Определение № 403 от 26.07.2023, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 403 гр. Сливен, 26.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Симеон Ил. Светославов като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Въззивно частно гражданско дело № 20232200500268 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 11963/ 12.07.2023 г. на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *******, чрез адв. М. – САК, със служебен адрес: гр.

София, *********, срещу Определение № 1881/14.06.2023 г., постановено по гр. д. № 5274/2022 г. по описа на РС Сливен.

Частният жалбоподател твърди, че е депозирал молба по чл. 248 от ГПК за допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските, но с обжалваното определение молбата му е оставена без разглеждане, поради това, че не е представил списък по чл. 80 от ГПК. Сочи, че съдът е уважил предявеният иск за сумата от 3649,02 лв., за която е издадена и заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като по отношение на искането за разноски, съдът се е произнесъл частично, а именно за сумата от 498,55 лв. разноски за заповедното производство и сумата от 1079,87 лв., разноски за исковия процес. Съдът обаче пропуснал да се произнесе за сумата от 797,88 лв. с ДДС реално платено адвокатско възнаграждение, за което била представена фактура, издадена на 04.04.2023 г. Частният жалбоподател счита, че подадената от него молба по чл. 248 от ГПК е за допълване на съдебното решение, а не за изменение, тъй като липсвало изцяло произнасяне по отношение на направените разноски за платено адвокатско възнаграждение в исковия процес. В заключение иска от съда да отмени обжалваното определение и да бъде допълнено съдебното решение в частта за разноските.

В срока по чл. 276 от ГПК е постъпил отговор от Н. Д. А., ЕГН **********, чрез особен представител адв. А., със съдебен адрес гр. Сливен, ********** в който са изложени доводи за неоснователност на жалбата. Сочи се, че съдът се е произнесъл по искането за разноски, като частично е уважил искането за разноски съразмерно уважената част от исковете. Съобразяването на всички направени по делото разноски било предпоставено от наличието на списък за разноски, какъвто ищецът не бил представил, и е предпоставка за 1 упражняване на искането за изменение по чл. 248, ал. 1, предл. 2 от ГПК. В заключение иска от съда да остави без разглеждане подадената частна жалба.

Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. В тази връзка искането на ответната по частната жалба страна е неоснователно, тъй като частната жалба е допустима, а изложените доводи в тази връзка касаят нейната основателност.

С оглед предмета на въззивното производство, очертан с частната жалба и след преценка на събраните доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав на ОС-Сливен установи следното от фактическа страна:

Сливенският районен съд е сезиран с искова молба на „Йеттел България“ ЕАД, подадена в изпълнение на дадените указания по ч. гр. д. № 3332/2022 г. по описа на РС Сливен, за предявяване на иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл.

415 от ГПК. Исковата молба съдържа искане за признаване за установено, че ответникът, Н. Д. А., дължи общо сумата от 3649,02 лв. по договор за мобилни услуги от 25.09.2019 г., от 21.12.2018 г., и договор за лизинг от 25.09.2019 г., и законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Претендира се осъждане на ответника и за разноските, които са направени по ч. гр. д. № 3332/2022 г. и исковото производство.

С Решение № 417/19.05.2023 г. по гр. д. № 5274/2022 г., съдът е признал за установено, че Н. Д. А. дължи на частния жалбоподател, сумата в общ размер на 3622,24 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, като за разликата до пълно предявения размер от 3649,02 лв., искът е отхвърлен. Н. Д. А. е осъден да заплати на частния жалбоподател сумата от 1574,42 лв., деловодни разноски, от които 498,55 лв. сторени разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 3332/2022 г. на РС Сливен и 1079,87 лв., разноски в исковия процес.

По отношение на изводът за дължимите разноски съдът е приел, че те се дължат с оглед изхода на спора и уважената част от иска. Посочил, е че разноските за исковото производство са в общ размер на 1087,88 лв., от които 350 лв. възнаграждение за вещо лице, 664,90 лв. платено възнаграждение за особен представител и 72,98 лв. платена държавна такса, респ. дължими са 1079,87 лв.

С молба от 08.06.2023 г. ищецът поискал допълване на решението в частта за разноските относно сумата от 797,88 лв. с ДДС, която твърди, че е реално платено адвокатско възнаграждение.

С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане подадената молба. За да достигне до този решаващ извод, съдът е приел, че в конкретния случай е отправено искане за изменение на решението в частта за разноските, а не за допълване по чл. 248, ал. 1, предл. 1 от ГПК, тъй като в мотивите на решението имало произнасяне по разноските, като тази воля на съда е 2 отразена в диспозитива на решението. Поради липсата на списък по чл. 80 от ГПК съдът достигнал до решаващия извод, че искането е недопустимо, тъй като представянето на списъка е абсолютна положителна процесуална предпоставка за разглеждане на молбата за изменение по същество.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 71, ал. 1 от ГПК разноските представляват направените от страните разходи по водене на делото, които биват държавни такси и разходи за производството ( към които се включват разноските разноските за правна защита), и се присъждат според правилата на чл. 78 от ГПК, когато са доказани. Страната, която е поискала присъждането им задължително представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция – чл. 80, изр. 1 от ГПК. Този списък може да бъде инкорпориран както в исковата молба, така и в отделна молба. Целта на списъка по чл. 80 ГПК е страната да конкретизира кои разноски претендира да й бъдат присъдени, да информира съда и насрещната страна за вида и размера на претендираните разноски, за да бъдат съобразени те при разпределяне на отговорността по чл. 78 ГПК и насрещната страна да се защити срещу искането за присъждането им като оспори основанието и/или размера им / Определение № 561/09.11.2017 по ч. т. д. № 2640/2017 г., I т.о., ТК на ВКС/.

Съгласно разясненията в т. 8 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, порокът на съдебното решение, изразяващ се в непроизнасяне искането за присъждане на разноски, подлежи на отстраняване чрез реда по чл. 248 от ГПК, който е относително самостоятелен спрямо този по чл. 246 от ГПК. Прието е още, че следва да се направи разграничение между двете хипотези на изменение на определението в частта за разноските и на допълване на определението в частта за разноски. В първия случай, при изменение на решението, респ. определението, страната не е доволна от определените от съда разноски, като иска те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им. Във втория случай, изобщо липсва произнасяне на съда по искането за разноски. Поради това задължителната практика приема, че когато решението или определението на съда страда от порок – неточно определяне размера на разноските или произнасяне за част от цялото искане за разноски, но е постановено присъждането им, се касае за изменение на определението. В този случай, страната, твърдяща този порок дължи представяне на списък с разноски по чл. 80 от ГПК с цел отстраняване от съда на посочения порок. Когато страната твърди непълнота на съдебното решение или определение поради цялостна липса на произнасяне на съда, страната може и да не представя списък. Тогава съдът определя размера на следващите се разноски съобразно представените доказателства за тяхното извършване / Определение № 31/27.01.2022 г. по ч. гр. д. № 5037/2021 г., II г. о. ГК на ВКС/. Тоест настъпването на неблагоприятните последици по чл. 80, изр. 2 ГПК се отнася само до хипотезата, при която страната, която не е изпълнила задължението си да представи списък на разноските, иска от съда да изменени решението си 3 по отношение на присъдените в нейна полза разноски поради несъгласие с изчисляването на размера им или по съображения, че съдът е пропуснал да вземе предвид някой от извършените по делото разноски.

В разглеждания случай отправеното до съда искане с молбата от 08.06.2023 г. правилно е квалифицирано като такова за изменение на решението в частта за разноските, тъй като в постановеното по делото решение съдът се е произнесъл по искането за разноски, което е заявено общо в исковата молба. Формулиран е правен извод по приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка с направеното искане за присъждане на разноски. Този извод по акцесорната отговорност за разноски е намерил своя обективен израз в диспозитива на решението. Именно поради това не е налице хипотезата на цялостна липса на произнасяне по искането за разноски, респ. искането на жалбоподателя е такова за изменение. По делото обаче не е представен списък по чл. 80, изр. 1 от ГПК, а представянето му в хипотезата е от кръга на положителните абсолютни процесуални предпоставки за допустимост на искането за изменение на решението в частта за разноските / т. 8 от ТР 6/2013 г. по тълк. дело 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. Този списък трябва съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени / т. 2 на ТР 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Непредставянето на списък не изключва задължението за индивидуализиране на разноските по пера, тъй като само по този начин, и в съответствие с принципа на диспозитивното начало, би могла да бъде съобразена волята за възмездяване на самата страна.

С оглед на горните съображения, настоящата съдебна инстанция намира за правилен крайния решаващ извод на първоинстанционния съд, с който молбата на жалбоподателя за изменение на решението в частта за разноските, е оставена без разглеждане, поради липсата на списък по чл. 80 от ГПК. Ето защо, подадената частна жалба е неоснователна и като такава следва да бъде уважена, а обжалваното определение потвърдено.

Ръководен от горното и на основание чл. 278 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1881/14.06.2023 г. по гр. д. № 5274/2022 г. по описа на РС Сливен.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4