Решение № 7752 от 27.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7752 гр. София, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ***** при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20241110169308 по описа за 2024 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в правната сфера на „**“ АД съществуват вземания от Г. Г. М. за сумите, както следва: за сумата от 7418.64 лева, представляваща вземане за възстановяване от ответницата на недължимо заплатена- без правно основание за това, от ищеца в нейна полза по банков път сума в посочения размер, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК- 08.12.2023г., до окончателно изплащане на задължението, както и за сумата от 1225.36 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 10.07.2022г. до 07.12.2023г., за които парични притезания по ч. гр. дело № 67884/2023г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

Ищецът твърди, че с ответницата Г. М. били страни по трудово правоотношение, по силата на което същата заемала длъжността „главен счетоводител“ в „**“ АД. Изяснява, че на 19.03.2019г. и на 20.03.2019г. в счетоводните масиви на дружеството като заем, предоставен на последното от ответницата, била заведена сумата от общо 39 600.00 лева, като впоследствие- в периода от м. 04.2019г. до м. 03.2022г., „**“ АД ежемесечно превеждало по сметка на Г. М. суми с отбелязано основание на плащането „заем“.

Последният паричен превод в полза на ответницата бил извършен на 29.03.2022г. и бил в размер на 12 195.36 лева, а общият размер на плащанията към нея през посочения период възлизал на сумата от 47 018.64 лева. С оглед на това и доколкото разликата между предоставената като заем сума от 39 600.00 лева до реално върната на ответницата сума възлизала на сумата от 7418.64 лева поддържа, че последната е недължимо платена, поради което претендира връщането й, ведно със законната лихва, обезщетение за забава, както и разноски за настоящото и заповедното производство.

В първото по делото открито съдебно заседание от името на ищеца изрично е заявено, че се оспорва и съществуването между страните по делото на заемно правоотношение.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответницата признава, че действително е предоставила на ищеца парична 1 сума в посочения в исковата молба размер, както и че същият е превел по банковата й сметка сума именно в посочения от него общ размер от 47 018.64 лева. Въпреки това оспорва предявените искове, поддържайки, че в периода на предоставяне на сумата ищецът бил в затруднено финансова състояние, поради което след разговор с изпълнителния му директор се съгласила да изтегли в лично качество банков кредит, сумата по който да предостави на ищеца, който впоследствие следвало да върне сумите за погасяване на задълженията по договора за кредит. В изпълнение на уговорките между страните в изяснения смисъл ответницата сключила с „****“ АД договор за потребителски кредит № FL974900 от 19.03.2019г. за сумата от 42 304.00 лева, като на 19.03.2019г. и на 20.03.2019г. превела в полза на ищеца сумата по отпуснатия кредит, чийто размер след удържане на дължимите и уговорени в полза на банката такси и застраховка възлизал на сумата от 39 600.00 лева. Впоследствие дружеството започнало да връща заетата сума, като това се извършвало чрез парични преводи по банковата сметка на ответницата, открита за обслужване на въпросния кредит, като със заплатените суми от общо 47 018.64 лева били погасени единствено и всички задължения по договора за кредит. С оглед на това и доколкото преведените по нейна сметка суми от „**“ АД послужили за погасяване на задълженията по сключения въз основа на уговорката с дружеството договор за кредит, който сключила с цел подпомагане и стабилизиране на финансовото му състояние, ответницата поддържа, че не се е обогатила с процесната сума. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както и приложимите в случая нормативни актове, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД процесуално задължение на ищеца е пълно и главно съобразно нормата на чл. 154, ал. 12 ГПК да установи, че е превел в полза на Г. М. сочената сума от общо 47 018.64 лева.

Между страните по делото не е спорно, че към сочения в исковата молба период ответницата Г. М. е заемала длъжността „главен счетоводител“ в ищцовото дружество „**“ АД, че същата е превела по банкова сметка на ищеца на 19.03.2019г. и на 20.03.2019г. сумата от общо 39 600.00 лева, както и че впоследствие- в периода от м. април 2019г. до м. март 2022г., дружеството й е заплатило сумата от общо 47 018.64 лева с посочено при плащането основание „заем“.

Независимо от това, за пълнота и прецизност, следва да се изясни, че тези факти с правно значение се установяват въз основа на доказателствените (фактическите) изводи в неоспореното заключение на съдебно- счетоводната експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи. Така, съгласно констатациите на вещото лице действително, на 19 и на 20.03.2019г. в полза на ищеца от ответницата са преведени сумите съответно от 19 600.00 лева и от 20 000.00 лева, а впоследствие- в периода от 18.04.2019г. до 29.03.2022г., дружеството е превело по сметка на ответницата сума в общ размер на 47 018.64 лева.

Спорният по делото въпрос е съществувало ли е между страните правоотношение, различно от това по сключения помежду им трудов договор, доколкото не се установява, а не се и твърди посочените като заплатени между страните суми да имат за свой източник трудовото правоотношение помежду им, което да е обосновало извършване по банковата сметка на ответницата на парични преводи в размер на общо 47 018.64 лева, в частност на сума в размер на 7418.64 лева, предмет на процесната кондикционна претенция.

На първо място, следва да се изясни, че макар в първото по делото открито съдебно заседание от името на ищеца да е отречено преведените в негова полза от ответницата суми в общ размер на 39 600.00 лева да представляват предоставен от последната паричен заем, 2 същият не твърди пълният размер на извършените за времето от м. април 2019г. до м. март 2022г. парични преводи от общо 47 018.64 лева да са извършени без основание. Ето защо, при липсата на твърдения заплащането на сумата от 39 600.00 лева в полза на служителката му да е извършено без основание, следва да се приеме, че ищецът не отрича между страните да е съществувало правоотношение, наред с трудовото такова, по което да са извършени процесните парични преводи.

Съгласно показанията на свидетеля *****, който през процесния период е бил изпълнителен директор на ищеца, Г. М. е била главен счетоводител в „**“ АД в продължение на 16 години- до 2022г., когато напуснала. Свидетелят твърди, че в периода 2018-2019г. дружеството имало големи задължения към НАП, изпитвало финансови затруднения, имало сериозни пакети от кредити в размер на около 2 милиона лева към 4 или 5 банки, поради което не можело да тегли повече кредити, а същевременно, било изправено пред опасност да бъдат наложени запори върху банковите му сметки в полза на НАП.

Ответницата Г. М. в качеството си на главен счетоводител знаела за ситуацията и за невъзможността на дружеството да погаси задълженията си към НАП, поради което през 2019г. изтеглила потребителски кредит, който предоставила изцяло в полза на ищеца чрез две плащания, като общата сума на същите била преведена веднага на НАП за погасяване на публичните задължения на дружеството. Изяснява, че Г. М. уведомила него и другия съдружник по това време- ***, че ще тегли кредита. Впоследствие, цялата изтеглена от нея като банков кредит сума, както и таксите и лихвите по кредита били възстановени от „**“ АД на вноски по кредитната сметка, като плащанията били извършвани съобразно погасителния план към сключения от ответницата договор за банков кредит. При напускането на дружеството през 2022г. свидетелят взел решение целият остатък от задължението по кредита да бъде погасен, за да не съществува риск сумите да не бъдат възстановени. На въпроси на съда изрично изяснява, че след като Г. му споделила, че желае да изтегли кредит и да предостави сумите по него на дружеството, същият се съгласил, тъй като „нямали избор“, като тогава се договорили дружеството да връща парите по погасителния план.

Преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, съдът намира така възпроизведените гласни доказателства за правдиви и годни да послужат при формиране на правосъдната воля на настоящия съдебен състав по релевантните за спора обстоятелства, като това е така, тъй като същите са последователни, житейски логични, вътрешно непротиворечиви, а и доколкото не само не се опровергават от останалата доказателствена съвкупност, но и се подкрепят от нея.

Така, от представения с отговора на исковата молба и неоспорен от ищеца договор за потребителски кредит № FL974900/19.03.2019г. се установява, че на посочената дата Г. Г. М. е сключила договор за потребителски кредит с „****“ АД за сумата от 42 304.00 лева, а съгласно доказателствените изводи в заключението на съдебно- счетоводната експертиза, неоспорено и в тази му част, след удържане от банката- кредитор на дължимите застрахователна премия и такси за договаряне и усвояване, в полза на кредитополучателя е преведена сумата от общо 39 600.00 лева, за която, както бе изяснено, е преведена впоследствие от ответницата в полза на ищцовото дружество. Същевременно, вещото лице е констатирало и че към този период „**“ АД е имало значителни публични задължения в размер на 127 400.00 лева, като наличните парични средства по банковите му сметки към този момент, както и възможността за ползване на кредитен лимит по разрешения му по една от тях овърдрафт не са били достатъчни за погасяване на тези публични задължения, в какъвто смисъл са и показанията на свидетеля. Наред с това, следва да бъде съобразено и обстоятелството, установено в заключението, че непосредствено след извършените от ответницата парични преводи на 19 и на 20.03.2019г. ищецът е извършил плащания в полза на НАП за погасяване на публичните си задължения. Нещо повече, вещото лице е констатирало, че всички плащания от ищеца, възлизащи на сумата от общо 47 018.64 лева, са извършени по банковата сметка на ответницата, предвидена за обслужване на кредита по 3 сключения от нея договор за потребителски кредит № FL974900/19.03.2019г., както и че кредитът е бил погасен предсрочно- на 25.07.2022г.

Въз основа на така приобщената, неоспорена и неопровергана доказателствена съвкупност съдът намира за установено, че между страните по делото, преди ответницата да сключи процесния договор за кредит, е постигнато съгласие същата да встъпи в заемното правоотношение с банката за сметка на „**“ АД, а последното- да погасява задълженията по кредитното правоотношение, като житейски и икономически това се е наложило с цел преодоляване на финансовите затруднения на дружеството. Касае се според настоящия съдебен състав за мандатно правоотношение по смисъла на нормата на чл. 280 ЗЗД, при което довереникът- ответницата, не е упълномощена от доверителя- „**“ АД, поради което и съобразно нормата на чл. 292, ал. 2, изр. второ ЗЗД във вътрешните отношения помежду им правата и задълженията се смятат за такива на доверителя, т. е. на ищеца. Поради това извършените от него плащания по банковата сметка, открита на името на ответницата, доколкото тази банкова сметка е за обслужване на банков кредит, изтеглен от името на Г. М., но за сметка на „**“ АД съобразно уговорките й с дружеството, действало чрез свидетеля **** като негов изпълнителен директор по това време, са плащания за погасяване на задължения на последното, с оглед на което не е налице основание да се приеме, че сумите са постъпили в патримониума на ответницата, евентуално- че са заплатени в нейна полза, респ. че плащанията са извършени без наличие на годно правно основание за това.