Решение № 1280 от 01.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1280 гр. София, 01.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Яна Ем. Владимирова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Яна Ем. Владимирова Въззивно гражданско дело № 20221100501707 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 17 от Закона за защита от домашното насилие, във връзка с § 1 от Заключителни разпоредби на ЗЗДН, във връзка с глава ХХ от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 4499 от 8.12.2021г. , постановено по гр. д. №31457/2021г. по описа на Софийски районен съд, 149 състав, е оставена без уважение молбата на Д. СЛ. Д., ЕГН **********, действаща като майка и законен представител на К. И.Ц., ЕГН **********, за издаване заповед за съдебна защита срещу И.Х.Ц., ЕГН **********, като е отказано и издаването заповед за съдебна защита, с която по отношение на ответника И.Х.Ц. да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ат ЗЗДН. С обжалваното решение молителят Д. СЛ. Д. е осъдена да заплати по сметка на СРС съдебна такса в размер на 25 лв. и сторени от ответника разноски в размер на 800 лв.

В срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН е подадена въззивна жалба от молителката Д.

СЛ. Д., действаща като майка и законен представител на К. И.Ц., чрез процесуалния представител адв. В.С.. Изложени са доводи за неправилност на постановеното решение. Твърди се, че същото е постановено при превратно тълкуване н събраните по делото доказателства, като се аргументира с част от приетото заключение на назначената по делото съдебно - психологична и психиатрична експертиза. Твърди, че по категоричен начин е установено наличие на акт на домашно насилие от страна на ответника, което съдът не е взел предвид при постановяване на решението. Прави се искане решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да се уважи първоначалната молба за защита от домашно насилие и да се издаде заповед 1 за защита съгласно, която да се задължи ответникът И.Х.Ц. да се въздържа от извършването на описаните в молбата актове на домашно насилие както и да посещава специализирани програми за овладяване на агресията.

В срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН отговор на въззивната жалба е подаден от ответника И.Х.Ц., чрез процесуалния му представител адв. Д.К.. Наведени са съображения за неоснователност на подадената въззивна жалба и се развиват съображения по същество, като се сочи, че от събраните по делото доказателства се изключвала възможността твърденият акт на домашно насилие да е бил извършен, като той не бил и индивидуализиран по време, изпълнителни действия и начин, позволяващ на съда квалифицирането му като осъществен акт на психологическо или емоционално насилие. Сочи се, че от заключението на вещите лица е станало ясно, че няма данни твърденият акт на насилие да е бил преживян от детето К.. Прави се искане обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от легитимирани за това страни в първоинстанционното производство при наличие на правен интерес от обжалването, като оспореният подлежи на въззивно обжалване по аргумент от чл. 17 ЗЗДН, във вр. с чл. 258 ГПК.

Софийският градски съд, като прецени доказателствата по делото и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество същото е правилно, поради което на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния.

В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и възражения на страните и да изложи свои собствени мотиви по спорния предмет, въззивният съд намира следното:

По делото се установява и не се спори между страните, че майката и бащата на детето не съжителстват в едно домакинство. С решение по гр.д.№ 9457/2019 г. на Софийски районен съд, 149 състав, упражняването на родителските права е предоставено на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения с детето К.. Ответникът И.Ц. живее във фактическо съпружеско съжителство с друга жена – свидетелката М.В., с която имат общо дете – Б., и която има свое дете от предходна връзка.

По делото е представена декларация по чл. 9 ЗЗДН. Декларатор е майката на детето К. – Д.Д., като същата е декларирала, че И.Х.Ц., баща на детето К.Ц., е извършил домашно насилие спрямо детето, изразяващо се в малтретиране под формата на наказание, като е заключвал К. в тъмно помещение без надзор и контрол от възрастен в продължение на цяла нощ, без да осигури легло и завивка на детето, както и го е наказвал с вдигнати ръце на стената. Всичко това е ставало вероятно в жилището, в което живеят родителите на Ц. и детето нощува, когато е при него, находящо се в гр.София, ж.к. „****.

Декларирано е, че тези събития са се случили в периода 14.05.2021 г. – 16.05.2021 г. и че са се случвали системно.

Пред първоинстанционния съд е приет и социален доклад от ДСП – Младост, изготвен от център за обществена подкрепа към ИСДП. В същия се сочи, че детето К. проявява признаци на тревожност. Работилият с детето психолог е 2 приел, че не следва да разговаря с детето относно случилото се при баща му, тъй като този подход криел риск детето да бъде допълнително виктимизирано и да се идентифицира изцяло с ролята на жертва, доколкото до момента му се е налагало многократно да разказва въпросните случки. Констатирано е, че детето разиграва много агресивни сцени на бой и му е било трудно да се върне в реалността. Това е интерпретирано от изготвилия доклада психолог като отработване чувство на страх спрямо баща си, чувство за вина и опасения от наказание. Посочил е, че за детето е трудно да интегрира ситуацията, в която се намира спрямо баща си, а от друга страна в отношенията с майка си К. формира фантазия, че застава на мястото на неин партньор, като объркването на позициите на дете и възрастен също поражда неяснота и непоносимост, които се трансформират в агресия. Посочено е, че майката на детето е положила усилия и постоянство да върне детето в позицията на такова и да му дава послания, че тя има определена роля спрямо него и тя е тази на родител. От друга страна детето се идентифицира с баща си, обаче се и страхува от него, като това правело още по-сложно да интегрира връзките на баща си с втората му жена и другите деца в семейството. Според работилия с детето психолог е сложно да се каже кое от преживяното при бащата е най-травматично за К., но основният му страх е този от наказание, което показва, че е имало травматични преживявания на детето и когато се възстанови контактът между него и баща му, това трябвало да се случи по внимателен начин.

Пред първата инстанция е изслушано заключение по допусната от съда комплексна съдебно-психологична и психиатрична експертиза. Вещите лица са посочили, че психо-емоционалното състояние на детето К. може да се опише като страдание, като се проявяват тревожни и депресивни симптоми, както и избягващо поведение. Посочили са, че тези симптоми не могат пряко да се отнесат към конкретен акт на домашно насилие, като не се изключва възможността определено рестриктивно изискване да се преживява свръхемоционално, предвид ситуацията на конфликт и раздяла. Посочили са още, че у детето има ясно формирана представа за наказания, наложени от бащата, но във формирането се откриват и елементи на фантазъм. Вещите лица са констатирали, че е налице въздействие от страна на майката върху мисловните процеси на детето, водещо до формиране на негативно отношение /представа/ към фигурата на бащата чрез създаване на чувство на тревожност у детето при осъществяване на срещите му с бащата, като това въздействие на майката е обусловено от нейните страхове и подозрения.

Констатирали са още, че доверителната връзка между баща и дете липсва, а емоционалната е белязана от тревожност и страх, като в тази връзка са отбелязали, че липсата на директен вербален контакт с бащата, предвид издадената ограничителна заповед, и невъзможността да бъде осъществяван режима на лични отношения между баща и син, са се отразили със задълбочаване на кризата в отношенията, нарастваща тревога и вероятност от отчуждаване. Посочено е, че детето има страх от баща си /визира наказания/, като в тази връзка се установяват фантазми. На детето са били налагани наказания, но нямало как да се установи степента на реални и фантазни наказания, като по-скоро присъствали и двата елемента. Не се установявало детето К. да има притеснение от трето лице, което присъства при престоя му 3 при баща му.

Пред първоинстанционния съд са изслушани св. М.В., която е във фактическо съпружеско съжителство с ответника, поради което показанията следва да се ценят при условията на чл. 172 ГПК, както св. С.П., психолог, работила с детето.

Св. В. сочи, че познава К., същият е идвал при тях с ответника. Не била виждала бащата да наказва детето по начин, описан в молбата за защита – като го оставя на тъмно с вдигнати ръце. Наказанията се изразявали в забрани да играе на лаптоп или телефон. Детето било щастливо, не се страхувало от баща си. Детето никога не било оставяно само, докато е при тях. Ответникът никога не бил проявявал агресия нито към него, нито към нея, нито към двете други деца в семейството – общото им дете и нейното собствено дете от предходна връзка.

Св. П. сочи, че майката на детето К. я потърсила във връзка с проявена от детето тревожност. В хода на работата – на седма или осма среща – свидетелката установила, че детето е било затваряно и заключвано от бащата и сигнализирала Държавна агенция „Закрила на детето“. Това се случило през месец май 2021 г.

Във въззивната инстанция са приети като доказателства по делото социален доклад на ДСП – Слатина; доклади, предоставени от ИСДП – информация за работата с детето К.Ц. и индивидуална оценка на г-жа Д.Д.; социален доклад, изготвен от ДСП – Младост.

В изготвения от ДСП – Слатина доклад се сочи, че при проведен разговор с бащата, същият е изказал притеснения, че по отношение на детето К. е налице синдром на родителското отчуждение спрямо него, както и че връзката между тях е сериозно застрашена от дългия период на прекъсване на контактите.

Бащата е посочил, че майката на детето се противопоставя на пребиваването му в дома на новото семейство на бащата. Описал е на социалния работник срещата между него и детето, проведена с цел изготвяне на заключението на вещите лица, при която майката е възпрепятствала всякакъв контакт между него и детето. Бащата няма информация относно развитието на детето, не знае в кое училище ще бъде записано то, тъй като майката не му съобщила.

Посочил е, че иска да вижда сина си така, както е определил съдът в решението относно режима на лични контакти.

В социалния доклад, предоставен от ДСП – Младост, се сочи, че майката е заявила, че е готова да предостави информация относно детето при поискване, но до момента никой от роднините по бащина линия, както и самия баща, не са се били свързали с нея. Майката имала желание да заведе детето на екскурзия в чужбина, но бащата все още не бил дал съгласие.

Констатирано е, че връзката между майка и дете продължава да е силна.

В доклада относно индивидуалната оценка на потребностите, изготвен по отношение на майката Д.Д., се сочи, че същата изпитва чувства на недоверие, тревожност, разочарование по отношение на бащата И.Ц., като намирала потвърждение за тези свои усещания в поведението на детето. Сочи се, че майката се е нагърбила с изпълнение на майчината и бащината функция, което носело удовлетворение. Наблюдавал се стремеж да защити сина си от баща му. Изготвилия доклада психолог е констатирал риск за детето в 4 дългосрочен план – посочил е, че в случай че не се предприемат навременни действия по посока възстановяване на контактите между баща и дете, рисковете са свързани с отчуждаване на детето от бащата, въвличането му в конфликт на лоялност, развиване на чувство за вина за случилото се.

Предложени са мерки и подкрепа, които да имат превантивна функция: консултиране на бащата относно възможността да осъществява контакти със сина си в защитена среда, подкрепа както за бащата, така и за двамата родители в посока подобряване на позицията на детето в семейството. Прави се предложение за среща за преглед на случая с участие на двамата родители, специалистите от ЦОП към ИСДП, специалисти от ОЗД, които работят по случаите на детето К.Ц. и неговите родители.