Решение № 571 от 13.10.2022, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 571 гр. гр. Хасково, 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР Н. ВУНОВ при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. ВУНОВ Гражданско дело № 20225640100196 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по исковa молба от “Дженерали застраховане ” АД с правно основание чл. 410, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ /, вр. с чл. чл.

49, вр. с чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Община Хасково.

Ищецът твърди, че с полица № 0312180550014435 от 27.07.2018 г., в качеството си на застраховател сключил договор за комбинирана автомобилна застраховка „Автогрижа“, включваща застраховка „Каско на МПС“ и застраховка „Автомобилен асистанс за България“ на л.а.

„***********“, с peг. № ***********, собственост на А. М. П., със срок на действие от 28.07.2018 г. до 27.07.2019 г., при уговорено покритие „Пълно Каско“ на рисковете, съгласно „Общи условия“ на предлаганата застраховка.

На 15.09.2018 г. в гр. Хасково , на бул. „Съединение“ , до входа на магазин „Мебели Камбо“ било реализирано ПТП, при което застрахованият по 1 горепосочената полица лек автомобил, управляван от М. Д. П., попаднал в необезопасено и необозначено от ответника препятствие на пътното платно отводнителна шахта, пропаднала около 20 см. под нивото на пътната настилка, в резултат на което претърпял материални вреди, детайлно описани в опис-заключение. За настъпилото ПТП бил съставен Протокол за ПТП № 1684312 от 15.09.2018 г. от мл. автоконтрольор при сектор „ПП“-ОДМВРХасково, в който били отразени обстоятелствата и причините за настъпване на ПТП и била изготвена схема на същото. Причинените вреди на застрахования лек автомобил били описани от експерти на ищцовото дружество и били оценени на сумата в размер на 703,37 лв. От така определеното застрахователно обезщетение била прихваната сума в общ размер на 576.50 лв., представляваща вноска за дозастраховане, втора и трета невнесени вноски от застрахователната премия по застраховката с включен 2 % данък съгласно ЗДЗП , а остатъчната сума от 126.87 лв била изплатена на застрахованото лице с преводно нареждане на 01.10.2018 г. Във връзка с ликвидацията на преписката ищецът реализирал и обичайни разноски в размер на 15 лева. Поддържа се, че на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 К З с плащането на застрахователното обезщетение той встъпвал в правата на застрахования срещу ответната община като възложител на възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски.

Отговорността на ответника се основавала на обстоятелството, че увреждането на застрахования автомобил било в резултат на неподдържане в състояние, осигуряващо нормално и безпроблемно експлоатиране, и неизправността на пътния участък, на който било реализирано процесното ПТП. Доколкото този участък от пътя се намира л в границите на ответната община и не бил включен в утвърдения с Решение № 945 на МС от 01.12.2004 г. списък на републиканските пътища, същият се явявал общински и съгласно чл. 8, ал. 3 ЗП съставлявал публична общинска собственост, а по силата на чл.

31 ЗП общината била задължена да поддържа с грижата на добър стопанин изправността на пътната мрежа - публична общинска собственост, което задължение в случая не било изпълнено от ответника. С писмо с изх. № 310011546/11.11.2021 г. ищецът отправил регресна покана до ответника за доброволно заплащане на сумата в размер на 718.37 лв., която била получена на 12.11.2021 г., но дължимото от ответника обезщетение не било 2 възстановено, което обуславяло правния интерес на ищеца от завеждане на исковете. Предвид изложеното, се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 718.37 лв. - главница, включваща изплатено застрахователно обезщетение в размер на 703.37 лв. и ликвидационни разноски в размер на 15 лв. и сумата от 11.77 лв. - мораторна лихва за периода от 28.11.2021 г. до 24.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът счита исковете за допустими, но неоснователни и оспорва същите по основание и по размер. Признава посочените в исковата молба обстоятелства за наличие на застрахователно правоотношение между ищеца и пострадалото МПС, както и че по време на действие на застраховката настъпил процесния инцидент. Оспорва твърдяния механизъм на настъпване на ПТП, наличието на причинно следствена връзка между същия и настъпилите вреди, както и наличието на виновно и противоправно поведение /действие или бездействие/ от страна на ответника за настъпване на вредоносния резултат. Твърди, че било налице съпричиняване от страна на водача на пострадалия автомобил в обем от 100 %, поради движение с несъобразена с пътната обстановка скорост на автомобила и непредприемане на необходимите действия от негова страна за избягване на възникнали по пътното платно препятствия. Поддържа, че изграждането на пътното платно и отводнителните съоръжения по същото били изпълнени съобразно съответните нормативни изисквания, като денивелацията на съоръжението била естествено и закономерно допусната, а не се дължала на „пропадане на пътната настилка“ и водачът на увреденото МПС следвало да се съобрази с наличието на тези съоръжения на пътното платно. Тъй като ответникът бил изпълнил изцяло всички свои законоустановени задължения, не следвало да бъде ангажирана отговорността му за причинени вреди. Предвид изложеното моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа следното:

От застрахователна полица № 0312180550014435 о т 27.07.2018 г. се установява, че по отношение на лек автомобил марка „Опел Инсигния“, с peг.

3

№ X 5666 КМ е била сключена комбинирана автомобилна застраховка „Автогрижа“, включваща застраховка „Каско на МПС“ и застраховка „Автомобилен асистанс за България“, между ищеца и собственика му Александър Младенов Павлов, с валидност от 28.07.2018 г. до 27.07.2019 г.

От представеното заверено копие на Констативен протокол за ПТП № 1684312 от 15.09.2018 г., съставен от Д. Б. – мл. автоконтрольор при Сектор ПП в ОД на МВР – Хасково, се установява, че на същата дата, около 14 :30 ч., в гр. Хасково, на бул. „Съединение“, до входа за магазин „Мебели Камбо“, е реализирано описаното в исковата молба ПТП.

С искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“ от 17.09.2018 г. М. Д. П. е уведомила ищцовото дружество за това ПТП, както и за нанесените по автомобила материални щети.

В представените Опис-заключение за вреди на МПС от 18.09.2018 г., Калкулация за ремонт от 25.09.2018 г. и Ликвидационен акт № 800348 от 26.09.2018 г. са описани по вид и стойност щетите по увредения автомобил и извършените в тази връзка услуги.

С платежно нареждане от 01.10.2018 г. на Александър Младенов Павлов е изплатено обезщетение по щетата в размер на 126,87 лв.

С регресна покана изх. № 310011546/11118.2021 г., получена от ответника на 12.11.2021 г. съгласно приложената обратна разписка, ищецът го е поканил в 15-дневен срок от получаването й да му възстанови по посочена банкова сметка застрахователно обезщетение в размер на 718,37 лв.

Според справка за изчисляване на законна лихва върху сумата от 718,37 лв. за периода от 28.11.2021 г. до 25.01.2022 г., същата възлиза на 11,77 лв.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелката М. Д. П. за установяване на обстоятелствата относно настъпването на ПТП. Показанията й са записани подробно в протокола за съдебното заседание, проведено на 13.06.2022 г. /л. 68 – л. 69 по делото/, като при необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на разпитани я свидетел, тъй като са последователни и логични, резултат са на непосредствени и лични възприятия, кореспондират на събраните по делото 4 писмени доказателства, а и не се опровергават от други такива.

От заключението съдебно-автотехническата експертиза, което следва да се кредитира изцяло като компетентно, обосновано и неоспорено от страните, се установява, че вероятният механизъм на ПТП е преминаване на лекия автомобил с предното дясно колело през отводнителна шахта на пътното платно, с пропадане 15-20 см под нивото на асфалтовото покритие. В случая е налице причинно-следствена връзка между описаното в исковата молба ПТП и настъпилите щети по автомобила, като техният размер към датата на процесното ПТП по средни пазарни цени възлиза на 676,40 лв. с ДДС.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими.

Разгледани по същество, исковете се явяват частично основателни, поради следните съображения:

Съгласно чл. 410 ал. 1, изр. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

В настоящия случай не се спори, а и от представен ите застрахователна полица № 0312180550014435 о т 27.07.2018 г., ликвидационен акт № 800348 от 26.09.2018 г. и платежно нареждане от 01.10.2018 г. се установява, че към датата на ПТП увреденият лек автомобил „Опел Инсигния“, с peг. № X 5666 КМ е бил застрахован в ищцовото дружество, за него е било определено застрахователно обезщетение в размер на 703,37 лв., от което е приспадната сума в общ размер на 576.50 лв., представляваща вноска за дозастраховане, втора и трета невнесени вноски от застрахователната премия по застраховката с включен 2 % данък съгласно ЗДЗП , поради което на собственика е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 126,87 лева.

При това положение следва да се приеме, че е налице валидно основание за суброгиране на ищеца в правата на увредения . В тази връзка 5 следва да се има предвид, че ПТП е предвидено като покрит застрахователен риск и включено в представените Общите условия, неразделна част от процесния застрахователен договор. Ето защо ищецът напълно правомерно - в изпълнение на задължението си по чл. 405 КЗ е обезщетил застрахованото лице.

На следващо място, настъпването на застрахователното събитие, вкл. и мястото на ПТП е безспорно установено чрез събраните гласни и писмени доказателства, а и с Определение № 739/12.05.2022 г. е прието за ненуждаещо се от доказване. Касае за улица, която се намира в населено място и не е част от републиканската пътна мрежа, а представлява местен път по смисъла чл. 3, ал. 3 ЗП и като такъв е публична собственост на Община Хасково по силата на чл. 8, ал. 3 от с.з. и § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Собствеността на пътищата се разпростира върху всички основни елементи на пътя, в т. ч. и върху пътните съоръжения. Сред тях законодателят е включил и пречиствателните съоръжения - § 1, т. 3 от ДР на ЗП , а съгласно § 1, т. 1 от ДЗ на ППЗП пречиствателно съоръжение е утаителна шахта, разположена в обхвата на пътя, в която чрез пътните окопи постъпват повърхностните води от пътното платно. Тук е уместно да се отбележи и че на основание чл. 19, т. 4, б. „б” от Закона за водите /ЗВ/ уличните канализационни мрежи и дъждоприемните шахти в урбанизираните територии са изключителна публична общинска собственост, а собствениците на водностопански системи са длъжни да ги поддържат в техническа изправност – чл. 141, ал. 1 ЗВ. Освен това в чл. 191, ал. 1, т. 2 ЗВ е вменено задължение на кметовете на съответната община да контролират тяхното изграждане, поддържане и правилна експлоатация. От друга страна ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват също от общините – чл. 31, ал. 1 ЗП. В чл. 167, ал. 1, изр. 1 от Закона за движението по пътищата е предвидено пък, че лицата, които стопанисват пътя, трябва да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Несъмнено е, че установената пропаднала шахта под нивото на пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на § 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност на движението. Ето защо и доколкото същата не е била обезопасена с нарочен пътен знак пред нея или по друг начин, ответникът не е 6 изпълнил своите посочени по - горе и законово уредени задължения, т.е. налице е противоправно бездействие на неговите служители, респ. работници, натоварени с ремонта и поддържането на общинските/местните пътища, което по аргумент на чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира да е виновно.