Решение № 1372 от 09.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1372 гр. София, 09.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря Надежда Св. Масова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100506231 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20012422/15.01.2021г. по гр.д. № 10700 по описа за 2020г. н а Софийски районен съд, 50-ти състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 535 от ТЗ , че АЛ. Г. Т. , ЕГН ********** дължи на „К.Р.”ООД, ЕИК **** заплащане на сумата от 6434,85лв, ведно със законната лихва от подаване на заявлението10.01.2019г., до изплащането й, представляващи главница по запис за заповед, издаден от А.Т. на 29.07.2016г. за сумата от 10600,05лв. в полза на К.”ООД, джиросан на „К.Р.” с джиро от 12.11.2018г. , за която е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 1470/2019г. по описа на СРС, като неоснователен е отхвърлен иска за горницата над 6434,85лв. до предявен размер от 8239,14лв. , като АЛ. Г. Т. , ЕГН ********** е осъдена да заплати на „К.Р.”ООД, ЕИК **** на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК съдебни разноски от общо 1109,34лв. по исково и по заповедно дело, К.Р.”ООД, ЕИК **** е осъдено да заплати на АЛ. Г. Т. , ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 208,04лв.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх. № 5184805/13.11.2018г. по регистъра на СРС , изпратена по пощата на 03.02.2021г. от ответника по исковете- АЛ. Г. Т. , ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. М.М., гр. София, ул. **** в частта, в която исковете са уважени. Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено 1 при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.

Посочил е, че записа на заповед бил издаден за обезпечаване на задължения по договор за кредит № 165247/29.07.2016г. сключен за сумата от 5000лв. По този договор била платила сумата от 4103лв. и неправило районният съд не го приел за установено по делото. Това обстоятелство не било оспорено от ищеца и не било нужно да се представя доказателство за плащането. Ищецът с исковата молба посочил, че непогасената част от задължението е 8239,14лв., записът на заповед бил издаден за 10600,05лв., така ищецът признал плащането на разликата от 2360,91лв. Неправилно било прието от районният съд, че договора за кредит бил валиден. Този договор не отговарял на изискванията на чл. 11, т. 9 и т.10 от ЗПК Клаузата по чл. 12, ал.4 от договора за неустойка била нищожна като неравноправна. Клаузите по договора не били уговорени индивидуално. Неустойката била прекомерна до степен на нищожност, противоречала на добрите нрави. Нямало ясно разписана методика за формиране на ГПР. Уговорената с договора възнаградителна лихва от 40% надхвърлял три пъти законната лихва за забава, такава уговорка била нищожна поради нарушение на добрите нрави. Договорът за кредит не бил подписан на всяка страница в противоречие с чл. 26, ал. 4 от ЗПотрКр. Нямало погасителен план, не било посочена каква част от вноската включва лихва и каква част включва главница и други. Нищожността на тези клаузи договора водело до нищожност на целия договор. Претендирал е разноски . Процесуалният й представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

Въззиваемият- ищец К.Р.”ООД, ЕИК **** не е изразил становище.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2004253/26.02.2020г.. по регистъра на СРС от К.Р.”ООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, офис 14 и съдебен адрес: адв. Х.М., гр. София, бул. **** срещу АЛ. Г. Т. , ЕГН **********с адрес: гр. София, ж.к. ****, с която е поискало от съда да признае за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 535 от ТЗ съществуване на вземането му срещу ответника за заплащане на сумата от 8239,14лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението10.01.2019г., до изплащането й, представляващи непогасена част от главница по запис за заповед, издаден от А.Т. на 29.07.2016г. за сумата от 10600,15лв. в полза на К.”ООД, джиросан на „К.Р.” с джиро от 12.11.2018г. , за която е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 1470/2019г. по описа на СРС. Навело е твърдения, че записът на заповед отговарял на изискванията на чл. 535 от ТЗ, бил предявен за плащане, джиросан бил на ищеца и установявал съществуване на вземането му за 10600,15лв., непогасена сума била 8239,14лв. В о.с.з. от 26.10.2020г. процесуалният му представител е посочил, че записът на заповед обезпечава задължения по договор за потребителски кредит, който бил валиден. Претендирало е разноски.

2

Ответникът АЛ. Г. Т. , ЕГН **********е оспорила иска. Посочил е, че записът на заповед бил издаден като обезпечение на задължения по договор за кредит № 165247/29.07.2016г. с кредитодател К.”ООД, по този договор платила на кредитодателя с друго наименование „М.П.М.” ООД сумата от общо 4103лв. на вноски в периода от 24.08.2016г. до 24.11.2017г. и не дължала тази сума поради плащането й.

Договорът за кредит бил потребителски и за него се прилагали правилата на ЗПК. В случая кредитодателят и поемател по записа на заповед бил свързано лице с ищеца, но когото записа на заповед бил джиросан – управителят им бил едно и също лице, поради което и нямало пречка да се правят възражения по договора за кредит, защото ищецът бил недобросъвестен, тоест знаел за недостатъците на прехвърленото вземане. Договорът за кредит не съдържал уговорка за възможност за прехвърляне на вземането по договора за кредит, което препятствало прехвърлянето му съгласно ЗПК. Действително, такова изискване нямало за джирото по записа на заповед, но доколкото обезпеченото вземане е такова по договор за потребителски кредит, прехвърлянето на вземането по записа на заповед без да има съгласие за същото от кредитополучателя било заобикаляне на закона.

По делото е приложено заповедно дело № 1470/2019г. по описа на СРС, 50-ти състав, съгласно което по заявление вх. № 3002286/10.01.2019г. ., е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, с която е разпоредено АЛ. Г. Т. , ЕГН ********** да заплати на „К.Р.”ООД, ЕИК **** сумата от 8239,14лв, ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 10.01.2019г., до изплащането й, представляващи непогасена главница по запис за заповед, издаден от А.Т. на 29.07.2016г. предявен на 27.10.2018г. в полза на К.”ООД, джиросан на „К.Р.” с джиро от 12.11.2018г., съдебни разноски от 964,78лв., за така издадена заповед длъжникът е уведомен на 18.12.2019г, на 20.12.2019г. длъжникът е подал възражение срещу заповедта, на 04.02.2020г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщение, че е предявил иск за установяване съществуване на вземанията по заповедта и такива са представени на 26.02.2020г.

По делото е приет неоспорен от страните документ, озаглавен „ запис на заповед”, издаден на 29.07.2016г. с който АЛ. Г. Т. се е задължило безусловно и неотменимо без протест и без разноски да заплати на К.”ООД сумата от 10600,05лв. като е положен подпис за издателя, посочен е падеж „на предявяване“. В текста на документа се съдържа заглавието „запис на заповед”, посочени са място на издаване и на плащане. На лицевата страна на документа след текст : „ Настоящият запис на заповед ми бе предявен за плащане“ са изписани ръкописно датата 17.10.2018г. , имената на АЛ. Г. Т. и е положен подпис за нея. той е положил подпис и за предявяване на записа на заповед На гърба на документа под текст „Джиро Днес 12.11.2018г. К.“ ООД ….чрез управителя Л.Р. …безусловно и неотменяемо прехвърля всички права и задължения по настоящия запис на заповед на „Креди респект“ООД …, 3 представлявано от управителя Л.Р. ….“ Като е оложен подпис за Л.Р..

По делото е приет договор за заем № 165247/29.07.2016г. с Приложение № 1-погасителен план, носещи подпис за страните по него, съгласно който К.”ООД се е съгласило да предостави на АЛ. Г. Т. сумата от 2556,46 евро с левова равностойност по курса на БНБ срещу задължение да я върне и да плати възнаградителна лихва от 40% годишно при ГПР от 40,27% на 15 месечни погасителни вноски от по 219,34 евро с левова равностойност от 428,99лв. с падеж на всяка вноска определен ден от месеца, общ размер на задълженията е 3290,09 евро. Посочено е за определяне на ГПР са взети предвид срока на договора и при условия че се изпълняват точно задълженията. Съгласно чл. 5.3. от договора кредитодателят може да прехвърли на ІІІ-то лице вземанията си по договора. Съгласно чл. 12 от договора кредитополучатеят е длъжен да осигури действие на ІІІ-то лице, което да обезпечи задълженията по договора като се съгласи да отговаря солидарно за тях, като това лице следва да е физическо лице, навършило 25г. с минимален осигурителен доход от 1500лв. последните 6 месеца, със стабилна кредитна история, да не е активен потребител на заемни продукти на кредитодателя или да е поръчител за тях. Съгласно чцл. 12, ал. 4 от договора неизпълнението на това задължение поражда задължение за плащане на неустойка от 2129,63 евро. С разпоредбата на чл. 12, ал. 6 от договора е посочена всяка вноска каква част от главница и каква част от възнаградителна лихва включва. Съгласно чл. 17 от договора при забава на плащането на вноските се дължи лихва за неустойка в размер на законната лихва за забава.

Приет е договор за предоставена на допълнителни услуги по договор за кредит № 165247 от 29.07.2016г., съгласно който на К.”ООД се задължава д предостави на А.Т. допълнителни услуги, една от които е „избягване на предсрочна изискуемост”, активирането на която поражда задължение за плащане на възнаграждение от по 10лв. за всеки 30-дневен период , но не повече от 70лв. за целия срок на договора. Съгласно чл. 7 от договора изпълнението на задължението по този договор, както и по договора за кредит № 165247 се обезпечава от кредитополучателя с издаване на запис на заповед за сума в размер на сбора от сумите по погасителните вноски договора за кредит и на неустойката по чл. 12, ал.4 от него.

Приета е неоспорена от страните разписка от 29.07.2016г. носеща подпис за А.Т., съгласно която на 29.07.2016г. тя е получила сумата от 5000лв. по договора за кредит № 165247 от 29.07.2016г.

С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

4

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението :

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с 535 вр. чл. 537 от ТЗ– иск за установяване съществуване на вземане на ищеца по запис на заповед срещу ответника като издател на запис на заповед, което вземане е придобито от ищеца чрез джиро, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 вр. с чл. 418 от ГПК при въведени от ответника възражения, основани на каузалното правоотношение по договор за потребителски кредит.

Записът на заповед е едностранна търговска сделка. Тя възниква в резултат на едностранно волеизявление на издателя й, което цели пораждане на менителнични субективни права и правни задължения. Това волеизявление не може да предвижда бъдещо несигурно събитие, обуславящо пораждане на менителничното правоотношение. За да се създаде действително менителнично задължение е достатъчно волеизявление на издателя, направено при съблюдаване на изискванията на закона за форма. Веднъж създаден, менителничният ефект служи като материалноправна основа за създаване и прибавяне на други допълнителни едностранни волеизявления, насочени към пораждане на нови менителничноправни ефекти – авал, джиро и т.н. Действителността на допълнителното волеизявление не засяга действителността на основното такова по първоначалната сделка, нито на другите допълнителни волеизявления, освен поради недостатък на формата.