Акт от 20.03.2020, Административен съд - Габрово

Р Е Ш Е Н И Е

№ 53 гр. Габрово, 20.03.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на девети март две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАНИЕЛА ГИШИНА при секретаря МАРИЕЛА КАРАДЖОВА и с участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм. дело № 41 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 14, ал. 5 от Закона за семейни помощи за деца /ЗСПД/.

Съдът е сезиран с жалба от П.Д.И. *** против Заповед № 0702-РД01-0021 от 11.02.2020 година на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Севлиево.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна и неправилна, издадена е в нарушение на материалния закон. Развити са подробни съображения за липса на недобросъвестност в поведението на И., свързано с неподаване на декларация относно настъпилата промяна в семейното ѝ положение. Сочат се изчисления, според които при новите обстоятелства И. има право на пълния размер на месечната помощ за дете. Прави се искане за отмяна на заповедта. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателката П.И. не се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат /л. 8/, поддържа се жалбата, както и искането по същество. Представя се списък на разноските /л. 27/.

Ответната страна Директор на Дирекция „Социално подпомагане” – Севлиево се явява лично в открито съдебно заседание, оспорва жалбата, по същество прави искане за постановяване на съдебен акт съобразно събраните по делото доказателства.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Оспорената заповед е връчена лично на жалбоподателката И. на 13.02.2020 година, видно от отбелязването върху самата заповед /л. 5/, а жалбата срещу заповедта е подадена в съда на 21.02.2020 година /л. 1/.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оспорената Заповед № 0702-РД01-0021 от 11.02.2020 година на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Севлиево /л. 5/ жалбоподателката И. е лишена от правото да получава семейни помощи по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД до възстановяване на дължимата сума, но за срок не по-дълъг от една година, считано от влизане на сила на заповедта. Като мотив е посочено, че при подаване на заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-ЕВ-С/123 от 21.01.2020 година било установено, че И. се е развела с бащата на детето с решение на съда № 190 от 12.07.2019 година, като родителските права за роденото от брака дете Петър Иванов Петров с посочен ЕГН са предоставени на майката. И. *** по реда на чл.

10, ал. 2 от ЗСПД и не е декларирала промяната в обстоятелствата в 30-дневен срок от настъпването. Горното е довело до недобросъвестно получаване на месечна помощ по чл. 7, ал. 1 в размер на 160 лева за периода от 01.08.2019 до 31.12.2019 година.

Оспорената заповед е издадена на основание чл. 14, ал. 5 от ЗСПД.

Със

Заповед № ЗСПД/Д-ЕВ-С/278 от 04.02.2019 година на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Севлиево на жалбоподателката И. е отпусната месечна помощ по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД за детето П. И. П. за срок от 01.01.2019 до 31.12.2019 година и в размер на 32 лева /л. 19/.

Заповедта е издадена по повод на Заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-ЕВ-С/278 от 30.01.2019 година /л. 22-23/, в коeто жалбоподателката е посочила, че е омъжена и е представила удостоверения за своите доходи и тези на съпруга ѝ /л. 24-25/.

На

21.01.2020 година И. е подала Заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-ЕВ-С/123, в което е посочила, че е разведена и е приложила удостоверения за своите доходи.

Социален работник при Дирекция „Социално подпомагане” – Севлиево е изготвил Докладна записка № 30-7706 от 22.01.2020 година /л. 18/, в която е посочил, че при подаване на заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-ЕВ-С/123 от 21.01.2020 година било установено, че И. се е развела с бащата на детето с решение на съда № 190 от 12.07.2019 година, като родителските права за роденото от брака дете П. И. П. с посочен ЕГН са предоставени на майката. И. *** по реда на чл. 10, ал. 2 от ЗСПД и не е декларирала промяната в обстоятелствата в 30-дневен срок от настъпването. От посоченото било видно, че И. недобросъвестно е получила месечни помощи за деца по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД. Социалният работник е предложил да се задвижи процедура за възстановяване на средствата ведно с дължимата лихва.

Със

Заповед № 0702-РД01-0015 от 31.01.2020 година Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – Севлиево е наредил 2 длъжности лица от Дирекцията да извършат проверка поради необходимостта от установяване на недобросъвестно получени социални помощи по подадено Заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-ЕВ-С/278 от 30.01.2019 година и Заповед № ЗСПД/Д-ЕВ-С/278 от 04.02.2019 година, с която помощта е отпусната за определен период и в определен размер, като за резултатите от извършената проверка бъде съставен протокол /л. 17/.

Видно от съдържанието на Констативен протокол от 03.02.2020 година /л. 16/, длъжностните лица са констатирали, че по Заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-ЕВ-С/278 от 30.01.2019 година със Заповед № ЗСПД/Д-ЕВ-С/278 от 04.02.2019 година на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Севлиево на жалбоподателката И. е отпусната месечна помощ за едно дете за периода от 01.01.2019 до 31.12.2019 година и в размер на 32 лева. При подаване на заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-ЕВ-С/123 от 21.01.2020 година било установено, че И. се е развела с бащата на детето с решение на съда № 190 от 12.07.2019 година, като родителските права за роденото от брака дете П. И. П. с посочен ЕГН са предоставени на майката. И. *** по реда на чл. 10, ал. 2 от ЗСПД и не е декларирала промяната в обстоятелствата в 30-дневен срок от настъпването. От посоченото било видно, че И. недобросъвестно е получила семейни помощи за деца по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД за периода от 01.08.2019 до 31.12.2019 година и следва да възстанови сумата в размер на 160 лева ведно със законната лихва.

Последвало е издаването на Заповед за възстановяване на недобросъвестно получена социална помощ № 0702-РД01-0020 от 11.02.2020 година на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Севлиево, както и на процесната Заповед № 0702-РД01-0021 от 11.02.2020 година на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Севлиево.

По делото е представено и Решение № 190 от 12.07.2019 година по гр. дело № 690/2019 година на Районен съд – Севлиево, влязло в сила на 12.07.2019 година, с което бракът между жалбоподателката И. и съпруга ѝ е прекратен, упражняването на родителските права по отношение на детето П. И. П. са предоставени на майката, а бащата се задължава да плаща ежемесечна издръжка в размер на 150 лева /л. 7/.

Съгласно чл. 14, ал. 5 от ЗСПД, лицата, недобросъвестно получили семейни помощи по чл.

7, 8, 8д и 8е, включително и при неизпълнение на задължението по чл. 10, ал. 2, когато това е довело до недобросъвестно получаване на семейни помощи, се лишават от тези помощи до възстановяване на дължимите суми, но за срок, не по-дълъг от една година.

За недобросъвестно получена се счита тази помощ за дете, на която семейството е нямало право, но я е получило поради съзнателно укриване на правнорелевантни факти или невярното им деклариране. Недобросъвестността на лицето не се предполага, а трябва да бъде доказана от административния орган. В хипотезата на чл. 14 от ЗСПД недобросъвестното поведение на лицето, изразяващо се в укриване или невярно деклариране на факти, има правно значение само при положение че невярно декларираните обстоятелства или укритите такива са довели до неправомерно отпускане на социалните помощи.

Не е спорен фактът, че след прекратяване на брака, И. не е декларирала това обстоятелство в срока по чл. 10, ал. 2 от ЗСПД, съгласно която разпоредба лицата, на които е отпусната семейна помощ по чл. 7, 8, 8д и 8е, са длъжни да уведомяват писмено съответната дирекция „Социално подпомагане“ за всички промени на условията, при които е отпусната помощта, в срок не по-късно от 30 дни от настъпването им.

Правната уредба в ЗСПД цели да не бъде допуснато недобросъвестното получаване на семейни помощи, като е предвиден механизъм помощите, получени недобросъвестно, да бъдат връщани. Установяването на недобросъвестност при получаване на законоворегламентирана помощ се извършва чрез проверка от административния орган на всички факти и обстоятелства от значение за случая, което в случая не е сторено. Административният орган не е представил доказателства, че за жалбоподателката при деклариране в срока по чл. 10, ал. 2 от ЗСПД на настъпилото прекратавяне на брака ще се погаси правото на семейна помощ или правото ще се измени по отношение на размера на помощта. При преценката на поведението на жалбоподателката не е взето предвид, че след прекратяване на брака родителските права по отношение на детето са предоставени на майката, а съгласно чл. 22, ал.

1 от ППЗСПД месечните помощи по чл. 7 от

ЗСПД се предоставят на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права. При разведени родители се вземат предвид само доходите на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права. Алинея 2 пък предвижда, че при развод или раздяла на родителите помощите по чл. 7 от ЗСПД за детето/децата, навършило/навършили пълнолетие, но не повече от 20-годишна възраст, ако продължава/продължават да учи/учат, се предоставят на родителя, при когото живее/живеят детето/децата. При тази преценка е следвало да бъде съобразено и това, че съгласно чл. 4а, ал. 1 от ЗСПД право на семейни помощи по чл. 2, ал. 3, т. 2 имат семействата със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца, по-нисък или равен на дохода, определен за целта в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година, т.е. прекратяването на брака през 2019 година не е обстоятелство, което може да се отрази на заявените от семейството в тогавашната му численост доходи за 2018 година.

Формалното неизпълнение на задължението по чл. 10, ал. 2 от ЗСПД в случая не обосновава недобросъвестност на жалбоподателката по повод предоставянето на помощта по чл.

7 от ЗСПД и не може да послужи за фактическо основание за издаване на заповед по чл. 14, ал. 5 от ЗСПД.

С оглед пълнота на изложението следва да се посочи, че Заповед за възстановяване на недобросъвестно получена социална помощ № 0702-РД01-0020 от 11.02.2020 година на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Севлиево е предмет на съдебен контрол по адм. дело № 40/2020 година на Административен съд – Габрово, като заповедта е отменена с Решение № 52 от 20.03.2020 година.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че оспорената Заповед № 0702-РД01-0021 от 11.02.2020 година на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Севлиево е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона, поради което заповедта се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.

Искането на оспорващата страна и на процесуалния ѝ представител за присъждане на направените по делото разноски и възнаграждение за процесуално представителство е своевременно направено и основателно с оглед крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено. На оспорващата страна следва да бъде присъдена сумата от 10 /десет/ лева платена държавна такса /л. 10/, а на адв. Н.Й.

Николова – Генова от АК – Габрово следва да бъде присъдена сумата от 500 /петстотин/ лева за осъщественото процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.