Решение № 439 от 26.08.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 439 гр. София, 26.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Димитър Г. Цончев

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Ц.ка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско дело № 20251800500188 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

С Решение № 270 от 28.10.2024 г., постановено по гр. д. № 528/2023 г. по описа на РС – Елин Пелин, Т. И. Н. е осъден на основание чл. 45 ЗЗД да заплати на Ц. Н. Ш., сумата от 3 500,00 лева, представляваща обезщетение за причинените на последния неимуществени вреди – болки, страдания и обиди, вследствие на увреждане, причинено от ответника на 27.12.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане, като предявеният от ищеца иск е отхвърлен за разликата над уважения размер до пълната предявена сума от 8 000,00 лева.

Със същото решение е отхвърлен изцяло като неоснователен и предявеният от Т. И. Н. срещу Ц. Н. Ш. насрещен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 600 лева (частичен иск от 6 000,00 лева), представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди – травматични увреждания и сумата от 300 лева (частичен иск от 3 000,00 лева) – обезщетение за преживяните трайни емоционални състояния на стрес, тревожност, страх и неудобство, вследствие обидите, нанесени му от ответника на 27.12.2022 година.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от Т. И. Н. с доводи за неправилност и незаконосъобразност. Според жалбоподателя решението е 1 постановено при непълно и неточно възприемане и отразяване на фактическата обстановка от първоинстанционния съд, поради което във въззивната жалба подробно е изложена хронологията на случилото се.

Поддържа се, че в основата на конфликта е поведението на Ц. Ш., който според жалбоподателя, започнал да обижда и псува и блъснал с ръце Н., което предизвикало ударът между двамата, при който Н. ударил главата си в лицето на Ш.. В резултат на удара предните зъби на Ш. се врязали в челото на Н. и причинили разкъсана рана, от която потекла кръв, а на последният му прималяло и седнал настрани. Във въззивната жалба се посочва, че именно в резултат на това виновно и противоправно поведение на Ш., жалбоподателят е търпял и продължава да търпи психически страдания и болка, които следва да бъдат обезщетени. На следващо място според жалбоподателя, Ш. - в качеството си на ищец по главния иск, не е доказал при условията на пълно и главно доказване, всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а присъдените суми от районния съд са прекомерно високи не отговарящи на реално претърпените вреди. Поддържа се и възражението за съпричиняване на вредоносния резултат. С тези аргументи по същество е отправени искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на нов въззивен акт, с който претенциите на Ц. Ш. да бъдат отхвърлени изцяло, а предявеният насрещен иск от Т. Н. да бъде уважен.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна по въззивната жалба – Ц. Ш., оспорва същата и отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Въззивната жалба е подадена от правно легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

За да се произнесе въззивният съд взе предвид следното.

Районен съд Елин Пелин е сезиран с искова молба, подадена от Ц. Н. Ш., с която против Т. И. Н. е предявен иск по реда на чл. 45 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 8 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – 5 500,00 лева за претърпените от последния травматични увреждания (болки и страдания), вследствие нанесен на 27.12.2022 г. побой, и 2 500,00 лева за претърпените емоционални страдания, стрес, тревожност и гняв от преживяното, които продължават и към момента на предявяване на иска в съда. В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът работел на трудов договор към „Лидл България ЕООД ЕНД КО“ КД, като на 27.12.2022 г. изпълнявал трудовите си задължения като „Групов ръководител комисиониране/ръководител на отдел прием на стоки“ в складовите помещения на работодателя си, находящи се в с. Равно поле, ул.

„3-ти март“ № 1. Пристигайки на работното си място около 8:00 часа сутринта ищецът заварил на рампата два тежкотоварни хладилни камиона, готови за разтоварване. Шофьор на единият камион бил ответника – Т. И. Н., а на другия – Г. Н. И. (свидетел по делото). Ищецът посочва, че спрямо правилата за разтоварване на работното му място, приканил шофьорите да разтоварят стоката и да освободят рампата, но те отказали. Според изложеното в исковата молба ответникът Н. станал вербално агресивен, като започнал да заплашва и ругае ищеца Ш., от което последният се почувствал незаслужено и тежко обиден. Последвала и физическа саморазправа, при 2 която ответникът Н. внезапно се приближил до ищеца и му нанесъл рязък удар с глава в зъбите, от което Ш. изпитал рязка и остра болка и му потекла кръв.

За инцидента е подаден сигнал на телефон 112, като на място пристигнал полицейски екип и са образувани полицейска преписка № 262р29506/27.12.2022 г. и прокурорска преписка № 63/2023 г. по описа на РП – Елин Пелин. Вследствие на удара ищецът Ш. получил подкожен хематом с належащо охлузване между долната устна вляво и лигавицата на устната кухина, като поради продължаващите болки посетил лекар на 30.12.2022 година. Също така ищецът Ш. се почувствал незаслужено унизен от нецензурните думи на ответника и особено тежко възприел фактът, че инцидентът се е случил на работното му място и е станал известен и на други негови колеги.

В подадения от ответника Н. писмен отговор на исковата молба, не се оспорва обстоятелството, че действително на 27.12.2022 г. два камиона на фирма „Магдак“ ЕООД са били готови за разтоварване в складовата база на „Лидл България“. Н. оспорва обаче поведението на ищеца Ш. да е било съобразено с работните му задължения – същият изпаднал в състояние на „гневна истерия“ тъй като двамата шофьори отказали да разтоварят сами стоката. Според изложеното от ответника в отговора Ш. започнал да псува и обижда двамата шофьори и дори блъснал с ръце Н., поради което последният залитнал, подхлъзнал се и ударил главата си в лицето на Ш.. От удара предните зъби на Ш. се врязали в челото на Н. и предизвикали пробода рана, от която започнало да тече кръв. След известно време Ш. предоставил на двамата шофьори необходимите обувки за разтоварване на стоки в складовата база и въпреки че нямали подобно задължение Н. и колегата му И., разтоварили камионите си. В отговора не се оспорва обстоятелството, че на място пристигнал полицейски екип, както и че по случая е образувана прокурорска преписка, като се посочва, че наблюдаващият прокурор отказал да образува досъдебно производство по случая. Оспорват се също така твърденията на ищеца Ш., че същият се е държал любезно и професионално, като се навежда възражение за съпричиняване на вредите.

Едновременно с отговора на исковата молба е подаден и насрещен иск (инкорпориран и в самия отговор), с който ищецът по него Н. моли съда да осъди ответника Ш. да му заплати сумата от 600,00 лева (частичен иск от 6 000,00 лева), представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди – травматични болки и страдания, както и сумата от 300,00 лева (частичен иск от 3 000,00 лева), представляваща обезщетение за преживените от ищеца по насрещния иск трайни негативни емоционални състояния на стрес, страх, неудобство и тревожност от нанесените обиди.

Ответникът по насрещния иск – Ц. Ш. в срок е подал писмен отговор, с който оспорва изложената фактическа обстановка и твърдението, че ударът е нанесен случайно след блъскане или подхлъзване. Счита, че единствено Н. има вина за случилото се, включително за твърдяното нараняване, което е получил.

За установяване твърденията на страните в първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства и са приети заключенията по допуснатите съдебно медицинска и съдебно психиатрична експертизи.

3

Безспорно по делото, а и видно от приложените по делото трудови договори и длъжностни характеристики, е че към 27.12.2022 г. ищецът по главния иск (ответник по насрещния) Ц. Ш. заема длъжността „Ръководител на отдел Прием на стока“/Ръководител отдел в складовото стопанство в „Лидл България ЕООД ЕНД КО“, а ответникът по този иск (ищец по насрещния) – Т.

Н., заема длъжността „Шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“ във фирма „МАГДАК“ ЕООД.

Между страните не е спорно, че предвиденото за 26.12.2022 г. разтоварване на двата тежкотоварни камиона е отложено за следващия ден, а именно датата на инцидента – 27.12.2022 г., както и обстоятелството, че на процесната дата, около 8:00 часа сутринта двата камиона са били готови за разтоварване в складовата база на „Лидл България“ в с. Равно поле.

Видно от приложената към делото прокурорска преписка № 63/2023 г., същата е приключила с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 27.01.2023 г., тъй като прокурорът е приел, че не са налице достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер.

Първоинстанционният съд е приобщил към делото и материалите, съдържащи се в полицейска преписка с № 262р-29506/27.12.2022 г. по описа на РУ – Елин Пелин, сред които са дадените от страните - Н. и Ш., и от свидетелите очевидци – Г. И. и В. К., сведения. Видно от писменото сведение на Т. Н., същият непосредствено след случилото се заявява пред полицейските служители, че е ударил с глава по лицето Ц. Ш., тъй като е бил провокиран вербално от последния. Сведения за грубо отношение от страна на Ц. Ш. се съдържат и в писменото изявление на Г. И.. От друга страна В. К. не дава подобни сведения, но заявява, че е видял Н. да удря с глава в лицето Ш..

При разпита си пред първоинстанционния съд свидетелите очевидци – И. и К., отново дават взаимнопротиворечащи си показания.

Така в показанията си свидетелят К. посочва, че Ц. Ш. се държал съвсем нормално и професионално с двамата шофьори (Н. и И.), които отказали да разтоварят камионите си и да обуят работни обувки. Според свидетеля двамата шофьори били изнервени и предварително били решили да набият Ш., като го заклещили между камионите. Свидетелят К. посочва още, че ответникът Н. се опитал да удари Ш. с ръка, но не успял и го ударил с глава в лицето. Предвид дребния му ръст го уцелил в устата, в резултат на което и двамата се разкървавили – Ш. по устата, а Н. по челото.

От друга страна при разпита си пред първоинстанционния съд свидетелят Г. И. заявява, че поведението на ищеца по главния иск – Ц. Ш., е било нечовешко и некултурно. Последният започнал да се кара и да налита на бой и дори напсувал ответника по главния иск – Т. Н.. Според свидетеля, Н. без да иска ударил Ш., вследствие на което от челото на шофьора започнала да тече много кръв. Свидетелят посочва също така, че като шофьори нямат задължение да разтоварват стоката, която превозват, както и че в складовата база има правила за носене на специални обувки при разтоварване, с които шофьорите не са разполагали. след като им били предоставени тези обувки и двамата шофьори разтоварили товарните си автомобили. Според свидетеля ответника Н. бил много притеснен след случилото се.

Пред първоинстанционният съд по искане на ответника Н. е разпитан и 4 свидетеля Б. П. Л.. Същият макар да не е бил очевидец на случилото се, подробно свидетелства в насока, че като шофьор във фирма „Магдак“ също е срещал затруднения при разтоварване в складовата база на „Лидл България“ в с. Равно поле, доколкото няма подобно задължение. По отношение на инцидента сочи, че поведението на Н. е било променено след случилото се и му се е наложило да увеличи медикаментите, които приема.

Разпитан е и свидетеля С. Т. М., който, както и ищеца Ш., е дългогодишен служител на „Лидл България“, а на процесната дата изпълнявал функцията на пряк ръководител на последния. Свидетелят описва Ш. като съвестен, изпълнителен и отговорен човек, заради които му качества в последните години бил повишен в длъжност и отговарял за екип от 35 човека.