвана услуга Фаст, дължимо от вноска № 21 с падежна дата 20.072025 г. до вноска № 26 с падежна дата 20.122025 г. ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 22.01.2026 г.; 239,52 EUR, представляващо падежирало за закупена и използвана услуга Флекси, дължимо от вноска № 21 с падежна дата 20.072025 г. до вноска № 26 с падежна дата 20.122025 г. ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 22.01.2026 г.; неплатени такси в размер на 255,65 EUR, начислени по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на посочената дата и мораторна лихва в размер на 74,27 EUR за периода от 21.12.2023 г. до 21.01.2026 г. , по силата на който е отпуснат кредит в размер на 2500 лв., който е следвало да бъде върнат на 24 месечни погасителни вноски с краен срок на погасяване 20.10.2025 г. (няма 26 вноска, както твърди заявителя) при уговорени ГЛП 41,00 % и ГПР 48,95 %. Длъжникът е закупил и допълнителни услуги, а именно: услуга „Фаст“ за получаване на приоритетно становище на искането за потребителски кредит и изплащане на потребителския кредит преди клиентите, без закупена допълнителна услуга „Фаст“, за която дължи 1000 лв. и услуга „Флекси“ - за предоставяне право за едностранна промяна на погасителния план от страна на клиента, което му е предоставено за целия срок на ДПК, за която дължи 1875 лв.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

С редакцията на ГПК (ред. ДВ. бр. 100/2019 г. ) в чл. 7, ал. 3 и чл. 411, ал.

2, т. 3 ГПК, съдът е задължен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, въз основа на който заявителят претендира присъждане на дължими суми, като това задължение на съда произтича и от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 за осигуряване на минимална процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите. За процесното правоотношение е приложим Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

В договора за заем е уговорен ГПР в размер на 48,95 %. Съгласно §1 от ДР на 2

ЗПР „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. В случая, с уговарянето на допълнителни услуги „Фаст“ и услуга „Флекси“, за които дължи общо 2575 лв. при отпуснат кредит в размер на 2500 лв., за кредитополучателя възниква общо задължение за периода на договора в размер на 6537,88 лева. Такъв общ размер на дълга надхвърля ГПР от 48,95 %, който е посочен при сключване на договора, което безспорно показва формалния характер на вписания годишен процент на разходите в същия. С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер“. Така СЕС постановява, че „член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница“.

В горния смисъл преценката на заповедният съд е, че Договор за потребителски кредит № 40020983041 е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност, в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на уговорените неустойки.

Съдът установи (в Списъка на длъжниците към ЦРД), че срещу длъжника вече има издадена Заповед № 768 от 29.07.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по Частно гражданско дело № 1379 по описа на съда за 2025 г. на РС – Габрово, за сумата, произтичаща от същия договор, а именно Договор № 40020983041: 1 295,87 BGN (хиляда двеста деветдесет и пет лева и 87 стотинки), представляваща главница за периода от 20.07.2024 г. до 20.06.2025 г., ведно със законна лихва за период от 23.07.2025 г. до изплащане на вземането. Следователно доколкото размера на главницата е 2500 лева или 1278,23 EUR, длъжникът дължи връщане само на главницата, вече е заплатил 926,82 EUR, може да се издаде заповед само за дължимия остатък от 351,41 EUR, но има издадена ПРЕДХОДНА ЗАПОВЕД за 1 295,87 BGN (662,57 EUR), представляваща 3 главница по Договор за потребителски кредит № 40020983041. По тази причина съдът прецени, че следва да откаже издаване на заповед, още повече, че няма отбелязване дали тя е влязла в сила, а производството пред РС Габрово е образувано преди настоящото.

Така мотивиран, Районен съд – Разград

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на "ПРОФИ КРЕДИТ

България" ЕООД с ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.

София, п.к. 1404, общ. Столична, обл. София (столица), р-н Средец, ж.к.

МОТОПИСТА, бул. "България" № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, представлявано от двама от: Светослав Николаев Николов, Н. М. Л. и Ярослав Кжищоф Чулак, за издаване на заповед за изпълнение срещу Г. Д. А. с ЕГН-********** и настоящ адрес: гр. Пловдив, п.к. 4000, общ. Пловдив, обл. Пловдив, район Южен, *** № ***, за заплащане на следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит № 40020983041 от 26.10.2023 г.: неплатена главница в размер на 368,06 EUR, падежирали вноски от № 21 с падежна дата 20.07.2025 г. до вноска № 26 с падежна дата 20.12.2025 г. ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 22.01.2026 г.; 99,76 EUR, падежирало договорно възнаграждение – от вноска № 21 с падежна дата 20.07.2025 г. до вноска № 26 с падежна дата 20.12.2025 г. ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 22.01.2026 г.; 127,74 EUR, представляващо падежирало за закупена и използвана услуга Фаст, дължимо от вноска № 21 с падежна дата 20.072025 г. до вноска № 26 с падежна дата 20.122025 г. ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 22.01.2026 г.; 239,52 EUR, представляващо падежирало за закупена и използвана услуга Флекси, дължимо от вноска № 21 с падежна дата 20.072025 г. до вноска № 26 с падежна дата 20.122025 г. ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 22.01.2026 г.; неплатени такси в размер на 255,65 EUR, начислени по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на посочената дата и мораторна лихва в размер на 74,27 EUR за периода от 21.12.2023 г. до 21.01.2026 г. , както и за направените от заявителя разноски по делото.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Разград в едноседмичен срок от съобщаването на заявителя на основание чл. 413, ал. 2 ГПК.

УКАЗВА на заявителя възможността на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, да предяви в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане осъдителен иск срещу посочения длъжник по отношение на вземанията, за които е отказано издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 4