Определение № 497 от 28.11.2023, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 497 гр. К., 28.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария К. Дановска

Членове:

Васка Д. Халачева

Кирил М. Димов като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно частно гражданско дело № 20235100500299 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производство по реда на чл. 278, във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 2304/26.09.2023 г., депозирана чрез процесуален представител от Н. С. С. и насочена против Определение № 327/12.09.2023 г., постановено по гр.д. № 225/2023 г. по описа на Районен съд-М., с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата му с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК. Жалбодателят счита, че депозираната по реда на чл.248 от ГПК негова молба, не е недопустима. В този аспект изтъква, че направеното от него искане е за изменение на постановеното решение в частта му за разноските, а не е за допълване на постановеното решение в тази му част. Твърди по същество, че изводът на решаващия съд, направен в постановеното по делото решение, че в производството е налице хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК, защото ответникът не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска, е неправилен.

Моли обжалваното определение да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по съществото на направеното от ищеца искане с правно основание чл.248 от ГПК.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата, ответникът и в първоинстанционното производство – ТП на НОИ-К., с който жалбата е намерена за неоснователна и са изложени съображения в този смисъл.

Въззивният съд, като взе предвид доводите, изложени в жалбата, както и данните по делото, прие следното:

Производството по гр.д.№ 225/2023 г. по описа на Районен съд – М. е образувано по искова молба, депозирана чрез процесуален представител от Н. С. С., с която против ТП на 1

НОИ-К. е предявен иск с правно основание чл.3, ал.1 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/. С постановеното по делото Решение № 213/02.08.2023 г., първоинстанционният съд е уважил изцяло предявения иск, като е признал за установено по отношение на ответника, че ищецът е положил трудов стаж в ТКЗС “В.“ – с. К., бригада с. Г. Г., считано от 01.01.1976г. до 31.12.1997г. В мотивировъчната част на постановения акт, съдът е изложил мотиви, че намира за неоснователно направеното от ищеца искане да присъждане на разноски по делото, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК, тъй като в производството е приложима хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК, защото ответникът не е дал повод за завеждане на иска и е признал същия.

В срока за обжалване на първоинстанционното решение, чрез процесуален представител е депозирана от ищеца Н. С. С. молба с правно основание чл.248 от ГПК, с искане за изменение на така постановеното решение в частта му за разноските, за присъждане на направените по производството разноски, съгласно приложения за това списък.

Постановено по делото е Определение № 327/12.09.2023 г., предмет на настоящия въззивен контрол, с което М.ският районен съд, като е намерил подадената молба с правно основание чл.248 от ГПК за недопустима, я е оставил без разглеждане. Съдът е мотивирал определението си с довод, че в мотивировъчната част на решението си е изложил съображения и с тях е обосновал извода си за не присъждане на разноски в полза на ищеца.

Приел е, че при положително произнасяне по съществото на молбата, с която според съда не се иска изменение на размера на разноските и не се претендира пропуск на съда да се произнесе, би се достигнало до наличието на две мнения по разрешен спор в съдебното решение.

Констатирайки изложеното, настоящата инстанция намира сезиращата я жалба за допустима, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването.

А разгледана по същество, същата е и основателна. И това е така, защото формираният в обжалваното определение извод на решаващия съд за недопустимост на искането по чл.248 от ГПК, е неправилно. Недопустимост на направеното искане би могло да бъде налице единствено, ако същото не е подадено в срок, ако е подадено от нелегитимирано в производството лице, за което не е налице и правен интерес от искането, и ако е налице хипотезата на т.9 на ТР № 6/ 06.11.2013 г., постановено по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, а именно да е направено искане за изменение на съдебното решение в частта му за разноските, но страната да не е представила списък по чл.80 от ГПК. В настоящия казус тези отрицателни предпоставки не са налице, т.е. направеното искане е допустимо и същото следва да бъде разгледано по същество.

Казано в заключение, следва атакуваното определение да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по същество на направеното от ищеца искане с правно основание чл.248 от ГПК. За изчерпателност на изложението може да се посочи, че за производство с предявен иск по ЗУТОССР, приложими са неговите разпоредби, в частност тази на чл.9, и едва при неуредените в него случаи и тази на чл.10.

2

Водим от изложеното, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 327/12.09.2023г., постановено по гр.д.№ 225/2023г. по описа на М.ския районен съд и ВРЪЩА делото за произнасяне по същество на направеното от ищеца искане с правно основание чл.248 от ГПК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3